С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 мар 2018, 17:56, 36695 прочитания

ВЕИ-тата излизат на борсата, детайлът е кога точно

Промените в Закона за енергетиката минаха на първо четене през ресорната комисия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Промените в Закона за енергетиката, които трябва да извадят на борсата всички производители на електричество с преференциални договори за изкупуване, бяха одобрени на първо четене от ресорната комисия в парламента. Но въпреки че този път разпоредбите не бяха вкарани тайно в последния момент, а имаше широки дискусии и бе дадена възможност за изразяване на становища, всички заинтересовани са на мнение, че са необходими още поправки в предложените текстове.

Ресорното министерство, депутатите, производителите и търговците на ток, бизнесът, секторният регулатор и енергийната борса постигнаха принципно съгласие и подкрепят промените, чиито вносители са група народни представители, начело с председателя на енергийната комисия Делян Добрев. Но има и спорни моменти като този откога точно да се случи реформата. Целта на вносителите и искането на работодателите е това да стане от 1 юли - когато започва новият регулаторен период в сектора. ВЕИ производителите и народните представители от БСП пък са на мнение, че трябва да се даде преходен период.


Много от засегнатите компании настояват и за компенсаторен механизъм, който да гарантира приходите им така, както настоящите дългосрочни договори за преференциално изкупуване на произведената електроенергия. Контрааргументът тук е, че подобна мярка може да разруши свободния пазар и да срине цените на борсата.

С изключение на тези и други детайли, ако реформите бъдат изпълнени така, както е обявено, Българската независима енергийна борса ще стане много по-ликвидна, което неминуемо ще реши един от основните проблеми, които изтъква бизнесът сега - липсата на достатъчно предлагани количества електроенергия и висока цена. Това обаче не засяга особено обикновените потребители, които получават ток от регулирания сегмент.

Новите продавачи



Най-основната промяна в Закона за енергетиката е изваждането на свободния пазар на всички производители, които сега имат преференциална цена за електроенергията. Това са топлофикациите, когенерациите, заводските централи, както и ВЕИ с инсталирана мощност от 4 мегавата нагоре. Става дума за общо 147 компании.

В момента те продават произведения ток директно на НЕК по фиксирани цени. С промените в Закона за енергетиката тези производители ще бъдат задължени да продават цялата си енергия на свободния пазар, като ще получат договори за премия, които да компенсират разликата между пазарната цена и тази, която те имат в дългосрочните си договори. Премията ще се изплаща не от НЕК, а от Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), който, за да бъде достатъчно ликвиден, ще получи от НЕК и приходите от таксата "Задължение към обществото". Тази премия обаче за разлика от сегашните договори ще крие риск за производителите. Тя ще е фиксирана за всеки един производител и ще се изчислява от Комисията за водно и енергийно регулиране (КЕВР) за година напред, като по специална методика се определи референтна пазарна цена. Например, ако анализите на регулатора покажат, че даден производител би могъл да постигне средна годишна цена за енергията си през борсата от 80 лв. за мегаватчас, а дългосрочният му договор е за 400 лв. за мегаватчас, то договорът за премия ще е 320 лв. за мегаватчас. Ако обаче цените на борсата паднат под 80 лв., той ще търпи загуби спрямо сегашната ситуация. Възможно е и обратното - при по-високи пазарни цени да има по-голяма печалба.

Трябва да питаме банките...

Като цяло при тази схема няма да има съществена промяна в общите приходи от продажбата на електроенергията за въпросните производители. Сметките на Делян Добрев показват, че дори определената от КЕВР референтната пазарна цена да се разминава с над 10% от реалната, то това би се отразило с между 1 и 3% в приходите на централите.

Въпреки това пазарният риск и смяната на плащащата институция от НЕК на ФСЕС ще изисква предоговаряне на много банкови кредити, които са използвани за изграждане на различните мощности. И точно тук се крие притеснението за краткия срок. Според Таско Ерменков 1 юли е нереалистична дата. "Не бива да се прави толкова голяма реформа без преходен период", смята той.

Коренно противоположно е мнението на бизнеса. "Изоставането с реформата в сектора е огромно, за да се разтакаваме с дълги преходни периоди. Не откриваме топлата вода - тези правила работят в други страни от ЕС. А и какво по-лошо може да стане от сегашното положение", заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

"Не виждам причина сроковете да се отлагат. Ще говорим с банките да декларират съдействие при анексирането на договорите", каза на свой ред и председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.

В крайна сметка председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев обяви, че ще сформира работна група, която да разгледа възможностите реформата да се случи на 1 юли, но да има по-дълъг срок за предоговаряне с банките.

...а може би и ЕК

Спорен се оказа и въпросът дали трябва да се иска нотификация от еврокомисията при осъществяването на тези промени. Според депутатите от БСП това е наложително, тъй като договорите за премия се явяват държавна помощ. Колегите им от ГЕРБ пък не виждат такова основание, след като и сега въпросните електропроизводители получават преференциална цена за тока си, която при всички случаи е по-висока от тази в договора за премия. При все това Министерството на енергетиката най-вероятно ще поиска становище от ЕК, но очакванията са отговорът да дойде бързо - в рамките на месец-два, и да бъде положителен, тъй като схемата се прилага и в други страни членки като Полша и Великобритания.

Сянката на арбитража

Колкото и странно да е, именно Таско Ерменков от БСП повдигна въпроса за защитата на частниците. "Твърдите премии не предвиждат достатъчно гаранции за инвеститорите. Ако започнат да търпят загуби от по-ниска борсова цена, може да има неприятни последици за България", каза той, намеквайки за възможността да бъдат заведени арбитражни дела за нарушаване на инвестиционните договори. От Българската ветроенергийна асоциация обявиха, че задължително следва да се гарантират приходите, и поискаха въвеждането на компенсаторен механизъм, който да се задейства при разлики между прогнозираната референтна цена от КЕВР и постигнатата на борсата.

Според Делян Добрев обаче подобно нещо би изкривило пазара, тъй като производителите биха могли да продават енергията си и на 0 лв., ако знаят, че след това ще си получат парите от Фонда "Сигурност на електроенергийната система".

Новите купувачи

Сметките показват, че когато всички тези производители на ток излязат на борсата, общите предлагани количества ще се увеличат с поне 4.4 тераватчаса годишно (при общ обем на търгуваното на борсата за 2017 г. 6.3 тВч). За да се балансира търсенето и предлагането при излизането на този огромен обем на пазара, разпределителните дружества на ЧЕЗ, "Енерго-про" и ЕВН, както и Електроенергийният системен оператор също ще започнат да купуват електроенергията за т.нар. технологични загуби (например загуби по мрежата, кражби и др.) от свободния пазар, а не чрез регулирани от КЕВР квоти. Техните нужди са около 4 тВч годишно.

"Това дава възможност самите ЕРП да преценяват кога и в какъв обем да купуват технологични загуби и по този начин може би ще бъдат елиминирани съмненията, че се вземат по-големи количества електроенергия за технологични загуби от реално необходимите", коментира председателят на КЕВР Иван Иванов.

Тук също има притеснения за цената, тъй като в момента ЕРП имат фиксирана стойност за покупка на енергия, която да покрива технологични загуби, а през борсата тя ще варира. Затова се предвижда при разминаване над определени граници КЕВР да взема балансиращи мерки и в зависимост от това дали има недовзет или надвзет приход да променя тарифите за следващ регулаторен период.

Още власт за регулатора

С част от промените в Закона за енергетиката се предвижда и сериозно разширение на функциите и правомощията на КЕВР. Целта е регулаторът да може да проверява борсовите сделки и да следи за търговия с вътрешна информация или манипулиране на пазара. Дружествата, за които се установи, че извършват нарушения, ще бъдат временно лишавани от правото си да извършват тази дейност.
Поправката ЧЕЗ
По време на заседанието на парламентарната комисия по енергетика бе приет на първо четене и законопроектът, който дава правомощия на държавата да разрешава сделки като тази с активите на CEZ. Негови вносители са "Обединените патриоти" - и по-точно от тези на ВМРО и "Атака". Ако те бъдат одобрени бързо от Народното събрание, може и да спрат сделката между "Инерком" и CEZ, но ще създадат опасен прецедент.

Със законопроекта се предлага КЕВР да разрешава действия по разпореждане с дялове и акции, представляващи повече от 20% от капитала на търговски дружества, които са лицензирани за пренос на електроенергия, топлинна енергия и газ, "с оглед защита на националната сигурност и обществения ред". Също така се дава се възможност регулаторът да отнеме лиценза на компания, която наруши горната разпоредба.

Никъде обаче не е посочено на базата на какво КЕВР ще разрешава или не такива сделки и дали правомощията ще важат за започнали преди приемането им процедури. Без въвеждането на ясни и точни критерии това обаче означава, че регулаторът може по своя (или политическа, макар формално да е независим) преценка да спре всяка една продажба в енергетиката. Което е поредният лош сигнал за частните инвеститори.

Освен това в такива казуси не става дума само за купувача, но и за продавача. Ако КЕВР реши, би могла да върже ръцете на всеки инвеститор и да не му позволи да продаде бизнеса си. В случая с CEZ това означава да бъдат задържани у нас въпреки желанието им да си тръгнат. Или да бъдат принудени да продадат активите си на точно определен кандидат.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията 3 Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията

Частно обвинение и съдебен контрол ще решат голяма част от проблемите

13 дек 2019, 1229 прочитания

Накъде след Венеция 1 Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

13 дек 2019, 957 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Вечерни новини: Енергийната реформа ще се забави | Скандалът "Скрипал" разделя управляващите

И още: Сделката с ЧЕЗ и вътрешните караници на "Патриотите" свалят подкрепата за ГЕРБ | Facebook с първи стъпки към повече прозрачност в политиката за личните данни

Още от Капитал
Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10