Така казаха от Брюксел...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Така казаха от Брюксел...

Така казаха от Брюксел...

Какво всъщност препоръча международния одит на прокуратурата

4100 прочитания

© Юлия Лазарова


"Законопроектът за промени в Наказателния кодекс е в изпълнение на конкретни препоръки, съдържащи се в анализа, извършен от европейски магистрати на прокуратурата в края на 2016 г. По тези критерии ще се отчитаме следващата седмица, когато идва мисията по механизма за сътрудничество и оценка на Европейската комисия." С тези думи министърката на правосъдието Цецка Цачева се опита да мотивира противоречивия проект за промени в Наказателния кодекс. Подходът беше хитър — въпросният доклад не беше публикуван в цялост от предшественика на Цецка Цачева - Екатерина Захариева, а това позволява злоупотреба със съдържанието му. Скандалният проект за промени в НК не е първият случай, в който документът се използва като аргумент за прокарването на спорни промени. Такъв беше случаят с прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта от Софийския градски съд в Специализирания.

"Капитал" се запозна с пълния текст на дългия 72 страници документ, изготвен от група прокурори от различни държави от ЕС. Какво всъщност се казва в него?

Реалността...

Въпросът за корупцията в частния сектор се споменава на едно-единствено място в доклада - обяснено е, че трябва да се разшири кръгът от лица, които попадат под определението длъжностно лице, като например се включат и ръководителите на учреждения, които оперират със средства на множество хора (банки, пенсионни фондове, но и работещи в публични учреждения). В същото време в анализа се цитират констатациите на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO) от 2010 г., че действащата законодателна рамка в България дава много добри механизми за преследването на корупционни престъпления.

Нещо повече - предложенията на ГЕБР за промени в НК отварят вратата за намесата на държавното обвинение в частно-правни сделки. А анализът на европейските прокурори има изрична препоръка към българската прокуратура да се разтовари от всички активности, различни от преследването на престъпления.

Между другото в доклада се прави коментар за нуждата от действия срещу практиката за оказване на натиск от прокурори над техни колеги. "В един от случаите разбрахме за прокурор, който е бил принуден да излезе в болничен заради подобен натиск", коментират наблюдателите. Въпреки че са пакетирани като "отговор на препоръките на анализ на прокуратурата", промените в НК на правителството не адресират не само този, но и други, много по-ключови проблеми, посочени в независимия анализ. Ето най-важните от тях:

Без устни указания

Нормално е главният или висшестоящият прокурор да дава указания по висящи разследвния, но за всяко указание трябва да оставя писмена следа, приемат експертите. В анализа има препоръка за изграждане на система, която да записва всички телефонни разговори в прокуратурата, за да може "устното" правораздаване да бъде проследимо. Другата препоръка е Инспекторатът към ВСС да провери колко често устните указания са били изпълнявани. Няма публична информация тази препоръка да е била изпълнена.

Процедура за разследване на главния прокурор

Необходима е процедура за разследване на главния прокурор, която да се ръководи от човек извън прокуратурата (например някой от ВСС), който да бъде подпомаган от следователи или полицаи, а след приключване на проверката разследването да бъде поето от зам. главния прокурор и директор на Националната следствена служба, който да се отчита пред парламента. В момента има сформирана работна група, която разработва такъв механизъм не само за главния прокурор, но и за председателите на двете върховни съдилища (които за разлика от главния прокурор не са началници на всички прокурори). Твърде е вероятно назначаването на дясната ръка на Сотир Цацаров - Борислав Сарафов, за директор на националното следствие да е стъпка в тази посока.

Проверяване на проверяващите

Засилване капацитета на ИВСС или създаване на нова структура, която да проверява отделни разследвания. Експертите предлагат два варианта - промяна на структурата на действащия Инспекторат към ВСС, които да предвидят главен инспектор с мандат от пет години, който да работи с малък екип от действащи (командировани) прокурори и поне един чуждестранен юрист с познания за българската съдебна система. Докладите на този орган трябва да бъдат предоставяни едновременно на главния прокурор, министъра на правосъдието и ВСС. Подобни промени не се предвиждат.

Разширяване на съдебния контрол

Съдебният контрол над прокурорските актове трябва да се разшири и задълбочи, тъй като в момента е силно ограничен. Идеята е да се отнеме монополът над прокуратурата над това кога, срещу кого и за какво престъпление се образува разследване и тези решения да подлежат на съдебен контрол, който да обхване отказите за образуване на разследвания и прекратяването на разследвания, от които няма формално пострадали (каквито са корупционните и длъжностните). Трябва да се разшири фигурата на частния обвинител, която да даде възможност на пострадали от престъпления да потърсят съдебна защита дори и в случаите, когато прокуратурата не е поискала да повдигне обвинение. Въпреки че Наказателнопроцесуалният кодекс е променян шест пъти след приемането на анализа, такива предложения не са отправени.

В интерес на истината българските власти изпълниха част от другите препоръки в доклада, но само формално. Така например делата за корупция бяха прехвърлени от Софийския градски съд в Специализирания наказателен съд, но от първите няколко месеца се вижда, че това не доведе до прокламираната бързина и ефективност - редица от внесените обвинения бяха прекратени. Парламентът започна регулярно да изслушва главния прокурор, но по теми, които той самия задава. Защото така казаха от Брюксел.

"Законопроектът за промени в Наказателния кодекс е в изпълнение на конкретни препоръки, съдържащи се в анализа, извършен от европейски магистрати на прокуратурата в края на 2016 г. По тези критерии ще се отчитаме следващата седмица, когато идва мисията по механизма за сътрудничество и оценка на Европейската комисия." С тези думи министърката на правосъдието Цецка Цачева се опита да мотивира противоречивия проект за промени в Наказателния кодекс. Подходът беше хитър — въпросният доклад не беше публикуван в цялост от предшественика на Цецка Цачева - Екатерина Захариева, а това позволява злоупотреба със съдържанието му. Скандалният проект за промени в НК не е първият случай, в който документът се използва като аргумент за прокарването на спорни промени. Такъв беше случаят с прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта от Софийския градски съд в Специализирания.

"Капитал" се запозна с пълния текст на дългия 72 страници документ, изготвен от група прокурори от различни държави от ЕС. Какво всъщност се казва в него?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK