Къде си бе, боклук

Илюстрация Увеличаване Автор: Капитал Смаляване

"София има най-добре организираната система за управление на боклука след Цюрих." С тези думи преди месец Бойко Борисов опита да убеди Европа колко зелен е всъщност той. Изборът на аргумент на Борисов не е учудващ - отпадъците на столицата са любима негова тема. От години премиерът се хвали, че в София вече "няма мечки, вълци, лисици" (визирайки временното изгонване на Румен Гайтански - Вълка от почистващия бизнес в София), а след неговото управление остават само "треви, цветя, красота" благодарение на завода за преработка на отпадъци.

София е на път да се добие с нов елемент в иначе перфектната си система за сметопочистване - инсталация, която ще изгаря преработения боклук на стотина метра зад централната гара. Че такъв проект ще има, се знае от поне седем години, но информацията за него е оскъдна. Сега обаче Столичната община е на път да поеме голям дълг, който предполага градската управа да обсъди проекта с гражданите. От срещата между жители на града и общината миналата седмица станаха ясни малко детайли за проекта, но се изясни друго - че малко хора виждат добрата организация на общината. "Капитал" потърси отговори на по-важните въпроси около бъдещото съоръжение:

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив.

Що е това "инсинератор"?

От две години боклукът на София се събира в завода край село Яна, от него се отделят металите и някои други материали, а остатъкът се раздробява и изсушава. Крайният продукт е т.нар. RDF (от англ. - refuse derived fuel), или твърдо гориво от отпадъци, което може да се използва за производство на топло- и електроенергия. В момента София произвежда по около 180 хил. тона RDF на година. Те не могат да бъдат депонирани. Транспортът и изгарянето на отпадъка в циментовите заводи в страната струва на Столична община по 5 млн. лева на година. С този проект общината планира собствена инсталация за изгарянето на RDF, която да е свързана със системите на "Топлофикация" София.

Градът вече направи депо за отпадъци, площадка за компостиране и завод за механично-биологично третиране на отпадъци с пари от еврофондовете. Площадката за изгаряне на RDF трябва да затвори цикъла, като столицата вече трябва, условно казано, да печели от изгарянето на горивото, вместо да плаща за него. Общинският съвет одобри началото на проекта през лятото на 2011 г. Решението площадката да се намира в ТЕЦ "София" беше взето през 2015 г., след анализ на датската консултантска фирма "Рамбол". По нейна препоръка беше избрана и конкретната технология, чрез която да бъде изгаряно горивото. Тази консултация струваше на София 1.5 млн. евро. Проектът се подготвя от години и върви със сериозно забавяне, но документацията за финансиране трябва да е готова до края на 2018 г.



Колко ще струва инсталацията?

Според изчисленията на общината строежът на площадката ще струва 157 милиона евро. Европейският съюз ще поеме малко над 91 млн. евро от тях, а за останалите 67 млн. евро градът ще вземе заем от Европейската инвестиционна банка. Задължението ще бъде на името на общината, макар че съоръжението ще бъде на територията на "Топлофикация" София и ще бъде използвано от общинската фирма. София ще изплаща новата инсталация до първите години след 2040 г. Тя ще струва по около 5 млн. евро на година. Всъщност и площадката ще стане негодна за експлоатация почти по същото време - планираният срок за експлоатация е 26 години след завършване на съоръжението.

Общината защитава проекта с аргумента, че с построяването на площадката "Топлофикация" ще спестява около 11% от потреблението на газ или между 15 млн. и 18 млн. евро на година. През 2016 г. общинската фирма имаше приходи от 390 млн. лева, разходи 430 хил. лева и общи задължения 640 млн. лева. Годишната загуба на "Топлофикация" в момента е около 40 млн. лв. Дружеството твърди, че благодарение на инсталацията през 2036 г. ще успее да излезе на печалба от 12 млн. лева. "За първи път имаме възможност да направим "Топлофикация" поне малко независима от доставките на газ", защити този проект зам.-кметът на София по екологията Йоана Христова през изминалата седмица.

Защо говорим за площадката сега?

Всеки момент столицата ще вземе голям заем за проект, който досега общината на практика е засекретила. Единствената налична информация за това как ще изглежда инсталацията е от Оценката за въздействие върху околната среда от 2015 г. Екологичната организация "За Земята" от години води процедури и дела за достъп до всички документи, но до момента Столичната община отказва да ги предостави. Преди седмица градската управа организира ново обществено обсъждане, което се оказа за общите условия по договор за банков кредит, а не за съществото на проекта. Екологичните параметри са одобрени още с общественото обсъждане на ОВОС-а през 2015 г., оправда се зам.-кметът Христова. Дискусията тогава се проведе по средата на летния сезон в присъствието на не повече от 10 граждани.

Темата стана интересна след години на мълчание, защото попадна в полезрението на все по-голяма и самоосъзната група граждани на София - загрижените за качеството на въздуха в града. Техните притеснения са, че общината иска да построи огромна замърсяваща пещ в сърцето на вече силно замърсен град. Въпросът е дали гражданите изобщо могат да повлияят на развитието на този проект, след като той е в толкова напреднала фаза.

Опасно ли е това съоръжение?

Според Столичната община площадката за изгаряне на RDF ще бъде напълно безопасна, като нивата на отделени фини прахови частици ще са с 9.6% по-малко, отколкото в момента отделя ТЕЦ "София". Зам.-кметът Йоана Христова твърди, че финансирането от Оперативна програма "Околна среда" е достатъчно доказателство, че проектът няма да замърсява въздуха на София.

Липсата на информация обаче не помага напрежението около бъдещия инсинератор да намалее. Критики има към всеки елемент от проекта. Информация дали общината е изследвала достатъчно добре алтернативни технологии липсва. Граждани предлагат радикални варианти - като газификация на домовете или използване на същите средства за разработка на работеща система за разделно събиране на отпадъци. Защитният аргумент на Столична община е, че градът вече се е обвързал с проекта, като е построил завод за RDF. Друг проблем е, че до 2020 г. София е задължена да рециклира 50% от боклука си, а до 2030 г. - 60%. За да се поддържа работата на инсталацията (и резултатите за "Топлофикация") обаче, тя ще се нуждае от постоянно количество нерециклиран отпадък. За да покрие и двете изисквания, на София ще й се наложи да увеличи общият обем на отпадъците си, което далеч не е устойчива стратегия.

Сериозни критики има и срещу избора на място - съоръжението ще работи в центъра на София, вместо да бъде построено при източника на боклука - завода край село Яна. Новата площадка ще генерира по 40 хиляди курса на тежки камиони годишно между двете локации, което допълнително ще вреди както на пътищата, така и на въздуха в столицата. Отделно площадката ще произвежда летлива пепел, която е опасен отпадък и ще бъде депонирана в Германия - срещу такса (т.е. допълнителен разход) и отново чрез камиони (още вреди за инфраструктурата и въздуха).

Някои от екологичните параметри на площадката също не са достатъчно добре защитени. Според граждани общината не се справя със събирането на опасни отпадъци като батерии или живачни крушки и няма гаранция, че те няма да попадат в твърдото гориво, пещта, а оттам и във въздуха на София. Друго притеснение са емисиите на опасните диоксини и фурани, за които в България няма адекватни уреди мониторинг. Тези твърдения са трудно проверими, след като липсва пълна и добре систематизирана информация за проекта. Според Йоана Христова обаче, "ако скара за месо работи 24 часа, ще произвежда от 3 до 6 пъти повече от тези вещества, отколкото площадката за изгаряне на RDF".

Има ли политическа интрига около изгарянето на софийския боклук?

Когато става въпрос за 320 млн. лева, отговорът, разбира се, е положителен. Инсталацията е приоритетен проект, защото е много скъпа и дълбоко свързана едновременно с гордостта на управлението на ГЕРБ в столицата - заводът за боклук, и с бетонния ботуш около краката на Столична община - "Топлофикация" София. Задвижването на площадката за RDF обаче се оказва почти непосилна административна задача за общината, чието решение се прехвърля от година на година. Случайно или не, две от ключовите фигури по пътя на проекта вече загубиха постовете си. Бившият зам.-кмет по екологията Мария Бояджийска напусна общината "по лични причини" в края на 2016 г., а година по-късно, през февруари 2018 г., по лични причини се оттегли и изпълнителният директор на "Топлофикация" Георги Беловски.

Инсталацията е само нишка в сложното кълбо от взаимоотношения между общината и дружествата й за сметосъбиране и топлинна енергия. Още със зачеването на проекта около завода за боклук вероятно той е свързан с поети политически ангажименти. Площадката може да реши проблем на "Топлофикация", като я направи по-печеливш и привлекателен за концесия или приватизация, или да го задълбочи - ако се възприеме като държавна помощ, която да блокира подобни процедури. Междувременно се превръща и в репутационен проблем за иначе борещата се за по-чист въздух Столична община. С всичко това градската управа може да се справи, ако даде пълната информация за проекта. Засега обаче общината предпочита да държи изгарянето на софийския боклук в мъгла.