С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 4 мар 2018, 11:40, 13733 прочитания

Хоп и още един главен прокурор

Предизвестеният избор на председател на антикорупционната комисия навлезе във финален етап

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Докато в съседна Румъния хиляди протестират срещу искането на правосъдния министър и управляващия елит за отстраняване на шефката на Национална дирекция "Антикорупция" (DNA) Лаура Кьовеши, в България почти незабелязано навлезе във финалния си етап процедурата за избор на председател на новия антикорупциoнен орган - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).

В началото на март управляващото мнозинство в парламента ще избере Пламен Георгиев (кой е той вижте в карето) за председател на създадената в края на миналата година комисия. За поста има и друг кандидат - номинираният от БСП Николай Николов (негов профил - в карето по-долу), но изборът на Георгиев е сигурен още преди неговото изслушване. Издигналата го управляваща коалиция - ГЕРБ и "Обединени патриоти", има достатъчно гласове в парламента, за да наложа кандидатурата му, за която се знаеше много преди приемането на антикорупционното законодателство.


Да се върнем в Румъния, където оценките за работата на Кьовеши не са еднозначни, но случващото се показва, че румънската политическа класа отчита като грешка това, че е допуснала еманципацията на шефката на антикорупционния орган. В България управляващите парират този проблем навреме. Историята на Кьовеши е ярка демонстрация колко силно дейността на един орган с огромни правомощия и независим мандат се предопределя от личността, която го оглавява. Всъщност доказва го и съдбата на българската прокуратура, която беше прокуратурата на Татарчев, на Филчев, прокуратурата по времето на Велчев и сега – прокуратурата на Сотир Цацаров.

По информация на "Капитал" кандидатите ще бъдат изслушани от ресорната комисия в парламента следващия вторник и гласувани вероятно още същата седмица.

По своята обществена значимост изборът на председател на КПКОНПИ може да се сравни с този на главен прокурор както заради правомощията, които новата комисия получи, така и заради дългия мандат, който нейното ръководство има (шест години или с година по-малко от този на главния прокурор), но не по-малко и заради непрозрачните механизми за подбор на служителите и контрол и отчетност на структурата, която на практика може да засегне не само заемащи висши държавни постове, но и всеки български гражданин и бизнес.



Свръхправомощия

Колегиален орган предполага балансирано вземане на решение с мнозинство от членовете на една структура, където председателят е само пръв между равни. Но в случая с КПКОНПИ председателят има много по-силна позиция, всъщност – доминираща, тъй като веднъж избран, той предлага останалите членове на комисията, а парламентът може само да ги одобри или отхвърли.

Ясна индикация за бъдещата дейност на този орган ще е начинът, по който председателят ще номинира останалите членове. От няколко източника "Капитал" научи, че имената им вече били договорени.

Друг, далеч по-сериозен проблем, е фактът, че служителите в комисията ще бъдат периодично подлагани на проверка за почтеност, а не само при постъпването им. Какви ще са критериите за тази проверка, каква ще е процедурата за извършването и защо на нея ще бъдат подложени само служителите, но не и членовете на комисията - законът не казва, а редът ще се определи от самата комисия. Възможно е тя да включва детектор на лъжата, чиито заключения по принцип не подлежат на съдебен контрол. В закона е записано само, че който служител не издържи проверката, ще бъде освободен.

Така определената непрозрачна и неподлежаща на външен контрол процедура лесно може да се превърне в механизъм за поставяне в зависимост на служителите, от които ще зависи в каква посока ще бъдат решавани преписките. Досегашната практика на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), която Пламен Георгиев ръководи и е гръбнакът на новата институция, показва, че именно нейната безконтролност я превръща в структура с двойна употреба - като чадър над послушните и като тояга за неудобните.

Еднозначен пример е случаят с руската гражданка Елена Елизабет фон Месинг, която в края на миналата година беше осъдена на 10 години затвор за пране на 1.5 млрд. лв., но производството, което КОНПИ води срещу нея, е било прекратено тихомълком с мотиви, които трудно могат да се опрат на закона.

Опасно оръжие

Представата, че антикорупционния закон и свръхкомисията, която се създава с него, засягат само корумпираните във властта, е дълбоко погрешна. Всъщност властовият елит в момента прави необходимото, за да няма грижи с комисията, назначавайки "правилния" човек.

За сметка на това всеки български гражданин може да се окаже мишена на комисията, без значение, че не работи и никога не е работил в държавния сектор и не е упражнявал публична власт. Достатъчно е да бъде привлечен като обвиняем за широк кръг от престъпления, голямата част от които нямат нищо общо с корупцията – тероризъм, квалифицирано убийство, изнудване, принуда, измама, присвояване, сводничество, порнография, вещно укривателство, квалифицирана кражба и грабеж, отвличане, безстопанственост, престъпление срещу кредиторите, документно престъпление, иманярство и т.н. Нещо повече - правителството предлага мащабни промени в Наказателния кодекс, с които се криминализират редица гражданскоправни отношения (т.нар. корупция в частния сектор). Ако и те бъдат включени в антикорупционния закон, обсегът на репресивно действие на комисията ще стане още по-широк.

Привличането на обвиняем от прокуратурата не подлежи на съдебен контрол, а съдбата на разследването, което може да бъде прекратено буквално на следващия ден, не ангажира проверката за незаконно имущество, която от своя страна не се базира на обективни критерии.

Проверките на комисията срещу държавни служители ще започва при неподаване на декларация за имущество и конфликт на интереси или при установяване на разминаване между притежавано и декларирано имущество. Ако то е между 5 и 20 хил. лв., проверката ще се прави от НАП, но ако е над 20 хил. лв. - от КПКОНПИ. При последната хипотеза комисията ще може да проверява и магистрати, въпреки че с измененията на конституцията от 2015 г. беше заложено това правомощие да е на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Посоката е ясна още от първия месец

Притесненията за мощните оръжия, с които КПКОНПИ беше въоръжена, за това в каква посока ще тръгне под ръководството на Пламен Георгиев се видяха още в първия месец от създаването й, през който той беше изпълняващ дейността.

Георгиев избра да даде първото си интервю за жълт сайт, обгрижващ интересите на Делян Пеевски, в което говореше не като юрист, а в стилистиката на медиите на депутата от ДПС ("всеки ще си сърба попарата, която е надробил", "за нас няма свещени крави" и "лично аз с каквото съм се захванал съм се справил")... Институцията произведе две показни акции срещу местната власт в Септември и Перник, които очевидно залагат повече на ефектите, отколкото на резултат. И в двата случая става дума "документални" разследвания на сделки отпреди години, а по този начин и прокуратурата, и КПКОНПИ дадоха знак, че именно в общините ще е основната им линия на дейност, а не по високите етажи на властта.

Паралелно с това беше спусната пълна завеса над дейността на комисията, която практически отказва да прилага Закона за достъп до обществена информация за дейността си, като не отговаря дори на базови запитвания, свързани с разходите на комисията, което е повече от показателно за намеренията на Георгиев да допусне прозрачност и отчетност на ръководения от него орган.

Междувременно във вторник румънският Висш съдебен съвет отхвърли искането на министъра на правосъдието Тудорел Тоадер за отстраняването на Лаура Кьовеши. По време на продължилото над два часа изслушване тя обори едно по едно обвиненията срещу нея. Едно от тях беше, че ръководената от нея комисия работи на загуба, на което тя отговори, че срещу DNA няма осъдителни решения на Съда в Страсбург. "Поставихме обезпечителен запор върху 667 милиона евро, имаме решения за конфискация по нашите дела за 226 милиона евро. Работили сме на печалба с 200 милиона евро", посочи Кьовеши. За сравнение, когато преди месец колегите от "Сега" поискаха подобна информация от комисията за делата, по които тя до момента е осъдена да плати обезщетения за нанесени вреди от неправомерни действия и обезпечения, Пламен Георгиев отказа с мотив, че това е... класифицирана информация.

Да обобщим - непрозрачност, авторитарност и показност, зад която стоят политически мотиви. Звучи познато? Съвсем скоро България ще има още един главен прокурор.
Пламен Георгиев: Трамплинът "Мишо Бирата"

Бъдещият председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев завършва с отличие Юридическия факултет на Софийския университет и започва работа първо като следовател, а след това като прокурор в Софийската районна прокуратура.

През 2009 г., малко преди ГЕРБ да дойдат на власт, е командирован в Софийската градска прокуратура. Там той отказва да образува разследване по т.нар. криза с боклука в София, която до голяма степен беше инсценирана от кабинета "Станишев", за да атакува Борисов преди парламентарните избори. Впоследствие Георгиев става част от специализирания екип за корупционни престъпления към Върховната касационна прокуратура (ВКП). Там работи по ключови казуси - делото срещу кмета на Кърджали Хасан Азис (върнато от съда и впоследствие прекратено), депутатите от ДПС Митхат Табаков и Гюнай Сефер, делата за "Софийски имоти" (завършили с оправдателни присъди), присвояването на 21 млн. лв. от Алфа банк (за което на първа инстанция беше осъден единственият подсъдим - касиерът, а съдът критикува разследващите, че не са положили усилия да проследят парите).

Има едно дело, което е прекратено, преди да стигне до съда, и точно то му помага да се издигне в кариерата. Това е досъдебното производство, образувано около изтеклия разговор между покойния вече директор на митниците Ваньо Танов и Бойко Борисов, в който премиерът му разпорежда да прекрати операция на митниците в складове на бизнесмена Михаил Михов, известен като Мишо Бирата. Записите са унищожени и за тях не е изготвен т.нар. веществено доказателствено средство, което би позволило трансформирането им в доказателства, по които да се проведе разследване. Делото е прекратено, а кариерата на прокурор Пламен Георгиев започва да се развива шеметно - той е повишен предсрочно, назначен е за зам.-началник на създадената от ГЕРБ Специализирана прокуратура, а след това и за заместник на правосъдния министър Диана Ковачева в първия кабинет на Борисов.

В края 2012 г.
Пламен Георгиев е назначен за шеф на новата комисия (КОНПИ), която не създава проблем на властта и партньорите й, но успява да впечатли инспекторите на ЕК с внушителните обезпечения, които съдът налага (практически автоматично, защото съдебният контрол е силно ограничен) по искане на КОНПИ. Зад този параван обаче текат сюжети, които показват комисията в по-различна светлина. Така например покрай производството срещу Цветан Василев КОНПИ се включи в съдебните битки за контрола на "Дунарит" и БТК, действайки в полза на интересите на Делян Пеевски.

Комисията се включи активно и във войната, която Пеевски и главният прокурор Сотир Цацаров водят срещу съиздателя на "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев, погазвайки и влезли в сила съдебни решения. А либералният й подход по други казуси, като прекратяването на производство срещу осъдената за пране на 1.6 млрд. лв. Елизабет Елена фон Месинг, оставя усещането за откровена корупция.
Николай Николов: Изненадата отляво

Ако плюсовете и минусите на двамата кандидати се преценяват добросъвестно, издигнатият от БСП Николай Николов може би ще излезе напред. През последните 15 години е работил в ключови за КПКОНПИ области – отнемане на имущество и конфликт на интереси. Николов беше член на първата Комисия за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност, а от 2011 г. е член на комисията за конфликт на интереси и неин и.д. председател през последните три години (след злополучното ръководство на Филип Златанов).

Той е автор на няколко научни монографии за конфликта на интереси и гражданската конфискация. Концепцията му е като кратък лекционен курс на тема корупция, конфликт на интереси и отнемане на имущество в порядъка на 27 страници. Същевременно, академизмът не бива да заблуждава, концепцията е и много конкретен план за действие. Там например се подсеща за очаквания взрив от декларации на новозадължените общинари само до един месец, за това, че само един ден забавяне на декларацията води до глоба от 1000 лева и старт на имуществена проверка и т.н.

Николов обаче не поставя акцента върху отнемане на имуществото, а върху създаване на среда срещу корупцията. Предлага и интересни решения за обществените поръчки, например да минават през специален софтуер за свързани лица.

Макар да изглежда обречена в тази процедура, кандидатурата на Николов дава ясна алтернатива за управление на комисията през следващите шест години мандат. И фаворитът на властта ще има реален съперник.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов обвини Радев и Русия за разследването на къщата в Барселона 10 Борисов обвини Радев и Русия за разследването на къщата в Барселона

Според публикация на El Periódico испанските власти проучват има ли данни за пране на пари и свързано ли е с българския премиер

21 фев 2020, 3010 прочитания

Само ГЕРБ и ДПС попълниха Комисията за регулиране на съобщенията 1 Само ГЕРБ и ДПС попълниха Комисията за регулиране на съобщенията

Гласуванвето в парламента доведе до нов трус в управляващата коалиция, "патриотите" питат ГЕРБ с тях ли управлява или с ДПС

21 фев 2020, 1847 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Честит празник от Константин Малофеев и Леонид Решетников

Българският посланик в Москва Бойко Коцев попадна в интересна компания при отбелязването на годишнината от Освобождението

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10