Законът за личния фалит - не дали, а какъв

Омбудсманът Мая Манолова представи концепция за производство по несъстоятелност на физически лица

Ако ме попитат трябва ли в България да бъде приет закон за частния фалит, аз бих отговорила, че го препоръчвам за всяка система. Защото животът се случва, хората губят работа, вземат лоши решения, разболяват се, деца се разболяват. В такъв случай на човек трябва да се даде втори шанс. Това заяви съдия Елизабет Стронг от Съда по несъстоятелността на Източен окръг Ню Йорк, която бе специален гост на форума, организиран съвместно от омбудсмана Мая Манолова и фондация БИПИ на тема "Уредба на фалита на физически лица в България". Съдия Стронг има повече от 15 години стаж като съдия по несъстоятелността и участва активно в международни обучения. В Съединените щати възможността за личен фалит произтича от конституцията, която предвижда, че той ще се урежда от единен федерален закон, а именно Федералният кодекс по несъстоятелността.

Идеята за отделен закон за личния фалит среща силна подкрепа както от гражданите, така и от експертите и заинтересованите страни. Това показва социологическо изследване на агенция "Глобал метрикс" по поръчка на БИПИ. Над 80 процента от българите подкрепят създаването на закон, но разликата между мненията на експертите и гражданите започва оттук – при какви условия трябва да се обявява личен фалит, какви да са мерките и последиците за лицата в процедура по фалит, коя институция трябва да вземе решението за обявяване на фалит и т.н. (Подробности за изследването виж в карето.) Според експертите, присъствали на дискусията във вторник, въпросът не е дали да има закон, а как да се намери балансът между интересите на кредитора и длъжника, какви да са мерките срещу длъжника, как да се уреди процедурата така, че да не допуска объркване на отделните казуси, и т.н. Включително и много конфликтният въпрос кой ще плаща тази скъпа процедура по частния фалит, която предвижда и назначаване на синдик - държавата чрез отделен фонд, т.е. данъкоплатецът, или парите ще се вземат от осребреното имущество, което се разпределя между кредиторите, т.е. за тяхна сметка по същество. Дяволът е в детайлите, коментираха юристи, които заявяват, че ще има скептицизъм, докато не се види крайният продукт.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове