С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 26 мар 2018, 14:50, 8561 прочитания

Как американските ТЕЦ-ве стигнаха до омбудсмана

Божидар Данев, Васил Велев, Кирил Домусчиев и Цветан Симеонов се жалват пред Мая Манолова

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ръководителите на четирите национално представителни работодателски организации – Божидар Данев, Васил Велев, Кирил Домусчиев и Цветан Симеонов, в качеството си обаче на физически лица, подадоха жалба до националния омбудсман Мая Манолова срещу двете т.нар. американски централи - "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" .

Действието на шефовете на БСК, АИКБ, КРИБ и БТПП е знаково, тъй като формално засяга дългосрочните договори с ТЕЦ-вете, но всъщност разкрива до какво водят приетите през февруари промени в Закона за омбудсмана. Отделно от това действието подсказва, че казусът с американските централи приближава до развръзка.


Защо сега и защо по този начин?

Четиримата жалбоподатели подчертават, че преди всичко повод за жалбата са разширените преди месец правомощия на омбудсмана, според които националният защитник вече има възможност да се намесва не само в спорове между граждани и държавата, а и между граждани и други частни субекти (търговци, граждански организации и отделни граждани). Асоциацията на организациите на българските работодатели, в която членуват четирите бизнес сдружения, беше категорично против това и дори призова президента Румен Радев да наложи вето върху промените в Закона за омбудсмана. Мотивите им бяха, че "се променя цялата философия на закона, в противоречие с европейското право и практика в тази област". И точно затова сега показват нагледно до какво води промяната.

"При възникналата ситуация решихме като български граждани, да се обърнем към омбудсмана с проблем, който смятаме, че представлява обществена несправедливост. Надяваме се Мая Манолова като един много деен обществен защитник да разреши този въпрос, след като другите държавни институции се бавят", каза за "Капитал" Васил Велев, намеквайки, че всъщност целта е да се покаже несъстоятелността на разширените правомощия на омбудсмана.



Впрочем за Европейския омбудсман, създаден с договора от Маастрихт, изрично е записано, че не може да извършва проверки срещу предприятия или физически лица.

Какъв е проблемът?

Работодателите от месеци настояват да се пристъпи към разваляне на дългосрочните договори на американските централи за преференциално изкупуване на произведената електрическа енергия. "Отговорно твърдим, че те в постоянен и непрекъснат режим, с последователност, достойна за по-добри дела, ни ограбват ежедневно, ежечасно и ежеминутно, като ни "измъкват" от джобовете по 14 лева на мегаватчас използвана електроенергия", се казва в жалбата. Призовава се още за незабавно разследване и предприемане на мерки, които "да стреснат извършителите на този узаконен грабеж, както и самите узаконители на същия грабеж".

Фактически двете топлоелектрически централи имат договори за изкупуване на електроенергията с НЕК за още 10 години. Според тях държавата трябва задължително да купува произведения ток на по-висока цена, за да гарантира възстановяването на инвестициите. В случая определената от Комисията за енергийно и водно регулиране цена за"Ей И Ес Гълъбово" е 169.72 лв. за мегаватчас, а за "КонтурГлобал Марица-изток 3" - 107.1 лв. за мегаватчас. За сравнение - борсовата цена на електроенергията през последните дни се движи между 47 и 78 лв., а за регулирания пазар тарифата е 76 лв. за мегаватчас. За американските централи обаче има и клауза, според която се плаща дори мощностите да не работят. Всички тези разходи се калкулират в общата цена на тока, която заплащат крайните потребители - битови и промишлени.

Какво се прави?

Въпросът за предоговарянето на условията в дългосрочните договори на "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" е бил поставян многократно през годините. Една от основните причини нищо съществено да не се случва са заложените огромни обезщетения за частните инвеститори. Все пак през 2016 г., отново под натиска на бизнеса, правителството успя да убеди ТЕЦ-вете в необходимостта от понижаване на цените - съответно с 14 и 15 процента.

Сега обаче натиск има и от Брюксел, тъй като финансовото облагодетелстване на предприятията може да се разглежда като неправомерна държавна помощ. Официална наказателна процедура за това няма, но по информация на "Капитал", която бе потвърдена и от Васил Велев, още през миналата година от Еврокомисията са препоръчали договорите да бъдат разтрогнати по един или друг начин. Известно е, че преговори за това се водят между държавата и инвеститорите.

Неотдавна енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че държавата е предложила модел, по който да се изчисли каква част от инвестицията е вече възстановена, и сега се чакало становището на централите. Неофициално източници от държавното управление посочват, че за "Ей И Ес Гълъбово" остават около 100 млн. евро, а инвестицията на "КонтурГлобал Марица-изток 3" била изцяло възвърната. Дружествата обаче претендирали съответно за още 500 млн. евро и 270 млн. евро.

От "Ей И Ес Гълъбово" твърдят, че вложените пари са 1.3 млрд. евро, а "КонтурГлобал Марица-изток 3" посочва сумата от 700 млн. eвро. Чак когато сметката за невъзстановените все още суми е налице, ще се обсъждат и конкретни варианти за решение на казуса.

Кои са възможните решения?

При всички случаи държавата ще трябва да плати сериозна сума, за да развали договорите.

Едната възможност е остатъкът да се изплати накуп, а централите да излязат на свободния пазар без задължения за изкупуване на електроенергията и без преференциални цени. Това обаче би струвало стотици милиони евро.

Другата опция е да се приложат договори за разлика в цената, така както е планирано да се случи със всички ВЕИ с над 4 МВт инсталирана мощност. Накратко - идеята е американските централи да продават електроенергията си през борсата и в допълнение да получат договор за разлика с фиксирана сума. Така, ако постигнат по-висока продажна цена, ще печелят повече, а ако е по-ниска - по-малко. Рискът е изцяло за тяхна сметка, а държавата намалява значително разходите си спрямо сегашните дългосрочни договори със задължително изкупуване. Тук въпросът е за какъв период от време ще се предоставят въпросните договори за разлика и дали накрая няма да излязат по-скъпи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ВСС бърза да преизбере Гешев в четвъртък, Манолова официално оспорва вота в София 1 Вечерни новини: ВСС бърза да преизбере Гешев в четвъртък, Манолова официално оспорва вота в София

И още: ЕС договори санкции срещу Турция заради сондажите край Кипър; Блокажът в Испания продължава и след поредните избори; Заповед за арест за боливийския президент Ево Моралес

11 ное 2019, 1553 прочитания

Мая Манолова внесе жалба за оспорване на изборния резулт в София 1 Мая Манолова внесе жалба за оспорване на изборния резулт в София

Манолова предостави в ОИК 14 класьора с доказателства за нарушения, като процедурата в съда може да продължи над месец

11 ное 2019, 930 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Заплахи и протести преди срещата Турция - ЕС в "Евксиноград"

Политическата атмосфера между Ердоган и лидерите на съюза във Варна е като времето в крайморския град – облачна и хладна

Още от Капитал
Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10