Депутати от ГЕРБ предлагат лекарствен резерв за 100 млн. лева

Ако бъдат приети всички предложения за промени в закона за справяне с лекарствения недостиг, дистрибуторите и аптеките ще трябва да поддържат запаси от лекарства за четири месеца напред

Депутати от ГЕРБ предлагат лекарствен резерв за 100 млн. лева

Целта на поправките е да се предотвратят липсите на лекарства в резултат на паралелна търговия

Десислава Николова
4636 прочитания

Ако бъдат приети всички предложения за промени в закона за справяне с лекарствения недостиг, дистрибуторите и аптеките ще трябва да поддържат запаси от лекарства за четири месеца напред

© Цветелина Белутова


Опит за пълно блокиране на паралелния износ на лекарства към останалите европейски страни прозира зад новите поправки в лекарствения закон, които народни представители от ГЕРБ и БСП поотделно са внесли между първо и второ четене. Новите текстове към приетия на първо четене проект целят да ограничат допълнително експорта на лекарства, които се покриват от здравната каса и болниците, с аргумента, че така българските пациенти няма да изпитват недостиг на медикаменти.

Председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова (ГЕРБ) предлага всички производители на лекарства, чиито медикаменти са в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) като заплащани от здравната каса, здравното министерство или от болниците, да поддържат задължителен резерв от 10% от шестмесечното потребление на съответното лекарство в България. В позитивния списък влизат 2726 лекарства, а потреблението за половин година е около 1 млрд. лв., което означава, че резервът трябва да е на стойност от 100 млн. лв.

В законопроекта на правителството такъв резерв се предвижда само за продукти, които са обект на засилена паралелна търговия и съответно може да има недостиг на българския пазар. Дали лекарствата на пазара са достатъчно ще следи специална информационна система, чрез която в Изпълнителната агенция по лекарствата ще се събира информация от фармацевтични компании, търговци на едро с лекарства и аптеки за наличностите на медикаменти. Ако някои от тях не достигат, ще се налагат забрани за паралелен износ. Самата информационна система би трябвало да заработи четири месеца след влизане на закона в сила, което е изключително кратък срок.

Паралелният експорт е в рамките на 300-400 млн. лв. годишно по данни от компаниите на пазара и обикновено се изнасят лекарства, които в България са в пъти по-евтини, отколкото в западноевропейските страни. Този тип търговия се насърчава от Европейската комисия с цел да се уеднаквят цените на територията на ЕС. Проблемът на България е, че по закон тук цените на ниво производител са най-ниски в ЕС и затова е атрактивно медикаментите да се изнасят.

Защо резерв

В предложенията на председателя на здравната комисия е отбелязано още, че ако фармацевтичните компании не поддържат резерв, те ще бъдат глобени от 50 до 100 хил. лв. при първо нарушение, а при второ санкцията ще е от 100 до 150 хил. лв. В същия размер са глобите ако бъде изнесен медикамент, който е в забранителния списък за експорт в момента. Същата е и глобата за компания, аптека или дистрибутор, които неправилно подадат данни в информационната система.

Проблемът на компаниите обаче е в няколко посоки. Първият е, че съвсем не всички лекарства в позитивния списък са обект на паралелна търговия и няма смисъл да се поддържа допълнителен резерв за всички.

Освен това лекарствата са своеобразна бързооборотна стока с определен срок на годност. За голяма част от медикаментите и в момента болниците начисляват неустойки, ако остатъчният срок на годност е под 60%. Например, ако срокът на годност е пет години и ако остават под три години срок, доставчикът може да бъде глобен, независимо че продуктите ще бъдат приложени още в същия момент.

Най-големият проблем обаче е, че повечето производители нямат собствени складове в България.

"Това означава, че или трябва да наемат такива площи, което ще оскъпи дейността им, или ще трябва да продадат тези лекарства на търговци на едро в България и оттам нататък няма как да контролират процеса, защото лекарствата ще станат собственост на търговците на едро", коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.

Според него въвеждането на мерки за регулиране на експорта, за да няма недостиг на лекарства, трябва да се подчинява на пропорционалността. "Няма как задължение за поддържане на резерв да реши проблема с липсите, напротив, ще усложни ситуацията още повече. Да се въведат мерки за ограничаване на износа на определени наблюдавани продукти, за които се знае, че често има недостиг, е едно. Да въвеждаш мерки за всички продукти в ПЛС е много ясно изразена непропорционална мярка и неминуемо ще бъде предмет на действие на Европейската комисия", смята Денев. Той допълва, че и в момента в закона има включен текст, който задължава фармацевтичните компании първо да задоволят потребностите на населението.

"Ако за това дали компаниите са внесли достатъчни количества се извършва текущ контрол от ИАЛ, данъчните и митническите власти, проблемът може да бъде решен", допълва Денев.

Ако обаче бъдат гласувани новите изисквания за недостиг, то ще се окаже, че всички лекарства са в такъв статус. Според проектозакона на Дариткова забрана за износ ще се налага, когато в електронната система наличните количества са под 65% от необходимите за задоволяване на здравните потребности на населението за период от шест месеца, изчислени въз основа на средномесечно потребление за предходни 6 месеца.

В момента запасите, които се стремят да поддържат дистрибуторите, са в рамките на потреблението за 30 дни, като доставките от фармацевтичните компании обикновено са поне два пъти месечно. Ако бъде прието законовото изискване, търговците на едро ще трябва да поддържат запас за поне четири месеца, което ще доведе до необходимост от допълнителни складови площи и допълнително затваряне на свободен финансов ресурс.

Доставки с преференции за Марешки

Депутатите от парламентарната група "Воля" на варненския бизнесмен Веселин Марешки предлагат текст, който облагодателства лекарствения му бизнес. Семейството на Марешки и той самият притежават един от големите складове за търговия на едро в България с около 20% пазарен дял, както и най-голямата верига от 400 аптеки.

Самият Марешки не е внесъл предложение по закона, нито пък неговите депутати са декларирали конфликт на интереси. Но Слави Нецов, депутат от "Воля", е предложил текст, според който, ако лекарство попадне в списъка с наблюдавани за недостиг продукти, производителят му да е длъжен да го доставя на търговците на едро съобразно пазарния им дял в доставките на аптеките. Предлага се и още едно ограничение - че всяка фармацевтична компания трябва да продава такива лекарста от ПЛС само на търговци, които са доставяли основно продукти от Позитивния лекарствен списък. Като цяло аптеките на Марешки са насочени към продажба само на лекарства, плащани от касата, и на най-популярните медикаменти без рецепта, но не са снабдени с хранителни добавки, козметика и други продукти.

Така се оказва, че "Воля" предлага законодателят да ограничи доставките на дефицитни лекарства само на база на пазарния дял на дистрибуторите, а не например на база на това дали търговецът на едро е платил получените лекарства, или е подал заявка много по-рано. В момента на пазара се конкурират около 190 търговци на едро с лекарства и ако подобни ограничения бъдат приети, то повечето от тях не биха могли да получат адекватни пазарни условия и да доставят медикаменти. В същото време пък големите търговци ще могат да поставят непазарни условия на фармацевтичните компании.

"На пръв прочит това предложение означава сериозна намеса на държавата в търговски взаимоотношения, които със сигурност не зависят само от пазарния дял на даден търговец, а от редица други фактори. Не ми се струва възможно да задължиш една компания да доставя на друга", отбелязва Денев.

Оля Василева, изпълнителен директор на Българската асоциация на търговците на едро с лекарства

Това е опит за опазване със закон на монопола на търговци на едро

Смятам за крайно неприемливи предложенията на г-н Слави Нецов, които са опит за опазване със закон на монополно положение на търговци на едро и едновременно с това - вменяване на множество административни задължения и тромави процедури. И в другите предложения за промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се вменяват извънредни за бизнеса задължения, включващи поддържане на няколкомесечни наличности на лекарствени продукти от ПЛС. На практика на тези лекарства им изтича срока на годност, фирмите търпят загуби без пазарно обоснована необходимост. Реално динамиката на пазара е много различна и количествата се превъртат за период от месец и половина– два.

Според нас единствено всеобхватната електронна система би осигурила прозрачен и ефективен процес на проследяване и управление на наличности и движение на лекарствени продукти в страната в реално време, предвид огромния обем от постъпила информация от търговците на едро и дребно и притежателите на разрешение за употреба, както и на необходимостта от голям административен капацитет за обработка и анализ на подобен обем информация. И в момента ИАЛ разполага със законово разписани възможности да влияе върху пазара с контролните си правомощия, без да е необходимо създаването и администрирането на система от проверки и генерирана информация, предвиждани с предлаганите законови промени.

Прави впечатление, че в предложените промени от депутати между първо и второ четене на законопоректа все още липсват мерки по отношение на борбата със сивата икономика в сектора и с нерегламентираната търговия с лекарства. В случай на неподправен стремеж за преустановяване на нелоялните практики в сектора, би трябвало да се въведат съразмерни санкции и към търговци на дребно, болници или физически лица, способстващи или директно участващи в нерегламентираната дейност.

Опит за пълно блокиране на паралелния износ на лекарства към останалите европейски страни прозира зад новите поправки в лекарствения закон, които народни представители от ГЕРБ и БСП поотделно са внесли между първо и второ четене. Новите текстове към приетия на първо четене проект целят да ограничат допълнително експорта на лекарства, които се покриват от здравната каса и болниците, с аргумента, че така българските пациенти няма да изпитват недостиг на медикаменти.

Председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова (ГЕРБ) предлага всички производители на лекарства, чиито медикаменти са в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) като заплащани от здравната каса, здравното министерство или от болниците, да поддържат задължителен резерв от 10% от шестмесечното потребление на съответното лекарство в България. В позитивния списък влизат 2726 лекарства, а потреблението за половин година е около 1 млрд. лв., което означава, че резервът трябва да е на стойност от 100 млн. лв.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход