Евгени Стоянов: Целта е да се обхванат повече случаи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Евгени Стоянов: Целта е да се обхванат повече случаи

Евгени Стоянов, заместник министър на правосъдието

Евгени Стоянов: Целта е да се обхванат повече случаи

Заместник-министърът на правосъдието отговаря на въпроси на "Капитал" за проекта за промени в Наказателния кодекс

5563 прочитания

Евгени Стоянов, заместник министър на правосъдието

© Министерство на правосъдието


Заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов беше ръководител на работната група в рамките на министерството, която изготви проектозакона за промени в Наказателния кодекс, станал известен като проекта за корупцията в частния сектор. Проектът фокусира необичайно много негативни коментари от практикуващи юристи, от бизнеса и академичната общност, които единодушно обявиха, че той на практика криминализира всяко неизпълнение на задължение по договор на всички работещи в частната сфера, което представлява недопустима намеса на държавата в граждански и търговки правоотношение с методите на наказателното право (повече по темата вижте тук). "Капитал" потърси коментар от зам. министър Стоянов за основните критики около законопроекта. Отговорите са получени писмено на писмено зададени въпроси.

Какъв е концептуалният замисъл да се изравни режимът на престъпления в частния и публичния сектор, при положение, че става въпрос за базисно различни сфери на дейност при условия на пазарно стопанство, свободна стопанска инициатива, свобода на договаряне и конкуренция? По чия инициатива се лансира този законопроект?

На първо място, следва да се посочи какво означава концепция. Концепцията е система от понятия, в която една част от тях се осмислят чрез останалите. От гледна точка на предложените промени в НК това означава те да се гледат като система, т. е. едно предложение за промяна да се гледа в контекста на останалите, а не изолирано. Системният подход води до извода, че като цяло с предложените промени се разширяват хипотезите на определени правни норми, за да могат те да се прилагат в по-голям брой случаи. Например: с предвидените изменения се разширява обхватът на дефиницията за "длъжностно лице". Качеството "длъжностно лице" се признава изрично и на служителите в общинската администрация.

Предложеният проект е в изпълнение на конкретна препоръка от независимия анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата и анализ на нейната независимост. А именно: "Изменения в НК по отношение корупционните престъпления, съответно: - чл. 282 НК трябва да се преразгледа, тъй като нарушението или злоупотребата със служебно положение не се прилага за длъжностни лица в търговски дружества, кооперации и други подобни; - корупционните престъпления следва да се прилагат за длъжностните лица в частния сектор (например в банките) по същия начин, както за длъжностните лица в публичния сектор и държавните институции; - има голям смисъл в приемането на разпоредби, които инкриминират самото извършване на престъпното действие, без да е необходимо да се доказва каквато и да е действителна или потенциална вреда, причинена от нарушаването на разпоредбите за възлагане на обществени поръчки".

Изпълнението на тази мярка е залегнала в пътна карта по мярка 13 от плана за действие за 2017г.

Какъв е коментарът за твърденията, че с новите разпоредби се инкриминира целия граждански и търговски оборот, доколкото практически всяко неизпълнение на договор или лошо изпълнение става престъпление?

Ако се постави въпросът деянието престъпно ли е или осъществява деликт (основание за ангажиране на гражданска отговорност) отново следва конкретно да се прецени характерът и степента на обществената му опасност. Няма да се носи наказателна отговорност за всяко неизпълнение на договор. Това е така най-малкото по две причини: Първо, трябва да има пряк умисъл за деянието. Второ, да са причинени значителни вредни последици. На следващо място, и в момента има действащи текстове от НК, които обхващат деяния в частния сектор. Например при непредпазливата безстопанственост (длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването, или запазването на поверенето му имущество, или за възложената му работа, и от това последват значителни щети) и в момента може да бъде преследвано по наказателен ред всяко длъжностно лице, вкл. и от частния сектор. Защо тогава при престъпления с по-висока степен на обществена опасност, каквито са умишлените по предложения текст на чл. 221, ал. 1 НК, да не може да се ангажира наказателната отговорност на дееца?

Има солидна съдебна практика за управители или ръководители на търговски дружества, които са 100 % собственост на общината, или са основани на частен капитал, че те не носят наказателна отговорност по чл. 282 и следващите от НК. Това е така, защото тези текстове попадат в глава осма от НК ("Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции"). Пример в това отношение са неуспешните дела срещу управителите на редица частни търговски банки, които бяха източени в периода от 1992 г. – 1998 г.

В този контекст наказателната отговорност за неизпълнение на договор не отменя гражданската отговорност – неустойки, обезщетения и др. Допустимо ли е това за едно и също деяние?

Принципно е положението, че няма пречка за едно и също деяние да се ангажира едновременно наказателната и гражданската отговорност на престъпния деец. Това е така, когато престъпното деяние е и деликт (непозволено увреждане) по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Изложеното не е относимо само към престъпленията против стопанството, каквито са тези по чл. 225б и сл. от НК. Това е така както при престъпленията против живота и здравето (убийство, причиняване на смърт, телесна повреда), така и при престъпленията против собствеността (кражба, грабеж, измама, изнудване, длъжностно присвояване, обсебване, унищожаване и повреждане), така и при престъпленията против стопанството в сегашната им редакция (безстопанственост) и много други (обида и клевета, престъпления против половата неприкосновеност, палеж и прочие).

Нещо повече, законът предвижда възможност искът за обезщетение за вреди от непозволено увреждане (независимо дали става въпрос за имуществени вреди или за неимуществени такива) да се приеме за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство срещу подсъдимото лице, с оглед процесуална икономия.

Що се касае да договорната отговорност (отговорност за неизпълнение на договор), същата не би могла да се търси в рамките на наказателното производство, но няма пречка да се търси винаги, когато са налице предпоставки за това, независимо дали извършеното от насрещната страна е престъпление или не.

Какво налага дублирането на текстове, като например 225б и 225в. Ако един сервитьор, таксиметров шофьор или друг работещ в услугите в рамките на всеки работен ден взема по стотина бакшиша от по пет лева, по кой от двата текста трябва да бъде обвинен?

Не е налице дублиране на текстове. Инкриминирани са едни и същи форми на изпълнителни деяния, като са обявени за престъпни всички форми на искане и приемане на дар или каквато и да е неследваща се облага, но това не е равнозначно на дублиране на текстове. Различни са възможните субекти на престъпление - по чл. 225б отговаря всяко наказателноотговорно лице, което не е заето в търговскоправен субект или в публичната сфера, т.е. това е общ състав на подкуп в частния сектор, докато по чл. 225в отговаря само лице, което осъществява търговска дейност или работа за едноличен търговец, юридическо лице или обединение и извърши описаното в състава деяние. В този смисъл заетите в търговскоправни субекти ще отговарят само по специалния състав - по чл. 225в, а тези, които нямат длъжностно качество - по чл. 225б.

Що се касае до въпроса с "бакшишите", не виждам повод за притеснение. Ако се направи дори и незадълбочен преглед на практиката по приложението на чл. 225б от НК от 1968 г. насам, ще се установи, че вземането на бакшиш традиционно е подвеждано под състава на престъпление по чл. 225б. В последните години, обаче, няма такива дела, тъй като бакшишът обичайно представлява явно малозначително деяние, по чл. 9, ал. 2 от НК, което няма престъпен характер. В този смисъл няма основание за тревога, че е създаден нов престъпен състав, за да се преследват такима деяния. Такъв състав е съществувал и преди, по него е подвеждано получаването на бакшиш, но това е вече изоставена практика.

Разпоредбите на чл. 225б и чл. 225в не са нови, а единствено допълнени, с оглед обхващане на всички възможни форми на изпълнителни деяния на пасивния и активния подкуп.

Също и дублирането на състава по чл. 289, ал. 2 по проекта и чл. 143, ал. 3 от действащия НК.

И тук няма дублиране на текстове. По чл. 143, ал. 3 от НК е инкриминирано престъплението принуда, представляващо престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение в насока упражняване на лични субективни права (например, да не отиде на работа, да не се яви на изпит, да каже или да премълчи нещо), докато по чл. 289, ал. 2 се предлага да се инкриминира склоняването на длъжностно лице от разследващите органи или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, чрез принуда (например - да не се повдигне обвинение, да не се изпрати делото на прокурора и т.н.). Това, че се предлага в квалифициран състав да се въздигне упражняването на принуда, не означава, че и до момента престъплението не е могло да се извърши чрез принуда - това обстоятелство, обаче, до момента е могло да се отчита единствено в процеса на индивидуализация на наказателната отговорност на престъпния деец в рамките на санкцията по ал. 1. Сега вече ще е основание за предвиждане на по-високи предели на предвиденото наказание.

Сходно, впрочем, е съотношението между престъпленията по чл. 143 и по чл. 269 от НК - в първия случай се касае до принуда с цел разпореждане с лични блага, а по чл. 269 - със служебни права и задължения, както и между престъпленията по чл. 143 и по чл. 198, ал. 1 и по чл. 213а - 214 от НК (грабеж и изнудване) - в първия случай се касае до принуда с цел разпореждане с лични блага, а във втория - с имуществени блага.

Как ще коментирате твърденията за размиване на критериите за наказателна, дисциплинарна и административна отговорност по чл. 282, ал. 2 НК?

Основният критерий, който разграничава престъплението от дисциплинарните и административни нарушения е характерът и степента на обществената му опасност. Дисциплинарните и административни нарушения по правило са с по-ниска степен на обществена опасност. Характерът на обществената опасност е качествена определеност и сочи в каква насока и как престъплението оказва отрицателно въздействие. Тази определеност е различна при дисциплинарните и административни нарушения. Съществува огромна по обем съдебна практика, която да служи като ориентир в процеса на това разграничаване.

Отговорите са получени писмено

Заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов беше ръководител на работната група в рамките на министерството, която изготви проектозакона за промени в Наказателния кодекс, станал известен като проекта за корупцията в частния сектор. Проектът фокусира необичайно много негативни коментари от практикуващи юристи, от бизнеса и академичната общност, които единодушно обявиха, че той на практика криминализира всяко неизпълнение на задължение по договор на всички работещи в частната сфера, което представлява недопустима намеса на държавата в граждански и търговки правоотношение с методите на наказателното право (повече по темата вижте тук). "Капитал" потърси коментар от зам. министър Стоянов за основните критики около законопроекта. Отговорите са получени писмено на писмено зададени въпроси.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK