Атомният Франкенщайн

Разликата между тях и "Белене" е, първо, че от метрото и магистралите има очевидна полза. Въпреки че 20 години периодично се говори как без АЕЦ "Белене" в България може да има недостиг на електроенергия, това никога не се е случвало. И второ, цялата централа би струвала няколко пъти по-скъпо от цялата инфраструктура, изградена с грантове от ЕС. За АЕЦ "Белене" обаче няма фондове.

През февруари 2013 г. България официално сложи край на проекта и се озова с два реактора за 3 млрд. лв. От известно време насам управляващите търсят начин да възобновят строежа на АЕЦ "Белене", като твърдят, че на дневен ред е търсене на инвеститор. Това винаги е изглеждало съмнително, но тази седмица се потвърди, че дори без да е ясно дали има инвеститори и дори след доклад на БАН, който показа, че АЕЦ "Белене" почти никога няма да бъде икономически смислен, рестартът е въпрос на време. Премиерът Бойко Борисов и енергийният министър Теменужка Петкова вече нескрито говорят за такъв вариант. А редица депутати, с които "Капитал" разговаря, макар и неофициално, също потвърдиха, че се върви към рестартиране на проекта.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Анализи за оправдание

Формално решението за бъдещето на АЕЦ "Белене" трябва да бъде обявено, след като Народното събрание разгледа вариантите за реализация на оборудването, които поиска да му бъдат представени до края на юни. За изпълнение на тази задача в енергийното министерство дори е създадена работна група с експерти от всички компании с отношение към процеса. Но през последните дни Теменужка Петкова на няколко пъти намекна, че опция АЕЦ "Белене" да не се строи вече не стои на дневен ред. "Всички предпоставки този проект да бъде реализиран са налице. Имаме лицензирана площадка, оборудване, което сме платили, което отговаря на всички изисквания. Имаме необходимите кадри, които могат прекрасно да се справят с тази задача", категорична беше тя.

Същото действие се разигра и в края на миналата година, когато се очакваше представянето на анализа на БАН за необходимостта от атомната централа. Тогава министър Петкова изпреварващо обяви, че прогнозите са да има недостиг на електроенергия в региона към 2040 г., макар междинните разработки на доклада на академията да показваха друго. Случайно или не в окончателния вариант се оказа, че някои от параметрите в изследването са променени и вече потвърждават думите на министъра.



Кой ще ни даде пари

Голямата неизвестност е финансирането. В най-оптимистичния вариант изграждането на АЕЦ "Белене" ще глътне минимум още 17 млрд. лева освен похарчените вече 3 милиарда. Така изграждането на АЕЦ-а се очаква да струва между 10 и 11 млрд. евро, за сравнение - това е общата стойност на всички еврофондове по всички програми, които България получава за периода 2014 - 2022 г.

Българската държава официално не иска да дава още пари. От 2014 г. насам Борисов повтаря, че АЕЦ "Белене" ще се реализира само на пазарна основа, без инвестиции от страна на държавата и без договори за дългосрочно изкупуване на произведената електрическа енергия. Това обаче няма как да се случи - България не би могла да реализира проект за изграждане и експлоатация на АЕЦ, без да поеме ангажимент за гарантиране на ядрената безопасност. Такава отговорност стои дори при 100% частна инвестиция в атомна централа.

Участието на "Росатом" изглежда неизбежно, защото е трудно да си представим, че производителят на реакторите би поел отговорност за проект, в който не участва. Руснаците също са съгласни да финансират, но срещу държавно гарантиран заем.

Напоследък се говори за Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) като възможен финансов източник (макар да не е известно да е финансирала такива проекти досега), но това не отменя нуждата от стратегически инвеститор. Единственият вариант за такъв към момента изглежда China National Nuclear Corporation (CNNC) - най-голямата държавна енергийна компания в Китай. Има слухове, че и френската "Електрисите дьо Франс" (EDF) отново може да прояви интерес, след като преди години пак бе спрягана за възможен кандидат. Нищо от това обаче не изглежда сигурно - китайски фирми дотук не са участвали в нито един голям проект у нас въпреки всички спекулации, а с французите дори е нямало още срещи. Дори и някой кандидат да се съгласи да влезе в проекта, изглежда силно невероятно той да участва, без да е подкрепен от държавна гаранция или договор за изкупуване. За сравнение изграждането на нови реактори в други страни е свързано с държавни гаранции (за унгарската АЕЦ "Пакш" 2 и британската АЕЦ "Хинкли Пойнт" 2), или със задължително изкупуване поне на част от електроенергията - за турската АЕЦ "Аккую".

Да строим централа заедно

Лансираният от премиера Бойко Борисов вариант АЕЦ "Белене" да се превърне в балкански проект също не стои реалистично. Най-малкото няма световен пример как една атомна централа може да бъде изградена като обща за няколко страни. Не е ясно как при такъв вариант ще бъде поделен рискът, отговорностите при управлението и експлоатацията, както и реализирането на произвежданата електрическа енергия. Възможно е зад идеята да се крие изцяло български проект с подкрепа от ЕИБ и договори за изкупуване от Македония и Сърбия, които да се използват като примамка за инвеститори. От МС съобщиха, че този проект дори е бил обсъден на разговор между Борисов и Владимир Путин. Но дори при такова, доста екзотично развитие, за България ще остане отговорността за съхранение на отработеното ядрено гориво, което е високорадиоактивно и освен уран съдържа също цезий 137, плутоний и др. Страната и в момента има проблем с отработеното гориво от "Козлодуй", което заради липса на средства не се изнася към Русия, а се съхранява в самата централа.

Десетки години данък "Белене"

Влизането на инвеститор ще е още по-трудно предвид много малкия шанс централата да е конкурентоспособна без договор за задължително изкупуване. Изключително спорният анализ на БАН показа, че финансова жизненост може да се постигне само при невъзможната комбинация от едновременното сбъдване на десетки фактори - един от тях например е увеличение на населението. Друг е цената на тока - за да се възстановят инвестициите, цената на електроенергията от АЕЦ "Белене" трябва бъде поне 80 евро за мегаватчас. Докладът предвижда именно такива да са и пазарните цени в бъдеще.

Според изчисления на проф. Христо Василев обаче, който е сред авторите на "Стратегия за развитието на енергетиката в България до 2030 г.", цената на електроенергията ще е поне наполовина по-ниска. Конкретно тази от възобновяеми източници ще се понижи неколкократно - до около 30 евро за мегаватчас през 2030 г. поради драстичното поевтиняване и усъвършенстване на технологиите. Това според Василев означава, че при обвързване със задължително изкупуване годишно българските потребители ще плащат за електроенергия с 800 млн. евро повече, ако ядрената централа бъде построена за сметка на нови зелени централи, батерии за съхранение на енергията и смарт мрежи, които да автоматизират електроразпределението.

И най-вече: защо?

Освен парите другата голяма пречка пред АЕЦ "Белене" остава смисълът от него. Според доклада на БАН България се очаква да догони развитите страни по електропотребление на 1 лице, което "създава условия за нарастване на производството на електрическа енергия". Данните от същия този доклад за последните 20 години обаче не показват да има някаква тенденция към сближаване на електропотреблението у нас и на Запад. Един от възможните сценарии за нужда от драстично количество нова енергия би дошъл при затварянето на въглищните централи, което според сегашните еврорегулации ще трябва да се случи някъде около 2030 г. (ако не бъдат модернизирани). Дори и тогава въпросът ще бъде на пресмятане кое е по-смислено: да се инвестира в тяхното обновяване, да се строи АЕЦ или да се търсят алтернативи. Редица енергийни експерти например напълно говорят за навлизането на ВЕИ, енергийната ефективност и умните технологии в енергетиката, които ограничават загубите и оптимизират потреблението.
Целият този дебат обаче за момента не се води. Така двете обяснения за активизацията на правителството по темата остават или желание за разпределяне на големи поръчки, или геополитически стремеж за сдобряване с Русия. А може би и двете.