С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 23 мар 2018, 10:00, 17242 прочитания

Султанът среща съюза във Варна

Турция и ЕС ще имат трудна и вероятно не особено продуктивна среща в Евксиноград

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Последният път, когато Реджеп Тайп Ердоган беше във Варна, нещата бяха различни. Беше 2012 г., Бойко Борисов беше за пръв път на власт, Турция изглеждаше като европейския Китай - богата, динамична, изгряваща, а компания им правеше емирът на Катар. Тримата си поговориха за магистрали, инвестиции и бъдещето на Сирия. Днес обещаните магистрали и инвестиции ги няма, Турция е съвсем различна държава, а останките от това, което беше Сирия, са основният коз, който Ердоган ще размаха пред Борисов и Европа на срещата в Евксиноград на 26 март.

На нея турският президент ще се срещне с триото, ръководещо Европейския съюз - Бойко Борисов, председателя на Европейския съвет Доналд Туск и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Тази седмица Ердоган обеща на европейците да ги заведе в бежанските лагери в Турция, за да отпуснат 3-те млрд. евро, които според него Европа дължи по споразумението от 2016 г. От комисията уточниха, че 1.3 млрд. евро вече са отпуснати, остават за отпускане още 1.7 млрд. евро, както и още един транш от 3 млрд. евро.


Парадоксално обаче, въпросът със сирийските бежанци може да се окаже най-лесната тема за разговор във Варна, защото в крайна сметка става дума за пари. По другите теми - падане на визите и разширяване на митническото споразумение от страна на Европа и възстановяване на върховенството на закона и спиране на репресиите от страна на Турция, напредък не се очаква.

Един много неудобен разговор

Решението дали изобщо да има среща във Варна трябваше да бъде взето на Европейския съвет на върха в четвъртък. Индикациите са, че такава все пак ще има, въпреки че в последните седмици се появиха поне два сериозни проблема пред нея. Първо, Кипър поиска задължително да бъде повдигнат въпросът с икономическата му зона. Миналия месец турски военни кораби прогониха от нея италианска платформа, която трябваше да започне проучвания на огромното находище на петрол и газ. Официалната причина беше военни учения, а неофициалната - недоволството на Анкара, че самообявилата се република Северен Кипър не е включена в сделката за находището. Този въпрос почти сигурно ще бъде обсъден във Варна и няма да допринесе за доброто настроение.



То ще бъде допълнително влошено от желанието на Гърция да се говори за арестуваните в Турция гръцки военни. Според Анкара те са нарушили границата и бяха осъдени по бърза процедура от военен трибунал. Според гръцката страна те са се изгубили, а причината за бързия процес е, че Турция иска да ги ползва като разменна монета за избягалите в Гърция турски военни, участвали в опита за преврат.

За Борисов ще е особено деликатна втората дискусия предвид, че София се опитва по всякакъв начин да не повдига темата за арестуваните в Одрин български граждани, обвинени в помагане на гюленисти, да пресекат границата. Те бяха задържани миналия ноември, първото заседание по делото беше през февруари, а единствената информация засега е, че напоследък консулът ни има проблем да се види с тях.
Турция в момента
според доклада на ООН

159 хил. арестувани
от които
570 адвокати
300 журналисти
600 бременни или току-що родили жени

152 хил. държавни служители освободени
от които 4200 съдии

1719 организации са били затворени
НПО, адвокатски колегии, фондации, хуманитарни и др.

166 медии затворени

100 хил. сайта блокирани

10 хил. паспорта инвалидирани
само през юли 2016 г.

Целият този разговор ще е още по-неудобен предвид доклада на Комисариата по човешки права към ООН за репресиите в Турция, който излезе тази седмица (виж карето). В него се казва, че в арестите и затворите в Турция се ползват мъчения, побои, изнасилвания, а ситуацията с правата на човека и върховенството на закона е толкова влошена, че "може да имат дългосрочни последици за институционалната и обществено-икономическа тъкан в Турция". Българският премиер, който обикновено използва срещите с Ердоган да обсъжда как да не се допускат имигранти към България, сега ще седи от страната на масата, от която ще трябва да дойдат сериозни критики към Анкара.

Самотният султан

Ердоган обаче има сериозна причина да иска тази среща, въпреки всичко. Той ще води със себе си огромна делегация от четирима министри - външен, европейски, икономически и търговски. От страна на Турция желанието е да се възстанови диалогът на високо ниво и да се направят стъпки напред по двете важни теми: визовата либерализация и разширяването на митническото споразумение.

"Очакванията от Варна са много ниски, защото отношенията с Турция вече се основават на двустранни договорки, а преговорният процес е де факто замразен", казва изследователката Аслъ Айдинташбаш пред "Капитал". Според нея Ердоган иска да извлече от тази среща предимно възможност за снимки, защото напоследък се чувства изолиран. Айдинташбаш е автор на "Одит на силата между ЕС и Турция", който неправителствената организация "Европейски съвет за външни отношения" представя тази седмица. В изследването тя твърди, че водещата сила на отношенията между двете страни е лицемерието: европейският елит иска да запази отношения с Турция, без да предлага членство, а турският иска същото, без да се казва, че членството вече не е опция.

Затова и сирийският въпрос е единственият, по който интересите на двете страни могат да се срещнат във Варна, без да се наруши статуквото. Митническото споразумение, което според Айдинташбаш е основната надежда на Анкара в момента, е доникъде. Мандат за него не е получен в Европейската комисия, а някои страни членки са силно против разширяването му. То е най-силният лост на ЕС над Турция, защото регулира достъпа на турските фирми до огромния европейски пазар. Споразумението към момента не покрива сектора на услугите, което например е причината турските камиони да имат нужда от месечни квоти, за да минават през България. Евентуалното му разширяване ще помогне на турската икономика, която според всички анализатори показва класически признаци на прегряване. Помпането на държавни пари в икономиката води до 7% ръст на годишна база, но за да го поддържа, без да вдига и без това високата инфлация, правителството има нужда от нови инвестиции и пазари.

Време за преговори

"Фактът, че срещата е във Варна вместо в Брюксел, показва желанието на ЕС да не вдига много шум за нея, за да успокои общественото мнение", предположи турският вестник "Хюриет". Турската власт няма желание да влиза в дискусии за демократични процедури и свобода на словото, защото всички усилия и действия сега са насочени към президентските избори през 2019 г., казва Аслъ Айдинташбаш. Според нея притеснението е да не се изгубят големите градове, както се случи на референдума за промяна в конституцията през 2017 г.

Предвид нежеланието на Анкара да предприеме нещо, което да възстанови доверието в институциите й, може спокойно да се предположи, че към момента статуквото ще остане да се търсят двустранни договорки и споразумения по специфични теми вместо обща рамка, пише в Одита на силата. Това значи, че силни държави като Германия ще защитят позициите си - турското правителство вече почна да снижава конфронтацията с Ангела Меркел, след като миналата година Берлин предупреди германските компании да внимават, когато правят бизнес с Турция, и промени режима на кредитни гаранции за експорт. Видимата част на това стопляне беше освобождаването миналия месец на арестувания турско-германски репортер Дениз Юсел.

Което значи, че дори срещата във Варна да се случи, Евксиноград вероятно отново ще остане само място за общи снимки на фона на морето, както преди 6 години.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци

Гражданите имат право на здравословна околна среда, както и право да получават информация за нея, се казва в решението на административен съд - София-град

14 дек 2019, 492 прочитания

Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията 3 Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията

Частно обвинение и съдебен контрол ще решат голяма част от проблемите

13 дек 2019, 1831 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Евгени Стоянов: Целта е да се обхванат повече случаи

Заместник-министърът на правосъдието отговаря на въпроси на "Капитал" за проекта за промени в Наказателния кодекс

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10