Защо намесата на БНБ в драмата ЧЕЗ е особено тревожна
Насред хаоса от миналата седмица фактът, че премиерът може да нарежда на регулатора какво да прави, остана незабелязан. А това е дори по-важно от конкретната сделка
По закон Българската народна банка е независима от правителството и то не може да й влияе. За това разделение, прилагано повсеместно по света, си има причини - централната банка дори и при валутен борд е твърде силен лост, който в ръцете на политиците се превръща в изкушение да решават текущите си проблеми.
Неразбориите около сделката с ЧЕЗ повдигнаха леко завесата и показаха, че тази независимост е всъщност доста фасадна. "Ще замоля шефа на БНБ веднага да види какви са тези писма и банките, които са ги изпращали. Много интересно - изцяло отричат, а в същото време чехът ми праща, че го има. Банковият ни надзор да се намеси със всички сили, като видим резултатите, ще ви информираме", подкани премиерът Бойко Борисов на 27 февруари в една от преходните фази, преди държавата да реши да се включва в сделката, която беше обявена за конспирация срещу властта.
Вие какво правите там с Върбакова?
По информация на "Капитал" на следващия ден след въпросното изказване, в сряда - 28 февруари, БНБ е изпратила писмо до всички банки със запитване какви взаимоотношения имат с "Инерком", Гинка Върбакова или други нейни фирми. Срокът за отговор е бил до края на деня. Това беше практически потвърдено и от главния изпълнителен директор на ББР Стоян Мавродиев на изслушването пред съвместното заседание на парламентарните комисии за енергетика и за контрол над службите за сигурност на 1 март. Там той заяви, че е получил такова писмо, подписано от подуправителя на БНБ Калин Христов, и изчете изпратения отговор, в който обяснява, че е издал на "Инерком" стандартно и нищо незначещо писмо, което неясно защо е прието от мениджмънта на CEZ като поет ангажимент.
Още тук вече видимо принципът за независимост на централната е доста сериозно ударен. Разбира се, БНБ има правомощия по закон да изиска такава (а всъщност и почти всякаква) информация от банките за надзорни цели, така че тя не нарушава формално закона. Нищо обаче не налага такава спешност - нито сделката за активите е приключила, нито има реално усвоени средства, нито те са в размер непосредствено да заплашат някоя финансова институция. Така единственото логично обяснение за бързите действия е изказването на премиера и събиране на информация за правителството. Което само ден по-късно - на 1 март, вече беше на друга вълна и планираше да влиза пряко в сделката, като изкупи изцяло или частично фирмата на Върбакова.
С дю дилиджънс от БНБ
Тук идва следващият проблем. Ако БНБ има право да събира такава информация, тя е доста ограничена в това с кого може да я споделя. Накратко казано, премиерът не може да ползва централната банка като свое лично финансово разузнаване.
В Закона за кредитните институции доста детайлно е разписан редът, по който може да се разкрива банкова тайна (чл. 62) или професионална тайна (чл. 64). При първата, която представлява "фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката", това може да стане само със съгласие на клиента или със санкция на съда, каквато не ни е известна. При втората, обхващаща "информацията, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него", режимът е по-лек, не се минава непременно през съд и пак има списък на институции, с които може да бъде споделяна. Там не фигурира министър-председателят или Министерският съвет.
Засега не се знае дали това се е случило, под каква форма и дали то е повлияло в решението държавата да се впусне в партньорство "Инерком". От централната банка отговориха на конкретните въпроси на "Капитал" по темата с общ коментар: "БНБ упражнява надзорните си правомощия в рамките на своя мандат и в съответствие с действащото законодателство. В съответствие с тези правомощия БНБ разполага с надзорна информация и по конкретния случай. Тя може да бъде предоставена по реда на чл. 62 и чл. 64 от ЗКИ."
Защо е дори по-важно от ЧЕЗ
Насред тоталния институционален хаос в последната седмица темата остана на заден план, но всъщност е изключително важна. Независимостта на БНБ е доста ключов момент предвид активността на България в посока влизане в еврозоната. Любопитна е и липсата на реакция от самата институция - традиционно централните банки бранят ревностно независимостта си и при посягане към нея реагират остро и в рамките на ЕС често търсят подкрепа от ЕЦБ.
При всяко положение, ако БНБ е събрала в спешен порядък данни за конкретна фирма или група фирми и я е предоставила на премиера, имаме системен проблем. През своя инструментариум "Банков надзор" разполагат с феноменално количество информация за частни лица и транзакции, които не би трябвало да преминават от другата страна на бул. "Дондуков" и да служат за политически цели. В случая запитването от Борисов към БНБ беше направено насред реч с хаотични обвинения, че някой готви заговор за свалянето му от власт. Какво би попречило следващия път да поиска и получи банковите данни и за други метежници или пък за опозицията - която по дефиниция иска именно свалянето му от власт. Явно нищо.
