С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 15 мар 2018, 17:55, 7983 прочитания

Първа частна полиция

Възможно ли е и трябва ли охранителните фирми да заместят МВР

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Виж, тяхната полиция са с BMW" с почуда отбелязва млад французин, сочейки на приятеля си кола на охранителна фирма, спряла в центъра на София. "Не, това са КОТ - добрите полицаи", отговаря другият младеж, очевидно прочитайки българската абревиатура СОТ и вероятно разполагайки с повече познания за локалния контекст.

Вероятността в София да срещнеш автомобил на частен охранител е по-голяма от това да засечеш полицейска кола.


С уточнението, че оценката е силно затруднена заради характера му, пазарът на частната охранителна дейност е с годишен оборот между 0.5 и 1.5 млрд. лв., работната сила е между 100 и 200 хил. души, а над 2600 фирми имат лиценз да осъществяват такава дейност. Тези данни идват от няколко източника - доклад на ЦИД от 2015 г., информация, предоставена пред Комисията за защита на конкуренцията, и отчетите, подавани пред Търговския регистър. Реално обаче не съществува механизъм, по който да се направи обективна оценка на пазара, тъй като има много фирми, които не са специализирани в охрана, имат лиценз за охрана – банки, промишлени предприятия и т.н.

Ако трябва да сравним - приходите на сектора са колкото получава от бюджета МВР, а ангажираните в частната охрана са поне два пъти повече от полицаите и военнослужещите.

Сравнението с държавния сектор за сигурност не е случайно - в началото на годината управляващите приеха изцяло нов закон, регулиращ дейността на фирмите за сигурност, в който беше записана нова дейност - охрана на урбанизирани територии, в смисъл на цели общини.



Още при приемането на текстовете законодателното послание беше възприето като абдикация на държавата от задължението й да гарантира сигурността на гражданите, а през седмицата президентът Румен Радев и главният прокурор атакуваха промените пред Конституционния съд.

"Прехвърлянето на тези правомощия на частноправни субекти може да доведе до разпад на държавността", коментира Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор, която успя в рамките на една сутрин да намери трибуна в трите национални телевизии.

В сряда по време на кръгла маса на дискусия със Сдружението на общините в парламента председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов се опита да обори тази теза с аргумента, че не става дума за изземване на правомощията и функциите на държавата, а за координация с нея.

Приватизация на публичните услуги

Атанас Русев, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията и автор на единственото по рода си задълбочено проучване на пазара на частните охранители, е категоричен, че новият закон за охранителната дейност е типичен пример за все по-характерното законодателство с ниско качество. "Ако погледнем общо сектора сигурност – антикорупционния закон, закона за доброволната военна служба, сега и този закон – те са пълни с недомислици и откровено залагат неработещи механизми или такива, които ще произвеждат по-скоро проблеми", коментира той.

Според него приетият законопроект маркира друга тенденция, която се налага трайно от началото на века: "Неспособността на държавата и общините да предоставят качествени публични услуги да се използва като аргумент за свиването на публичния сектор за сметка на частния." Примерите: здравеопазване, отскоро образование, а сега обществена сигурност.

"Резултатът е, че населението в един момент е принудено да си плаща - достъп до по-качествено здравеопазване, достъп до по-качествени образователни услуги, сигурност и пр. Плащанията към частните доставчици на услуги често са по-високи или просто твърде високи за голяма част от населението. Така се получава една спирала – недофинансиране - безплатни, но некачествени/липсващи услуги - приватизиране" коментира още Атанас Русев.

Всъщност и преди приемането на закона има малки населени места, в които кметът събира по 10 лева месечно за охрана, което за един пенсионер е 5% от месечния му доход.

Тази практика няма да се промени с новия закон, защото той не предвижда охраната да стане част от субсидираните от държавата дейности.

Всъщност и до момента общините можеха да сключват договори с частни охранителни фирми, да учредяват сами такива ("Егида" в София например) или дори да създават общинска полиция. Не го правят, защото струва пари, а наемането на частни охранители е най-лесното решение.

Не само е по-евтино

Основният аргумент частните охранители да бъдат предпочетени пред полицията е, че те излизат по-евтино. Ако един частен охранител струва между 400 и 800 лева месечно, един полицай излиза на държавата между 2400 и 2800 лв. Отделно от това трябва да се провизират средства за обезщетенията при напускане на системата.

Друго предимство е, че условията за работа, които частните охранителни фирми предлагат, са по-привлекателни от тези в МВР, т.е. служителите са по-мотивирани от тези в полицията.

Не на последно място, като играчи на свободен пазар охранителните фирми нито има как да връщат клиенти, пострадали от престъпление, нито могат да прикриват посегателства над охраняваните обекти.

Кой ще пази пазачите

Встрани от това, че частната охрана е по-евтина и (поне по дефиниция) по-качествена от полицията, приватизацията на охраната на обществения ред крие редица опасности.

И по стария, и по новия закон частните охранители имат силно ограничени правомощия. Те не могат да задържат, още по-малко да събират доказателства. "В този смисъл между жертвите на престъпление и полицията просто се появява ново звено, само че финансирано с плащания от джоба на данъкоплатеца към частни фирми, т.е. разследванията, събирането на доказателства от МВР, които и досега са проблем по отношение на битовата престъпност, си остават", коментира Атанас Русев.

И така се стига до парадокс, за който мениджър в голяма охранителна фирма разказва преди време в интервю: "В повечето случаи пристигаме много по-бързо от полицията. Заварваме престъпниците, но не можем да направим нищо, освен да се обадим на 112."

Този проблем може да се реши лесно с разширяване на правомощията на охранителните фирми.

Но всъщност основният проблем пред бранша е неефективният контрол. По закон той се осъществява от МВР, където има ресорно звено. В него обаче работят двама души.

И aко ангажирането на фирми от общините стане масова практика, това ще наложи още по-засилен контрол, защото в крайна сметка става дума за концесия на публични задължения. МВР няма капацитет за това, новият закон не предвижда решение. "Какво ще стане, ако служители на фирмата, вместо да охраняват населението и имуществото му, решат да се договарят и покриват местните крадци? Сега имаме примери с корумпирани полицаи, които продават наркотици или рекетират шофьори по пътищата, но МВР поне е изградило отдел "Вътрешна сигурност" и се бори с подобни явления. Към охранителните фирми няма разписани отговорности за подобни механизми спрямо техни служители, нито пък е разписано, че МВР ще осъществява подобен контрол", коментира Атанас Русев.

Но най-вече - корупция

"Случвало ли ви се да правите репортажи за селски кметове, които се държат като местни феодали? С новия закон такъв кмет ще си има и феодална армия, платена от държавата." Така във вторник президентът Румен Радев коментира новия закон и решението да сезира Конституционния съд за него, посочвайки не по-малък проблем - корупцията.

От една страна, обществените поръчки за наемане на фирми за охрана отдавна са корупционен канал. Представете си например коя фирма ще наеме кмет на малка община по Черноморието или някой герой в стил Ценко Чоков например?

Встрани от очевидното политическо противопоставяне, което промените провокират (БСП, които исторически имат интереси в бранша, атакуват ГЕРБ, чийто лидер е охранител), те показват тотално лишения от концепция подход за промени в сектора обществена сигурност. Ясните политики са заменени с решения, които комбинират кръпки на съществуващи проблеми с корупция и популизъм.

По принцип частни фирми могат да изпълняват задължения на полицията - има такъв модел по света. За да стане това, трябват ясна държавна политика и силни гаранции за контрол. И разбира се, целта трябва да е да се намалят разходите за сигурност и да се подобрят резултатите. А не да се увеличат парите и да се размие отговорността.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Цената на петрола е рекордно висока, араби ще строят "Български поток" 2 Вечерни новини: Цената на петрола е рекордно висока, араби ще строят "Български поток"

Инфлацията през август се задържа под 3%, Борисов видя "саботаж" в скандала с БНР

16 сеп 2019, 3071 прочитания

ДПС предлага да отпадне по-строгият режим за шума от заведенията 2 ДПС предлага да отпадне по-строгият режим за шума от заведенията

Поправките включват спазването на тишина само между 23 и 7 часа сутринта, а глобите да бъдат намалени

16 сеп 2019, 1096 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Обектът не е застрахован

Застраховките срещу кражба, извън тези на ипотекираните жилища, са само около 9000

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг