Султанът среща съюза във Варна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Султанът среща съюза във Варна

Султанът среща съюза във Варна

Турция и ЕС ще имат трудна и вероятно не особено продуктивна среща в Евксиноград

Огнян Георгиев
17478 прочитания

Последният път, когато Реджеп Тайп Ердоган беше във Варна, нещата бяха различни. Беше 2012 г., Бойко Борисов беше за пръв път на власт, Турция изглеждаше като европейския Китай - богата, динамична, изгряваща, а компания им правеше емирът на Катар. Тримата си поговориха за магистрали, инвестиции и бъдещето на Сирия. Днес обещаните магистрали и инвестиции ги няма, Турция е съвсем различна държава, а останките от това, което беше Сирия, са основният коз, който Ердоган ще размаха пред Борисов и Европа на срещата в Евксиноград на 26 март.

На нея турският президент ще се срещне с триото, ръководещо Европейския съюз - Бойко Борисов, председателя на Европейския съвет Доналд Туск и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Тази седмица Ердоган обеща на европейците да ги заведе в бежанските лагери в Турция, за да отпуснат 3-те млрд. евро, които според него Европа дължи по споразумението от 2016 г. От комисията уточниха, че 1.3 млрд. евро вече са отпуснати, остават за отпускане още 1.7 млрд. евро, както и още един транш от 3 млрд. евро.

Парадоксално обаче, въпросът със сирийските бежанци може да се окаже най-лесната тема за разговор във Варна, защото в крайна сметка става дума за пари. По другите теми - падане на визите и разширяване на митническото споразумение от страна на Европа и възстановяване на върховенството на закона и спиране на репресиите от страна на Турция, напредък не се очаква.

Един много неудобен разговор

Решението дали изобщо да има среща във Варна трябваше да бъде взето на Европейския съвет на върха в четвъртък. Индикациите са, че такава все пак ще има, въпреки че в последните седмици се появиха поне два сериозни проблема пред нея. Първо, Кипър поиска задължително да бъде повдигнат въпросът с икономическата му зона. Миналия месец турски военни кораби прогониха от нея италианска платформа, която трябваше да започне проучвания на огромното находище на петрол и газ. Официалната причина беше военни учения, а неофициалната - недоволството на Анкара, че самообявилата се република Северен Кипър не е включена в сделката за находището. Този въпрос почти сигурно ще бъде обсъден във Варна и няма да допринесе за доброто настроение.

То ще бъде допълнително влошено от желанието на Гърция да се говори за арестуваните в Турция гръцки военни. Според Анкара те са нарушили границата и бяха осъдени по бърза процедура от военен трибунал. Според гръцката страна те са се изгубили, а причината за бързия процес е, че Турция иска да ги ползва като разменна монета за избягалите в Гърция турски военни, участвали в опита за преврат.

За Борисов ще е особено деликатна втората дискусия предвид, че София се опитва по всякакъв начин да не повдига темата за арестуваните в Одрин български граждани, обвинени в помагане на гюленисти, да пресекат границата. Те бяха задържани миналия ноември, първото заседание по делото беше през февруари, а единствената информация засега е, че напоследък консулът ни има проблем да се види с тях.

Турция в момента

според доклада на ООН

159 хил. арестувани

от които

570 адвокати

300 журналисти

600 бременни или току-що родили жени

152 хил. държавни служители освободени

от които 4200 съдии

1719 организации са били затворени

НПО, адвокатски колегии, фондации, хуманитарни и др.

166 медии затворени

100 хил. сайта блокирани

10 хил. паспорта инвалидирани

само през юли 2016 г.

Целият този разговор ще е още по-неудобен предвид доклада на Комисариата по човешки права към ООН за репресиите в Турция, който излезе тази седмица (виж карето). В него се казва, че в арестите и затворите в Турция се ползват мъчения, побои, изнасилвания, а ситуацията с правата на човека и върховенството на закона е толкова влошена, че "може да имат дългосрочни последици за институционалната и обществено-икономическа тъкан в Турция". Българският премиер, който обикновено използва срещите с Ердоган да обсъжда как да не се допускат имигранти към България, сега ще седи от страната на масата, от която ще трябва да дойдат сериозни критики към Анкара.

Самотният султан

Ердоган обаче има сериозна причина да иска тази среща, въпреки всичко. Той ще води със себе си огромна делегация от четирима министри - външен, европейски, икономически и търговски. От страна на Турция желанието е да се възстанови диалогът на високо ниво и да се направят стъпки напред по двете важни теми: визовата либерализация и разширяването на митническото споразумение.

"Очакванията от Варна са много ниски, защото отношенията с Турция вече се основават на двустранни договорки, а преговорният процес е де факто замразен", казва изследователката Аслъ Айдинташбаш пред "Капитал". Според нея Ердоган иска да извлече от тази среща предимно възможност за снимки, защото напоследък се чувства изолиран. Айдинташбаш е автор на "Одит на силата между ЕС и Турция", който неправителствената организация "Европейски съвет за външни отношения" представя тази седмица. В изследването тя твърди, че водещата сила на отношенията между двете страни е лицемерието: европейският елит иска да запази отношения с Турция, без да предлага членство, а турският иска същото, без да се казва, че членството вече не е опция.

Затова и сирийският въпрос е единственият, по който интересите на двете страни могат да се срещнат във Варна, без да се наруши статуквото. Митническото споразумение, което според Айдинташбаш е основната надежда на Анкара в момента, е доникъде. Мандат за него не е получен в Европейската комисия, а някои страни членки са силно против разширяването му. То е най-силният лост на ЕС над Турция, защото регулира достъпа на турските фирми до огромния европейски пазар. Споразумението към момента не покрива сектора на услугите, което например е причината турските камиони да имат нужда от месечни квоти, за да минават през България. Евентуалното му разширяване ще помогне на турската икономика, която според всички анализатори показва класически признаци на прегряване. Помпането на държавни пари в икономиката води до 7% ръст на годишна база, но за да го поддържа, без да вдига и без това високата инфлация, правителството има нужда от нови инвестиции и пазари.

Време за преговори

"Фактът, че срещата е във Варна вместо в Брюксел, показва желанието на ЕС да не вдига много шум за нея, за да успокои общественото мнение", предположи турският вестник "Хюриет". Турската власт няма желание да влиза в дискусии за демократични процедури и свобода на словото, защото всички усилия и действия сега са насочени към президентските избори през 2019 г., казва Аслъ Айдинташбаш. Според нея притеснението е да не се изгубят големите градове, както се случи на референдума за промяна в конституцията през 2017 г.

Предвид нежеланието на Анкара да предприеме нещо, което да възстанови доверието в институциите й, може спокойно да се предположи, че към момента статуквото ще остане да се търсят двустранни договорки и споразумения по специфични теми вместо обща рамка, пише в Одита на силата. Това значи, че силни държави като Германия ще защитят позициите си - турското правителство вече почна да снижава конфронтацията с Ангела Меркел, след като миналата година Берлин предупреди германските компании да внимават, когато правят бизнес с Турция, и промени режима на кредитни гаранции за експорт. Видимата част на това стопляне беше освобождаването миналия месец на арестувания турско-германски репортер Дениз Юсел.

Което значи, че дори срещата във Варна да се случи, Евксиноград вероятно отново ще остане само място за общи снимки на фона на морето, както преди 6 години.

Последната среща между ЕС и Турция беше през май миналата година.
Източник: Reuters

Последният път, когато Реджеп Тайп Ердоган беше във Варна, нещата бяха различни. Беше 2012 г., Бойко Борисов беше за пръв път на власт, Турция изглеждаше като европейския Китай - богата, динамична, изгряваща, а компания им правеше емирът на Катар. Тримата си поговориха за магистрали, инвестиции и бъдещето на Сирия. Днес обещаните магистрали и инвестиции ги няма, Турция е съвсем различна държава, а останките от това, което беше Сирия, са основният коз, който Ердоган ще размаха пред Борисов и Европа на срещата в Евксиноград на 26 март.

На нея турският президент ще се срещне с триото, ръководещо Европейския съюз - Бойко Борисов, председателя на Европейския съвет Доналд Туск и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Тази седмица Ердоган обеща на европейците да ги заведе в бежанските лагери в Турция, за да отпуснат 3-те млрд. евро, които според него Европа дължи по споразумението от 2016 г. От комисията уточниха, че 1.3 млрд. евро вече са отпуснати, остават за отпускане още 1.7 млрд. евро, както и още един транш от 3 млрд. евро.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    Може би каламбурът в заглавието ще е по-близо до реалността, ако е: Султанът среща домоуправителите на ЕС (етажната собственост) във Варна.
    Защото тандемът Юнкер-Туск са много близки до възприятието на понятието "домоуправител": човек, който се отнася с досада към задълженията си и с чужди пари решава отгоре-отгоре чужди проблеми.

    Пред Юнкер-Туск, като оставим дежурните теми-дъвки: бежанци, пари, ЕС, мита, права на човека, демокрация, в разговорите с Ердоган седят и два проблема, които далеч надскачат капацитета им. И двата са свързани с Турция.
    Единият е за настояването на Анкара морската икономическа зона на Кипър да бъде поделена между Република Кипър и признатата само от Турция и Абхазия Севернокипърска турска република, която си е там повече от 40 г. Ще припомня, че Турция, заедно с Гърция и ОК са страни-гаранти по Лондонския договор, с който Кипър получава независимост от ОК. На това основание през 1974 г. турски сили дебаркират на острова, за да предотвратят промяната на държавното устройство на страната, вследствие от преврата, извършен от гръцки националисти, които свалят правителството на архиепископ Макариос,.

    Вторият проблем е по-сериозен. Ердоган при визитата си в Атина преди месец и онзи ден Чавушоглу в Меджлиса споменаха, че Лозанския договор от 1922 г. ,сложил край на гръко-турската война, трябва да се преразгледа. Трън в очите са няколко близки до брега ненаселени гръцки островчета и скали, които очертават гръцката морска икономическа зона почти до турския пясък. В националистическия хор се включи и турската Партия на националистическото действие, която открито призова за завземане на островите. Скоро (кой знае защо?) депутатите промениха турската конституция в частта й за предизборните коалиции и отпадна забраната за тях. Предполага се, че на парламентарните и президентските избори догодина ПСР и ПНД ще се явят заедно. С обща националистическа платформа, явно...

    Ако Турция втвърди тона по откошение на Кипър и Гърция, ЕС ще изпадне в глупаво положение да отвръща на силата с декларации. Това ще е демонстрация на пълната нефелност както на ЕС, така и на НАТО, защото Турция продължава да е "втората армия в НАТО"...

    Съгласен съм, че единственият с келепир от тая среща ще е Борисов, който ще добави нове снимки със старите муцуни в снимкотеката си...

  • 2
    aussie avatar :-|
    aussie

    Ще хапнат и пийнат па ще се разотидат :)

  • 3
    stavrogin avatar :-|
    Stavrogin

    дано не се повтори историята от преди 574 години

  • 4
    ktulhu avatar :-|
    228

    Оги, през 2012 г. "компания" на Борисов и Ердоган правеше министър-председателя и министър на външните работи на Катар. Бъдете малко по-взискателни към детайла, все пак не пишете за Блиц...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK