Според Европейската комисия България вече не е с прекомерни дисбаланси

България излиза от рисковата група на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси, като двигатели за това са добрата конюнктура и оценката на Европейската комисия за известен прогрес при адресирането на специфичните препоръки от 2017 г. Това става ясно от публикувания в сряда доклад за страната. Освен България Франция и Португалия също излизат от групата с прекомерни дисбаланси, където остават само Италия, Кипър и Хърватия.

Тонът от Брюксел като цяло е по-мек, но все още се подчертават оставащи слабости във финансовия сектор въпреки усилията за подобрение на надзора в банковия и небанковия сектор. България се озова в непрестижната група именно заради станалите явни проблеми след затварянето на КТБ, като престоя там три поредни цикъла на Европейския семестър - от 2015 до 2017 г. Реално и сега основният негативен фактор остава финансовият сектор, като без проблемите в него страната би могла да се класира и в групата на страните без дисбаланси. Другият продължаващ проблем е относително високата корпоративна задлъжнялост, докато заради спадащата безработица и подобряващите се условия пазарът на труда вече не се разглежда като дисбаланс.

Стъпка в посока към еврото

По-благосклонната оценка е добре дошла в светлината на заявките на България до средата на годината да се кандидатира за приемане в ERM II, който предшества влизането в еврозоната. Формална връзка между двете няма, но прекомерните дисбаланси са често изтъкван аргумент от ЕЦБ и финансовите министри на страните членки, от които зависи приемането на страна във валутния механизъм.

"През последните години в конвергентните доклади изрично се отбелязва, че държава с дисбаланси не може да кандидатства, защото се приема, че не отговаря на изискванията за устойчивост", коментира икономистът Георги Ангелов от "Отворено общество". "В този смисъл от гледна точка на желанието на България да се приближава към еврозоната, излизането от групата с прекомерни дисбаланси е задължително условие", допълва още той.



Движението с едно ниво нагоре в процедурата е добра новина и по отношение на привличането на капитали. Според Ангелов докладът на комисията е сред най-задълбочените документи, които се пишат за България. Съответно чужди инвеститори и анализатори обръщат внимание на оценките в него. "От гледна точка на желанието да привличаме инвеститори, по-лесен достъп до финансиране и по-висок икономически растеж е важно да излезем от най-лошата група", коментира икономистът.

Финансовите проблеми от друг ъгъл

В доклада се отчита напредъкът по внедряването на плановете за реформиране в банковия и небанковия надзор. Европейските чиновниците дават положителна оценка и на законовите промени, въвеждащи "донякъде" по-затегнат риск мениджмънт на експозициите към свързани лица, както и на приетите с промени в Кодекса за социално осигуряване по-широки дефиниции за свързани лица в небанковия сектор. Конкретно за пенсионните фондове отново се обръща внимание на концентрациите на инвестиции в относително неликвидни търгувани и нетъргувани инструменти на местния пазар и "сложните структури на собственост и кръстосана собственост", които изискват допълнителен мониторинг.

Новият, по-силен акцент на комисията след миналите прегледи на качеството на активите е към адресирането на трудните за оценяване активи. По-специално се анализират проблемите със злоупотребяването с независимите оценки, които позволяват на финансовите институции да не заделят адекватни провизии (те се изискват само за необезпечената част от проблемните експозиции, като това може да се заобикаля, като се поддържат завишени оценки на заложените активи). Проблемът е известен от години, като саморегулацията в оценителския сектор досега не дава особени резултати.

Шанс за реформи

Според ЕК стабилният икономически растеж на България и стабилната фискална позиция в момента може да улесни провеждането на структурни реформи. Това е шанс страната да ускори наваксването спрямо останалата част от ЕС и да намали нивата на бедност и неравенство. Към момента обаче оценката е, че въпреки силния ръст на БВП с 3.8% конвергенцията е бавна, а структурата се влошава и растежът е движен все повече от потребление. Затова и опасенията са, че с изчерпването на слабо увеличаващите се наличните капиталови и трудови ресурси потенциалът за ръст е ограничен.

При публичните финанси се отчитат продължаващото силно изпълнение и балансираният бюджет, който дори е прогнозиран на излишък за 2019 г., а препоръките са за подобряване на ефективността на разходите. В частния финансов сектор също се отчитат подобрения и се отбелязва едно от най-ниските нива на задлъжнялост на домакинствата като контрапункт на високите нива при фирмите.

Основните сфери, в които не се вижда достатъчен прогрес, са образованието, здравеопазването и въвеждането на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата.

Според икономиста от ИПИ Калоян Стайков докладът преповтаря стари проблеми. "Едва 10% от препоръките са напълно приведени в действие, докато структурните реформи постоянно се отлагат", коментира той. "Подобна нерешителност може да се обясни с политическата нестабилност - от 2013 г. досега няма правителство с повече от две години мандат. А при смяната на управлението всяка реформа започва отначало", допълва Стайков.

При пазара на труда, който заради спада на безработицата до 6.3% вече не се отчита като дисбаланс, се отбелязва и рискът от бързото покачване на заплатите. Макар то да подобрява ситуацията с ниските доходи, ако не се съпътства и с повишена продуктивност, страната може да загуби конкурентоспособност.

Новият акцент към социалната политика

От тази година в докладите за страните попада и проследяването на показателите по приетия в края на 2017 г. Европейски стълб за социалните права. В този пакет са заложени основни принципи и права, които трябва да адресират проблеми като застаряването, дигитализацията и да осигурят конвергенция и към по-добри условия за труд и живот. По подобие на икономическото табло с индикатори и тук се стъпва на социално такова, което към момента следи 12 показателя.

Очаквано тук оценката за България като най-бедна членка на ЕС е слаба. По пет от показателите страната попада в графа "критична ситуация", а в други три препоръката е за "наблюдение". Сред най-проблемните се очертават измерителите за равни възможности и достъп до пазара на труда. Неравенството на доходите (измерено като разлика между тези на горните 20% от населението с най-високи доходи и тези на долните 20% с най-ниско) е 7.9 пъти и расте. Въпреки подобрението тревожно високи според ЕК остават и делът на хора в риск от бедност и младежката безработица.

Друга графа с критични стойности са показателите за социална защита и включване. Там най-съществени проблеми Брюксел вижда в слабия ефект от социалните трансфери за намаляване на риска от бедност (тук се разглеждат само помощи, а не и пенсии) и в ниския дял на хората с поне базови дигитални умения.