Броят на заетите през 2017 г. се увеличава с цели 133 хиляди

Регионални различия Над 80% от безработните са си намерили работа в Южна България, предимно в столицата, Пловдив и Благоевград, макар че понижение се наблюдава и в останалите региони. В Северна България спадът идва основно от Велико Търново, Търговище, Силистра, а в Северозападна България броят на безработните нараства. Най-притеснително е положението във Видин, където безработицата достига 19.2%, а броят на хората без работа се повишава с хиляда души до 7 хиляди.

Все повече хора в икономически активна възраст се присъединяват към пазара на труда, а заетите са се увеличили с цели 133 хиляди души. Така над половината от населението на 15 и повече години през миналата година е работело, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за състоянието на работната сила през 2017 г. Това е най-високият коефициент на заетост от 2003 г. насам, но тук фактор е и влошаващата се демография. Логично безработицата също спада - до 6.2%, а заетост са намерили хора от всякакви възрастови групи и с всякакъв образователен ценз.

Ако трябва да се обобщи - миналата година е била най-добрата за пазара на труда от кризата насам, а според повечето анализатори икономиката вече започва да достига своя пик на заетостта.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Който не търси, той не намира

През 2017 г. общата безработица в страната пада с 1.4 процентни пункта до 6.2%, като така се приближава до предкризисното ниво от 5.6% през 2008 г. В абсолютни стойности понижението е с 40 хил. души до общо 207 хил. търсещи работа. Младежката безработица остава висока, но промяната в коефициента в рамките на година е впечатляваща - с 4.3 пункта надолу до 12.9%. За сравнение - четири години по-рано, когато безработицата удари своя пик, показателят при младежите показваше 28.4%.

Спад на безработните има във всички възрастови групи и степени на образование. Най-голямото понижение обаче е при хората със средно образование - 23.2 хил. надолу, като така коефициентът на безработица в тази група пада до 5.3%. Близо 95 хил. души, завършили гимназия или техникум, са започнали постоянна работа през миналата година, предимно в частния сектор.



Очаквано, от друга страна, понижението на безработните при висшистите и хората с начално и по-ниско образование е минимално - с по 3-4 хил. Добра новина е, че голяма част от напускащите групата на безработните са търсещи заетост повече от една година, тъй като обикновено те са най-трудни за интегриране на пазара на труда.

Осемгодишен рекорд

Спадът на безработните се отразява и в данните за работещите в страната - нетно над 133 хил. души са започнали работа през 2017 г., като така общият брой на заетите достига осемгодишен рекорд от 3.15 млн. души. И тук ръст се наблюдава във всички възрастови групи, но най-съществен е за хората над 45 години - със 75.6 хил. нагоре. Увеличение на заетите има в почти всички области в страната, но на преден план са Пловдив, София и Стара Загора.

Голяма част от ръста - 112.5 хил., идва от наетите в частния сектор. Данните показват, че позициите с гъвкаво работно време все още са ограничени, което ще затрудни включването на студенти, майки и възрастни към пазара на труда.

Всеки пети от новопостъпилите е намерил работа в търговията, а строителството е привлякло 19.5 хил. нови служители през годината. Предвид растящите доходи на населението и повишението на броя на разрешителните за строеж числата не са изненада. Работещите в държавното управление пък намаляват с 1.4 хил. души, а в образованието - с 1.2 хил.

Все повече хора са на пазара

Хората, които не си търсят работа и не работят, намаляват с почти 150 хил. за година (до 2.7 млн.). Тук вероятно фактор са и демографските тенденции, но голяма част от спадът идва от две възрастови групи - младежите (25 - 34 г.) и хората в предпенсионна възраст (55 - 64 г.). Голяма част от новоприсъединилите се към пазара на труда са с диплома от професионална гимназия (49 хил.) и основно образование (51 хил.).

Обнадеждаваща е промяната при обезкуражените, които намаляват с 50 хил. до 115.8 хил., и особено на живеещите по селата. Допълнително при хората, които не желаят да работят, понижението е с почти 100 хил. души, като нагласите си по отношение на заетостта са променили главно ученици и студенти и хората в напреднала възраст.

Пловдив отбелязва най-значителния спад - там броят на хората, които нито работят, нито търсят работа, е надолу с цели 36.5 хил. Северозападът пък е един от регионите, където тенденцията е по-отчетлива. В Монтана например хората под 64 години извън пазара на труда намаляват с 6.3 хил. души, а във Враца спадът е с 6 хил.