Инфлация, здравей

Ако тази зима ви се струва, че сметките за отопление са скочили спрямо година или две по-рано, обяснението не е във февруарските студове. Причината е в цената на петрола на международните пазари. През 2017 г. стойността му нарастваше с темпове от над 20% на годишна база и хвърли почти целия свят в инфлационен смут. В България ефектът се усети през цените на горивата, природния газ, топлоенергията. Успоредно с тях нагоре тръгнаха и храните, а всичко това завърши в средна инфлация от 2.1% в края на годината. Скоростта остана същата и през първите два месеца на 2018 г.

Българският темп на увеличение на цените не е сред най-високите в съюза, а очакванията на анализаторите са ускорението през следващите две години да продължи да се движи около 2%. Подобен темп не изглежда като повод за притеснение - преди кризата цените растяха с 10-15% на годишна база (виж графиката). Въпреки това показателят е важен, защото България е отворена икономика, която по-лесно внася ценови шокове отвън и трудно им противодейства заради ограничените монетарни лостове. Въпросът е дали към външните причини за инфлация ще се прибавят и вътрешни, като основното притеснение е дали продължаващият ръст на заплатите ще се трансформира в по-висока инфлация вместо в по-бърз растеж на икономиката.