С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 22 мар 2018, 12:59, 29301 прочитания

Язовири без собственик, наводнения без край

В страната има над 150 язовира без ясен собственик, които могат да са опасни. Проблемът трудно ще се реши само със законови промени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Язовир "Огняново" е край Елин Пелин, на 30 км от София. Той е създаден още по времето на социализма от някогашния металургичен комбинат "Кремиковци", за да задоволява потребностите му от вода. Преди приватизацията на комбината съоръжението е одържавено и е дадено за ползване на предприятието. Междувременно "Кремиковци" фалира. Формално обаче "Огняново" все още се води в активите на фалиралото дружество, което не го стопанисва и иска да го прехвърли на държавата. Която пък не го иска и така и не го е приела и до днес.

Това въобще не е изключение. Същата е ситуацията с поне още един язовир до София - "Бели Искър" и още над 150 други водоема в страната. Ако нещо е ничие, то никой не се грижи за него. Но тези 150 не изчерпват проблема: дори онези, за които някой се грижи, не са подсигурени срещу бедствия, защото в държавата липсва механизъм за налагане на мерки за поддържането на тези язовири.


Ето защо не е чудно, че последните поне 10 - 15 години наблюдаваме една и съща картина всяка пролет.
Реки и язовири преливат, наводняват имоти и земеделски площи, взимат жертви и държат в страх хората. Цяла верига от институции - общини, областни управители, министерства, агенции, държавни предприятия, плетат пръсти и обещават мерки. Премиерът се снима с няколко кметове, праща няколко милиона и получава благодарности.

От време на време се появяват и идеи за промяна в цялата система. Тази година новостта е законопроект, който да създаде ново държавно дружество и нова категоризация на язовирите. Така, докато
много държави се фокусират върху стратегии за "умно" управление на водите - най-ценния ресурс на бъдещето, България все още търси начин да се справи с "глупавите" проблеми - риска от едно и също повтарящо се бедствие, което застрашава живота и имуществото на хората.


Гьолове без жаби



Според официалните данни на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН) в страната има близо 5300 язовира, над 4500 от които са собственост на общините. Около 340 такива съоръжения стопанисват държавни структури като министерствата на регионалното развитие и на земеделието, фирмите "Напоителни системи" и "Язовири и каскади" към НЕК и др. Други 250 язовира са на частни лица или земеделски кооперации и сдружения за напояване (виж картата). Това е теорията.

Язовирите в България

Преглед на оригинала Язовирите в България


Практиката е по-трагична. При наводнението в хасковското село Бисер през 2012 г. след скъсване на язовирна стена загинаха 10 души. Шест години след този случай все още няма отговор на въпроса кой е бил стопанин на съоръжението, нито дали някой някога е полагал грижи за техническото му състояние. Според данни на ДАМТН, която извършва контрол върху язовирите, към днешна дата има 153, които са с неизяснена собственост. По закон в тази ситуация тяхната безопасна експлоатация трябва да се осигури от областните управители. Така формално няма безстопанствени обекти. Това обаче е спорно задължение, доколкото извършването на всякакви аварийни и ремонтни дейности е скъпо и може да се окаже юридически и технически трудно предвид липсата на каквато и да било документация.
Проверки
За периода 1 януари – 20 март инспекторите на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор са извършили над 600 проверки самостоятелно и съвместно с Комисия за обследване на техническото и експедиционното на язовирните стени и съоръженията към тях. Най-много проверки са извършени в следните области Благоевград, Хасково, Ямбол, Перник, Пловдив, Стара Загора, Монтана и Бургас.

За констатираните нарушения по неизпълнение на дадените предписания и определените срокове в констативните протоколи на собствениците на язовирите са съставени 179 акта за установяване на административни нарушени. Най-много са съставените актове в областите Благоевград – 64 бр., Хасково – 53 бр., Пловдив – 13 бр., Кърджали – 13 бр., Плевен – 7 бр., Сливен – 6 бр.
През декември 2017 г. прокуратурата указа на областния управител на София област спешно да издаде акт за държавна собственост на язовир "Огняново". До това се стигна след проверка, която е установила, че не са предприети действия по изпълнение на Закона на водите, според който язовирът трябва да се включи в списъка на комплексните и значими. Това не се е случило и до днес. Преди седмица Иван Сяров от главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията" в ДАМТН заяви, че в състоянието, в което е, и предвид това, че не се предприемат активни действия по подобряването му, язовир "Огняново" е опасен. Ситуацията с "Бели Искър" е абсолютно същата.

Кой язовир е "голям"

След трагедията в Бисер стана ясно, че държавата дори няма обобщена информация за това чий язовир на кого е. Такава информация оттогава насам все пак е събрана. Сега въпросът е какво да се прави с нея. Само преди дни министърът на икономиката Емил Караниколов съобщи, че около 150 язовира в България са в "тежко състояние", а в края на миналата година от прокуратурата констатираха, че над 80 са направо в предаварийно. От държавното обвинение тогава обявиха, че агенцията за метрологичен надзор - контролният орган за тези съоръжения, издава предписания, но те масово не се спазват, а самата институция не извършва последващи действия срещу нарушителите.

Като цяло големите язовири, които са публична държавна собственост, се поддържат от постоянен персонал, имат изградени контролно измерителни системи, разполагат с проектна и техническа документация. Извършват се постоянни наблюдения и измервания. Но всичко това липсва при малките язовири - в огромната си част те нямат техническа документация, като липсва и контролно измервателна система. След промените в Закона за водите от началото на 2016 г., собствениците на язовирите са задължени да възложат поддръжката и експлоатацията на язовирната стена и на съоръженията към нея на хидроспециалист, но това също масово не се спазва.

Един от проблемите е, че огромна част от язовирите в страната са общински. Общините в България нямат нито средствата, нито възможностите да прилагат текстовете на закона към своите водоеми. Много от тези язовири са на практика по-големи локви, казва общински източник, запознат с проблема. Ето защо Националното сдружение на общините е предложило да се въведе нова категоризация, която да отмени някои от по-скъпите и тежки условия за малките водоеми.

Язовирите ще бъдат определени като "големи" и "малки", както и в три степени според потенциалната вреда, която биха нанесли при бедствена ситуация, предвиждат обсъжданите в момента промени в закона за водите. От това ще зависи честотата на проверките им.

Според същия законопроект, с който "Капитал" разполага, около 2 хил. язовира, които всъщност не отговарят за възприетите критерии за язовир от международната комисия по големите язовири, е възможно да бъдат "отписани" като такива. Това ще стане, ако евентуалното разрушаване на стените им не би довело до поражения и ако отговарят на различни технически изисквания - например обемът им е по-малък от 50 хил. куб.м, или създаваният воден напор е по-малък от 7 м и др. Тази промяна би облекчила контрола им, но същевременно би "освободила" и средства, които да се насочат към поддръжката на по-големи обекти.

Една, две, три държавни фирми на клона

Втората група промени включва създаването на нова агенция или държавни фирми, които да стопанисват и поддържат "нежелани" от общините язовири. Това ще бъде трета поред структура след "Напоителни системи" и "Язовири и каскади", която има функции по управлението на язовири.

Пред "Капитал" вицепремиерът Валери Симеонов, който оглавява работна група за промените, съобщи, че засега има информация, че 90% от общинските съоръжения ще бъдат прехвърлени към новото предприятие. "Тези общини, които не искат да ги прехвърлят на държавата, ще трябва да си ги стопанисват. Никой не може насила да им отнеме собствеността, но тогава те ще трябва да поемат не само текущите, но и допълнителните ремонти, с които да гарантират изправността и безопасността на тези съоръжения", коментира още той.

Но това не е всичко. Предвижда се и създаването на отделно държавно търговско дружество, което да осъществява ремонти и поддръжка, поне докато промените в собствеността станат факт. В преходния период ще се ползва бюджет по линия на комисията за бедствия и аварии. И за капак според изказване на икономическия министър Емил Караниколов през седмицата се обсъжда и възможността дали да не се създаде и още едно дружество, което да се грижи за речните корита. "Защото дори да почистим един язовир, да отстраним всичко, от реките тръгват съответно дървета, растителност, а това ще запуши сифоните и ще се получи същият ефект на приливна вълна", обясни той пред журналисти.

Това е излишно. Както е очевидно, основният проблем на язовирите остават разпокъсаната им собственост, липсата на достатъчно контрол и липсата на средства в общините, за да ги поддържат. Всеки от тези проблеми може да бъде решен без създаването на още администрация, снабдена с огромен бюджет и персонал. Собствеността на 150-те "безпризорни" язовира може да бъде разгледана и решена ударно. Облекчаването на изискванията и увеличаването на възможностите за общинските финанси ще позволи по-добра грижа - кметът носи пряка отговорност за живота на гражданите и това го прави много по-чувствителен към евентуални последствия. При нужда общините могат да прехвърлят язовирите си към някои от вече съществуващите структури - било то "Напоителни системи", МРРБ, "Язовири и каскади", а тяхното финансиране да се увеличи с нужните средства за поддръжка. И най-вече, разбира се, контролните органи трябва да могат да налагат нужните ремонти и последствията при неизпълнението на предписание да бъдат достатъчно строги. Именно възможността на кметовете към момента да се оправдават с безброй държавни структури за непочистените корита и прелелите язовири им помага да крият собствената си безотговорност.

По темата работи и Велина Господинова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Тапата на "Хемус" ще остане поне до 2020 г., Huawei губи 30 млрд. долара заради САЩ Вечерни новини: Тапата на "Хемус" ще остане поне до 2020 г., Huawei губи 30 млрд. долара заради САЩ

И още: Иран заплаши да надхвърли лимита на запаси от обогатен уран; Мегапротестите в Хонконг продължават; Как цяла Аржентина и Уругвай останаха на тъмно

17 юни 2019, 548 прочитания

Пореден шеф на пътната агенция напусна, този път по "лична молба" Пореден шеф на пътната агенция напусна, този път по "лична молба"

Бивш директор в пътната агенция влиза в управителния съвет на мястото на Радослав Влахов

17 юни 2019, 604 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Работещите в България са получавали средно по 5.1 евро на час през 2017 г.

Въпреки че тези възнаграждения нарастват с 8.5%, номинално остават най-ниските в ЕС

Как се режат рогата на "Биволъ"

Под патронажа на прокуратурата тече координирана институционална и медийна атака срещу журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов

Garitage Park и казахските милиони

Големият имотен проект в София е собственост семейството на Аслан Мусин, който до 2012 г. е считан за дясна ръка на Назарбаев

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Ново място: "Домашен Магазин"

Деликатесен магазин и кафене в едно

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век