Какво ще изследва КЗК

В съобщението Комисията извежда пет точки, по които трябва да анализира медийния пазар в страната.

На първо място тя заявява, че ще изследва характеристиката, структурата на общия медиен пазар в страната (както и характеристиката и структурата на съответните подпазари в него). За тази цел ще бъде анализирана дейността на всички видове медии: вестници, списания и други периодични издания, медиите, разпространявани, чрез електронни съобщителни мрежи, като обществените или търговски електронни медии лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги, както и онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания. КЗК ще анализира всички релевантни факти и обстоятелства свързани с медийния пазар и установи съществуват ли данни или предпоставки за предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на общия медиен пазар и/или на негови подпазари в страната и ако да, какви са причините за това. Регулаторът ще преценява има ли бариери за навлизане на пазара и каква е пазарната концентрация. По тази линия вероятно ако се подходи формалистично и се гледат само декларирани собствености, които в голямата си част са известни, едва ли ще има изненади.

Комисията смята още да установи съществуващата и приложима нормативна уредба в страната спрямо медийния пазар, както и дали е налице саморегулация е сектора и от какъв характер е същата и както и да направи изводи и препоръки за състоянието на конкурентната среда в общия медиен пазар и неговите подпазари в страната.

Не е много ясно какво се иска

При така формулираните пределно общи задачи изгледите за някакви по-съществени разкрития на нарушения не са особено големи. Още повече, че както обясняват и от самата тях в писмото на министрите "не са конкретизирани действия на участници или съществуващи нормативни текстове, пораждащи загриженост или съмнение относно конкурентната среда в сектора".

"За да повиши ефективността на извършваните действия и в рамките на законовите си правомощия, Комисията ще изиска актуална информация от компетентните държавни органи, браншови организации и участници на съответните пазари. Заради значимия обществен интерес, КЗК призовава за активно съдействие при предоставянето на информация и данни във връзка с настоящото производство", пишат от КЗК.

Нещо като Пеевски, ама под друго име

В началото на февруари депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева внесоха за обсъждане в Народното събрание (НС) законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Той предвижда всички медии, не само печатните, както е сега по закон, а и сайтовете, да депозират пред Министерството на културата информация за това кои са собствениците им.

Текстът предвижда да се депозират и всички приходи извън рекламата и банковите заеми, т.е. финансиране от неправителствени организации, дарения и пр. Законопроектът предвижда още "осветляване" на бизнеса с разпространението на печатни материали и сезиране на Комисията за защита на конкуренцията, ако се установи, че един "играч" държи поне 1/3 от пазара на разпространението.

Законът на Пеевски не е внесен за разглеждане в медийната комисия в парламента. Междувременно обаче Народното събрание поискало от КЗК становище по закона на Делян Пеевски и група депутати от ДПС за печата. От антимонополния регулатор не са реагирали по това искане. КЗК не се ангажира и със срокове за анализа си, което също може да е фактор за задържане на предложенията на ДПС на трупчета.

Така с активните си действия по темата правителството демонстрира, че лично ще се заеме с медиите, което вероятно и напълно ще обезсмисли алтернативните предложения на Пеевски и сие. Ако това се случи това ще е вероятно първият неуспешен законопроект на депутата, който в дългата си парламентарна кариера досега има само няколко закона, които обаче неизменно получават одобрението на народните представители.