С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 22 мар 2018, 17:07, 5515 прочитания

Поправката "Пеевски" за КТБ може да стигне и до Съда на ЕС

Едно от засегнатите дружества от законовите промени срещу прихващанията иска от българския съд да ги прати за тълкуване в Люксембург

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Спорните промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), които дават на синдиците на КТБ възможност със задна дата да развалят хиляди сделки от 20 юни 2014 г. до днес, може да стигнат до разглеждане и в Съда на Европейския съюз (ЕС) в Люксембург. Това става ясно от искане на защитата на "Елит петрол" по едно от множеството водени аналогични дела в Софийския градски съд, с което се моли съдията да отправи запитване до Люксембург за преюдициално тълкуване дали промените не противоречат на базови принципи от Договора за ЕС и Хартата на основните права на ЕС.

Според засегнатото дружество ретроактивните законови промени освен на българската конституция противоречат и на международни норми като принципа на правова държава и правото на справедлив процес. Те имат предимство пред националното законодателство и според искането тълкуването "е от значение за правилното решаване на делото". Дали то ще бъде уважено е изцяло по преценка на съдията, така че няма сигурност дали поправките на депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид ще стигнат до международния съд. Същевременно обаче по информация на "Капитал" подобни искания готвят и други кредитополучатели на КТБ, срещу които синдиците водят дела, така че казусът вероятно ще опре до поне няколко различни състава. А също така засегнатите лица теоретично имат и други способи да подадат жалба в Съда на Европейския съюз.


Какъв е проблемът

Конкретното дело на "Елит петрол", което след затварянето на банката е под контрола на Гриша Ганчев, е едно от многото заведени от синдиците на КТБ срещу добилите популярност прихващания. В периода между затварянето на банката (20 юни 2014) и отнемането на лиценза й (6 ноември 2014) много нейни кредитополучатели чрез цесии изкупиха вземания на вложители в банката (често с дисконт) и после заявиха пред нея, че погасяват задълженията си чрез прихващане. Образно казано, след тези сделки "Елит петрол" и другите сключили такива сделки се оказват едновременно длъжници и кредитори на банката и така могат да зачеркнат сумите и от двете страни на баланса си. Сделката е изгодна и за двата участника - големите депозанти на КТБ могат да спасят част от парите си, а големите кредитополучатели - да погасят задълженията си, като платят по-малко. Те обаче ощетяват всички други вложители, които не влизат в такава схема, и конкретно фонда за гарантиране на влоговете, който след изплащане на гарантираните до 196 хил. лв. на всеки клиент се превърна в най-големия кредитор на КТБ.

При сключването им тези операции за около 900 млн. лв. бяха в сивата зона на закона и в юридическите среди имаше различни тълкувания как трябва да се третират. Затова заведените много дела се водят с различни темпове и променлив успех. С поправката "Пеевски - Цонев - Хамид" обаче тази неяснота се зачерква и директно със задна дата от поставянето на КТБ под специален надзор се приема, че всички прихващания са недействителни. "По този начин правоотношенията, възникнали от тези факти, са преуредени изцяло в полза на ищеца КТБ АД (в несъстоятелност), с което е предрешен изходът на настоящия съдебен спор", се казва в искането на "Елит петрол".



Оттам изтъкват още, че законодателната промяна ще засегне правата не само не само дружеството, но и на вложителите, с чиито вземания са извършени прихващанията, а и на трети лица, които са придобили имущество вследствие на тези сделки.

Какво се атакува

В искането се очертават серия проблеми с новия закон, свързани с противоречието му не само на българската конституция (с подобни мотиви и президентът Румен Радев наложи вето на проекта, но то бе преодоляно), а и на още четири международни документа, които имат предимство пред националното право. Това са Европейската конвенция за защита правата на човека, Международният пакт на ООН, Договорът за ЕС и Хартата на основните права на ЕС.

"Изменението на закон с обратна сила в полза на едно конкретно лице (КТБ АД (в несъстоятелност) е в противоречие с фундаментални правни принципи и европейски ценности. То е още по-крещящо, когато се прави при наличието на висящ съдебен процес и предрешава изхода от спора в полза на една от страните по делото", пишат авторите на искането.

Според тях конкретно са потъпкани заложените в чл. 2 Договора за ЕС принципи на правовата държава и върховенство на закона, според които при създаването на нормативни актове трябва да се съблюдава правната сигурност, да се забранява произволът на изпълнителната власт, да се осигуряват справедлив процес и равенство пред закона.

Със специално ретроактивно законодателство в полза на едно лице тези постулати са видимо нарушени. Още повече че новата редакция на ЗБН предвижда за вече сключени сделки най-тежката санкция - нищожност (отмяна, заличаване на обезпечения и автоматично подновяване на заличени обезпечения), като те могат да засегнат и всяко трето лице, дори и да е добросъвестно. Например по смисъла на промените дори и човек, придобил имот, който му е продаден от частен съдебен изпълнител заради необслужван дълг към КТБ, може да го изгуби.

"Освен това промените в Закона за банковата несъстоятелност не предвиждат никакво обезщетение за лицата, които ще бъдат лишени от законно придобитата собственост, а всички международноправни актове предвиждат плащането на равностойно обезщетение на засегнатите лица при експроприация", пише още в искането.

Какви са шансовете

Теоретично съдията може да прецени, че обосновката в мотивите на искането е вярна, и сам да реши да не прилага промените в ЗБН, които противоречат на цитираните членове от Договора за ЕС и хартата. Това обаче е малко вероятно, като обичайно при подобни спорни казуси се търси тълкуване от по висши инстанции. Същевременно обаче съдията може и да не уважи искането и да си продължи разглежда делото според новата норма в ЗБН, като това не може да се обжалва.

При множеството аналогични дела срещу прихващанията обаче, а и при евентуалните нови, които синдиците биха завели, вероятно с подобни аргументи ще бъдат отправени искания и към други съдии, така че, дори един да прецени, че са основателни, казусът може да замине за тълкуване към Съда на ЕС. А и според някои адвокати всеки от засегнатите би могъл директно да търси правата си там и така законотворчеството на Делян Пеевски скоро може да се превърне в тема за дискусия в Люксембург.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чуждите инвестиции в българската търговия достигат 600 млн. евро към юни Чуждите инвестиции в българската търговия достигат 600 млн. евро към юни

Постъпленията от туристически услуги в страната нарастват, показват данни на БНБ

19 авг 2019, 337 прочитания

България е в топ 20 на най-замърсените със серен диоксид държави България е в топ 20 на най-замърсените със серен диоксид държави

Миналия месец Европейската комисия заведе дело срещу България точно заради високите нива емисии край Стара Загора

19 авг 2019, 576 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Законът за горивата може да затвори 95% от компаниите за бутилиран пропан-бутан

Критики към него отправиха от асоциацията на фирмите в сектора, а в резултат ще бъдат засегнати и над 100 хил. домакинства

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда