Обектът не е застрахован
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Обектът не е застрахован

Обектът не е застрахован

Застраховките срещу кражба, извън тези на ипотекираните жилища, са само около 9000

Десислава Николова
15490 прочитания

© Иван Григоров


Наводнения, земетресения, масови кражби в района или изпепеляващ пожар. Това са случаите, в които българите започват да се замислят да сключат имуществена застраховка. Домът обаче за разлика от автомобила явно не е толкова скъп на сърцето на българина, тъй като действащите договори срещу кражба към края на 2017 г. са три пъти по-малко в сравнение с договорите за щети по колите – само 174 хил. действащи договора по данни от статистиката на Комисията за финансов надзор. Застраховките срещу пожар и природни бедствия са доста повече – 573 хил., но те включват и застраховки на селскостопанско имущество, на индустриални сгради и др. Освен това голяма част от имуществените застраховки се сключват не толкова доброволно, колкото по принуда – банките, които отпускат ипотечни кредити за покупка на жилище или имот, настояват то, както и кредитополучателите да бъдат застраховани. Така, ако се сравни броят на отпуснатите ипотечни кредити, които са 165 хил., излиза, че само около 9000 българи са застраховали по свое желание жилището или вилата си срещу кражба и вандализъм.

Застрахователните компании се опитват да стигнат до всеки собственик, да промотират различни възможности за защита на дома, особено по време на летните отпуски, но отбелязват, че хората нямат желание и очакват при земетресение, наводнение, пожар или кражба държавата да им помогне и да възстанови имуществото им, независимо от това, че сумите, които се отпускат в такива случаи, са минимални.

Епидемия от кражби

Според статистиката на МВР всеки ден крадци проникват в около 25 жилища. Броят на кражбите по домовете е 8837 през 2016 г. Това обаче не е повод за разрастване на пазара на имуществени застраховки, който продължава да е изключително малък въпреки изключително атрактивните им цени.

Застрахователните компании отбелязват, че кражбите по домовете в големите градове са повече в сравнение с тези във вилните зони, ваканционните имоти, малките градчета, села и махали. Причината отдалечените места да не влизат в статистиката е, че точно за тях по-рядко се сключват договори. Застрахователите често имат допълнителни изисквания, като например имотът да има СОТ или охрана или пък заради високия риск да застраховат отдалечен от населено място имот предлагат по-скъп продукт. Всичко това обаче често не е по силите на собствениците, особено ако са възрастни хора, и така застраховки имат предимно имоти в градовете или луксозните крайградски зони.

Защо толкова малко

От лидера по премиен приход в застраховането срещу кражба "Булстрад Виена иншурънс груп" съобщиха, че "поради натовареността в този период на годината" за съжаление няма да могат да откликнат и да предоставят необходимата информация за случващото се в този сегмент на пазара.

"Ако България е на едно от първите места по притежание на собствено жилище в ЕС, около 90% от домакинствата притежават собствено жилище, то едва 9% от тях го застраховат, и то благодарение на това, че банките изискват задължителна застраховка на имуществото при отпускане на ипотечни кредити. Докато в една Чехия този процент е над 90", коментира Николай Генчев, главен изпълнителен директор на застрахователна компания "Уника", която е втора по премиен приход в застраховането срещу посегателства върху имуществото. Според него ниският процент сключени застраховки за опазване на имуществото се дължи на две причини – ниската финансова грамотност и оттам – застрахователна култура, и на традиционния недоимък.

"Не всички знаят какви възможности съществуват да защитят дома си. Докато каското на колата струва около 1000 лв., застраховката на апартамента срещу всички рискове е на стойност една пета от тази сума – 100 - 200 лева", отбелязва Генчев.

Той допълва, че за сектора ще бъде успех, ако успее да увеличи застраховките на градските имоти. Лошият пример обаче идва от самата държава и общините. По закон те са длъжни да застраховат имотите си срещу природни бедствия, пожари, кражби, но масово не го правят или това се случва на крайно занижени стойности. В същото време опасностите за имотите съществуват. В "Армеец" например са разработили пет вида имуществени застраховки, които предлагат възможност на клиентите им да се застраховат срещу кражба чрез взлом, кражба с използване на техническо средство, грабеж, вандализъм, включително злоумишлен пожар и злоумишлена експлозия.

"Изглежда, че основният стимул за клиента е цената. Много често се сравнява единствено и само предложената премия, но не и покритите рискове, което всъщност е съществено при избор на застраховател. Регистрираните щети от риск кражба са много малко, за да правим съществени заключения, но често клиентът се насочва към защита на дома посредством застраховка, след като вече е пострадал или след като негов близък или съсед е пострадал", коментира Анелия Маникатова, главен експерт "Имуществено застраховане" в "Евроинс".

От застрахователното акционерно дружество "Алианц България", което е четвърто по премиен приход в застраховането срещу кражби, отбелязват, че рискът кражба представлява допълнително покритие към основните и най-търсени рискове, а именно пожар, природни бедствия и т.н.

"За разлика от тях вероятността за тотална щета в резултат на кражба е нищожна. Освен това са налични мерки като СОТ, камери за видеонаблюдение и т.н., които намаляват вероятността за кражби. Това е предпоставка за по-ограниченото търсене, но въпреки това рискът е налице. Взетите превантивни мерки невинаги са достатъчни и чувството, че това няма да се случи в нашия дом, за съжаление невинаги е вярно", коментира Атанас Узунов, ръководител направление "Подписваческа дейност и продукти" в ЗАД "Алианц България".

Минимални цени

За покриване на щети върху недвижимото имущество (самата къща или апартамент) и върху недвижимото имущество вътре (техника и обзавеждане) с лимит поотделно от 20 хил. лв. при пожар, буря, градушка, наводнение, изтичане на вода и пара, както и при кражба, грабеж, късо съединение, злоумишлени действия на трети лица, включително и чупене на стъкла, брокерите предлагат застрахователни полици с начална стойност от 40 лв., като най-високите покрития са с годишна премия над 100 лева. Това, което затруднява клиентите, е, че за да получат обезщетения за открадната техника и ценности, трябва да положат усилия да пазят документите с касовата бележка, които да удостоверяват кога и на каква цена са ги придобили.

Наводнения, земетресения, масови кражби в района или изпепеляващ пожар. Това са случаите, в които българите започват да се замислят да сключат имуществена застраховка. Домът обаче за разлика от автомобила явно не е толкова скъп на сърцето на българина, тъй като действащите договори срещу кражба към края на 2017 г. са три пъти по-малко в сравнение с договорите за щети по колите – само 174 хил. действащи договора по данни от статистиката на Комисията за финансов надзор. Застраховките срещу пожар и природни бедствия са доста повече – 573 хил., но те включват и застраховки на селскостопанско имущество, на индустриални сгради и др. Освен това голяма част от имуществените застраховки се сключват не толкова доброволно, колкото по принуда – банките, които отпускат ипотечни кредити за покупка на жилище или имот, настояват то, както и кредитополучателите да бъдат застраховани. Така, ако се сравни броят на отпуснатите ипотечни кредити, които са 165 хил., излиза, че само около 9000 българи са застраховали по свое желание жилището или вилата си срещу кражба и вандализъм.

Застрахователните компании се опитват да стигнат до всеки собственик, да промотират различни възможности за защита на дома, особено по време на летните отпуски, но отбелязват, че хората нямат желание и очакват при земетресение, наводнение, пожар или кражба държавата да им помогне и да възстанови имуществото им, независимо от това, че сумите, които се отпускат в такива случаи, са минимални.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK