Финансовият министър е знаел отрано за дълговете на здравната каса

Финансовият министър Владислав Горанов всъщност е знаел точния размер на задълженията на здравната каса към европейските здравни фондове за лечение на български граждани към датата 22 февруари т.г., когато поиска НЗОК да не сключва договор с лекарския съюз, преди да се разбере размерът на дълговете.

Това става ясно от обобщената справка за просрочените задължения на централното правителство, общините и осигурителните фондове към 31 декември 2017 г., която на всяко тримесечие се публикува на сайта на финансовото министерство. От нея става ясно, че към края на миналата година общите дългове в падеж са 308.2 млн. лв., а от тях само тези на здравна каса са 119.4 млн. лв. Последният път, в който документът с данните е бил модифициран, е на 3 януари 2018 г., което означава, че около тази дата той е бил представен на министъра и публикуван на сайта на ведомството. Същевременно в края на февруари финансовият министър обяви, че не знае колко са дълговете на здравната каса.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В средата на февруари предишният зам.-министър на Горанов, а сега министър на здравеопазването - Кирил Ананиев, поиска оставката на управителя на здравната каса д-р Камен Плочев, защото е написал писмо до парламента, с което настоява депутатите да разгледат въпроса с дълговете на НЗОК. Ананиев беше получил писмо по темата две седмици по-рано. След писмото парламентарната здравна комисия проведе изслушване на Плочев, на което той обяви, че просрочията към края на януари са 134 млн. лв.

В същото време председателят на надзорния съвет на касата и заместник-министър на здравеопазването Жени Начева съобщи, че разполага само със справка за 7 млн. лв. просрочия за януари. Горанов се намеси с искане за яснота колко са дълговете и надзорният съвет на касата заседава два пъти по въпроса. В крайна сметка се оказа, че Плочев е бил прав за размера на дълговете. Той не подаде оставка, влезе в болница и въпросът за оставката му все още стои. В петък здравният министър Кирил Ананиев, който още не е оттеглил искането си за оставката на управителя на НЗОК, обясни, че уважава проф. Плочев като професионалист, той обаче в един момент не е преценил какви трябва да са взаимоотношенията му с министъра и е сбъркал.

В края на юли м.г. д-р Камен Плочев бе избран от парламента единодушно с гласовете не само на управляващата коалиция, но и на опозицията БСП и ДПС. Въпреки липсата на управленски опит за институцията, която разпределя 3.8 млрд. лв., кандидатурата му бе подкрепена от 205 гласа "за" и само един въздържал се, с аргумент доказания му професионализъм и авторитет.



Сега в контекста на скандала премиерът Бойко Борисов отбеляза, че е добре министърът да си избира екипа, с който ще работи. Така се очаква, че макар да се оказа прав, Плочев да напусне по болест, след като се върне на работа. Преди да влезе в болница Плочев подписа заповед за назначаване на подуправител, който да го замества - дългогодишния управител на РЗОК-Шумен Йорданка Пенкова, чиято кандидатура му бе наложена по линия на ГЕРБ. За Пенкова е известно, че има влязло в сила решение за конфликт на интереси като управител на РЗОК.

Какво да се прави с дълговете

Завесата над това какво се случва със задълженията на касата се повдига в стенографския протокол от заседанието на надзорния й съвет от 26 февруари т.г. На него са представени документи, че дълговете за лечение в чужбина са 271 млн. лв. към 31 януари м. г., като 134 от тях са просрочени. В същото време в бюджета на касата за тези плащания има само 73 млн. лв. Според председателя на надзорния съвет Жени Начева за 2019 г. се очертава здравната каса да предвиди поне 140 млн. лв., за да изчисти натрупаните просрочия.

Така решението, което вижда надзорният съвет, е да се проведат разговори за разсрочване на дълговете към най-големите кредитори – Германия, Австрия, Франция и Белгия, които по думите на заместник-министъра на здравеопазването д-р Бойко Пенков могат да заведат дела за дължимите им суми. Решението да се водят преговори за разсрочване обаче не дава отговор на въпроса на писмото на финансовия министър защо са толкова драстични разминаванията във финансовите отчети на касата и писмата на Плочев. "Цифрите, които са във финансовите отчети, не са верните, верни са тези в писмото на проф. Плочев. Но там вторият въпрос на финансовия министър - какво правим с НРД за 2018 г., на това ние в това решение не даваме отговор", коментира заместник-министърът на финансите Росица Велкова. А директорът на НАП Галя Димитрова пита дали чуждите каси няма да си поискат парите до края на годината.

Жени Начева отговаря, че за 44 млн. лв. са подписани протоколи с погасителни схеми, а за останалите суми има своеобразни джентълменски споразумения на ниво експерти, че чуждите каси няма да си търсят парите.

Представителят на пациентските организации Андрей Дамянов обаче казва, че не вижда в подписаните протоколи форма на споразумение. "Едните са казали, че очакват плащания в такъв размер, а ние сме казали, че можем да платим еди-колко си. Няма съгласие на двете страни, че германците са се съгласили", коментира той. Директорът на НАП допълва, че това е едностранно уведомление, а Жени Начева - че ако възникнат съдебни спорове, този документ би бил обявен за нищожен.

В крайна сметка надзорът ясно декларира, че ако възникнат допълнителни искания по просрочените плащания над заложения бюджет от 73 млн. лв., НЗОК не може да ги удовлетвори.

Какви са вариантите

Ако не бъде актуализиран бюджетът на здравната каса, което може да направи само парламентът, остава да се разчита на успех на преговорите с чуждите каси. Проблемът е, че България не си плаща редовно от 2013 г.

Може да се очаква и преизпълнение от приходите от здравни вноски, но Жени Начева е скептична за това и отбелязва, че то е неясно.

Третият вариант е да се пести от плащанията за българските лекари в извънболничната и болничната помощ. "Това вече е факт. През януари без санкция от колегите председателят на управителния съвет на БЛС подписа указание за разпределяне на парите на касата през първото тримесечие. Това указание е нищожен акт, защото е противоуставно. То обаче дава възможност на здравната каса да формулира недостижими лимити и бюджет за тях и така да спести между 80 и 92 млн. лв. само през първите три месеца", коментира д-р Георги Тодоров, член на контролната комисия на БЛС.