България не успява да достигне достатъчно бързо средното ниво на икономическо развитие в ЕС. Макроданните на страната са добри, но очакванията на Европейската комисия са за по-висок икономически растеж и по-бързо сближаване, ако не със Западна Европа, то поне със сравнимите ни страни. Това стана ясно от думите на Ищван Секели, директор в Генералната дирекция "Икономически и финансови въпроси" на ЕК.
Той участваше в представянето на доклада за макроикономическите дисбаланси в България в рамките на Европейския семестър 2018. Самият документ беше публикуван в началото на март, като България беше извадена от групата на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси. Основните причини са подобряването на ситуацията във финансовия сектор и на пазара на труда.
Ключът към успеха - инвестиции и институции
Според Секели резултатът от ниският стандарт на живот в България е видим - голяма част от младите и образовани хора избират да емигрират, защото искат живота, който имат връстниците им в Мюнхен, Варшава или Стокхолм. "Това източва вашите таланти, пенсионна и здравна система", коментира Секели. "Изключително важно е за младите хора да виждат, че България се доближава по-бързо до сравнимите й страни", допълва още той.
От изказването му стана ясно, че на това ниво на развитие българската икономика има огромна нужда от инвестиции - корпоративни, на първо място, но и публични с фокус върху пътна и социална инфраструктура. "Получавате огромна подкрепа от Европа, но корпоративните инвестиции идват от вашите фирми. Те трябва да инвестират, защото от тях зависи бъдещият ви успех", коментира Секели. Вложенията в икономиката са и единственият канал, по който могат да се внедрят нови технологии, да се повиши производителността и да се придвижи България нагоре по стълбата на качеството на продукцията.
Друг фактор, очаквано, са хората. Тук ключът е качеството на уменията. "Когато си купите ново оборудване, имате нужда от някой с умения да работи на него. Така че инвестициите в оборудване винаги трябва да вървят ръка за ръка с инвестициите в човешкия капитал", счита Секели.
Според него българската макрополитика и ефикасността на пазара са по-добри от средноевропейските. Но минусът за България идва от качеството на институциите. Тук комисията има предвид както ролята на правителството, така и на частния сектор. Проучване сред бизнеса показват, че корупцията е основният проблем. Секели отбелязва, че почти 90% от анкетираните я смятат за много или сравнително разпространена. "Бизнес пространството има нужда от правила, които се спазват", коментира представителят на ЕК. "Това е толкова задача на частния сектор, колкото и на правителството", допълва той.
Финансовите проблеми
В доклада за напредъка на България положителна оценка получават внедряването на плановете за реформиране на банковия и небанковия сектор и на законовите промени, въвеждащи "донякъде" по-затегнат риск мениджмънт на експозициите към свързани лица. Секели отбелязва, че българските банки са "много стабилни по принцип", а "рентабилността пада малко, но числото би било мечта за много банкери в Европа". Лошо впечатление обаче прави все още високото ниво на несъбираеми вземания - те се понижават, но не достатъчно бързо.
България не успява да достигне достатъчно бързо средното ниво на икономическо развитие в ЕС. Макроданните на страната са добри, но очакванията на Европейската комисия са за по-висок икономически растеж и по-бързо сближаване, ако не със Западна Европа, то поне със сравнимите ни страни. Това стана ясно от думите на Ищван Секели, директор в Генералната дирекция "Икономически и финансови въпроси" на ЕК.
Той участваше в представянето на доклада за макроикономическите дисбаланси в България в рамките на Европейския семестър 2018. Самият документ беше публикуван в началото на март, като България беше извадена от групата на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси. Основните причини са подобряването на ситуацията във финансовия сектор и на пазара на труда.
5 коментара
Друг фактор, очаквано, са хората. Тук ключът е качеството на уменията. "Когато си купите ново оборудване, имате нужда от някой с умения да работи на него. Така че инвестициите в оборудване винаги трябва да вървят ръка за ръка с инвестициите в човешкия капитал", счита Секели.
След успешното изгонване на българите в чужбина, проведено от всички правителства досега, на разположение е индобългарската група. Липсата на влечение към образованието им е пословична, кой и как ще инвестира в техните качества остава уравнение с много неизвестни. Честито на бизнеса!
Европейските страни в челната десетка имат БСП на глава от населението 30 хиляди евро. България има 7 хиляди евро.
- при 2% ръст на европейската икономика, това означава 600 евро допълнително за тях, при 4% ръст за нас означава 280 евро.
Ние изоставаме все повече и повече, независимо от този ръст.
Стига с тези проценти. Абсолютните стойности също са важни.
"...но потенциалът му трябва да бъде повишен, а това изисква инвестиции"
Тоест, нека ви сипем още малко пари, вие ще ги откраднете така или иначе, за да сте ни в още повече дълг, и да ви дърпаме конците.
Ето още някой акценти в доклада:
Системата за социална закрила е
недостатъчна за справяне със
значителните социални проблеми.
Процентът от населението, изложено на
риск от бедност или социално изключване, е
сред най-високите в ЕС, особено сред
социалните групи в неравностойно
положение. Адекватността и обхватът на
социалните обезщетения са слаби и няма
обективен механизъм за тяхното
актуализиране. Плоският подоходен данък
оказва ограничен преразпределителен
ефект. Неравните възможности в областта
на образованието, здравеопазването и
жилищното настаняване продължават да
будят безпокойство. Предоставянето на
социални услуги е незадоволително и
тяхната интеграция с услугите в областта на
пазара на труда остава непълна. https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/2018-eu
До коментар [#2] от "Finland":
Добре казано!