Инфлация, здравей
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Инфлация, здравей

Shutterstock

Инфлация, здравей

Цените в България обърнаха посоката и тръгнаха нагоре. Прогнозите са за леко ускорение на темпа през тази и следващата година, но сегашните нива са все още здравословни

19228 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Ако тази зима ви се струва, че сметките за отопление са скочили спрямо година или две по-рано, обяснението не е във февруарските студове. Причината е в цената на петрола на международните пазари. През 2017 г. стойността му нарастваше с темпове от над 20% на годишна база и хвърли почти целия свят в инфлационен смут. В България ефектът се усети през цените на горивата, природния газ, топлоенергията. Успоредно с тях нагоре тръгнаха и храните, а всичко това завърши в средна инфлация от 2.1% в края на годината. Скоростта остана същата и през първите два месеца на 2018 г.

Българският темп на увеличение на цените не е сред най-високите в съюза, а очакванията на анализаторите са ускорението през следващите две години да продължи да се движи около 2%. Подобен темп не изглежда като повод за притеснение - преди кризата цените растяха с 10-15% на годишна база (виж графиката). Въпреки това показателят е важен, защото България е отворена икономика, която по-лесно внася ценови шокове отвън и трудно им противодейства заради ограничените монетарни лостове. Въпросът е дали към външните причини за инфлация ще се прибавят и вътрешни, като основното притеснение е дали продължаващият ръст на заплатите ще се трансформира в по-висока инфлация вместо в по-бърз растеж на икономиката.

Основните двигатели

На 30 ноември 2016 г. най-големите производители на петрол в света начело с Организацията на страните - износителки на петрол, и Русия взеха решение да намалят предлагането на суровината с 1.8 млрд. барела на ден с цел да повишат цената й на международните пазари. Само месец по-късно петролът поскъпна с над 16%, които се усетиха от почти всички икономики.

На практика движението на петрола на международните пазари обяснява почти цялата инфлация в България през последната година, е мнението на икономиста Георги Ангелов от "Отворено общество". Суровината е фактор и при определянето на цената на природния газ, а оттам - и на отоплението. Газообразните горива например поскъпват през 2017 г. със средно 12.5%, а топлоенергията - с 13.3%.

Друг инфлационен двигател, който отново е внесен отвън, са цените на храните на международните пазари. Според данните на НСИ те поскъпват с 3.8% през 2017 г. Храните обаче са с най-голямо тегло в общата потребителска кошница и затова и малко изменение при тази група оказва голям ефект върху общия ценови индекс.

Ако махнем тези външни двигатели, през по-голямата част от миналата година базисната инфлация, която включва цените на услугите и нехранителните стоки, е отрицателна. "Но с тенденция към свиване на темпа на спад", се отбелязва в последния "Икономически преглед" на БНБ. Според някои анализатори продължаваща дефлация при този индикатор е симптом за икономика, която все още функционира под пълния си потенциал. Но това в българския случай, изглежда, е на път да се промени - към края на годината показателят започна да излиза на положителна територия.

Прогнозите

"През 2018 г. за първи път за последните пет години базисната инфлация ще има положителен принос за ръста на потребителските цени в икономиката. Очакваме през тази година средногодишната инфлация, изчислена по националната методология, да е 1.9% и да се ускори до 2.3% през 2019 г.", казва Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. И добавя, че приносът на базисната инфлация към промяната в общото ценово равнище "ще достигне 0.7 процентни пункта и съответно 1.1 пр.п. през тази и следващата година при отрицателен принос от 0.2 пр.п. през изминалата 2017 г.".

Повечето международни институции, които изготвят икономически анализи за България, също очакват леко ускороение на цените до 2019 г. Това според икономисти е и причината ЕК да ревизира очакванията за ръст на икономиката за 2018 г. на 3.7%, или с 1 процентен пункт надолу в сравнение със зимната си прогноза.

"През следващите години вътрешните фактори ще започнат постепенно да играят по-голяма роля, каквато нямаха до момента", счита Ангелов. "Пазарът на труд прегрява, а възнагражденията растат значително. Разходите за труд неизбежно в даден момент ще се прехвърлят към цените", допълва той.

Според Павлов обаче българската икономика все още не е достигнала пълна заетост. "Очаквам това да стане в края на тази или в някакъв момент през следващата година. Едва тогава случващото се на пазара на труда ще започне да има по-осезаем ефект върху цената на работната сила, а с това и върху общото ценово равнище в икономиката", казва той.

Ликвидността, която Европейската централна банка създава чрез поддържане на ниските лихви, също е предпоставка за по-бързо повишение на цените. Според Ангелов отрицателните лихви ще се задържат поне още година и половина предвид разликата между инфлацията в еврозоната (1.3% през януари) и целта на централната банка (2%). Всички тези фактори му дават основание да смята, че повишението на цените вероятно ще се ускори, като залага на 2-2.5% през следващите години.

Все още здравословна

Инфлация около 2% се смята за здравословна за икономиката - достатъчно ниска, за да не "яде" голяма част от парите, и достатъчно висока, за да стимулира покупки. При ниски лихви по депозитите, каквито има сега, тя може да е неудобство, а и по-скъпите суровини означават по-високи разходи за бизнеса, което може да се прехвърли върху крайните цени на стоки и услуги, а оттам - върху домакинствата.

Инфлацията обаче до голяма степен е очакван риск за бизнеса. "Част от компаниите, особено тези, които работят основно със суровини, хеджират този риск", отбелязва Красен Йотов от Industry Watch. Транспортните фирми, които работят с товари, също се възползват от подобни възможности, докато пътническите превози са по-склонни да прехвърлят увеличението върху потребителите, но постепенно.

Що се отнася до заплатите, през 2017 г. те нарастват с над 10%, което при 2% инфлация значи сериозен чист ръст на парите, които влизат в домакинствата, и все още не дава сериозно отражение върху себестойността на продукцията. Негативният пример тук е Румъния, където административните увеличения на заплатите в публичния сектор доведоха до годишен ръст на инфлацията 4.3% през януари тази година при горна граница 2%, заложена от централната банка.

Според Красен Йотов инфлацията може да е повод за притеснение, ако възнагражденията нарастват твърде бавно, тъй като така пада покупателната способност на населението, а оттам и потреблението. България обаче е една от страните в ЕС с най-голям ръст на заплатите, което в реално изражение извежда доходите на плюс. В САЩ например увеличението на възнагражденията номинално е 2.9%, но след инфлацията този ръст пада до под 1%. "В развиващи се страни като България трябва да се очаква по-висока инфлация. Както по отношение на растежа, така и по линия на инфлацията винаги трябва да се отбелязва, че 3% в България и 1.5% в Германия не е голяма разлика", коментира Йотов.

Данните за инфлацията в България ще са особено важни в следващите месеци и в друг контекст - заявеното от правителството желание страната да влезе в т.нар. преддверие на еврозоната - валутният механизъм ERM II. Тук дебатът е как най-бедната членка на съюза едновременно да догонва средноевропейския стандарт на живот и да поддържа достатъчно ниска инфлация, за да не буди безпокойство навън.

Георги Ангелов обаче смята, че текущите нива на ценово увеличение не са проблем. "Нормално е при икономически растеж цените да настигат. Въпросът е реалната производителност и цената на стоките и услугите да се движат едновременно", завършва той.

Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Ако тази зима ви се струва, че сметките за отопление са скочили спрямо година или две по-рано, обяснението не е във февруарските студове. Причината е в цената на петрола на международните пазари. През 2017 г. стойността му нарастваше с темпове от над 20% на годишна база и хвърли почти целия свят в инфлационен смут. В България ефектът се усети през цените на горивата, природния газ, топлоенергията. Успоредно с тях нагоре тръгнаха и храните, а всичко това завърши в средна инфлация от 2.1% в края на годината. Скоростта остана същата и през първите два месеца на 2018 г.

Българският темп на увеличение на цените не е сред най-високите в съюза, а очакванията на анализаторите са ускорението през следващите две години да продължи да се движи около 2%. Подобен темп не изглежда като повод за притеснение - преди кризата цените растяха с 10-15% на годишна база (виж графиката). Въпреки това показателят е важен, защото България е отворена икономика, която по-лесно внася ценови шокове отвън и трудно им противодейства заради ограничените монетарни лостове. Въпросът е дали към външните причини за инфлация ще се прибавят и вътрешни, като основното притеснение е дали продължаващият ръст на заплатите ще се трансформира в по-висока инфлация вместо в по-бърз растеж на икономиката.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK