ЕСО прогнозира, че през 2027 г. ще има достатъчно ток и без АЕЦ "Белене"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕСО прогнозира, че през 2027 г. ще има достатъчно ток и без АЕЦ "Белене"

ЕСО прогнозира, че през 2027 г. ще има достатъчно ток и без АЕЦ "Белене"

Ще са необходими обаче инвестиции от 1.3 млрд. лв. през следващите 10 години

Ивайло Станчев
5963 прочитания

© Надежда Чипева


Поради наличието на достатъчно производствени мощности до 2027 г. не се очакват затруднения в електроснабдяването на страната при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност. Това е основният извод в Плана за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2018-2027 г., изготвен от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) - предприятието, което управлява електропреносната мрежа в България. Важно е да се отбележи, че в прогнозите не са включени АЕЦ "Белене" и ТЕЦ "Варна", макар че последният се кани да заработи отново още това лято.

Все пак, за да се гарантира сигурността на доставките, ще са необходими инвестиции за развитие на електропреносната мрежа, които се оценяват на 1.291 млрд. лева. От тях 148.9 млн. лв. ще са привлечени европейски средства, а останалото - собствени средства на ЕСО.

В доклада е установено още, че заради прираста на ВЕИ в страната ще има остатъчна разполагаемост за производство на електричество от 6 500 000 до 7 900 000 MВтч годишно, или около 15% от разполагаемите мощности. Проблем обаче е балансирането на тези производители, тъй като дейността им е много непостоянна - вятърните централи работят основно през нощта, когато потреблението е слабо, а соларните не помагат през зимата, когато необходимостта от ток е най-голяма.

Сценарии за бъдещето

От ЕСО обобщават, че през последните години не се наблюдават ясно определени тенденции в брутното електропотребление у нас, а политиките за енергийна ефективност (саниране, енергоспестяващи електроуреди и цели производства и т.н.) и навлизането на нови технологии правят прогнозите за бъдещето доста условни.

Разработени са обаче два сценария. При максималния брутното електропотребление съвпада със заложения тренд от Европейската комисия за периода 2015-2025 г. Предвижда се умерено увеличаване на консумацията на ток и забавяне в прилагането на мерки за енергийна ефективност. Като цяло към 2027 г. се очаква брутното потребление да достигне 40 510 ГВтч при малко под 39 000 ГВтч за 2017-а.

Минималният сценарий очертава задържане на нивото на електропотреблението за целия период спрямо 2018 г. поради по-интензивно прилагане на мерки за енергийна ефективност. Така през 2027 г. се очаква електропотреблението да бъде 37 960 ГВтч.

Нови мощности, без АЕЦ

От проучването на ЕСО става ясно, че в следващото десетилетие у нас ще заработят 647 мегавата нови енергийни мощности. Основната част от тях - 401 мегавата, ще бъдат от възобновяеми енергийни източници. Останалото ще бъде осигурено от модернизацията и удължаването на експлоатацията на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй", заявени когенериращи мощности (например на площадката на "Топлофикация София") и други.

"Поради замразяване на проекта "Горна Арда" от страна на инвеститорите същият не е разгледан в настоящия план, но при промяна на решението на инвеститорите ще бъде включен в следващите планове за развитие на електропреносната мрежа", пише в анализа на системния оператор. Същото е и становището за ТЕЦ "Варна", която от края на миналата година е собственост на бившия транспортен министър и сочен за близък до Делян Пеевски - Данаил Папазов. Плановете са централата да пусне в експлоатация поне три от шестте си блока (всеки с мощност 210 мегавата), като смени горивото от въглища на природен газ. "При наличие на ясни стратегически планове за развитие на централата тя ще бъде включена в следващи обновявания на плана за развитие на електропреносната мрежа", обясняват от ЕСО.

Категорично е записано обаче, че нова ядрена мощност (АЕЦ "Белене") не може да бъде взета предвид при изготвянето на анализа, тъй като евентуалното й пускане не би могло да се случи с хоризонт 2027 г. Въпреки това тенденциите ясно показват, че и след този период потребност от 2000 мегавата базова мощност няма да има.

Когато търсенето и предлагането се разминават

Масовото навлизане на ВЕИ води до драстична диспропорция при възможностите на балансиращите мощности за покриване на вътрешното потребление и евентуален износ на електроенергия. Последното според ЕСО не само е невъзможно при екстремални зимни условия, но предполага активиране на студения резерв или дори внос на електроенергия. "Още по-утежнена се явява ситуацията при съчетаването на продължителни екстремални зимни условия, изчерпан първичен енергиен ресурс и завишена аварийност при електропроизводствените мощности, каквато бе ситуацията през януари 2017 година", посочва националният електроенергиен диспечер.

В такива случаи според анализа е необходимо да се потърсят възможности при промишлените потребители, които могат да изменят профила на натоварването си и да ограничават част от потреблението в пиковите часове. С други думи, вместо да активира студен резерв, ЕСО може да намали временно потреблението на големи консуматори, за което, разбира се, те ще бъдат компенсирани. Това е системата в много други държави с по-развит пазар.

От доклада става ясно още, че напоследък се е налагало ограничаване на мощността на АЕЦ "Козлодуй", за да се балансира системата. Това става най-често през пролетта поради голямото пълноводие в комплексните язовири и принудената работа на ВЕЦ. "С ускореното навлизане на ВЕИ и липса на промишлен товар в страната необходимостта от принудително ограничаване работната мощност на АЕЦ през определени периоди в годината ще се увеличава", констатират от ЕСО.

Сега основният компенсатор на свръхпроизводство на електроенергия е ПАВЕЦ "Чаира". Тя обаче може да работи в помпен режим само до 6 часа - до напълване на долния изравнител. Решение на този проблем би било увеличаването на обема на долния изравнител чрез свързването му с бъдещия язовир "Яденица". Така според системния оператор би се облекчил проблемът с балансиране на ВЕИ и няма да се налага ограничаване на базовите мощности. Само че изграждането на язовир "Яденица" е блокирано, след като през януари решение на 5-членен състав на Върховния административен съд потвърди, че предварителното изпълнение на Оценката за въздействие на околната среда на проекта е незаконно.

Изненада от юг

За първи път при разработката на такъв прогнозен плана от ЕСО се взима предвид и влиянието на Турция върху електроразпределението в региона. Прогнозите на турския оператор са за голям ръст на нови генериращи източници (над 140 гигавата до 2040 г.), с ниска цена на електроенергията и възможност за целогодишен експорт. В същото време в българската система не се предвиждат инвестиции за нови големи електрически централи (засега няма решение за АЕЦ "Белене"). "Това ще доведе до повишаване на транзита през нашата преносна мрежа в направление изток-запад и прави българско-турската и българско-сръбската граница тесни места, които биха ограничавали свободната търговия. Транзитът на електроенергия през нашата страна би станал още по-голям при евентуално закриване на генериращи мощности в комплекса "Марица-изток", се казва в анализа на Електроенергийния системен оператор.

Поради наличието на достатъчно производствени мощности до 2027 г. не се очакват затруднения в електроснабдяването на страната при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност. Това е основният извод в Плана за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2018-2027 г., изготвен от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) - предприятието, което управлява електропреносната мрежа в България. Важно е да се отбележи, че в прогнозите не са включени АЕЦ "Белене" и ТЕЦ "Варна", макар че последният се кани да заработи отново още това лято.

Все пак, за да се гарантира сигурността на доставките, ще са необходими инвестиции за развитие на електропреносната мрежа, които се оценяват на 1.291 млрд. лева. От тях 148.9 млн. лв. ще са привлечени европейски средства, а останалото - собствени средства на ЕСО.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    ourson avatar :-|
    ourson

    Тези от ЕСО не са ли чели доклада на БАН - :P

  • 2
    korc avatar :-|
    Корки

    Добър анализ, но се чудя защо каскада Въча не е проектирана като ПАВЕЦ.

  • 3
    fcap2 avatar :-|
    fcap2

    До коментар [#1] от "ourson":

    Какво има да го четат - там от 100 възможности има 2-3 с тези, подкрепящи строежа на АЕЦ "Белене". При това с кански мъки и компромиси.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK