Освен принципния проблем с доказаната неспособност на държавата да управлява бизнес, включително енергиен, стои въпросът дали CEZ иска такава промяна в сделката (много малко вероятно) и дали данъкоплатците са склонни да платят сума, която в най-щедрия вариант е огромното число от 1 млрд. лв. Затова по-възможната реакция на държавата изглежда приемането на нова регулация, с която да възпре или поне следи изкъсо избрания бъдещ собственик "Инерком" на Гинка Върбакова.

Прахосани пари

Ако държавата въобще тръгне да купува дял в българския бизнес на CEZ, то планът е национализацията да стане през дял в "Инерком България". На срещата с премиера и двамата министри те са поискали цялата собственост, но са дали и опция за 34%, казват източници на "Капитал". Но официалната версия е, че се търси контрол над актива - т.е. държавата трябва да има минимум 50% плюс една акция в "Инерком". При цена в проектодоговора от порядъка на 320-340 млн. евро и последващото търгово предложение към малките акционери за половината от сумата това значи общ разход от 500 млн. евро. Така за контрол държавата ще трябва да осигури над половината от сумата, т.е. 500 млн. лв. По този начин "комфортът" на управляващите би струвал на данъкоплатците между половин и 1 млрд лв., или колкото например да се дострои магистрала "Хемус".

Евентуалното включване на държавата има един страничен ефект - ще санира репутацията на "Инерком" и така сделката ще стане банкируема и за купувача. С правителството за съдружник политическият риск ще стане много по-приемлив за финансиращите институции. Ако се приеме, че основното плащане ще е с осигурения от компанията на Гинка Върбакова кредит (по неофициална информация от банков консорциум начело с "Уникредит"), то държавата и "Инерком" ще трябва да намерят поне 100 млн. евро собствени средства. А мантрата на държавата, че няма да вадят пари от бюджета, а ще намерят кредит, не върви, защото заемът също ще се плаща от данъкоплатеца.

Стои и въпросът дали договорената от Върбакова цена не е прекалено висока и ако да - защо държавата ще я плаща. Останалите кандидати и оценките на самия продавач показват, че сумата е доста над пазарната. Ако се приеме множителят от пет пъти оперативната печалба (70 млн. евро за 2017 г. за двете големи дружества в пакета "Чез електро" и "Чез разпределение"), то излиза, че 100% от двете дружества трябва да струват около 350 млн. евро, т.е. продаваните от CEZ 67% излизат 235 млн. евро, или около 100 млн. над предложеното от "Инерком". Тук разликата е и че всеки купувач трябва да залага регулаторен риск. Доколкото държавата сама си пише правилата и назначава регулатора, то едва ли може да се очаква да си отнеме лиценза или постоянно да се глобява, така че този минус отсъства от държавната сметка.

Повечето юристи смятат, че ако се придобива дял в "Инерком", трябва да се иска разрешение от Брюксел за държавна помощ. Получаването на подобно разрешение обаче трае месеци.

В сделката има и още едно голямо неизвестно.

Арбитражният плюс и минус

В средата на 2016 г. CEZ се обръща към арбитража ICSID (Международния център за уреждане на инвестиционни спорове) във Вашингтон с иск срещу България за "стотици милиони", без да уточнява сумата. Засега разглеждането на делото е преди средата си, ако се съди по хода на много по-ранния иск на EVN по същия повод. Австрийският собственик на другото ЕРП, което обслужва Южна България, се обръща към арбитража през 2013 г., като изслушванията на страните са минали в края на 2016 г., но все още няма решение, т.е. спорът отнема поне пет години. Точно произнасянето на арбитража по искането на EVN ще е тест за отговорността на българската държава. Първоначалният иск срещу България беше за около 600 млн. евро, но след като НЕК и EVN сключиха извънсъдебно споразумение по един от споровете си в България, претенцията вероятно е намалена с поне 100 млн. евро.

С казуса EVN ще се оцени колко са стрували законодателните и регулаторните решения на държавата за натиск върху цените на електроенергията. После идва делото на Energo-pro и едва след 3-4 години ще дойде решение по спора с CEZ.

При чешкия иск България има малко предимство. Причината, посочена от двама адвокати пред "Капитал", е, че CEZ е наела чешка кантора без всякакъв опит в арбитражни случаи, която била избрана, защото е близка с предишния премиер на Чехия.

Преговаряли кандидати в сделката за българските активи твърдят, че една от основните причини CEZ да бърза с продажбата е точно арбитражът. Ако компанията осъди България и все още има бизнес в страната, държавата има много начини "да си избие глобата", споделили мениджъри на CEZ.

Сега чешки медии твърдят, че в договора на "Инерком" има клауза за съдействие и това би накарало CEZ да е против влизането на държавата в сделката. Причината: ако трябват още документи от България, няма да имат достъп до тях. "Това ще бъде крайно неортодоксална ситуация, в която ответник ще бъде под договорно задължение да осигурява съдействие на отсрещната страна по исковете срещу себе си, което е откровен конфликт и вероятно няма да проработи на практика", коментира адвокат пред "Капитал".

Ако влезе в дружеството, държавата може да открие нови аргументи в своя полза. А ако CEZ е смятала да ползва за свои свидетели мениджъри от българските си дружества, това ще стане почти невъзможно.

На теория, ако заради изказванията на управляващите в България сделката с "Инерком" пропадне (например заради разколебаване на банките покрай политическия риск), CEZ може да потърси отново правата си пред някой арбитраж заради пропуснати ползи.

Европейският коз на България

Ситуацията се усложнява заради решение на Европейския съд в Люксембург от 6 март. То засяга точно арбитражи по двустранни споразумения за защита на инвестициите. И казва, че арбитражните решения са незаконни, тъй като с тях се създава система за съдебен контрол извън правния ред на ЕС. Съдът повтаря отдавнашното твърдение на Европейската комисия, че арбитражните споразумения противоречат на публичния ред в евросъюза, което е основание за отказ от изпълнение. Например през 2014 г. Европейската комисия забрани на Румъния да изпълни решение на арбитража във Вашингтон по дело, заведено от шведска компания. Тогава ЕК заключи, че изпълнението на решението на арбитража би означавало даване на незаконна държавна помощ, нещо което не би се получило, ако случаят е бил разгледан в редовен съд. Заради това през 2015 г. ЕК поиска пет страни в ЕС да прекратят споразуменията си за защита на инвестициите с други страни членки.

В момента между адвокатите има спорове кои точно арбитражи засяга решението от 6 март. Мнозинството от юристите, до които се допитахме, са съгласни, че арбитражните решения по двустранните споразумения за защита на инвестициите вече няма да се признават. Въпросът обаче остава с вашингтонския ICSID, тъй като той е основан от международно споразумение и неговите решения се прилагат автоматично. Въпреки това принципът на ICSID е същият като на двустранните споразумения, т.е. неевропейски съдии разглеждат спорове между европейски компании/държави. Затова и има случаи, в които ЕК налага забрани за прилагането на решенията (както в румънския случай). Практиката обаче е, че това се случва само когато те изрично нарушават европейското право в частта за държавните помощи.

Двама други адвокати, специализирани в този тип спорове, заявиха пред "Капитал", че съдебното решение не води до нищо конкретно в случая с CEZ и другите дела срещу България във Вашингтон. Решенията на ICSID си остават валидни и България ще трябва да плаща, ако бъде осъдена, освен ако не докаже, че присъдата е в нарушение на европейското право.

"Новото съдебно решение касае арбитражи в търговски камари, а не и Вашингтонския, който е тип ведомствен и по него решенията се прилагат автоматично", казва Ивайло Дерменджиев.

Според Първан П. Първанов, също адвокат с практика в областта на международния арбитраж, българската защита би трябвало да използва решението на Европейския съд и да го пренесе и върху арбитража в ICSID. "Текстът на решението на Европейския съд е твърде общ, но ще даде възможност за повдигане на спорове за подсъдност. Въпреки че трибуналът по случая на CEZ е по Енергийната харта, която е многостранен международен договор, по който страна е и ЕС, не виждам причина да не бъде направен функционалният аргумент, че в новото правило попадат и случаи, при които страните по арбитражните производства са от две държави - членки на съюза. Когато държавите печелят този тип арбитражи, то обикновено е с аргументи относно подсъдността. Ако не друго, въпросът ще създаде допълнителна несигурност у CEZ относно изхода и ще спечели време на България. Няма да се учудя да видя такова развитие."

От казаното дотук излиза, че арбитражът е с неясен във времето и посоката изход. Макар и мъглива, развръзката по новия собственик на българските дружества на CEZ ще дойде до лятото. Засега залозите Гинка Върбакова (със или без партньор държавата) да успее да купи или не изглеждат равни.

По темата работиха: Теодора Василева, Илин Станев, Огнян Георгиев