Обектът не е застрахован

Наводнения, земетресения, масови кражби в района или изпепеляващ пожар. Това са случаите, в които българите започват да се замислят да сключат имуществена застраховка. Домът обаче за разлика от автомобила явно не е толкова скъп на сърцето на българина, тъй като действащите договори срещу кражба към края на 2017 г. са три пъти по-малко в сравнение с договорите за щети по колите – само 174 хил. действащи договора по данни от статистиката на Комисията за финансов надзор. Застраховките срещу пожар и природни бедствия са доста повече – 573 хил., но те включват и застраховки на селскостопанско имущество, на индустриални сгради и др. Освен това голяма част от имуществените застраховки се сключват не толкова доброволно, колкото по принуда – банките, които отпускат ипотечни кредити за покупка на жилище или имот, настояват то, както и кредитополучателите да бъдат застраховани. Така, ако се сравни броят на отпуснатите ипотечни кредити, които са 165 хил., излиза, че само около 9000 българи са застраховали по свое желание жилището или вилата си срещу кражба и вандализъм.

Застрахователните компании се опитват да стигнат до всеки собственик, да промотират различни възможности за защита на дома, особено по време на летните отпуски, но отбелязват, че хората нямат желание и очакват при земетресение, наводнение, пожар или кражба държавата да им помогне и да възстанови имуществото им, независимо от това, че сумите, които се отпускат в такива случаи, са минимални.