С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
32 3 мар 2018, 18:50, 15954 прочитания

Министерство на споделените легла

Туристическият министър Николина Ангелкова иска споделената икономика да заработи по правилата на традиционния бизнес

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Мнения Daily: Защо битката срещу икономикатата на споделянето е обречена

И още: Искаме да знаем гинките; Кой се страхува от Лаура Кьовеши?

25 фев 2018

Държавата има три нови идеи да ви взима парите

Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"

23 фев 2018

Сделките с отдаване под наем в Аirbnb в София растат

Централната градска част е основният район, в който се концентрират предлагането и търсенето на апартаменти

27 ное 2017

София 2018: Само с резервации

Градският туристически бизнес в София се готви за рекордна година

23 юни 2017
17% от българите са ползвали услуги от споделената икономика.
15 млрд. евро е делът на споделената икономика в настаняване в ЕС през 2015 г.
Двадесет и осем милиарда евро. Това е стойността на услугите в т.нар. споделена икономика, реализирани през 2015 г. според проучване на РwC, поръчано от ЕК. Тази икономика би могла да добави между 160 и 572 млрд. евро към европейския БВП до 2025 г. Това е оптимистичната гледна точка. Песимистичната е, че секторите, които новите конкуренти "разбъркват", няма да допуснат толкова лесно промяна.

Една реплика на туристическия министър Николина Ангелкова преди две седмици даде заявка за промени, които биха довели до размествания в този бизнес. По време на неформална среща с министрите на туризма в ЕС, председателствана от българския министър, тя предложи да се работи по общоевропейско законодателство, което да задължи интернет платформите като booking.com и Airbnb.com да предлагат само регистрирани места за настаняване по националното законодателство. След като идеята й предизвика вълна от недоволство, Ангелкова уточни във фейсбук, че говори за "осветляване на бизнеса и борба със сивата икономика, а не налагане на нови регулации и забрани".

Де факто обаче, ако се вземат предвид буквално думите й, се говори за съвсем нова регулация, която би означавала всеки собственик на имот, който желае да го предлага през платформата за краткосрочни наеми Airbnb, да мине през целия път на получаване и поддържане на категоризация, подобно на всички оператори в хотелиерството. Доста противници на идеята я разгледаха като опит да изтласка този бизнес от пазара.

Но докато институциите правят обречени опити да накарат новите бизнес модели да заработят по правилата на старите, всъщност пропускат шанса да помогнат на традиционния бизнес да се адаптира към новата реалност.

Битката между старото и новото



Тази идея на Ангелкова е изненадваща. Тя съвсем не кореспондира с призива на ЕК от 2016 г. държавите членки да не забраняват дейността на компаниите от споделената икономика, както и да правят разлика между индивидуалните граждани, които предоставят дадена услуга от време на време, и такива, които се занимават професионално с дадена дейност.

Същевременно тя е далеч и от това, което много правителства се опитват да направят в момента - да накарат участниците в подобни платформи да плащат данък върху дохода, корпоративен данък и ДДС. Но по-важното е, че подобни опити за строги регулации изглеждат обречени в свят, в който споделената икономика вече е променила фундаментално начина, по който хората искат да потребяват услуги.

"Българският подход е да бъде изхвърлена тази индустрия от пазара, вместо да се мисли върху компромисно решение", смята Адриан Николов от Института за пазарна икономика. По думите му ако се въведе задължение всички собственици на имоти, които ги предлагат в платформи като Аirbnb, да се категоризират, това би довело до отлив на участници в тях.

Според представители на хотелиерския бранш моделът едва ли може да бъде изкоренен със законови средства най-малкото защото вече има създадени цели общности от хора, които търсят подобен тип услуги. Емблематичен пример в това отношение е забраната за дейността на платформата за превози Uber в България, която Комисията за защита на конкуренцията наложи през 2015 г. Макар тази компания да не оперира в страната (засега), очаквайки съдебния изход от ситуацията, това съвсем не спря хората да пътуват споделено. Доказателство са десетките групи в социалните мрежи, чрез които може да се намери превоз до на практика всички градове, както и твърденията на транспортни компании, че вероятно около 40-50% от пътуванията се извършват по този начин. Едва ли този процес може да бъде спрян и с лансираната впоследствие идея ДАИ да има право да изисква сведения от пътниците в колата дали са платили за пътуването.

Пред "Капитал" представител на бранша коментира, че дори голямото предизвикателство сега пред онлайн платформите е как да избегнат възможността клиентите директно да договарят престоя си със собственици на имоти, в които вече са били, при положение че още при първото посещение има създаден личен контакт. Или казано с други думи - дори и да направиш трудно присъствието в платформата на собственик на апартамент по Черноморието, това съвсем не означава, че той вече няма лоялни клиенти или няма да намери друг начин да се рекламира по подобие на споделените пътувания във фейсбук групите, с което да си осигури заетост на имота през лятото.

Расте, всичко расте

Ангелкова не е уцелила нито мишената, нито стрелата, но България, разбира се, не е единствената, която се бори с новото време. Още през 2016 г. тогавашният ръководител на Световната туристическа организация към ООН Талеб Рифай съобщи на конференция в София, че вече 75% от настаняванията в Барселона се извършват през платформи като Airbnb. Испанският град стана един от многото, които поискаха ограничаване на предлаганите имоти, за да спасят пазара на наеми, който поскъпва много, както и за да регулират и осветлят по-добре сектора. Това обаче работи на места с изрядни сдружения на собствениците, ефективни градски регулации и общински политики. България не е от тези места.

Според доклада на PwC от 28.1 млрд. eвро, на които възлиза споделената икономика, най-голям дял има настаняването - 15.1 млрд. eвро. Очакванията са сумата да нарасне в пъти в средносрочен план.

Макар досега да не е правено изследване как споделената икономика се отразява на България, оценките на туристическия бранш са, че през последните няколко години тя навлиза все по-ударно. Така например в booking.com присъстват близо 12 хил. обекта от страната, като близо половината от тях са апартаменти и стаи за гости. Подобен е случаят и с Airbnb, където вече има над 2 хил. имота, които се предлагат само в София, при около 1500 към средата на миналата година. "Действително тенденцията е да се ползват все повече тези канали", коментира Свидна Динева, управител на туристическата агенция Loyal Travel. По думите й увеличаването на това предлагане е право пропорционално на друга тенденция - експанзията на нискотарифните авиокомпании, довела по осезаем ръст на гостите, идващи за кратки почивки в София и други градове. По различни оценки на хотелиери бизнесът на "квартирите" държи около 10-15% от пазара в столицата при кратките пътувания от чужденци, а темповете на нарастване са характерни и за повечето от курортите в страната.

По всяка вероятност тази тенденция е валидна и за начина, по който българските туристи предпочитат да пътуват: според данни на Евробарометър към 2016 г. 17% от българите вече са ползвали услуги от споделената икономика, което е съпоставимо със средноевропейското ниво и други държави, като Италия например.

Смяна на подхода

Всъщност ако туристическото министерство наистина иска да помогне на традиционния бизнес, по-скоро трябва да мисли за по-малко регулации, не повече. Така например в момента туроператорските фирми в България не могат да предлагат места за настаняване на свои клиенти, които не са категоризирани, което автоматично им отрязва достъпа до споделената икономика, ако искат да бъдат изрядни. Същевременно в други държави вече има традиционни туристически агенции, които се опитват да развиват подобни собствени платформи, опитвайки се да се включат в новата вълна.

Редица гиганти в хотелиерството също направиха опити да влязат в споделената икономика през последната година. Така например групата Hayatt e сред инвеститорите в платформата за настаняване OneFineStay, която работи по модела на Airbnb, но се цели в туристи с по-високи бюджети. Впоследствие платформата бе придобита от друг играч в сектора - Accor Hotels, който инвестира още и в друг подобен бизнес- Оаsis Collection.

Хотелската група Wyndham придоби през миналата година платформата LoveHomeSwap, чрез която може да се прави "размяна" на настаняване между собственици на частни имоти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

ЕК дава Полша на съд, търговската война между САЩ и Китай се разраства, а ГЕРБ обяви номинация за конституционен съдия

24 сеп 2018, 268 прочитания

Съдът разреши два от заводите на "Винпром Карнобат" да заработят от днес 1 Съдът разреши два от заводите на "Винпром Карнобат" да заработят от днес

Решението идва след акция на митниците, които запечатаха складове и твърдят, че има нелегален кран за източване на спирт

24 сеп 2018, 684 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Хоп и още един главен прокурор

Предизвестеният избор на председател на антикорупционната комисия навлезе във финален етап

Как работи "мекият фашизъм" на Орбан

Унгария е предупреждение за това какво може да се случи, когато безскрупулен популист е оставен да управлява безконтролно

Какво иска Румен Радев

С няколко хода президентът показа, че вече работи за собствения си политически образ

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Офис, стани, офис, немирно!

Защо е важно да седим по-малко и да се движим повече, когато сме на работа, и как да го правим правилно и ефективно

Led Zeppelin на 50

През октомври излиза фотоалбум с непубликувани досега снимки от историята на групата (1968-1980 г.)

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Емисия

DAILY @7PM // 24.09.2018 Прочетете