Така казаха от Брюксел...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Така казаха от Брюксел...

Така казаха от Брюксел...

Какво всъщност препоръча международния одит на прокуратурата

4006 прочитания

© Юлия Лазарова


"Законопроектът за промени в Наказателния кодекс е в изпълнение на конкретни препоръки, съдържащи се в анализа, извършен от европейски магистрати на прокуратурата в края на 2016 г. По тези критерии ще се отчитаме следващата седмица, когато идва мисията по механизма за сътрудничество и оценка на Европейската комисия." С тези думи министърката на правосъдието Цецка Цачева се опита да мотивира противоречивия проект за промени в Наказателния кодекс. Подходът беше хитър — въпросният доклад не беше публикуван в цялост от предшественика на Цецка Цачева - Екатерина Захариева, а това позволява злоупотреба със съдържанието му. Скандалният проект за промени в НК не е първият случай, в който документът се използва като аргумент за прокарването на спорни промени. Такъв беше случаят с прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта от Софийския градски съд в Специализирания.

"Капитал" се запозна с пълния текст на дългия 72 страници документ, изготвен от група прокурори от различни държави от ЕС. Какво всъщност се казва в него?

Реалността...

Въпросът за корупцията в частния сектор се споменава на едно-единствено място в доклада - обяснено е, че трябва да се разшири кръгът от лица, които попадат под определението длъжностно лице, като например се включат и ръководителите на учреждения, които оперират със средства на множество хора (банки, пенсионни фондове, но и работещи в публични учреждения). В същото време в анализа се цитират констатациите на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO) от 2010 г., че действащата законодателна рамка в България дава много добри механизми за преследването на корупционни престъпления.

Нещо повече - предложенията на ГЕБР за промени в НК отварят вратата за намесата на държавното обвинение в частно-правни сделки. А анализът на европейските прокурори има изрична препоръка към българската прокуратура да се разтовари от всички активности, различни от преследването на престъпления.

Между другото в доклада се прави коментар за нуждата от действия срещу практиката за оказване на натиск от прокурори над техни колеги. "В един от случаите разбрахме за прокурор, който е бил принуден да излезе в болничен заради подобен натиск", коментират наблюдателите. Въпреки че са пакетирани като "отговор на препоръките на анализ на прокуратурата", промените в НК на правителството не адресират не само този, но и други, много по-ключови проблеми, посочени в независимия анализ. Ето най-важните от тях:

Без устни указания

Нормално е главният или висшестоящият прокурор да дава указания по висящи разследвния, но за всяко указание трябва да оставя писмена следа, приемат експертите. В анализа има препоръка за изграждане на система, която да записва всички телефонни разговори в прокуратурата, за да може "устното" правораздаване да бъде проследимо. Другата препоръка е Инспекторатът към ВСС да провери колко често устните указания са били изпълнявани. Няма публична информация тази препоръка да е била изпълнена.

Процедура за разследване на главния прокурор

Необходима е процедура за разследване на главния прокурор, която да се ръководи от човек извън прокуратурата (например някой от ВСС), който да бъде подпомаган от следователи или полицаи, а след приключване на проверката разследването да бъде поето от зам. главния прокурор и директор на Националната следствена служба, който да се отчита пред парламента. В момента има сформирана работна група, която разработва такъв механизъм не само за главния прокурор, но и за председателите на двете върховни съдилища (които за разлика от главния прокурор не са началници на всички прокурори). Твърде е вероятно назначаването на дясната ръка на Сотир Цацаров - Борислав Сарафов, за директор на националното следствие да е стъпка в тази посока.

Проверяване на проверяващите

Засилване капацитета на ИВСС или създаване на нова структура, която да проверява отделни разследвания. Експертите предлагат два варианта - промяна на структурата на действащия Инспекторат към ВСС, които да предвидят главен инспектор с мандат от пет години, който да работи с малък екип от действащи (командировани) прокурори и поне един чуждестранен юрист с познания за българската съдебна система. Докладите на този орган трябва да бъдат предоставяни едновременно на главния прокурор, министъра на правосъдието и ВСС. Подобни промени не се предвиждат.

Разширяване на съдебния контрол

Съдебният контрол над прокурорските актове трябва да се разшири и задълбочи, тъй като в момента е силно ограничен. Идеята е да се отнеме монополът над прокуратурата над това кога, срещу кого и за какво престъпление се образува разследване и тези решения да подлежат на съдебен контрол, който да обхване отказите за образуване на разследвания и прекратяването на разследвания, от които няма формално пострадали (каквито са корупционните и длъжностните). Трябва да се разшири фигурата на частния обвинител, която да даде възможност на пострадали от престъпления да потърсят съдебна защита дори и в случаите, когато прокуратурата не е поискала да повдигне обвинение. Въпреки че Наказателнопроцесуалният кодекс е променян шест пъти след приемането на анализа, такива предложения не са отправени.

В интерес на истината българските власти изпълниха част от другите препоръки в доклада, но само формално. Така например делата за корупция бяха прехвърлени от Софийския градски съд в Специализирания наказателен съд, но от първите няколко месеца се вижда, че това не доведе до прокламираната бързина и ефективност - редица от внесените обвинения бяха прекратени. Парламентът започна регулярно да изслушва главния прокурор, но по теми, които той самия задава. Защото така казаха от Брюксел.

"Законопроектът за промени в Наказателния кодекс е в изпълнение на конкретни препоръки, съдържащи се в анализа, извършен от европейски магистрати на прокуратурата в края на 2016 г. По тези критерии ще се отчитаме следващата седмица, когато идва мисията по механизма за сътрудничество и оценка на Европейската комисия." С тези думи министърката на правосъдието Цецка Цачева се опита да мотивира противоречивия проект за промени в Наказателния кодекс. Подходът беше хитър — въпросният доклад не беше публикуван в цялост от предшественика на Цецка Цачева - Екатерина Захариева, а това позволява злоупотреба със съдържанието му. Скандалният проект за промени в НК не е първият случай, в който документът се използва като аргумент за прокарването на спорни промени. Такъв беше случаят с прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта от Софийския градски съд в Специализирания.

"Капитал" се запозна с пълния текст на дългия 72 страници документ, изготвен от група прокурори от различни държави от ЕС. Какво всъщност се казва в него?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK