Седмични новини за енергетика

Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук

Държавата ще плаща за американските централи дори да развали договорите

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Според разпространено от работодателските организации съобщение в хода на разговорите с премиера Бойко Борисов е било констатирано, че са налице всички предпоставки прекратяването на договорите с "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" да се случи в рамките на няколко седмици. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обаче обясни, че всъщност били необходими два-три месеца. Преговорите за това се водят от няколко месеца, но досега конкретен резултат не е обявен. От думите на Петкова стана ясно, че държавата е предложила модел, по който да се изчисли каква част от инвестицията е вече възстановена и сега се чакало становището на централите. Чак когато сметката е налице ще се обсъждат и конкретни варианти за решение на казуса. Проблемът е, че при всички случаи държавата ще трябва да плати сериозна сума, за да развали договорите.

Едната възможност е остатъкът да се изплати от държавата, а централите да излязат на свободния пазар без задължения за изкупуване на електроенергията и без преференциални цени.

Другата опция е да се приложат договори за разлика в цената, така както е планирано да се случи със всички ВЕИ с над 4 МВт инсталирана мощност. Накратко - идеята е американските централи да продават електроенергията си през борсата и в допълнение да получат договор за разлика с фиксирана сума. Така, ако постигнат по-висока продажна цена, ще печелят повече, а ако е по-ниска - по-малко. Рискът е изцяло за тяхна сметка, а държавата намалява значително разходите си спрямо сегашните дългосрочни договори със задължително изкупуване.



CEZ ще излезе на годишна печалба от 389 млн. евро при продажба на българските активи

Положителен финансов ефект от 389.4 млн. евро (9.9 млрд. чешки крони) ще постигне CEZ Group от продажбата на активите си в България. Това са съобщили от чешката държавна енергийна компания по време на презентация за постигнатите резултати през 2017 г. За първи път официално се посочва договорената цена за българския бизнес - 326 млн. евро.

Както е известно, в края на миналия месец CEZ е подписал договор за продажбата на активите си в България с фирмата на Гинка Върбакова - "Инерком". Сделката включва електроразпределително дружество "ЧЕЗ Разпределение", доставчика на ток "ЧЕЗ Електро България", лицензиран търговец на електроенергия "ЧЕЗ Трейд България", компанията за ИТ услуги "ЧЕЗ ИКТ България", соларен парк "Free Energy Орешец", електроцентрала на биомаса "Бара груп", както и "ЧЕЗ България", която ръководи и координира дейността на българските звена на групата.

В CEZ са категорични, че основната им цел за тази година е успешното приключване на "изгодна продажба" на българските им активи, както и спечелването на арбитражното дело във Вашингтон, което компанията води срещу България. "Чрез продажбата на българския бизнес ще бъдат изпълнени две основни стратегически цели, а именно постепенното прехвърляне на дейности в региони с по-стабилна регулаторна среда и допълнителни финансови ресурси за развитие в областта на новите енергийни технологии", казват още от чешкото дружество.

Ще разбие ли "Турски поток" мечтите за хъб "Балкан"

Една от основните възможности, които ще се анализират в предпроектното проучване за газовия хъб "Балкан", е суровината да постъпва у нас на входна точка Турция и да преминава през изходна точка Сърбия. Това се налага заради плановете на "Газпром" от 2019 г. да преустанови доставките по Трансбалканския газопровод, който преминава през Украйна и България, като замени маршрута с изграждащия се "Турски поток". Тази седмица обаче стана ясно, че руския гигант ще демонтира и консервира стотици километри от тръбопровода. По информация на "Интерфакс" компанията е решила да съкрати два пъти капацитета на "Турски поток" - от 63 млрд. куб. м на 31.5 млрд. куб. метра природен газ.

При това положение възниква въпросът какво ще се случи с хъб "Балкан", за чието изграждане по експертни оценки ще са необходими между 1.4 и 2.4 млрд. евро? На пръв поглед решението на "Газпром" не би следвало да е от значение. При планиран капацитет от 31.5 млрд. куб. засега е построена една тръба за 15.75 млрд. куб., които Турция ще получи по новия газопровод и България може да купи част от тях. Другата тръба за 15.75 млрд. куб. все още не е решено дали ще се изгражда и ако все пак бъде построена, къде ще излиза - в Турция (по-вероятно) или България.

Други възможни източници на газ, на които страната ни се надява, за да изпълни ролята на газоразпределителен център, са от азерското находище "Шах Дениз 2" и от терминали за втечнен газ. Има и хипотетична възможност за местен добив, за който френската Total прави проучвания в Черно море.

Всъщност значително по-голям проблем пред хъба може да възникне от изискването на Брюксел газът не само да идва от различни източници, но и да бъде търгуван тук, а не просто да преминава транзитно през страната. За това обаче няма много възможности, тъй като България всъщност ще продължава сериозно да изостава от околните страни както по разнообразие на източниците на газ, така и по обем на собствения си пазар.

Омбудсманът иска потребителите да могат да оспорват цените на тока и газа

Сериозна промяна в отношенията между гражданите и Комисията за енергийно и водно регулиране може да предизвика омбудсманът Мая Манолова. Общественият защитник иска да се позволи на хората да обжалват решенията на КЕВР, с които всяка година се определят новите цени на тока и природния газ. Сега това право имат единствено лицензираните енергийни предприятия, които осъществяват съответната дейност. Според Манолова обаче те нямат никакъв интерес да оспорват въпросните решения, за разлика от потребителите, които са пряко засегнати от тях.

Омбудсманът е сезирал Конституционния съд за чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, който определя тези решения на КЕВР като индивидуални административни актове и според нея ограничава конституционното право на гражданите за достъп до съдебна защита, когато са нарушени или застрашени техни права и законни интереси. Манолова също така е изпратила писмо и до председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, в което препоръчва законодателни промени в тази насока. Малко вероятно е обаче Народното събрание да се задейства и да промени закона, преди Конституционния съд да се е произнесъл.

Манолова подчертава още, че сегашното положение не е в съответствие и с европейската директива 2009/72/ЕО, според която държавите членки трябва да въведат на национално ниво механизми, които да гарантират на всяка засегната страна възможност за обжалване на такива решения пред независим орган.

Самата Комисия за енергийно и водно регулиране не коментира искането на омбудсмана. От регулатора обясниха за "Капитал", че въпросът е извън техните компетенции и ще се съобразят със съответното решение на Конституционния съд и парламента.

Световни гиганти искат да доставят тръбите за интерконектора с Гърция

Една от най-големите обществени поръчки за последните месеци - тази за изработката и доставката на тръбите за междусистемната газова връзка с Гърция, привлече 9 чуждестранни компании и една българска. Бюджетът е 60 млн. евро без ДДС, а най-много са заявленията от Турция - три на брой. От Индия интерес са проявили две компании, като едната е вторият по големина производител на тръби в света. Толкава са и кандидатите от Русия, а от България, Гърция и Германия има по една оферта.

Заявленията на кандидатите бяха отворени на 16 март. Тепърва проектната компания за интерконектора - "Ай Си Джи Би" АД (ICGB), в която акционери с равно участие са БЕХ и гръцко-италианското дружество IGI Poseidon, ще ги разглежда и ще отсее само 5 от тях, от които да поиска ценови оферти. Очакванията са победителят да бъде определен през юни.

Това е една от малкото обществени процедури с толкова силно международно участие, при това от доказани в сферата фирми. Индийската Welspun Corp. Limited например е вторият по големина производител на стоманени тръби в света - с оборот от над 3 млрд. долара. Другият кандидат от Индия е Jindal SAW Ltd. - също сериозно име в тази сфера.

В надпреварата са се включили още германският стоманен гигант Salzgitter Mannesmann International GmbH и водещият руски производител на тръби Chelyabinsk Pipe Plant. От Русия оферта е подала и JSC Zagorsk Pipe Plant.

Турските фирми пък са Noksel Celik Boru Sanayi AS, Umran Celik Boru Sanayii A.S и Erciyas Celik Boru Sanayi A.S (Erciyas Steel Pipe Co). Гръцката оферта идва от Corinth Pipeworks S.A Pipe Industry S.A.

Единствената българска фирма е "Топливо-2" ЕООД на Васил Щраков, който е и управител на сдружение "Топливо". Предвид мащабите на останалите участници обаче шансовете на българския претендент не изглеждат особено големи.

Започва проучването на газовия хъб "Балкан"

На 16 март "Булгартрансгаз" и българо-швейцарският консорциум "АФ-ЕМГ Консулт" подписаха договора за изготвяне на предпроектно проучване за газов хъб "Балкан". Стойността на проекта е 2.3 млн. лв., като Европейската комисия отпуска 920 хил. евро по Механизма за свързване на Европа. Обединението, в което влизат българската консултантска фирма "ЕМГ Консулт" на Михаил Генов и швейцарската "АФ Консулт", представлявана у нас от Никола Битрак, бе избрано още на 15 декември, но заради обжалвания сключването на договора с него се забави.

За изграждането на такова съоръжение по експертни оценки ще са необходими между 1.4 и 2.4 млрд. евро. Предвижда се разходите да бъдат покрити чрез собствени средства на "Булгартрансгаз" и заеми.

Сега, в срок от 40 календарни дни след подписване на договора, консорциумът ще представи междинен доклад за проведените дейности, а всеобхватното проучване ще бъде изготвено в срок от 110 дни.

Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук