ЧЕЗто задавани въпроси
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЧЕЗто задавани въпроси

Финансирането на "Инерком" за сделката за ЧЕЗ според получения от Чехия документ

ЧЕЗто задавани въпроси

Какво e comfort letter, как се структурира LBO сделка и още

17802 прочитания

Финансирането на "Инерком" за сделката за ЧЕЗ според получения от Чехия документ

© Капитал


Какво e comfort letter

Накратко казано, това е писмо от една институция (в случая банка), която без твърдо да се ангажира, заявява намерение да влезе в дадена сделка. Документът няма законова основа и произхожда по-скоро от бизнес практиката, затова и се среща под различни имена и форми. На български няма навлязъл устойчив превод, но може да се приравни на "уверение".

Основното е, че писмото за разлика от банковата гаранция няма обвързващ характер. Все пак то дава известна сигурност в реализирането на сделката, доколкото подписалият го залага репутацията си. При съществена промяна в условията обаче той може да се оттегли без щети.

Как се структурира LBO сделка

Проектът на "Инерком" в основата си е типична leveraged buy-out (LBO) сделка. Това означава, че самият придобиван актив (българският бизнес на CEZ) се използва, за да се финансира придобиването. Това става, като се договаря акциите, търговското предприятие, имоти или друго от придобиваното имущество да бъде заложено в полза на този, който дава парите. В този смисъл не е непременно проблем или нещо изключително необичайно по-малка компания да придобие по голяма. Все пак трябва да се отчете, че LBO поради голямото дългово финансиране са изключително рискови операции и са по типични за хищнически хедж фондове, отколкото за стратегически инвеститори.

Какво тогава е толкова проблемното с "Инерком"

Разликата в мащабите на "Инерком" е не само в пъти, а в десетки пъти. Това също само по себе си е допустимо. Като азбучно и класическо съотношение в сектора се приема 10% капитал срещу 90% дълг, макар че по-традиционните и консервативни биха искали по-голямо самоучастие. При положение че кандидатът за заема е малка и непозната компания, най-оптимистичният вариант е от порядъка на 70-80%, а по-реалистичният - към 60%. Например при последната сделка за БТК кредитът беше 70%. Ако се вземе това число, самоучастието трябва да е от порядъка на 90 млн. евро, ако се сметне с 10%, минимумът е 32 млн.евро. Активите на компаниите в групата на Върбакови са за около 100 млн. лв., но към тях има дългове за над 20 млн. лв. Активите на компанията, която се придобива, най-често се използват като обезпечение за финансирането. В случая с ЧЕЗ обявеният план е да се заложат акции, т.е. да не мине през регулатора.

Естествено по-голямата част от публичния заряд по темата идва от общественото значение на електроразпределително дружество и от специфичния регулиран бизнес. Иначе големи LBO сделки са се сключвали и преди в България, включително и за стратегически активи като БТК.

Как се оценява компания

Накратко, няма единствен начин, макар все пак в определен сектор обикновено при сливания и поглъщания всички гледат едни и същи показатели. При компании, управляващи недвижими имоти например, това е доходността от отдадените площи, при банки стойността на капитала, а при повечето бизнеси EBITDA. Зад акронима стои печалба преди лихви данъци и амортизации и тя е измерител за чистия положителен поток, който генерира бизнесът. Обикновено в зависимост от сектора и фазата на икономическия цикъл инвеститорите приемат за нормални различни множители (multiples) на тези показатели. Например за компания с потенциал за бурен растеж сделки може да има и при нива над 20x EBITDA. Същевременно за силно регулирани и капиталоемки сектори, където печалбите са сигурни, но без възможност за големи изненади, съотношенията са много по ниски, максимум от порядъка на 5x EBITDA, казват консултанти. При ЧЕЗ и социалната чувствителност около цената на тока тежи и политическият риск. Комбинираното EBITDA на двете големи продавани публични компании за 2017 г. е около 70 млн. евро, но тук има и положителен еднократен ефект при "ЧЕЗ Електро". Офертата на "Инерком" надхвърля показателят 5x EBITDA . Показателно е и че от шестте кандидата в ранната фаза най-големите и свързани с чужбина дадоха най-консервативни оценки, доста под числото на избрания купувач. Но CEZ беше казала на кандидатите, че не иска нищо под 300 млн. eвро.

Какво e comfort letter

Накратко казано, това е писмо от една институция (в случая банка), която без твърдо да се ангажира, заявява намерение да влезе в дадена сделка. Документът няма законова основа и произхожда по-скоро от бизнес практиката, затова и се среща под различни имена и форми. На български няма навлязъл устойчив превод, но може да се приравни на "уверение".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Тази "продажба" е демарш на ЧЕЗ към българското правителство: казвам ти , дъще, сещай се снахо.
    Явно 10 г. подсещане, че ЧЕЗ иска да се оттегли не са били достатъчни. Затова се стига до скандалната прогласена продажба на бизнеса им България на Гинка от гр .Стамболийски. Защото продажба всъщност няма.

    Обратно на масовата психоза, смятам, че българската държава в случая е в силна позиция. Потенциално силна позиция, но не съм сигурен, че подчинената на настроенията на г-н Борисов държавност ще успее да я защити. ЧЕЗ не може да захвърли чуковете и просто да си отиде. Тя трябва да продаде. На някого. В момента ЧЕЗ пробва да продава на доста нелогична печалба, като подставената Гинка от гр. Стамболийски й вдигна мизата на към 500 млн. Е.

    Защо българската държава трябва панически да моли да купува малък дял от фирмичката на Гинка от гр. Стамбоилийски?
    Закономерно е българската държава да не предприема губещи действия, каквото е миноритарното участие в Гинкината фирма. Интерком на Върбакова видимо няма възможност да събере сумата по офертата: грузинецът Паата (между другото той е и български гражданин) заявил преди месец, че няма да играе, ББР е държавна банка и е резонно да следва интереса на държавата.

    Най-логичният изход от ситуацията е провал на този етап на продажбата и преговори между ЧЕЗ и правителството. В друго време и на друга цена.

  • 2
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    ЧЕЗтната Гинка Вагинка е добре да прочете тая статия и да разбере за LBO & EBITDA, но това няма значка при ошфорки. Сега ще ходи за сефте в Прага да се види с продавачите и да се отговори на ЧЕЗто задаваните въпроси на гадовете - журналя и блогъри, дето прецакаха схемата с ЧЕЗтната сделка - buy-out или sell-off...

  • 3
    karatista avatar :-|
    karatista

    Възможно е и енергийните играчи да не искат да допуснат аутсайдер да може да влияе, толкова силно на пазара, не по тяхната свирка. Румен Овчаров виеше с глас по ТВ, че са отсвирили стария му приятел от Мултигруп.

  • 4
    qyd1424884427392548 avatar :-|
    Ned Apostolov

    Хубава статия, но малко постничко. Проблемите сами по себе си са два - надценени активи (според офертата на г-жа Върб) и операционен/политически риск.

    Никой не може да ме накара да повярвам, че голяма европейска банка би влязла в тази сделка на база трезва оценка на тези факти.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK