Законът за личния фалит - не дали, а какъв
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Законът за личния фалит - не дали, а какъв

Законът за личния фалит - не дали, а какъв

Омбудсманът Мая Манолова представи концепция за производство по несъстоятелност на физически лица

20753 прочитания

© Анелия Николова


Ако ме попитат трябва ли в България да бъде приет закон за частния фалит, аз бих отговорила, че го препоръчвам за всяка система. Защото животът се случва, хората губят работа, вземат лоши решения, разболяват се, деца се разболяват. В такъв случай на човек трябва да се даде втори шанс. Това заяви съдия Елизабет Стронг от Съда по несъстоятелността на Източен окръг Ню Йорк, която бе специален гост на форума, организиран съвместно от омбудсмана Мая Манолова и фондация БИПИ на тема "Уредба на фалита на физически лица в България". Съдия Стронг има повече от 15 години стаж като съдия по несъстоятелността и участва активно в международни обучения. В Съединените щати възможността за личен фалит произтича от конституцията, която предвижда, че той ще се урежда от единен федерален закон, а именно Федералният кодекс по несъстоятелността.

Идеята за отделен закон за личния фалит среща силна подкрепа както от гражданите, така и от експертите и заинтересованите страни. Това показва социологическо изследване на агенция "Глобал метрикс" по поръчка на БИПИ. Над 80 процента от българите подкрепят създаването на закон, но разликата между мненията на експертите и гражданите започва оттук – при какви условия трябва да се обявява личен фалит, какви да са мерките и последиците за лицата в процедура по фалит, коя институция трябва да вземе решението за обявяване на фалит и т.н. (Подробности за изследването виж в карето.) Според експертите, присъствали на дискусията във вторник, въпросът не е дали да има закон, а как да се намери балансът между интересите на кредитора и длъжника, какви да са мерките срещу длъжника, как да се уреди процедурата така, че да не допуска объркване на отделните казуси, и т.н. Включително и много конфликтният въпрос кой ще плаща тази скъпа процедура по частния фалит, която предвижда и назначаване на синдик - държавата чрез отделен фонд, т.е. данъкоплатецът, или парите ще се вземат от осребреното имущество, което се разпределя между кредиторите, т.е. за тяхна сметка по същество. Дяволът е в детайлите, коментираха юристи, които заявяват, че ще има скептицизъм, докато не се види крайният продукт.

Концепцията

България е единствената страна в Европейския съюз, в която все още няма законодателна уредба за личния фалит, а същевременно се нарежда сред първите пет страни в Европа по лоши кредити в Европа, каза Мая Манолова днес при представянето на своята концепция за новия законопроект за несъстоятелност на физическите лица (виж схемите по-долу). Концепцията е изготвена от работна група при омбудсмана, участниците в която не бяха обявени. Последиците от свръхзъдлъжнялостта не са личен проблем, те имат сериозен макроикономически и социален аспект, защото доброто финансово състояние на гражданите е съществен стимул за икономиката, а високото ниво на потребление е предпоставка за стабилност и икономически растеж, заяви Манолова.

Съдебна процедура

Според концепцията на Мая Манолова производството по несъстоятелност на физически лица трябва да се развива пред съда – съответния окръжен съд по настоящия или постоянен адрес на длъжника. По света има различни разрешения – решаващата институция може да бъде държавен орган, независима специализирана институция, банка или друга кредитна институция, основният кредитор и др. Процедурата ще е бърза, прозрачна, достъпна и "неоскъпена", в нея ще участват всички кредитори, независимо от вида на задълженията.

Процедурата трябва да е достъпна не само за потребители, но и за физическите лица предприемачи (самоосигуряващи се, упражняващи свободна професия или друга икономическа дейност, подлежаща на облагане и различна от качеството на търговец). Достъп до процедурата по личен фалит ще могат да искат и гражданите на ЕС, които са се установили в България за повече от 6 месеца, както и лица, получили разрешение за постоянно пребиваване у нас.

Включването на последните две категории е с цел да се предотврати т.нар. Bankruptcy tourism, каза Манолова и посочи като пример вълната от германски и австрийски граждани, които преди време са се възползвали от либералната процедура във Великобритания. Условие да се допусне искането е длъжникът да е изпаднал в състояние на свръхзадлъжнялост, при което да не разполага с достатъчно средства, за да се разплати, с оглед и на очакваните си доходи за продължителен период напред. Друго условие е преценката за добросъвестност на длъжника – дали той не се е поставил умишлено в състояние на свръхзадълженост, дали не е прехвърлил значително имущество в определен предходен период, да не е съден за злоупотреба с доверие, за престъпление срещу кредиторите или срещу финансовата, данъчната или осигурителната система, активно да търси работа, ако е безработен, и др.

Изходна база

От презентацията на Мая Манолова
От презентацията на Мая Манолова
От презентацията на Мая Манолова

Три вида личен фалит

В концепцията, представена от Манолова, се предлагат три вида процедури по личен фалит - с погасителен план (когато има доходи над несеквестируемия размер), с ликвидация на имуществото (ако има такова) и при липса на доходи и имущество.

При първия случай, тъй като длъжникът има доходи, се изготвя погасителен план, приет от кредиторите и одобрен от съда, който трябва да предвижда погасяване на поне 50% от обезпечените и от необезпечените вземания за срок от 3 до 5 години. Ако длъжникът спазва плана, остатъкът може да му бъде опростен, ако не - кредиторите могат да продължат с индивидуално изпълнение, а длъжникът губи възможността да получи опрощаване на остатъка.

При ликвидация на имуществото се пристъпва, когато длъжникът няма задоволителни месечни доходи, но има имущество над несеквестируемото, което се осребрява и се разпределя между кредиторите. Ако след осребряването той редовно погасява определена сума за период от 3 до 5 години, се стига и до частично опрощаване на задълженията.

Когато длъжникът няма нито доходи, нито имущество, съдът само обявява несъстоятелността и вписва лицето в публичен регистър. Ако в период от 10 години се открие/придобие имущество, както и доходи, производството продължава - по молба на длъжника или по искане на кредиторите. След 10 години по молба на длъжника съдът обявява задълженията за погасени.

За всички граждани, които са поискали обявяване в несъстоятелност, ще се води електронен публичен регистър, в който ще се вписват и актовете на съда, назначеният синдик, списъкът на кредиторите, призовките и съобщенията, гласи още концепцията на Манолова.

Предупреждения

Какъвто и закон да правим, трябва да стъпим на основни ценности на правото, а именно, че договорите са, за да се изпълняват, който е поел задължение, трябва да го изпълни. Това каза адвокат Валя Гигова, член на Висшия адвокатски съвет, като уточни, че тя е участвала в работната група при омбудсмана и там не е имало съгласие по всички въпроси. Трябва да помогнем на хората, които са изпаднали в социален риск, но трябва да помислим и за кредиторите, каза Гигова. Едно от категоричните й възражения е, че не може обезпеченият кредитор да получи по-малко от обезпечението си - той затова е сключил договор и е дал кредит при тези условия. Не може едновременно да се претендира за свръхзадлъжнялост и за несеквестируемост, каза Гигова.

Гражданите искат закон, но и строги условия

Над 80% от българските граждани искат да се приеме специален закон, който да регламентира условията, критериите и процедурата за обявяване на личен фалит. Интересното е, че по този въпрос мненията на експертите и мненията на гражданите съвпадат – 81,5% от гражданитe и 82,3% от експертите поддържат приемането на закон. Същевременно само 71,3% от гражданите са отговорили утвърдително на въпроса дали одобряват да се създаде възможност и на физическите лица да обявят фалит, ако не са в състояние да покрият задълженията си към държавата, кредитни и други институции.

Това са само част от данните от национално представително проучване в периода 15 февруари – 15 март т.г. от социологическа агенция "Глобал метрикс" по поръчка на БИПИ. Проучването е направено в две отделни части - сред граждани по домовете и сред експерти от банковите среди, небанкови кредитни дружества, синдици, частни съдебни изпълнители, колекторски фирми, юристи и др. Анкетирани са по домовете 1067 пълнолетни българи на територията на цялата страна, подбрани чрез двустепенна стратифицирана квотна извадка и 117 представители на заинтересованите страни и експерти, подбрани чрез типологична извадка.

Към момента 34% от българите имат някакъв кредит, сочат данните от изследването. По-голяма част от тези кредити са потребителски – към банки (19%), кредитни карти (7%), покупки на лизинг (6%), покупка на кредит от магазин (1%). Делът на ипотечните кредити е 4,2%, а кредитите от небанкови финансови институции – 4,6%. Заеми от близки и роднини имат 2,6%, а от частни лица – 0,7%.

Закъснения с погасяването на задълженията са налице при всички видове кредити. В най-голяма степен потребителите забавят своите задължения към фирми за бързи кредити. Причините за това са в специфичния профил на ползвателите на този тип финансови инструменти и в ситуациите, при които потребителите прибягват до това кредитиране. Друг фактор, който води до тези забавяния, са малките суми и вероятното подценяване на риска от забава при изплащане на тези задължения.

На следващо място са закъсненията при изплащане на заеми от близки и приятели (44%) и лизинг (общо 42% са имали закъснения). Съответно 37% и 35% при потребителските кредити и кредитните карти/овърдрафт. Най-нисък е делът на забава при ипотечните кредити (24%).

Кредитите, при които е имало продължително закъснение в изплащане на вноските, са в голямата си част потребителски – за ремонт на жилища, покупка на битова техника, кола, плащане на битови сметки, за посрещане на ежедневни нужди. Едва в 10% от случаите на забава кредитът е бил за покупка на жилище.

Основните причини за изпадане в продължителна задлъжнялост са, че лицето е останало без работа, възникнали са му други по-спешни разходи, внезапно заболяване (5%) или влошаване на бизнеса (2%).

Основите фактори, които интервюираните изтъкват по отношение на причините за изпадане в задлъжнялост, са резките обрати в икономическата конюнктура и промени в бизнес средата, както и ниските доходи, които често са причина кредити да се взимат за покриване на належащи нужди и ежедневни разходи за издръжка, а не за покупки, които са в графа лукс или ненужни.

В допълнение към тези фактори на средата експертите обаче сочат ниската финансова култура на потребителите.
Ако ме попитат трябва ли в България да бъде приет закон за частния фалит, аз бих отговорила, че го препоръчвам за всяка система. Защото животът се случва, хората губят работа, вземат лоши решения, разболяват се, деца се разболяват. В такъв случай на човек трябва да се даде втори шанс. Това заяви съдия Елизабет Стронг от Съда по несъстоятелността на Източен окръг Ню Йорк, която бе специален гост на форума, организиран съвместно от омбудсмана Мая Манолова и фондация БИПИ на тема "Уредба на фалита на физически лица в България". Съдия Стронг има повече от 15 години стаж като съдия по несъстоятелността и участва активно в международни обучения. В Съединените щати възможността за личен фалит произтича от конституцията, която предвижда, че той ще се урежда от единен федерален закон, а именно Федералният кодекс по несъстоятелността.

Идеята за отделен закон за личния фалит среща силна подкрепа както от гражданите, така и от експертите и заинтересованите страни. Това показва социологическо изследване на агенция "Глобал метрикс" по поръчка на БИПИ. Над 80 процента от българите подкрепят създаването на закон, но разликата между мненията на експертите и гражданите започва оттук – при какви условия трябва да се обявява личен фалит, какви да са мерките и последиците за лицата в процедура по фалит, коя институция трябва да вземе решението за обявяване на фалит и т.н. (Подробности за изследването виж в карето.) Според експертите, присъствали на дискусията във вторник, въпросът не е дали да има закон, а как да се намери балансът между интересите на кредитора и длъжника, какви да са мерките срещу длъжника, как да се уреди процедурата така, че да не допуска объркване на отделните казуси, и т.н. Включително и много конфликтният въпрос кой ще плаща тази скъпа процедура по частния фалит, която предвижда и назначаване на синдик - държавата чрез отделен фонд, т.е. данъкоплатецът, или парите ще се вземат от осребреното имущество, което се разпределя между кредиторите, т.е. за тяхна сметка по същество. Дяволът е в детайлите, коментираха юристи, които заявяват, че ще има скептицизъм, докато не се види крайният продукт.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    Закон за личния фалит би следвало да се приеме и у нас. Друг е въпросът, че такъв закон трябва да се прецизира изключително внимателно и от юристи с нужната експертиза. Да припомня, че в настоящия парламент депутатите с юридическо образование са едва 28. И в никакъв случай да не се влияят от предложенията на омбудсмана. На Манолова й е силна страна прекомерното шумене около нейни законопроекти, но не и съдържанието им. Справка - промените в КТ и ТЗ по нейно предложение, касаещи прехвърлянето на друж. дялове или зели дружества.

  • 2
    coffee.bean avatar :-|
    coffee.bean

    В никакъв случай да не се дава на Манолова да прави подобни законопроекти и да ги внася. Само проблеми може да натвори тази жена. Вземете проблемите които сътвори с промените в ГПК, с призоваването , със изпълнителното производство. Забави процедурите, дадоха се права за множество обжалвания, затлачва се всичко. Промените в ТЗ (касаещи прехвърлянето на дялове) Герджиков го каза... корифеите не се питат, а една леля вършее в законодателството и пипа вековни институти в правото.
    Необходимо е по-строго отношение към длъжниците и крадците. Тук може да се удари и по инвестиционния климат в страната. Един инвеститор като не може да си събере вземанията, ще си вдигне шапката и няма да прави бизнес. Или въобще няма да дойде , след като го консултират за слабостите в съдебните процедури. Не допускайте омекване на позицията на кредитора.

  • 3
    chimi_frog avatar :-|
    Чимиджимичамиджоми

    До коментар [#2] от "coffee.bean":

    Прекрасно слово, ти си истински Соросоид и Неолиберал! А ако детето си разболее от левкимия и лечението му струва 50 хиляди евра? Ами ако е 200 хил? А ако мъжът ти го бутне кола и кредитът за новото жилище/бизнес увисне само на теб? А ако... искаш ли да продължа да изброявам възможни нещастия, дето могат да ти се случат на неолибералната глава? Почти съм склонен да ти пожелая нещо подобно, но доброто възпитание ми пречи да го направя на всеослушание.

  • 4
    goshoe avatar :-|
    goshoe

    Ако може на българите да се забрани да теглят бързи кредити тип "връщаш х 10", за да ходят на екскурзия или да си купят телевизор, би било хубаво. Подобна чутовна простотия не би трябвало да се защитава с несъстоятелност.

  • 5
    goshoe avatar :-|
    goshoe

    До коментар [#3] от "Чимиджимичамиджоми":

    Човека е казал да не се дава на Манолова отговорна задача като тази. Вие му скачате без изобщо да си направите труда да разберете написаното. То от читателите на труд няма какво друго да се очаква...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK