С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация
8 9 мар 2018, 12:56, 11810 прочитания

Държавата не прави евтин ток

Идеята правителството да купи българските активи на ЧЕЗ е лоша и за клиентите, и за данъкоплатците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Скъпият ток от тецове на Ковачки и Папазов няма да бъде гарантирано изкупен

Включването им в системата би струвало 330 млн. лв. годишно, което би вдигнало цената на електроенергията за бита с 16%

24 апр 2018

България и Македония ще обединяват електроенергийния си пазар

Очаква се търговията с ток в сегмента "Ден напред" между двете страни да започне през 2019 г.

17 апр 2018

ТЕЦ "Варна" може да струва 250 млн. лв. годишно на потребителите

Работодателите подготвят протести, защото това би вдигнало цената на тока с 16%

2 апр 2018

Омбудсманът иска потребителите да могат да оспорват цените на тока и газа

Мая Манолова сезира Конституционния съд за липсата на такава възможност

19 мар 2018

"Инерком" подаде документи в КЗК за сделката с CEZ

Решението се очаква до 25 работни дни

14 мар 2018

The likelihood of the state entering the CEZ deal seems small.

Taxpayers will hardly agree to pay a billion leva for the acquisition

12 мар 2018

CEZ няма да реши скоро дали да пусне държавата в сделката

Няколко седмици ще се правят анализи, съобщиха от пресцентъра на чешкия продавач

9 мар 2018

Промени в Закона за енергетиката ще дадат прекомерна власт на КЕВР

Идеята на депутати от "Обединените патриоти" енергийният регулатор да разрешава сделки по своя преценка е опасна

9 мар 2018

Три варианта и едно решение за ЧЕЗ

На практика единственото добро решение е регулаторите да откажат сделката.

9 мар 2018

"Monika Yosifova" предизвика политически скандали

ГЕРБ нападна БСП, социалистите отричат да носят отговорност, а Моника Станишева не иска да бъде замесвана в сделката с ЧЕЗ

8 мар 2018

Държавата в ЧЕЗ: Скъпо и почти невъзможно включване

Национализацията изглежда малко вероятна. Сделка с държавата е нежелана от чешкия продавач и вредна за данъкоплатци и потребители

8 мар 2018

Кой прави PR-а на "Инерком" и Гинка Върбакова

Последното прессъобщение на купувача на ЧЕЗ е писано от Monika Yosifova, което навява асоциации със собственичката на "Актив груп" и съпруга на Сергей Станишев. Тя отрича да има общо

7 мар 2018

Защо намесата на БНБ в драмата ЧЕЗ е особено тревожна

Насред хаоса от миналата седмица фактът, че премиерът може да нарежда на регулатора какво да прави, остана незабелязан. А това е дори по-важно от конкретната сделка

6 мар 2018

ЧЕЗто задавани въпроси

Какво e comfort letter, как се структурира LBO сделка и още

3 мар 2018

Контактите на Върбакови

През годините преди да стигне до сделката за ЧЕЗ, семейството зад "Инерком" има редица съмнителни партньорства

3 мар 2018
"Телефонът звъни, звъни, звъни и никой не го вдига. Попитах колегата какъв е този телефон? Той само вдигна рамене, така че аз взех слушалката - оказа се, че това е телефонът за оплаквания." Разказът на бившия изпълнителен директор на "EVN - България" Йорг Золфернер е за първите му дни в Пловдив, в току-що придобитото от австрийската фирма електроразпределително дружество. Ако се чудите къде е бил "телефонът на клиента" - в заседателна зала, която по принцип рядко се ползвала от служителите на енергото.

Вероятно повечето клиенти вече са забравили тези си сблъсъци с държавно енерго. Както и че докато ЕРП–тата бяха държавни, загубите им, основно от кражби, бяха над 20% от продадената електроенергия. Или че спреният ток се пускаше обратно по правило за три дни, освен ако не се платеше такса за експресно включване

Примерите могат да бъда продължени до безкрайност, но това едва ли е нужно, за да се докаже, че частната собственост се е отразила добре на ЕРП-тата. Ако бяха останали държавни, тяхната съдба не би била много по-различни от всяко друго държавно дружество. В тази връзка миналата седмица, премиерът Бойко Борисов също припомни старата аксиома, че държавата е лош стопанин. Така че защо сега изведнъж отново се появи тази идея и до какво може да доведе тя?

Ако е държавно, токът ще поевтинее
Не, даже и държавата да иска

Вероятно основната причина 75% от българите (поне според скорошното прочуване на "Галъп интернешънъл") да искат държавата да купи ЧЕЗ е споменът им от "държавните цени". Преди петнадесет години те наистина бяха ниски, макар че малко хора ще си направят труда да видят статистиката, че и сега те са най-ниските в ЕС. През 2007 г. цените на електроенергията за домакинствата е 48% по-евтина от средното за ЕС. През 2017 г. тя е с 40% по-евтина, показва статистиката на Евростат.



Държавата обаче няма как да свали цената. Разходите и възвращаемостта на енергийните монополи се контролира от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Те трябва да гарантират нормалното функциониране на дружествата - държавни или частни, така че регулаторът няма да позволи само на държавното дружество да има по-ниски цени от частните му конкуренти. Това може да бъде разгледано и като форма на непозволена държавна помощ.

"Собствеността не оказва никакво влияние на възвращаемостта, мрежовите такси (т.е. цената на услугата) или качеството на доставката", коментира за "Капитал" германският опит Ерик Ландек, изпълнителен директор на Stromnetz Berlin GmbH, ЕРП-то на Берлин. Въпреки че условията в България и Германия са доста различни, едно нещо е общо - силната регулация на сектора.

При производителите на електроенергия това е възможно, защото поне на теория там няма монопол. Затова и АЕЦ "Козлодуй" от години работи със смешно малка възвращаемост, гарантирайки ниски цени на електроенергията. Този подход обаче обезкървява държавните производители.

Разбира се, държавното участие може да има и други социални ползи. Например в Германия няколко общини изкупиха обратно ЕРП-тата си, като най-голямата от тях беше Хамбургската. Причината да направят това, поне в случая с Хамбург, беше желанието на гражданите да имат по-големи доставки на енергия от възобновяеми източници. Именно натам беше насочена печалбата на дружеството.

В българския случай държавното участие на теория може да доведе до повече инвестиции в енергийната инфраструктура, но това, ако се съди от досегашния опит, едва ли ще се случи. Например енергийни предприятия като ТЕЦ "Марица-изток" 2 насочваха парите си към изграждането на безсмислени мерки за сигурност, само и само да насочат свободните си пари към добре свързани фирми.

Да, ама частниците много крадат.
Я пак?

Само за няколко години след приватизацията на ЕРП-тата загубите по мрежата бяха рязко намалени. Основно заради премахването на кражбите. Ако през 2004 г. те бяха средно 22-24% за всички ЕРП-та, само след няколко години загубите спаднаха с около 10 пункта. Какво означава това? Четирите ЕРП-та разпределят около 24 ТВч енергия между клиентите си. Намаляването на загубите пести годишно приблизително 2.4 ТВч годишно, което по пазарни цени на електроенергията в момента е около 200 млн. лева годишно. Това са пари, които потребителите не плащат. Погледнато по друг начин, енергията която не се е "изпарила" незнайно къде, отговаря на годишното производство на един от вече спрените малки блокове на АЕЦ "Козлодуй".

Защо се получава това? Защото, докато ЕРП-ата бяха държавни, те нямаха инициатива да спират кражбите. От една страна, биха влезли в конфликт с потребителите си, които са и избиратели, а от друга нямаха материален стимул - евентуалната печалба от спестените разходи нямаше да остане за тях. При ЕРП-тата, поне за няколко години, докато КЕВР не смъкна признатите им разходи за технологични загуби, парите си оставаха за тях

На теория същата политика може да се следва и от държавата, в крайна сметка едно национализирано ЕРП ще се регулира по същия начин като частните. Проблемът е, че това не се получава. И добър пример за това е НЕК, който е силно регулирана компания. Тя може да се управлява драматично по-добре, но мениджърите й просто нямат интерес и търговете за продажба на електроенергията й винаги предизвикват основатели скандали.

В същото време "частниците" не са целите в бяло, особено някои от тях. Например ЧЕЗ допускаше политически назначения и сделки, само и само държавата да не се бърка в делата й.

Най-прословутият случай беше с Митко Каратиста (Димитър Стефанов), който през 2009 г. ненадейно изникна в борда на директорите на ЧЕЗ България. Стефанов се оказа в бизнес отношение с Румен Николов – Пашата, считан са един от лидерите на борческата групировка СИК. Николов за кратко е имал и общ бизнес с Бойко Борисов. Стефанов обаче не е единственият. По времето на управлението на БСП в бордовете на ЧЕЗ представители на държавата бяха хора, близки с Богомил Манчев, някои от които също имаха забавни прякори, както и сегашни депутати от БСП.

Доставката на въглища за ТЕЦ "Варна" също беше политически добре подкована. Малко след като ГЕРБ формира правителството си през 2009 г., в двете фирми доставчици на ТЕЦ-а - "Евроквест енерджи" ООД и "Булминерал" ООД като съакционер влезе енергийният предприемач Дечко Колев, чиито син беше депутат. След падането от власт на ГЕРБ през 2013 г. Колев излезе от двете фирми.

Всички тези връзки започнаха да изтъняват, когато държавата продаде дела си и частните акционери вече започнаха да търсят повече отговорност на мениджмънта. След 2013 г. видимите политически назначения просто изчезнаха. Например една от фирмите, за които се твърди, че е свързана с Димитър Стефанов, просто фалира, след като той отпадна от борда на ЧЕЗ България. Тогава и печалбата на групата на ЧЕЗ в България рязко нарасна.

Това, че държавата е лош стопанин, не означава автоматично, че всеки частен инвеститор е добър. Но вероятността държавният регулатор да накара частен инвеститор да спазва правилата, е доста по-висока, отколкото да налага на държавата спазването им.

Има глобален тред за одържавяване на ЕРП-ата
Да, но слаб

Факт е, че в последните години много дружества в областта на комуналните услуги отново станаха държавни. На фона на масовата дерегулация от края на миналия век, на която се гледаше с почти религиозна вяра, че неизбежно ще доведе до по-добро управление, дори единичните сделки на национализация се набиват на очи.

"Да има тенденция, но основно в малките общини", коментира за Ерик Ландек. В по-малките населени места има интерес към директно използване на местните възобновяеми източници на енергия, което най-добре може да стане през децентрализирана мрежа. "Купуването на мрежата се подпомага от специален закон в Германия", обясни Ландек.

Например в Германия хамбургци гласуваха да си върнат собствеността на предприятията за комунални услуги, но берлинчани гласуваха против. В Унгария, където правителството на Виктор Орбан водеше брутална кампания срещу ютилити компаниите, все пак нито една не се върна в държавни ръце.

Заради държавната регулация в последните години се оказа, че частните компании няма как особено да рационализират бизнеса на сектора на комуналните услуги и да увеличават възвращаемостта си по този начин. Те не могат да образуват вертикално интегрирани компании и са длъжни да допускат конкуренти - например токът за клиентите на ЧЕЗ отдавна не се доставя само от неговите дъщерни електроснабдителни дружества. Това намалява печалбите на фирмите и създаде тенденцията за изтегляне на гигантите от този бизнес.

Именно поради свиването на печалбите в бизнеса с комуналните услуги все по-често се чуват гласове за обратно влизане на държавата. Компании като ЕРП или ВиК не могат да генерират достатъчно приходи, които да осигурят едновременно печалби и инвестиции. Държавата, чиито акционери - данъкоплатците, не търсят много-много възвращаемостта на платените от тях данъци, може да реши в някаква степен този проблем, като реинвестира изцяло печалбата си. За сметка на това частните компании се пренасочват към предоставянето на услуги. В енергетиката се повтаря това, което се случи и в телекомуникациите - притежателите на "жиците" отдавна печелят по-малко от тези, които доставят интернет или възможност за споделяне на снимки.

Табу ли е участието на държавата?
Естествено, че не, макар в България може би да

Много компании за комунални услуги по света са с мажоритано участие на държавата. Такива у нас са и ЧЕЗ и EVN. Ако те се управляват добре, дори могат да имат и по-голяма полза за обществото.

На теория, нищо не пречи на държавата да придобие дял в ЧЕЗ на справедлива цена след това да го пусне за продажба на фондовата борса. Така, от една страна, ще захрани капиталовия пазар, но по-важното, ще привлече и български институционални инвеститори, които в момента нямат много възможности за вложения на средствата си. На практика, токът може да плаща пенсии. Подобни компании, в които има силни и разнообразни акционери, може да се управляват дори по-добре. Акционерите искат дивиденти, което държи мениджмънта по-отговорен.

Сега обаче цената изглежда доста завишена, така че ако държавата реши да се освободи от дела си, то тя ще претърпи сериозна загуба.

В тази връзка не е съвсем вярно твърдението, че е нужен непременно стратегически инвеститор с бизнес в областта. Дейността на ЕРП-то малко наподобява супермаркет - в него дружеството предоставя щендери (електромери) на търговците, които могат да продават стоката си (токът). Всичко е въпрос на мениджмънт, а техническата страна не е толкова сложна за управление. Затова и много финансови инвеститори доскоро влизаха в този бизнес.

Проблемът е, че едва ли някой има доверие в българската държава. Тя непрекъснато доказва, че не може да се справи с управлението и преструктурирането на собствените си дружества. Достатъчно е да се погледнат НЕК, БДЖ, НКЖИ Каква е гаранцията, че към тях няма да се присъедини и ЧЕЗ?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Напрежение в "БСП за България" Напрежение в "БСП за България"

Оставането на двамата депутати от земеделския съюз "Александър Стамболийски" в групата на социалистите е под въпрос

24 юни 2018, 664 прочитания

Разходите за труд на бизнеса се увеличават с 6.8% през първото тримесечие Разходите за труд на бизнеса се увеличават с 6.8% през първото тримесечие

Ръстът в България е девети в ЕС. Най-бърз отново е в Румъния - 12.7%, следвана от Латвия и Унгария

24 юни 2018, 596 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Промени в Закона за енергетиката ще дадат прекомерна власт на КЕВР

Идеята на депутати от "Обединените патриоти" енергийният регулатор да разрешава сделки по своя преценка е опасна

Шестият фонд за рискови инвестиции

"БрайтКап венчърс" ще подкрепи с 25 млн. евро млади технологични компании

"Градус" премери борсовата температура

Хранителният холдинг набра над 80 млн. лв. от борсата и показа, че финансирането през БФБ е възможно

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кино: "Бандитките на Оушън"

Дамският вариант е фриволен към формулата, но с добри актриси

Нежна е нощта

Лубри показва Ladies Only в Пловдив

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 23.06.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

DAILY @7AM // 23.06.2018 Прочетете