С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 9 мар 2018, 12:56, 14992 прочитания

Държавата не прави евтин ток

Идеята правителството да купи българските активи на ЧЕЗ е лоша и за клиентите, и за данъкоплатците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Телефонът звъни, звъни, звъни и никой не го вдига. Попитах колегата какъв е този телефон? Той само вдигна рамене, така че аз взех слушалката - оказа се, че това е телефонът за оплаквания." Разказът на бившия изпълнителен директор на "EVN - България" Йорг Золфернер е за първите му дни в Пловдив, в току-що придобитото от австрийската фирма електроразпределително дружество. Ако се чудите къде е бил "телефонът на клиента" - в заседателна зала, която по принцип рядко се ползвала от служителите на енергото.

Вероятно повечето клиенти вече са забравили тези си сблъсъци с държавно енерго. Както и че докато ЕРП–тата бяха държавни, загубите им, основно от кражби, бяха над 20% от продадената електроенергия. Или че спреният ток се пускаше обратно по правило за три дни, освен ако не се платеше такса за експресно включване


Примерите могат да бъда продължени до безкрайност, но това едва ли е нужно, за да се докаже, че частната собственост се е отразила добре на ЕРП-тата. Ако бяха останали държавни, тяхната съдба не би била много по-различни от всяко друго държавно дружество. В тази връзка миналата седмица, премиерът Бойко Борисов също припомни старата аксиома, че държавата е лош стопанин. Така че защо сега изведнъж отново се появи тази идея и до какво може да доведе тя?

Ако е държавно, токът ще поевтинее
Не, даже и държавата да иска

Вероятно основната причина 75% от българите (поне според скорошното прочуване на "Галъп интернешънъл") да искат държавата да купи ЧЕЗ е споменът им от "държавните цени". Преди петнадесет години те наистина бяха ниски, макар че малко хора ще си направят труда да видят статистиката, че и сега те са най-ниските в ЕС. През 2007 г. цените на електроенергията за домакинствата е 48% по-евтина от средното за ЕС. През 2017 г. тя е с 40% по-евтина, показва статистиката на Евростат.



Държавата обаче няма как да свали цената. Разходите и възвращаемостта на енергийните монополи се контролира от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Те трябва да гарантират нормалното функциониране на дружествата - държавни или частни, така че регулаторът няма да позволи само на държавното дружество да има по-ниски цени от частните му конкуренти. Това може да бъде разгледано и като форма на непозволена държавна помощ.

"Собствеността не оказва никакво влияние на възвращаемостта, мрежовите такси (т.е. цената на услугата) или качеството на доставката", коментира за "Капитал" германският опит Ерик Ландек, изпълнителен директор на Stromnetz Berlin GmbH, ЕРП-то на Берлин. Въпреки че условията в България и Германия са доста различни, едно нещо е общо - силната регулация на сектора.

При производителите на електроенергия това е възможно, защото поне на теория там няма монопол. Затова и АЕЦ "Козлодуй" от години работи със смешно малка възвращаемост, гарантирайки ниски цени на електроенергията. Този подход обаче обезкървява държавните производители.

Разбира се, държавното участие може да има и други социални ползи. Например в Германия няколко общини изкупиха обратно ЕРП-тата си, като най-голямата от тях беше Хамбургската. Причината да направят това, поне в случая с Хамбург, беше желанието на гражданите да имат по-големи доставки на енергия от възобновяеми източници. Именно натам беше насочена печалбата на дружеството.

В българския случай държавното участие на теория може да доведе до повече инвестиции в енергийната инфраструктура, но това, ако се съди от досегашния опит, едва ли ще се случи. Например енергийни предприятия като ТЕЦ "Марица-изток" 2 насочваха парите си към изграждането на безсмислени мерки за сигурност, само и само да насочат свободните си пари към добре свързани фирми.

Да, ама частниците много крадат.
Я пак?

Само за няколко години след приватизацията на ЕРП-тата загубите по мрежата бяха рязко намалени. Основно заради премахването на кражбите. Ако през 2004 г. те бяха средно 22-24% за всички ЕРП-та, само след няколко години загубите спаднаха с около 10 пункта. Какво означава това? Четирите ЕРП-та разпределят около 24 ТВч енергия между клиентите си. Намаляването на загубите пести годишно приблизително 2.4 ТВч годишно, което по пазарни цени на електроенергията в момента е около 200 млн. лева годишно. Това са пари, които потребителите не плащат. Погледнато по друг начин, енергията която не се е "изпарила" незнайно къде, отговаря на годишното производство на един от вече спрените малки блокове на АЕЦ "Козлодуй".

Защо се получава това? Защото, докато ЕРП-ата бяха държавни, те нямаха инициатива да спират кражбите. От една страна, биха влезли в конфликт с потребителите си, които са и избиратели, а от друга нямаха материален стимул - евентуалната печалба от спестените разходи нямаше да остане за тях. При ЕРП-тата, поне за няколко години, докато КЕВР не смъкна признатите им разходи за технологични загуби, парите си оставаха за тях

На теория същата политика може да се следва и от държавата, в крайна сметка едно национализирано ЕРП ще се регулира по същия начин като частните. Проблемът е, че това не се получава. И добър пример за това е НЕК, който е силно регулирана компания. Тя може да се управлява драматично по-добре, но мениджърите й просто нямат интерес и търговете за продажба на електроенергията й винаги предизвикват основатели скандали.

В същото време "частниците" не са целите в бяло, особено някои от тях. Например ЧЕЗ допускаше политически назначения и сделки, само и само държавата да не се бърка в делата й.

Най-прословутият случай беше с Митко Каратиста (Димитър Стефанов), който през 2009 г. ненадейно изникна в борда на директорите на ЧЕЗ България. Стефанов се оказа в бизнес отношение с Румен Николов – Пашата, считан са един от лидерите на борческата групировка СИК. Николов за кратко е имал и общ бизнес с Бойко Борисов. Стефанов обаче не е единственият. По времето на управлението на БСП в бордовете на ЧЕЗ представители на държавата бяха хора, близки с Богомил Манчев, някои от които също имаха забавни прякори, както и сегашни депутати от БСП.

Доставката на въглища за ТЕЦ "Варна" също беше политически добре подкована. Малко след като ГЕРБ формира правителството си през 2009 г., в двете фирми доставчици на ТЕЦ-а - "Евроквест енерджи" ООД и "Булминерал" ООД като съакционер влезе енергийният предприемач Дечко Колев, чиито син беше депутат. След падането от власт на ГЕРБ през 2013 г. Колев излезе от двете фирми.

Всички тези връзки започнаха да изтъняват, когато държавата продаде дела си и частните акционери вече започнаха да търсят повече отговорност на мениджмънта. След 2013 г. видимите политически назначения просто изчезнаха. Например една от фирмите, за които се твърди, че е свързана с Димитър Стефанов, просто фалира, след като той отпадна от борда на ЧЕЗ България. Тогава и печалбата на групата на ЧЕЗ в България рязко нарасна.

Това, че държавата е лош стопанин, не означава автоматично, че всеки частен инвеститор е добър. Но вероятността държавният регулатор да накара частен инвеститор да спазва правилата, е доста по-висока, отколкото да налага на държавата спазването им.

Има глобален тред за одържавяване на ЕРП-ата
Да, но слаб

Факт е, че в последните години много дружества в областта на комуналните услуги отново станаха държавни. На фона на масовата дерегулация от края на миналия век, на която се гледаше с почти религиозна вяра, че неизбежно ще доведе до по-добро управление, дори единичните сделки на национализация се набиват на очи.

"Да има тенденция, но основно в малките общини", коментира за Ерик Ландек. В по-малките населени места има интерес към директно използване на местните възобновяеми източници на енергия, което най-добре може да стане през децентрализирана мрежа. "Купуването на мрежата се подпомага от специален закон в Германия", обясни Ландек.

Например в Германия хамбургци гласуваха да си върнат собствеността на предприятията за комунални услуги, но берлинчани гласуваха против. В Унгария, където правителството на Виктор Орбан водеше брутална кампания срещу ютилити компаниите, все пак нито една не се върна в държавни ръце.

Заради държавната регулация в последните години се оказа, че частните компании няма как особено да рационализират бизнеса на сектора на комуналните услуги и да увеличават възвращаемостта си по този начин. Те не могат да образуват вертикално интегрирани компании и са длъжни да допускат конкуренти - например токът за клиентите на ЧЕЗ отдавна не се доставя само от неговите дъщерни електроснабдителни дружества. Това намалява печалбите на фирмите и създаде тенденцията за изтегляне на гигантите от този бизнес.

Именно поради свиването на печалбите в бизнеса с комуналните услуги все по-често се чуват гласове за обратно влизане на държавата. Компании като ЕРП или ВиК не могат да генерират достатъчно приходи, които да осигурят едновременно печалби и инвестиции. Държавата, чиито акционери - данъкоплатците, не търсят много-много възвращаемостта на платените от тях данъци, може да реши в някаква степен този проблем, като реинвестира изцяло печалбата си. За сметка на това частните компании се пренасочват към предоставянето на услуги. В енергетиката се повтаря това, което се случи и в телекомуникациите - притежателите на "жиците" отдавна печелят по-малко от тези, които доставят интернет или възможност за споделяне на снимки.

Табу ли е участието на държавата?
Естествено, че не, макар в България може би да

Много компании за комунални услуги по света са с мажоритано участие на държавата. Такива у нас са и ЧЕЗ и EVN. Ако те се управляват добре, дори могат да имат и по-голяма полза за обществото.

На теория, нищо не пречи на държавата да придобие дял в ЧЕЗ на справедлива цена след това да го пусне за продажба на фондовата борса. Така, от една страна, ще захрани капиталовия пазар, но по-важното, ще привлече и български институционални инвеститори, които в момента нямат много възможности за вложения на средствата си. На практика, токът може да плаща пенсии. Подобни компании, в които има силни и разнообразни акционери, може да се управляват дори по-добре. Акционерите искат дивиденти, което държи мениджмънта по-отговорен.

Сега обаче цената изглежда доста завишена, така че ако държавата реши да се освободи от дела си, то тя ще претърпи сериозна загуба.

В тази връзка не е съвсем вярно твърдението, че е нужен непременно стратегически инвеститор с бизнес в областта. Дейността на ЕРП-то малко наподобява супермаркет - в него дружеството предоставя щендери (електромери) на търговците, които могат да продават стоката си (токът). Всичко е въпрос на мениджмънт, а техническата страна не е толкова сложна за управление. Затова и много финансови инвеститори доскоро влизаха в този бизнес.

Проблемът е, че едва ли някой има доверие в българската държава. Тя непрекъснато доказва, че не може да се справи с управлението и преструктурирането на собствените си дружества. Достатъчно е да се погледнат НЕК, БДЖ, НКЖИ Каква е гаранцията, че към тях няма да се присъедини и ЧЕЗ?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България е пета по ръст на разходите за труд в ЕС за периода юли - септември България е пета по ръст на разходите за труд в ЕС за периода юли - септември

Средното увеличение в ЕС е едва 2.7% на годишна база, Румъния е водеща

16 дек 2018, 402 прочитания

Столичната община не може да обясни липсата на над 8000 тона павета 5 Столичната община не може да обясни липсата на над 8000 тона павета

Преди повече от година е назначена вътрешна проверка, все още се чакат резултатите от нея

16 дек 2018, 2388 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Промени в Закона за енергетиката ще дадат прекомерна власт на КЕВР

Идеята на депутати от "Обединените патриоти" енергийният регулатор да разрешава сделки по своя преценка е опасна

Ще кипне ли Черно море

Колкото и да драматизира българският премиер, Западът по-скоро търси деескалация на конфликта в Керченския проток

Как да изберем въздухопречиствател

Какво трябва да знаем, когато купуваме уред за пречистване на въздуха за вкъщи или офиса

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Tuesday, I'm in Love

Как Quiz Night Show създаде разрастващо се общество от ентусиасти в киното, музиката и литературата чрез състезанията си

Коледна селекция - за всички от сърце

Ако все още не сте се справили с коледното пазаруване, разнообразни идеи за подаръци в последния момент.

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 15.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 15.12.2018 Прочетете