С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 апр 2018, 10:40, 8096 прочитания

Министерството на правосъдието пак ще решава за задочното обучение по право

Отново отлагат влизането в сила на Наредбата за изискванията към юридическото образование

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Министерството на правосъдието все още няма позиция дали ще защитава премахването на задочното обучение по право или напротив - ще го възстанови. Тепърва по темата ще бъдат ангажирани експерти, които да изготвят анализ, а решението на проблема се отлага с поредното отлагане на влизането в сила на новата наредба за изискванията към юридическото образование.

Това става ясно от отговор на Министерството на правосъдието на въпрос на "Капитал" за тяхната позиция по решението на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), че премахването на задочното обучение по право е дискриминационно. Решението на КЗД е от края на миналата седмица (28 март), но още от януари е публично известно, че комисията е образувала производство по този въпрос, сезирана от неин член.


На два пъти за една седмица Комисията за защита от дискриминация провокира общественото внимание с меко казано смущаващи решения. Комисията първо обяви за дискриминация политиката на държавата да насърчава подаването на годишна данъчна декларация по интернет, с аргумента, че не всички граждани разполагали с компютри и използвали интернет.

Ден по-късно КЗД окачестви като непряка дискриминация и премахването на задочното обучение по право, като поясни, че в този случай дискриминацията се осъществява по признаци като "лично положение", "имуществено състояние", "възраст" и "увреждане" (по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация). Решението не е публикувано на сайта на комисията, а само негов преразказ. Според него КЗД дава задължително предписание за преустановяване нарушението, като се "предприемат всички възможни и необходими мерки за възстановяване на първоначалното положение за въвеждане и продължаване на обучението по специалност "Право" в задочна форма на обучение, наред с редовната".

"Формите на обучение са лишени от свойството да обуславят качество му. То би се повишило от наличието на нормативно установени материални, формални и резултативни изисквания към специалността. В решението е подчертано, че специалност "Право" не следва да се съпоставя със специалности като "Медицина", "Дентална медицина", "Кинезитерапия", "Фармация" и "Ветеринарна медицина", не само защото характерът на специалностите изискват специфично обучение, несъпоставимо с обучението по "Право", а и защото съпоставящите се с него специалности са нормативно уредени като специалности по регулирани професии за разлика от специалност "Право", която с изключение на професията адвокат не предоставя друга регулирана професия", пише в съобщението на КЗД по повод на решението.



Проблемът с премахване на задочното обучение по право не е преставал да бъде спорен дори сред академичната общност, където мненията са силно поляризирани. От една страна има немалко преподаватели по право, които смятат, че задочното обучение по право не е в състояние да осигури пълноценни юристи. Техен ярък представител е проф. Огнян Герджиков, който оглавяваше служебното правителство, когато бе приета новата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист". В деня на гласуването й от кабинета, проф. Герджиков заяви, че е изпълнил една своя мечта, имайки предвид именно премахването на задочното обучение по право. Потърсен от "Капитал" за коментар, той заяви: "Аз съм изненадан от решението на КЗД, защото то широко отваря вратата към ниско качество на образованието в България. Не може една регулирана от държавата професия, каквато е правото, да бъде с принизени изисквания към образованието. Задочното обучение има много по-малко часове и почти няма семинарни занятия, т.е. то не дава никакви практически умения. А след това плачем защо нашата правова система не била на ниво. Отговорът е - защото произвеждаме некачествени кадри. И един от източниците на тези кадри е именно голяма част от задочното обучение. Затова отговорното отношение изисква ревизия на този акт на КЗД." За мен не е ясно защо се решава, че правото е по-малко важно от медицината, например, все пак става въпрос за човешки съдби, коментира още проф. Герджиков.

Същевременно, има немалко други юристи, които смятат, че качеството на задочното обучение по право зависи не от формата, а от начина на организацията и преподаването му, включително и че то може да дава и достатъчно практически познания. Преподаватели по право в СУ сочат, че мнозина от техните "редовни" студенти всъщност работят на различни места, най-често по офиси и кантори на юристи, поради това си изготвят програма и посещават занятия избирателно.

Работата е там, че до момента спорът да го има ли или да го няма задочното обучение по право винаги е бил разглеждан през призмата на целесъобразността – пълноценно ли е едно такова обучение или то по правило произвежда второкачествени юристи, може ли да се поправят неговите дефекти, допустимо ли е да се премахне и т.н. Въпросът има много сериозно материално изражение за множеството юридически факултети в страната, затова има и упреци в лобизъм и в предпоставеност към тези, които защитават оставането на задочното обучение.

Никога обаче досега спорът не е бил поставян през призмата на материята за защита от дискриминация, и когато преди време стана известно, че КЗД е сезирана, при това от свой член, дали премахването на задочното обучение не е дискриминация, новината предизвика единствено учудване и даже сарказъм. Интересното, че КЗД е сезирана от член на комисията, който е и преподавател по право в СУ - Орлин Колев. Но в известен смисъл, сезирането на КЗД всъщност подменя темата за качеството на задочното обучение по право, а решението на комисията подменя решаването на проблема по същество, при това - с формални аргументи от един орган, чиито състав отдавна е загубил авторитет и легитимност. Съмнително е въобще доколко правото на задочно обучение е защитимо от гледна точка на недискриминиране, но решението не е публично, за да се види аргументацията.

Най-смущаващото е липсата на реакция от Министерството на правосъдието (МП), за което въпросът не е нов. И до момента обаче МП няма публично оповестена позиция по проблема, нито е в състояние да формулира ясно дали ще обжалва или ще изпълни препоръката на КЗД за "активни действия по преустановяване на нарушението".

На въпроса на "Капитал какво ще предприемат, от ведомството отговарят неопределено:

"След заседание на работната група създадена със заповед на Министъра на правосъдието, имаща за цел да извърши мониторинг и анализ на прилагането на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "право" и професионална квалификация "юрист", проведено на 15 март 2018 г., бяха установени редица проблеми, които биха възникнали при прилагането на Наредбата за учебната 2018/2019 година. След като се запозна с работата на групата, на 21.03.2018 г. министърът на правосъдието Цецка Цачева изпрати писмо до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, с което иска да бъдат предприети действия по отлагане на влизането в сила на наредбата. Това ще даде възможност спорните моменти в нея да бъдат изчистени след обстоен анализ на експерти от Министерство на образованието и науката, Министерство на правосъдието и Национална агенция за оценяване и акредитация."

Това е вторият сериозен конфликт с новата наредба, който практически се появява преди тя още за влезе в действие за новата учебна година. През лятото на м.г. вече веднъж бе удължавано действието на предишната наредба, за да се избегне правният вакуум от неясно формулираните текстове.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява

Всеки втори лев на данъкоплатците е похарчен не съвсем законно или нехайно

22 сеп 2019, 664 прочитания

Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София 3 Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София

Евродепутатът може сериозно да размести резултатите за другите участници, интригата е дали има "политически бартер"

21 сеп 2019, 2567 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Излишъкът в бюджета се свива до 606 млн. лв. към март

Приходите растат, но разходите бързо ги настигат

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща