Всички ВЕИ централи ще продават енергията си на борсата от 1 юли

Промените в Закона за енергетиката, които се подготвят заради недоволството на бизнеса от повишената в края на миналата година цена на тока, няма да се приемат на пожар. Първоначалното бързане вече е заменено с обсъждания и анализи, които ще продължат в следващите месеци. Целта е новите разпореди да влязат в сила на 1 юли, когато започва и новият регулаторен период в електроенергетиката. Това стана ясно по време на обществена дискусия в Народното събрание на 6 март. Участващите в процеса страни - ресорното министерство, депутатите от енергийната комисия, производителите и търговците на ток, корпоративните потребители, секторният регулатор и енергийната борса, са постигнали принципно съгласие и подкрепят реформите. Единствените неясноти са свързани само с детайлите по прилагането им.

Ако реформите бъдат изпълнени така, както е обявено, Българската независима енергийна борса ще стане много по-ликвидна, което неминуемо ще реши един от основните проблеми, които изтъква бизнесът сега - липсата на достатъчно предлагани количества електроенергия. На борсата ще са всички производители, а в момента са основно три държавни централи.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Зелените централите - с договори за премия

Няколко са основните мерки, които се очаква да доведат до по-голяма либерализация на пазара на електроенергия. Те няма да се отразят на т.нар. регулиран сегмент, на който са всички битови потребители. "Това не са нови идеи, измислени сега. Мерките следват препоръките в доклада на Световната банка и са добре известни в сектора", каза председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев.

Най-основната промяна ще е изваждането на свободния пазар на всички производителите, които сега имат преференциална цена за електроенергията. Това са топлофикациите, когенерациите, заводските централи, както и ВЕИ-та с инсталирана мощност над 4 мегавата, а не над 5 мВт, както се предвиждаше първоначално.



Те сега продават произведения ток директно на НЕК по фиксирани цени. С промените в Закона за енергетиката тези производители ще бъдат задължени да продават цялата си енергията на свободния пазар, като получат договори за премия, които да компенсират разликата между пазарната цена и тази, която те имат в дългосрочните си договори. Премията обаче ще е фиксирана за всеки производител и ще се изчислява от Комисията за водно и енергийно регулиране, като се определи референтна пазарна цена за година напред. Например, ако анализите на регулатора покажат, че даден производител би могъл да постигне средна годишна цена за енергията си през борсата от 80 лв. за мегаватчас, а дългосрочният му договор е за 400 лв. за мегаватчас, договорът за премия ще е 320 лв. за мегаватчас.

Тук, разбира се, има пазарен риск средната референтна цена да не бъде постигната и в крайна сметка ВЕИ централата да не получи предвидения приход. Но като цяло производителите на ток от слънце и вятър са съгласни с механизма. "Ние приемаме това за правилния модел. Успехът му обаче зависи от прозрачното и недискриминационно определяне на средногодишната референтна пазарна цена", заяви Меглена Русенова, която е председател на Българската фотоволтаична асоциация.

ЕРП-тата като купувач на борсата

Сметките показват, че когато всички тези производители на ток излязат на борсата, общите предлагани количества ще се увеличат с поне 4.5 тераватчаса годишно. За да се балансира търсенето и предлагането разпределителните дружества на ЧЕЗ, "Енерго-про" и ЕВН, както и държавното ЕСО, също ще започнат да купуват електроенергията за т.нар. технологични загуби (например загуби по мрежата, кражби и др.) от свободния пазар, а не чрез регулирани от КЕВР квоти. Техните нужди са около 4 тВтч годишно. Например при ЧЕЗ технологичните загуби са 10% от цялата разпределена енергия годишно.

"Това дава възможност самите ЕРП-та да преценяват кога и в какъв обем да купуват технологични загуби и по този начин може би ще бъдат елиминирани съмненията, че се вземат по-големи количества електроенергия за технологични загуби от реално необходимите", обясни председателя на КЕВР Иван Иванов.

Тук също има притеснения за цената, тъй като в момента ЕРП-та имат фиксирана стойност за покупка на енергия, която да покрива технологични загуби, а през борсата тя ще варира. Затова се предвижда при разминаване над определени граници КЕВР да взема балансиращи мерки и в зависимост от това дали има недовзет или надвзет приход да променя тарифите за следващ регулаторен период.

Глоби за манипулации

Част от реформата в сектора е свързана и с даването на по-големи правомощия на КЕВР, както е изискването и на европейския регламент REMIT. Целта е регулаторът да може да проверява борсовите сделки и да следи за търговия с вътрешна информация или манипулиране на пазара. "Планираме два вида санкции. За първо нарушение при по-леки провинения глоба с определени минимален и максимален размер. За тежки злоупотреби ще налагаме санкция в размер на 10% от годишните приходи на съответното дружество", обясни Иван Иванов.

Според председателя на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев обаче така заложните глоби са ниски и няма да възпрат нарушителите. "При сделките с електроенергия глобите трябва да са значително по-високи, за да не се превърнат в такса за узаконяване на пазарни манипулации", смята той.