Гражданска самозащита

Илюстрация Увеличаване Автор: Капитал Смаляване

- Въпреки неефективността на полицията живеем много по-сигурно от преди 20 години - Няма обективни данни, които да налагат разширяване на неизбежната отбрана или достъпа до оръжия

"Държавата не е в състояние да защити сигурността на гражданите" - може да звучи като лозунг на опозицията, но точно това е посланието, което самата държава (в лицето на парламента през януари и правителството месец по-късно) отправи с две свои решения.

В началото на годината управляващите приеха нов закон за частната охранителна дейност, който разшири правомощията на местната власт да ангажира фирми, за да обезпечават сигурността в населените места. В смисъл - полицията не може, затова по-добре да наемем охрана.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

След обществената истерия около убийството в Пловдив на рецидивист, заловен от собственик на гараж да краде в него, и масовите протести преди две седмици, премиерът Бойко Борисов възложи на вътрешния министър Валентин Радев и на правосъдния Цецка Цачева да започнат работа по промени в Наказателния кодекс, които да разширят обхвата на неизбежната отбрана - хипотезата, при която човек не носи наказателна отговорност, ако е използвал сила, за да отблъсне нападение срещу него или имуществото му. "Хората искат справедливост и решения от нас, да чуят и да са сигурни, че като си легнат, ако някой им влезе, може да се защитят", каза премиерът Борисов, възлагайки задачата на министрите си.

Зад това признание седи един парадокс. Социологията показва, че хората се чувстват несигурни, но в същото време престъпленията в България трайно спадат и от тях страдат под 2% от населението.
Усещането за несигурност е превърнало темата за битова престъпност в политическа дъвка - от програма на цели правителства (като това на Орешарски) до оръжие за атака на властта (по Корнелия Нинова).

Освен това несъстоятелността и недоверието в МВР са довели до хипертрофията на частния сектор за сигурност - в охранителните фирми работят близо два пъти повече хора, отколкото има общо в армията и полицията.



И ако обществото, бизнесът и държавата са готови да плащат и за частна полиция, то други средства за защита като застраховките на имущество и автомобили, макар и достъпни, са крайно непопулярни. А когато държавата предлага да мятаме пушката на рамо, е добре да знаем, че това не е чак толкова лесно.

(Почти) Всичко е в главата

Ниската престъпност далеч не означава ефективна полиция. Видно от полицейската статистика, през 2016 г. полицията е регистрирала близо 55 хил. престъпления срещу собствеността (кражби и грабежи). От тях са разкрити извършителите на по-малко от една трета от тях.

Но дори и да приемем, че половината от извършените престъпления въобще не са били декларирани (защото хората не виждат смисъл да ги докладват в полицията), съществува един неоспорим факт - през последните години престъпността трайно намалява. Днес България е в пъти по-сигурна, отколкото е била през 90-те. Убийствата са намалели близо двойно в сравнение с нивата от края на соца. "Статистически погледнато, престъпността намалява, като се наблюдават месеци на пик, после отново снижение. Следва да се вземе предвид латентната престъпност за дребни, основно хулигански и имуществени, престъпления, което се дължи на огромното недоверие към МВР", коментира пред "Капитал" ръководител на сектор в средна по големина дирекция на полицията в провинцията. "Сумарно тежки престъпления като убийства, тежки взломни кражби, кражби на автомобили и грабежи намаляват", коментира още източникът ни.
Престъпността намалява в световен мащаб, а в България най-вече заради застаряващото население, имиграцията на криминогенни групи и намаляването на безработицата.

Тази реалност няма как да обясни каквото и да е било разширяване на неизбежната отбрана или по-лесно даване на разрешенията за оръжия, но въпреки това случаят с лекаря убиец от Пловдив мобилизира хиляди за часове, които протестираха срещу беззаконието.

Защо тогава хората се чувстват несигурно? Според криминолога Филип Гунев причината за широко разпространеното усещане за несигурност е информационната среда: "Редица изследвания в Европа показват, че времето, посветено на престъпността в новинарските емисии, е нараснало от 2-3 минути в началото на 90-те години до близо 10 - 15 минути в днешно време. Социологическите изследвания показват, че повечето хора смятат, че "престъпността нараства", в зависимост от това колко повече медиите са писали по въпроса или показвали криминални случаи. Нашето възприятие за престъпността се определя в по-голяма степен от това, което гледаме по телевизията, а не от реалния ни личен опит, този на близките ни или това какви цифри ни показват."

Анализ на Съвета за електронни медии от 2016 г., обхванал трите национални телевизии, показа, че отразяването на престъпления не само заема централно място в новинарските емисии, но и продължава в публицистичните предавания.

Белите зони

Въпреки че засяга под 2% от населението, битовата престъпност е най-вече проблем там, където полицията отсъства - отдалечените от областните градове населени места. Полицейският началник, с когото разговаряхме, описва следната картина: "На много места действително липсва полицейско присъствие. Това се дължи на липсата на конкурси и често и на кандидати за длъжностите полицейски инспектор или патрулен полицай в малките РУП. Има такива, които имат един служител по криминална линия и това е началникът на групата. Няма екип. Полицейските инспектори отговарят за няколко села и немалка част от тях ще се пенсионират скоро. Има един патрул за 7-8 населени места, което е крайно недостатъчно."

В момента МВР е с около 20 - 25% незает щат. И тук се влиза в затворен кръг. За още назначения трябват още средства. В същото време бюджетът на вътрешното министерство, пречупен през БВП на глава от населението, поставя България начело на ЕС, което (дори и да махнем дейности като гражданска защита, пожарна, регистрация на автомобили и т.н.) пак е адски много.

Но и повечето полицейски сили не означават автоматично спиране на престъпността, причините за която са най-различни - например демографски. Областите Кърджали и Монтана са близки по площ (3209,1 km² и 3635,5 km²), население (съответно 152 и 148 хил. души) и брой полицаи (547 и 539), но в същото време в Кърджали има близо три пъти по-малко престъпност, отколкото в Монтана. "В последните години всяка достъпна статистика показва не увеличаване, а плавно намаляване на престъпността в национален мащаб - тенденция, която може да се наблюдава и в общоевропейски план", коментира прокурорът от Софийска градска прокуратура Андрей Янкулов. "Не ми е известно нито едно научно аргументирано становище, което да оборва числата и да показва, че престъпността в България през 2017 г. е по-висока в сравнение с 1997 г.", казва още той и уточнява: "Разбира се, могат и трябва да се направят пояснения - за съжаление, когато някои региони се обезлюдяват, те се напускат на първо време от хората в активна възраст, остават старите хора и онези, които могат да се препитават единствено с престъпления, което пък неминуемо води до издевателства от вторите над първите. Тъй като държавата също напуска тези региони, там няма и кой дори да регистрира престъпленията."

Според прокурор Янкулов "начинът тази тенденция да бъде обърната едва ли минава през поголовно въоръжаване на останалото население срещу престъпниците, което, нека бъдем реалисти, не е и възможно. Нито проблемите, създавани от маргинализирани единици или групи хора, биха се решили чрез допълнителната им гетоизация."

Една друга неработеща система

"При кражбите и грабежите се наблюдава серийност от страна на един/едни и същи извършители, които след установяване влизат в затвора и процентите отново се нормализират" коментира полицейският началник, с когото разговаряхме.

По данни на Главна дирекция за изпълнение на наказанията - структурата към Министерството на правосъдието, която отговаря за затворите, над половината от затворническата популация се състои именно от извършители на кражби и грабежи, като над 70% са рецидивисти.

Тази статистика показва следната картина - в голямата си част криминалната престъпност е провокирана от бедността, остава неразкрита, но дори и извършителите да бъдат хванати, те не могат да бъдат превъзпитани.

Неефективността на система за изпълненията на наказанията, за която тази година са отишли 144 млн. лв. от бюджета, също е част от проблема.

Не само в България между другото. Миналата седмица френският президент Еманюел Макрон прекара няколко часа във френски затвор, за да обяви мащабна реформа на системата с основен акцент социалната работа със затворниците. Тогава коментарите бяха, че това е първият френски президент, който повдига този въпрос поради простата причина, че темата е изключително непопулярна.

Нещо, което българските политици много добре знаят. Затова предпочитат да се замерят с безопасни проблеми - като битовата престъпност и неизбежната отбрана.