Поправката "Пеевски" за КТБ може да стигне и до Съда на ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Поправката "Пеевски" за КТБ може да стигне и до Съда на ЕС

При обсъждането на законопроекта синдиците на КТБ Кристи Маринова и Ангел Донов обявиха, че поправката ще им даде възможност да върнат 1.4 млрд. лв. в масата на несъстоятелността на банката

Поправката "Пеевски" за КТБ може да стигне и до Съда на ЕС

Едно от засегнатите дружества от законовите промени срещу прихващанията иска от българския съд да ги прати за тълкуване в Люксембург

Николай Стоянов
6069 прочитания

При обсъждането на законопроекта синдиците на КТБ Кристи Маринова и Ангел Донов обявиха, че поправката ще им даде възможност да върнат 1.4 млрд. лв. в масата на несъстоятелността на банката

© Анелия Николова


Спорните промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), които дават на синдиците на КТБ възможност със задна дата да развалят хиляди сделки от 20 юни 2014 г. до днес, може да стигнат до разглеждане и в Съда на Европейския съюз (ЕС) в Люксембург. Това става ясно от искане на защитата на "Елит петрол" по едно от множеството водени аналогични дела в Софийския градски съд, с което се моли съдията да отправи запитване до Люксембург за преюдициално тълкуване дали промените не противоречат на базови принципи от Договора за ЕС и Хартата на основните права на ЕС.

Според засегнатото дружество ретроактивните законови промени освен на българската конституция противоречат и на международни норми като принципа на правова държава и правото на справедлив процес. Те имат предимство пред националното законодателство и според искането тълкуването "е от значение за правилното решаване на делото". Дали то ще бъде уважено е изцяло по преценка на съдията, така че няма сигурност дали поправките на депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид ще стигнат до международния съд. Същевременно обаче по информация на "Капитал" подобни искания готвят и други кредитополучатели на КТБ, срещу които синдиците водят дела, така че казусът вероятно ще опре до поне няколко различни състава. А също така засегнатите лица теоретично имат и други способи да подадат жалба в Съда на Европейския съюз.

Какъв е проблемът

Конкретното дело на "Елит петрол", което след затварянето на банката е под контрола на Гриша Ганчев, е едно от многото заведени от синдиците на КТБ срещу добилите популярност прихващания. В периода между затварянето на банката (20 юни 2014) и отнемането на лиценза й (6 ноември 2014) много нейни кредитополучатели чрез цесии изкупиха вземания на вложители в банката (често с дисконт) и после заявиха пред нея, че погасяват задълженията си чрез прихващане. Образно казано, след тези сделки "Елит петрол" и другите сключили такива сделки се оказват едновременно длъжници и кредитори на банката и така могат да зачеркнат сумите и от двете страни на баланса си. Сделката е изгодна и за двата участника - големите депозанти на КТБ могат да спасят част от парите си, а големите кредитополучатели - да погасят задълженията си, като платят по-малко. Те обаче ощетяват всички други вложители, които не влизат в такава схема, и конкретно фонда за гарантиране на влоговете, който след изплащане на гарантираните до 196 хил. лв. на всеки клиент се превърна в най-големия кредитор на КТБ.

При сключването им тези операции за около 900 млн. лв. бяха в сивата зона на закона и в юридическите среди имаше различни тълкувания как трябва да се третират. Затова заведените много дела се водят с различни темпове и променлив успех. С поправката "Пеевски - Цонев - Хамид" обаче тази неяснота се зачерква и директно със задна дата от поставянето на КТБ под специален надзор се приема, че всички прихващания са недействителни. "По този начин правоотношенията, възникнали от тези факти, са преуредени изцяло в полза на ищеца КТБ АД (в несъстоятелност), с което е предрешен изходът на настоящия съдебен спор", се казва в искането на "Елит петрол".

Оттам изтъкват още, че законодателната промяна ще засегне правата не само не само дружеството, но и на вложителите, с чиито вземания са извършени прихващанията, а и на трети лица, които са придобили имущество вследствие на тези сделки.

Какво се атакува

В искането се очертават серия проблеми с новия закон, свързани с противоречието му не само на българската конституция (с подобни мотиви и президентът Румен Радев наложи вето на проекта, но то бе преодоляно), а и на още четири международни документа, които имат предимство пред националното право. Това са Европейската конвенция за защита правата на човека, Международният пакт на ООН, Договорът за ЕС и Хартата на основните права на ЕС.

"Изменението на закон с обратна сила в полза на едно конкретно лице (КТБ АД (в несъстоятелност) е в противоречие с фундаментални правни принципи и европейски ценности. То е още по-крещящо, когато се прави при наличието на висящ съдебен процес и предрешава изхода от спора в полза на една от страните по делото", пишат авторите на искането.

Според тях конкретно са потъпкани заложените в чл. 2 Договора за ЕС принципи на правовата държава и върховенство на закона, според които при създаването на нормативни актове трябва да се съблюдава правната сигурност, да се забранява произволът на изпълнителната власт, да се осигуряват справедлив процес и равенство пред закона.

Със специално ретроактивно законодателство в полза на едно лице тези постулати са видимо нарушени. Още повече че новата редакция на ЗБН предвижда за вече сключени сделки най-тежката санкция - нищожност (отмяна, заличаване на обезпечения и автоматично подновяване на заличени обезпечения), като те могат да засегнат и всяко трето лице, дори и да е добросъвестно. Например по смисъла на промените дори и човек, придобил имот, който му е продаден от частен съдебен изпълнител заради необслужван дълг към КТБ, може да го изгуби.

"Освен това промените в Закона за банковата несъстоятелност не предвиждат никакво обезщетение за лицата, които ще бъдат лишени от законно придобитата собственост, а всички международноправни актове предвиждат плащането на равностойно обезщетение на засегнатите лица при експроприация", пише още в искането.

Какви са шансовете

Теоретично съдията може да прецени, че обосновката в мотивите на искането е вярна, и сам да реши да не прилага промените в ЗБН, които противоречат на цитираните членове от Договора за ЕС и хартата. Това обаче е малко вероятно, като обичайно при подобни спорни казуси се търси тълкуване от по висши инстанции. Същевременно обаче съдията може и да не уважи искането и да си продължи разглежда делото според новата норма в ЗБН, като това не може да се обжалва.

При множеството аналогични дела срещу прихващанията обаче, а и при евентуалните нови, които синдиците биха завели, вероятно с подобни аргументи ще бъдат отправени искания и към други съдии, така че, дори един да прецени, че са основателни, казусът може да замине за тълкуване към Съда на ЕС. А и според някои адвокати всеки от засегнатите би могъл директно да търси правата си там и така законотворчеството на Делян Пеевски скоро може да се превърне в тема за дискусия в Люксембург.

Спорните промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), които дават на синдиците на КТБ възможност със задна дата да развалят хиляди сделки от 20 юни 2014 г. до днес, може да стигнат до разглеждане и в Съда на Европейския съюз (ЕС) в Люксембург. Това става ясно от искане на защитата на "Елит петрол" по едно от множеството водени аналогични дела в Софийския градски съд, с което се моли съдията да отправи запитване до Люксембург за преюдициално тълкуване дали промените не противоречат на базови принципи от Договора за ЕС и Хартата на основните права на ЕС.

Според засегнатото дружество ретроактивните законови промени освен на българската конституция противоречат и на международни норми като принципа на правова държава и правото на справедлив процес. Те имат предимство пред националното законодателство и според искането тълкуването "е от значение за правилното решаване на делото". Дали то ще бъде уважено е изцяло по преценка на съдията, така че няма сигурност дали поправките на депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид ще стигнат до международния съд. Същевременно обаче по информация на "Капитал" подобни искания готвят и други кредитополучатели на КТБ, срещу които синдиците водят дела, така че казусът вероятно ще опре до поне няколко различни състава. А също така засегнатите лица теоретично имат и други способи да подадат жалба в Съда на Европейския съюз.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    Ако намаше задни мисли, поправката Пеефски слага край на една далавера - цесиите по ЗЗД и ЗБН, която прецаква останалите играчи в схемата и най-вече ФГДП, т.е. Бюджета и поправката Борисов не успя да спре разграбването на КТБ. Но и преди тия поправки правата на гражданите и икономическите агенти се нарушаваха системно, защото Бойко + Пеевски = МафияБГ и девиза е: Заедно крадем и растем!!! Юнкер високо, Люксембург далеко! Затова стига ревахте, грабвайте телата...

  • 2
    mammita avatar :-|
    mammita

    Е добре де, не ми е ясно кой какво иска да постигне с тази поправка, но пък тя е единственото нещо, което се прави по случая с КТБ. Кой друг прави нещо, за да се върнат правите и да бъде осъден Цветан Василев и всичките хора, които участваха в източването и срутването на банката. Хората изгоряха с парите си, а държавата явно нехае.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK