Държавата не прави евтин ток
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавата не прави евтин ток

ЕРП-тата отнесоха недоволството от държавната политика в енергийния сектор, но завръщането на държавата в тях няма да реши проблемите.

Държавата не прави евтин ток

Идеята правителството да купи българските активи на ЧЕЗ е лоша и за клиентите, и за данъкоплатците

Ивайло Станчев, Илин Станев
16984 прочитания

ЕРП-тата отнесоха недоволството от държавната политика в енергийния сектор, но завръщането на държавата в тях няма да реши проблемите.

© Юлия Лазарова


"Телефонът звъни, звъни, звъни и никой не го вдига. Попитах колегата какъв е този телефон? Той само вдигна рамене, така че аз взех слушалката - оказа се, че това е телефонът за оплаквания." Разказът на бившия изпълнителен директор на "EVN - България" Йорг Золфернер е за първите му дни в Пловдив, в току-що придобитото от австрийската фирма електроразпределително дружество. Ако се чудите къде е бил "телефонът на клиента" - в заседателна зала, която по принцип рядко се ползвала от служителите на енергото.

Вероятно повечето клиенти вече са забравили тези си сблъсъци с държавно енерго. Както и че докато ЕРП–тата бяха държавни, загубите им, основно от кражби, бяха над 20% от продадената електроенергия. Или че спреният ток се пускаше обратно по правило за три дни, освен ако не се платеше такса за експресно включване

Примерите могат да бъда продължени до безкрайност, но това едва ли е нужно, за да се докаже, че частната собственост се е отразила добре на ЕРП-тата. Ако бяха останали държавни, тяхната съдба не би била много по-различни от всяко друго държавно дружество. В тази връзка миналата седмица, премиерът Бойко Борисов също припомни старата аксиома, че държавата е лош стопанин. Така че защо сега изведнъж отново се появи тази идея и до какво може да доведе тя?

Ако е държавно, токът ще поевтинее

Не, даже и държавата да иска

Вероятно основната причина 75% от българите (поне според скорошното прочуване на "Галъп интернешънъл") да искат държавата да купи ЧЕЗ е споменът им от "държавните цени". Преди петнадесет години те наистина бяха ниски, макар че малко хора ще си направят труда да видят статистиката, че и сега те са най-ниските в ЕС. През 2007 г. цените на електроенергията за домакинствата е 48% по-евтина от средното за ЕС. През 2017 г. тя е с 40% по-евтина, показва статистиката на Евростат.

Държавата обаче няма как да свали цената. Разходите и възвращаемостта на енергийните монополи се контролира от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Те трябва да гарантират нормалното функциониране на дружествата - държавни или частни, така че регулаторът няма да позволи само на държавното дружество да има по-ниски цени от частните му конкуренти. Това може да бъде разгледано и като форма на непозволена държавна помощ.

"Собствеността не оказва никакво влияние на възвращаемостта, мрежовите такси (т.е. цената на услугата) или качеството на доставката", коментира за "Капитал" германският опит Ерик Ландек, изпълнителен директор на Stromnetz Berlin GmbH, ЕРП-то на Берлин. Въпреки че условията в България и Германия са доста различни, едно нещо е общо - силната регулация на сектора.

При производителите на електроенергия това е възможно, защото поне на теория там няма монопол. Затова и АЕЦ "Козлодуй" от години работи със смешно малка възвращаемост, гарантирайки ниски цени на електроенергията. Този подход обаче обезкървява държавните производители.

Разбира се, държавното участие може да има и други социални ползи. Например в Германия няколко общини изкупиха обратно ЕРП-тата си, като най-голямата от тях беше Хамбургската. Причината да направят това, поне в случая с Хамбург, беше желанието на гражданите да имат по-големи доставки на енергия от възобновяеми източници. Именно натам беше насочена печалбата на дружеството.

В българския случай държавното участие на теория може да доведе до повече инвестиции в енергийната инфраструктура, но това, ако се съди от досегашния опит, едва ли ще се случи. Например енергийни предприятия като ТЕЦ "Марица-изток" 2 насочваха парите си към изграждането на безсмислени мерки за сигурност, само и само да насочат свободните си пари към добре свързани фирми.

Да, ама частниците много крадат.

Я пак?

Само за няколко години след приватизацията на ЕРП-тата загубите по мрежата бяха рязко намалени. Основно заради премахването на кражбите. Ако през 2004 г. те бяха средно 22-24% за всички ЕРП-та, само след няколко години загубите спаднаха с около 10 пункта. Какво означава това? Четирите ЕРП-та разпределят около 24 ТВч енергия между клиентите си. Намаляването на загубите пести годишно приблизително 2.4 ТВч годишно, което по пазарни цени на електроенергията в момента е около 200 млн. лева годишно. Това са пари, които потребителите не плащат. Погледнато по друг начин, енергията която не се е "изпарила" незнайно къде, отговаря на годишното производство на един от вече спрените малки блокове на АЕЦ "Козлодуй".

Защо се получава това? Защото, докато ЕРП-ата бяха държавни, те нямаха инициатива да спират кражбите. От една страна, биха влезли в конфликт с потребителите си, които са и избиратели, а от друга нямаха материален стимул - евентуалната печалба от спестените разходи нямаше да остане за тях. При ЕРП-тата, поне за няколко години, докато КЕВР не смъкна признатите им разходи за технологични загуби, парите си оставаха за тях

На теория същата политика може да се следва и от държавата, в крайна сметка едно национализирано ЕРП ще се регулира по същия начин като частните. Проблемът е, че това не се получава. И добър пример за това е НЕК, който е силно регулирана компания. Тя може да се управлява драматично по-добре, но мениджърите й просто нямат интерес и търговете за продажба на електроенергията й винаги предизвикват основатели скандали.

В същото време "частниците" не са целите в бяло, особено някои от тях. Например ЧЕЗ допускаше политически назначения и сделки, само и само държавата да не се бърка в делата й.

Най-прословутият случай беше с Митко Каратиста (Димитър Стефанов), който през 2009 г. ненадейно изникна в борда на директорите на ЧЕЗ България. Стефанов се оказа в бизнес отношение с Румен Николов – Пашата, считан са един от лидерите на борческата групировка СИК. Николов за кратко е имал и общ бизнес с Бойко Борисов. Стефанов обаче не е единственият. По времето на управлението на БСП в бордовете на ЧЕЗ представители на държавата бяха хора, близки с Богомил Манчев, някои от които също имаха забавни прякори, както и сегашни депутати от БСП.

Доставката на въглища за ТЕЦ "Варна" също беше политически добре подкована. Малко след като ГЕРБ формира правителството си през 2009 г., в двете фирми доставчици на ТЕЦ-а - "Евроквест енерджи" ООД и "Булминерал" ООД като съакционер влезе енергийният предприемач Дечко Колев, чиито син беше депутат. След падането от власт на ГЕРБ през 2013 г. Колев излезе от двете фирми.

Всички тези връзки започнаха да изтъняват, когато държавата продаде дела си и частните акционери вече започнаха да търсят повече отговорност на мениджмънта. След 2013 г. видимите политически назначения просто изчезнаха. Например една от фирмите, за които се твърди, че е свързана с Димитър Стефанов, просто фалира, след като той отпадна от борда на ЧЕЗ България. Тогава и печалбата на групата на ЧЕЗ в България рязко нарасна.

Това, че държавата е лош стопанин, не означава автоматично, че всеки частен инвеститор е добър. Но вероятността държавният регулатор да накара частен инвеститор да спазва правилата, е доста по-висока, отколкото да налага на държавата спазването им.

Има глобален тред за одържавяване на ЕРП-ата

Да, но слаб

Факт е, че в последните години много дружества в областта на комуналните услуги отново станаха държавни. На фона на масовата дерегулация от края на миналия век, на която се гледаше с почти религиозна вяра, че неизбежно ще доведе до по-добро управление, дори единичните сделки на национализация се набиват на очи.

"Да има тенденция, но основно в малките общини", коментира за Ерик Ландек. В по-малките населени места има интерес към директно използване на местните възобновяеми източници на енергия, което най-добре може да стане през децентрализирана мрежа. "Купуването на мрежата се подпомага от специален закон в Германия", обясни Ландек.

Например в Германия хамбургци гласуваха да си върнат собствеността на предприятията за комунални услуги, но берлинчани гласуваха против. В Унгария, където правителството на Виктор Орбан водеше брутална кампания срещу ютилити компаниите, все пак нито една не се върна в държавни ръце.

Заради държавната регулация в последните години се оказа, че частните компании няма как особено да рационализират бизнеса на сектора на комуналните услуги и да увеличават възвращаемостта си по този начин. Те не могат да образуват вертикално интегрирани компании и са длъжни да допускат конкуренти - например токът за клиентите на ЧЕЗ отдавна не се доставя само от неговите дъщерни електроснабдителни дружества. Това намалява печалбите на фирмите и създаде тенденцията за изтегляне на гигантите от този бизнес.

Именно поради свиването на печалбите в бизнеса с комуналните услуги все по-често се чуват гласове за обратно влизане на държавата. Компании като ЕРП или ВиК не могат да генерират достатъчно приходи, които да осигурят едновременно печалби и инвестиции. Държавата, чиито акционери - данъкоплатците, не търсят много-много възвращаемостта на платените от тях данъци, може да реши в някаква степен този проблем, като реинвестира изцяло печалбата си. За сметка на това частните компании се пренасочват към предоставянето на услуги. В енергетиката се повтаря това, което се случи и в телекомуникациите - притежателите на "жиците" отдавна печелят по-малко от тези, които доставят интернет или възможност за споделяне на снимки.

Табу ли е участието на държавата?

Естествено, че не, макар в България може би да

Много компании за комунални услуги по света са с мажоритано участие на държавата. Такива у нас са и ЧЕЗ и EVN. Ако те се управляват добре, дори могат да имат и по-голяма полза за обществото.

На теория, нищо не пречи на държавата да придобие дял в ЧЕЗ на справедлива цена след това да го пусне за продажба на фондовата борса. Така, от една страна, ще захрани капиталовия пазар, но по-важното, ще привлече и български институционални инвеститори, които в момента нямат много възможности за вложения на средствата си. На практика, токът може да плаща пенсии. Подобни компании, в които има силни и разнообразни акционери, може да се управляват дори по-добре. Акционерите искат дивиденти, което държи мениджмънта по-отговорен.

Сега обаче цената изглежда доста завишена, така че ако държавата реши да се освободи от дела си, то тя ще претърпи сериозна загуба.

В тази връзка не е съвсем вярно твърдението, че е нужен непременно стратегически инвеститор с бизнес в областта. Дейността на ЕРП-то малко наподобява супермаркет - в него дружеството предоставя щендери (електромери) на търговците, които могат да продават стоката си (токът). Всичко е въпрос на мениджмънт, а техническата страна не е толкова сложна за управление. Затова и много финансови инвеститори доскоро влизаха в този бизнес.

Проблемът е, че едва ли някой има доверие в българската държава. Тя непрекъснато доказва, че не може да се справи с управлението и преструктурирането на собствените си дружества. Достатъчно е да се погледнат НЕК, БДЖ, НКЖИ Каква е гаранцията, че към тях няма да се присъедини и ЧЕЗ?

"Телефонът звъни, звъни, звъни и никой не го вдига. Попитах колегата какъв е този телефон? Той само вдигна рамене, така че аз взех слушалката - оказа се, че това е телефонът за оплаквания." Разказът на бившия изпълнителен директор на "EVN - България" Йорг Золфернер е за първите му дни в Пловдив, в току-що придобитото от австрийската фирма електроразпределително дружество. Ако се чудите къде е бил "телефонът на клиента" - в заседателна зала, която по принцип рядко се ползвала от служителите на енергото.

Вероятно повечето клиенти вече са забравили тези си сблъсъци с държавно енерго. Както и че докато ЕРП–тата бяха държавни, загубите им, основно от кражби, бяха над 20% от продадената електроенергия. Или че спреният ток се пускаше обратно по правило за три дни, освен ако не се платеше такса за експресно включване


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    shatpat avatar :-|
    ZEN

    Частниците не крадат...
    По-голям виц от това в съботния ми ден, не успях да открия.

  • 2
    nogica avatar :-|
    nogica

    Колкото БДЖ е печеливша и модерна компания,толкова печелившо и модерно беше енергото когато го раздробиха и продадоха,колкото и НЕК е на печалба.Свършиха изворчетата на постоянни държавни хранилки и се търсят нови. Никакво одържавяване това означава кражбите да станат два пъти по-големи

  • 3
    cobourga avatar :-|
    cobourga

    След като трите ЕРП-та бяха приватизирани от Западни инвеститори се започна вълна от обвинения как те били продадени за ЖЪЛТИ стотинки. Сега, когато искат да избягат от България и цената е почти същата, искали МНОГО. ЧЕЗ купиха през 2004 година 67% за 281 милиона евро !!!!!!!!!!!! След това инвестираха, преструктурираха, разделяха компании - купиха една, а сега продават седем, управляваха и т.н. Сега искат да получат 320 милиона !!!! Логично е, нали ??? Само инфлацията за тези 13 години е над 20 % !!!!!!!!!!! Друг пример : Е.ОН купиха ЕРП-то за 140 милиона евро, а го продадоха на Енерго Про за 133 милиона. На загуба. Само и само да се измъкнат от България........... Ех, алчни капиталисти. Затова на Овчаров му расте носът !!!!
    ПП. Друг е проблема с продажбата на 33% през 2011-12 през БОРСАТА !!!!!! На БГ борсата наистина се въртят далавери, поръчките се нагласяват, участници и брокери се договарят помежду си и т.н. Там цените на акциите на ЕРП-тата наистина бяха по-ниски от очакваното. За да могат и мафиоти да се включат........

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Шменти капели! Откакто си "отпочно" истерията с приватизацията на електроснабдяването 1999-2006 цената на тока на народа се вдигна таман три пъти....!!! от 6 на 18 стотинки и файда йок!!!

  • 5
    snower avatar :-|
    snower

    БДЖ, Топлофикация София са държавни дружества. Добре ли се управляват - не. Краде ли се - здравата. 70млн лв на Топлофикация бяха откраднати с аферата КТБ. Ако частното обаче означава Ковачки или Гинка - по-добре да си останат чехите.

  • 6
    tww09306483 avatar :-|
    Petleshev

    Добре де, какво пак ни навират цената на тока в очите? Била най-ниската в целия ЕС? Ами, каква друга да е в държавата с най-ниски доходи и най-нисък стандарт? Даже, пресметнато през нашите доходи, плащаме най-скъпо, но това незнайно защо, никой не го коментира.
    Енергетиката се управлява от червеното мафиотско лоби. Промяна към по-добро, поне аз не очаквам...

  • 7
    samoedin avatar :-|
    samoedin

    Статията е писани от хора, които си нямат реална престава трите дружества какво са правили през целия този период в България, а са чели само данни в таблици екселски формат.
    " Инвестиции" в енергорапределителната и преносна система на страната съществува само в изказванията на представители на ЧЕЗ, Еон от тяхните кабинети и централи ! Надали тези представители знаят нещо друго освен огромни заплати, бонуси и схеми ! Спрямо тях кражбите от отделните абонати, които никога не са секвали, са просто детска играчка !
    Преносната система у нас е като тази през 2003-4 с тази разлика, че т. нар " инвеститори" организираха такива схеми са източване на дружествата, които " управляват", че никой не се наема да каже колко точно милиарда са взети от джобовете на българския данъкоплатец в момента !!! Познавам лично шефа на " електрото" на един неголям град в северна България и от първа ръка знам какво е " инвестирано" в системата, и какво е източено ! нищо общо с уверенията на " Ханс и Петер" .....
    Причината за " оттеглянето" от " бизнеса " в момента на ЧЕЗ е една единствена - идва време да се инвестира в системата....Този път наистина ! Защо да се прави, като може да задържиш източеното от узаконения пладнешки обир и да оставиш батака за някого другиго след теб ?

  • 8
    unbiased avatar :-|
    unbiased


    До коментар [#4] от "
    boby1945
    ":

    И увеличението отиде основно в производството, не в електроразпределението или снабдяването


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK