Управляващите пускат прокуратурата и в частния бизнес

Правната комисия прие на първо четене проекта на кабинета за промени в Наказателния кодекс въпреки унищожителните критики

Въпреки огромната съпротива и унищожителните критики парламентарната правна комисия в сряда прие на първо четене спорния законопроект на правителството за промени в Наказателния кодекс, свързани с корупцията в частния сектор. След като проектът бе приет с гласовете на управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти", председателят на правната комисия Данаил Кирилов обяви, че той ще бъде изцяло прередактиран преди второто четене с участието на широк кръг от експерти, представители на академичната общност, включително и със специалисти по гражданско и търговско право, а освен това ще мине и през Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание, където има авторитетни специалисти по наказателно право.

Концептуално сбъркан и единодушно критикуван

Законопроектът е концептуално объркан, той не просто недопустимо приравнява корупцията в публичния сектор с тази в частния сектор, които функционират на различни принципи, но и на практика криминализира целия търговски и граждански оборот. Това са базисните критики в становищата на Висшия адвокатски съвет, Върховния касационен съд, Асоциацията на организациите на българските работодатели, Съюз "Произведено в България", както и на редица авторитетни юристи, сред които проф. Пламен Панайотов - в интервю за news.lex.bg, публикувано още в началото на февруари. Всеки втори български гражданин ще стане обект на наказателно преследване, а всяко неизпълнение на договорно задължение може да доведе до ангажиране на наказателна отговорност, се казва в становището на адвокатурата. Размиват се разликите между наказателна отговорност, дисциплинарна и административна отговорност. На всичкото отгоре мотивите към проекта са твърде общи и неконкретни, а за някои разпоредби просто липсват, се казва в становището на ВКС. То, между другото, започва с това, че наказателната колегия на ВКС е изразила становище по законопроекта още преди внасянето му в парламента, но "вносителят не е съобразил отправените критики и забележки". По тази причина на заседанието на правната комисия в сряда нямаше представители на съда.

Въпреки това рядко срещано единодушие сред експертите представителите на управляващите в правната комисия го подкрепиха (с 10 гласа "за" срещу 7 "против" на опозицията) с очевидния мотив да се избегне конфузът да бъде бламирано правителството с един от знаковите законопроекти, промотиран като част от програмата на кабинета за борба с корупцията. Показателно е, че на заседанието на правната комисия в сряда за представянето на този важен закон не дойде нито министърът на правосъдието, нито някой от зам.-министрите, а само един експерт от министерството. Стигна се дотам председателят на правната комисия Кирилов да заяви, че е съгласен с повечето от критиките към законопроекта, не приема "симетрията" между корупцията в частния и публичния сектор, но при липса на представител на правителството е принуден той да защитава проекта. И направи странно признание, че "колегите от министерството са надвишили предела на разумното и правно обоснованото", но това е поради стремеж да засилят борбата с корупцията.

Антикорупционни напъни - как ще обясним на света

"44-ото Народно събрание ще остане в историята с обърканото си законодателство срещу корупцията. След като тръгнахме да борим корупцията по висшите етажи на властта с методите на гражданското право, сега пък започваме да борим корупцията в частния сектор с наказателното право. Как ще обясним това на света", заяви Крум Зарков от БСП. Паралелът, който той направи, е с приетия наскоро антикорупционен закон на правителството, който поставя основен акцент върху гражданската конфискация при борбата с корупцията по висшите етажи на властта с аргумента, че "не всяка корупция е престъпление" (по крилатата фраза, заявена първо от правосъдния министър Цецка Цачева).

Този законопроект инкриминира всяко неизпълнение на задължения, дори и ако не е довело до някакви облаги и щета, както и всяко нарушение на договорно задължение, посочи Зарков. Това в прав текст е заявено и в становищата на адвокатурата, Върховния касационен съд и работодателските организации. Подобен обем от нарушения не може да бъде обхванат от прокуратурата, което означава, че ще действа избирателно, се чете в подтекста на всички становища. Законопроектът трябва да бъде отхвърлен, той е опасен и непоправим, завърши Зарков.

"Предлагате увеличаване на наказанията за подкуп по чл. 304 и чл. 304а, но те и сега са значителни. Имате ли статистика колко присъди над 5 години са постановявани досега за подкуп – нямате. Съмнявам се, че има такива", обърна се към представителя на Министерството на правосъдието депутатът от ВОЛЯ Симеон Найденов. Аз не зная и за осъден на глоба над 5000 лева, а в другите страни за такива престъпления се налагат основно глоби, посочи той. "Имал съм клиент, на когото в Испания му наложиха глоба от 7 млн. евро, а тук се предлагат глоби от 30 000 лв., т.е. 15 000 евро", заяви Найденов.

Хиперактивност срещу свободната инициатива

"Ако този законопроект бъде приет в този вид, той ще има като последица много сериозен отлив на инвеститори у нас", заяви представителката на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова. Този законопроект е концептуално погрешен и с него се нарушават основни принципи, каза тя. Повече от 30 години се борим за установяване на свободна стопанска инициатива, свобода на договаряне, конкуренция. И сега с този законопроект "по недопустим и хиперактивен начин държавата се намесва в търговския оборот", заяви Гигова. Тя повтори сериозните възражения в позицията на адвокатурата срещу промените в дефиницията за длъжностно лице – всеки, който изпълнява публична функция, определена като дейност с обществено значение. "Човешкото битие е така създадено, че всяка дейност е малко или много обществено значима. И майката, когато си гледа детето, извършва дейност с обществено значение", даде пример Гигова. Така всички стават длъжностни лица по смисъла на НК. Няма смисъл всеки лекар, адвокат, журналист или архитект да бъде квалифициран като длъжностно лице, заяви Гигова.

А председателят на УС на Съюз "Произведено в България" Кънчо Стойчев коментира идеята за криминализиране на облагата и щетата в търговския оборот по следния начин: "Всеки, който се занимава с някакво производство, го прави за облага, всеки ден, в който аз печеля, причинявам щета на конкурентите."