С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 12 мар 2018, 11:07, 7801 прочитания

Бившият подуправител на БНБ Цветан Гунев съди Народното събрание

Подсъдимият за КТБ финансист твърди, че с уволнението му е нарушено правото на ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Софийският градски съд (СГС) отказа да гледа иск на бившия подуправител на БНБ и ръководител на "Банков надзор" Цветан Гунев, който той е предявил срещу Народното събрание.

Определението на съдия Мария Кузманова е от 1 март, а искането на Гунев, който е подсъдим по делото КТБ, е да бъде обявено за нищожно решението на Народното събрание от 21 януари 2015 г. за освобождаването му от длъжност, като се позовава на нарушения на европейското право при уволнението му.


Цветан Гунев иска от съда също така да бъде обявено за нищожно и решението на Народното събрание от 29 юли 2015 г., с което Димитър Костов е назначен за подуправител на БНБ и ръководител на банковия надзор, и да го възстанови на тази длъжност. Бившият подуправител предявява частичен иск за значително обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди (близо 600 000 лв. с лихвите).

Цветан Гунев е единственият член на ръководството на БНБ от онзи период, който е обвинен за неупражнен надзор спрямо КТБ, в резултат на което се стигна до фалита на банката. По-късно обвинение по това дело получи и предишният подуправител и ръководител на "Банков надзор" Румен Симеонов. За длъжностно престъпление е обвинена и Славина Велева от "Надзорно наблюдение на кредитните институции", която е правила ревизиите на КТБ.

Гунев е назначен за подуправител на БНБ и ръководител на "Банков надзор" през юни 2013 г., а точно година по-късно – на 16 юни, е привлечен като обвиняем за престъпление по служба – че не е приложил надзорни мерки върху КТБ въпреки констатирани нарушения на управата й с цел да осигури по-голяма печалба на акционерите. Отнет му е и достъпът до класифицирана информация, след което Гунев излезе в отпуск. По-късно следва и ново обвинение по служба – че разрешил увеличение на капитала на КТБ с 35 млн лева, под формата на заем. През декември 2014 е отстранен от длъжност по искане на прокуратурата и с определение на съда. През януари 2015 осем депутати внасят в парламента проект на решение за освобождаване на Гунев като подуправител на БНБ поради фактическа невъзможност да си изпълнява задълженията. Парламентът го гласува без разисквания.



Когато парламентът прилага закон, който противоречи на правото на ЕС

Три години по-късно Цветан Гунев твърди пред съда, че основанието за освобождаването му от длъжност – "фактическа невъзможност за изпълнение на законовите задължения", противоречи на европейското право, макар и да съществува в българския закон. Според чл. 14.2 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка "Управителят може да бъде освобождаван от длъжност само ако той повече не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения или ако е виновен за извършено сериозно нарушение", но не и поради фактическа невъзможност да си върши работата. Това ограничаване на основанията за освобождаване е част от гаранциите за независимост на националните централни банки, включително и за персонална независимост на членовете на управителните им органи.
Адвокат Катина Бончева: Ключовото понятие е независимост

"В своя Доклад за конвергенцията, публикуван през юни 2016 г., ЕЦБ подчертава, че: "Персоналната независимост би била застрашена, ако същите правила за несменяемост по време на мандата и основания за освобождаване на управителите не се прилагат и по отношение на други членове на органите за вземане на решения на НЦБ, участващи в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи." Макар докладът да представлява soft law, той е в съответствие с разпоредбите на ДФЕС, поради което следва да бъде взет предвид, когато "осветлява тълкуването на други норми от националното право или от правото на Европейския съюз" по смисъла на Решение от 13 декември 1989 г. на СЕС по дело С-322/88, Grimaldi, т.8 и т.18, коментира пред "Капитал" адвокат Катина Бончева, която защитава интересите на Гунев заедно с адвокат Михаил Екимджиев. Тя се позовава на практиката на СЕС (решение от 10 юли 2003 г. по дело С-11/00, Комисия/ЕЦБ), където съдът анализира понятието "независимост" и приема, че чл.130 от ДФЕС цели да защити централната банка от всякакъв политически натиск и да й позволи да упражнява независимо специфичните си правомощия.


На второ място, като се позовава пак на Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, както и на последния Доклад за конвергенцията на ЕЦБ от юни 2016 г., Гунев твърди, че актовете за освобождаване на член на управителния съвет трябва да подлежат на съдебен контрол от националните съдилища. Това е и аргументът да адресира иска си към СГС.

Съдия Мария Кузманова от СГС обаче приема всички искове на Гунев за недопустими. Тя сочи, че решенията на Народното събрание подлежат единствено на контрол за конституционосъобразност пред Конституционния съд, не и на съдебен контрол. А по отношение на исковете за обезщетение съдията приема, че парламентът носи отговорност за нарушение на правото на ЕС само в два случая – ако е приел закон, който противоречи на европейското право или при неизпълнение на задължение за транспониране на директива на ЕС. Другояче казано, според определението на съдията излиза, че ако парламентът прилага закон, който противоречи на европейското право, той не носи отговорност, макар че негово е правомощието и да промени закона и да не го прилага.

"Претенцията ни за обявяване на нищожност на решенията на Народното събрание, които противоречат на правото на ЕС, се основава на практиката на СЕС (например § 81 от Решение на Общия съд от 8 ноември 2011 г. по дело Т-88/09, Idromacchine Srl), според която съдебното "разпореждане за бездействие или действие" е форма на обезщетение", казва адвокат Бончева.

Развитието предстои

Това обаче съвсем не е краят на историята, а само неговото начало. Отказът на СГС да гледа делото е обжалван в Софийския апелативен съд. Но казусът с Цветан Гунев извън тежката драма в българската банкова система, с който е свързан, разкрива най-малко два други любопитни проблема.

На първо място, той за пореден път припомня как в България половинчато и неохотно се възприемат европейските правни стандарти, особено в изграждането на регулаторни институции, където основни принципи са независимост и неутралитет.

На второ място, по повод на този казус става известно, че делата за вреди срещу български институции за нарушение на правото на ЕС от известно време растат главоломно, в това число и делата срещу Народното събрание – самостоятелно или в комбинация с други институции.

Как българският Закон за БНБ влиза в конфликт с правото на ЕС

В исковата молба на Гунев, изготвена от адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева, се цитират докладите на ЕЦБ за конвергенцията (първият от които е още от 2008 г.), в които се обосновава защо българският Закон за БНБ не е в съответствие с изискванията на правото на ЕС, що се отнася до изискването за персонална независимост на членовете на управителния съвет на БНБ, включително подуправителите на БНБ.

Точно във връзка с тези критики в началото на 2010 г. е изготвен законопроект, с който се предвижда изменения на чл. 14 от Закона за БНБ, сред които и нова редакция на чл. 14, ал.1: "Компетентният орган по чл. 12 (т.е. Народното събрание - бел. авт.) може да прекрати предсрочно правомощията на член на управителния съвет само ако не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнение на неговите задължения или ако е признат за виновен за съществено нарушение".

Така основанията за освобождаване на членовете на управителния съвет на БНБ се привеждат в съответствие с чл.14.2 от Устава на ЕЦБ, като от тях се изважда основанието "фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца". Със същия законопроект се предвижда и изменение на член 14, ал.3 от ЗБНБ, като се въвежда съдебен контрол върху решенията за освобождаване на членовете на управителния съвет – тези дела да се гледат от Върховния административен съд (ВАС).

Законопроектът е изпратен за съгласуване на ЕЦБ и тя му дава положителна оценка, като изрично казва, че така се премахва несъответствието между българския закон и устава. Само че този законопроект така и не е внесен в парламента. Чак през 2015 г. само една от предвидените в него промени е приета – отменя се чл. 14, ал.2, свързан с изискването за минимална продължителността на мандата на член на УС.

Така или иначе, изрично констатираната в докладите на ЕЦБ и становището на комисията несъвместимост на българския Закон за БНБ с европейските правни стандарти по отношение на основанията за освобождаване на член на УС и до днес не е премахната. А Народното събрание освобождава подуправителя на БНБ именно на това основание - фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си.

Съдия Мария Кузманова от СГС обаче приема, че: "Твърденията в исковата молба за евентуалното противоречие на действащия закон за БНБ с устава на ЕЦБ се позовават на докладите за конвергенцията и становищата на ЕЦБ във връзка са цитирания законопроект за изменение на ЗБНБ, който обаче не е приет. Но тези документи не са източник на правото на ЕС, за да се ангажира отговорността на държавата". Абсурден силогизъм, защото в доклада на ЕЦБ се твърди, че законът на БНБ противоречи на устава на ЕЦБ, който е източник на правото на ЕС. И това, че законът не е приет не променя този факт. Любопитно е какво ще е становището на Софийския апелативен съд по това дело, макар че, докато се стигне дотам, може да мине време.

Лавина от дела

Делата за отговорността на държавата за вреди от неизпълнение на европейското право (с основание чл. 4§3 от ДЕС) са сравнително нови за българските съдилища и практиката по тях е крайно противоречива. Все още се спори дали тези обезщетения трябва да се търсят по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно - по каква процедура да се водят, какви държавни такси да се плащат – проста от 10 лв. или пропорционална от 4% върху цената на иска и т.н. Много съдилища все още не могат да приемат идеята да се съди държавата за неспазване на правото на ЕС, а завеждането на дела в общите съдилища срещу парламента на негови актове се приема за ерес.

В резултат на това през 2015 г. във Върховния касационен съд е образувано Тълкувателно дело №2/2015 г., което трябва да даде отговор на въпроса кой е компетентният съд по тези дела за отговорност на държавата за нарушаване на правото на ЕС на основание чл. 4§3 ДЕС и какъв е процесуалният ред за разглеждане на такива искове. Това дело на свой ред бе спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз, пред който междувременно бе образувано дело по преюдициално запитване на Административен съд – Варна. А в очакване на решението по тълкувателното дело бяха спрени по-голямата част от делата срещу държавни органи за вреди от нарушаване на правото на ЕС. Включително и такива, по които Народното събрание е осъдено на една или две инстанции.

Според протокола от заседанието пред СГС юрисконсултката на Народното събрание по делото "Гунев" споделя, че "от една година насам имаме множество такива дела, които различните съдилища и състави тълкуват по различен начин, едни се прекратяват, по други дела веднъж се конституира прокурор, друг път не се конституира и докато въпросът не бъде решен еднозначно, ще има различна практика".

Само пред СГС са заведени 17 такива дела срещу Народното събрание, отделно там има и редица въззивни по решения на районни съдилища. "Капитал" зададе въпрос на Народното събрание колко иска за нарушение на правото на ЕС има заведени срещу него пред съдилищата в цялата страна, но отговор все още се чака. Според юристи с поглед върху процесите вероятно става въпрос за десетки, но може би и за стотици дела.

За конфликта на съдията

Извън юридическия аспект на нещата друг любопитен проблем в този казус е участието на съдия Мария Кузманова. През последните десет години Мария Кузманова е един от примерите за съдебна номенклатура, създадена с политическа подкрепа именно от парламента. Според документите от дипломирането й като юрист оценката й от държавните изпити е 3,65. Но пък от 2007 до 2012 г. тя е инспектор в първия състав на Инспектората към ВСС, избрана от парламента след номинация от НДСВ. Малко след края на мандата й като инспектор през есента на 2012 г. тя е избрана за член на ВСС от парламента като номинация на седем депутати на ГЕРБ - Красимир Велчев, Димитър Главчев, Цвета Караянчева, Димитър Лазаров, Красимир Ципов, Пламен Нунев, Румен Иванов.

Шест години по-късно, току-що възстановена като съдия в СГС, тя гледа дело срещу решение на Народното събрание за освобождаване на Гунев, чийто вносители са депутати от управляващите - Красимир Велчев, Цветан Цветанов, Найден Зеленогорски, Борислав Борисов, Бойка Маринска, Радан Кънев и Валери Симеонов.

Според юристи това е абсолютно основание за отвод. Това се сочи и в частната жалба на Гунев до Софийския апелативен съд, според която в конкретния случай съдия Кузманова не отговаря на изискването за независимост и безпристрастност според стандартите на Европейския съд за правата на човека. А темата е самостоятелно основание за дискусия поне докато законът предвижда половината от изборните членове на ВСС да се определят от Народното събрание.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ 1 Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ

И още: Обменът на данни между НАП и чуждите данъчни служби от ЕС още е спрян; Съдът назначи техническа експертиза по делото на Мая Манолова за касиране на изборите в София

21 ное 2019, 1135 прочитания

Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото

Над 217 млн. лв. ще бъдат похарчени за почистването на столицата догодина, а такса "Смет" няма да се вдига

21 ное 2019, 727 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Цацаров и президентът атакуваха в КС частната охрана на общините

Двамата го направиха по отделно в един и същи ден, но с почти идентични мотиви. Законът е в сила от януари

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10