Корупцията в частния сектор е много висока, но не е най-големият проблем на бизнеса

Корупцията в частния сектор (разбирана като отношения между фирми или между фирми и техни служители) е широко разпространена, но далеч не е сред най-големите проблеми на бизнеса.

Прегледът на основните фактори, влияещи негативно върху развитието на бизнеса, сочи, че специфичните пречки пред фирмите са само косвено свързани с корупционните отношения, при това основно с корупцията в публичния сектор. Водещо значение за фирмите имат неконкурентните практики (за 39% от изследваните фирми), данъците и регулациите (32,2%), достъпът до кредитиране и политическата нестабилност. Корупцията и инфраструктурата са едва на пето място, посочени от 9,1% от фирмите.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Това се казва в доклада на Центъра за изследване на демокрацията, озаглавен "Корупцията в частния сектор в България". Във встъпителния текст към анализа изрично е посочено, че той "e пръв опит за системно изследване на проблемите на частната корупция в България": "Проблемът частна корупция е сравнително нов за изследователската и аналитичната практика, тъй като по принцип се приема, че корупцията е преди всичко проблем на държавното управление и в този смисъл не се отнася до управлението на собствеността в частния сектор."

Тези констатации са особено интересни в контекста на актуалния спор за законопроекта на правителството на промени в Наказателния кодекс, предлагащ екстремно засилване на наказателната репресия за корупцията в частния сектор и някои силно екзотични решения, водещи до практическо криминализиране на целия граждански оборот. Те най-малкото показват, че законопроектът е правен без подходящи анализи за размера на явлението частна корупция, за неговите проявления и съотношенията му с другите негативни практики и престъпления в този сектор.

Какво показва изследването



В анализа се сочи, че значението на корупцията като негативен фактор за бизнеса е силно диференцирано според големината на фирмата - за средните и големите фирми корупцията се оказва фактор с по-голяма относителна тежест – 28,6%. Като цяло относителната тежест на корупцията като препятстващ фактор расте с увеличение на размера на фирмата. Това вероятно говори за различното въздействие на определени елементи на бизнес средата в зависимост от размера на фирмата.


Същевременно, макар да поставят корупцията като проблем на по-задно място в сравнение с неадекватните регулативни действия на публичната власт, които водят до неконкурентни практики, интервюираните представители на бизнеса сочат много висока степен на разпространение на различни сценарии за "частна корупция", т.е. такава, която се развива между фирми в частния сектор или в отношенията служител – фирма. Това може да се обясни с факта, че оценките за вероятността от настъпването на негативни последици при реализация на различните корупционни сценарии са значително по-ниски.

"Като цяло може да се каже, че в частния сектор практики, свързани с корупция и намаляването на честността и прозрачността на бизнеса, са широко разпространени. В тази доминирана от корупционни практики на фирмено равнище среда вероятността от разкриване и санкция е сравнително ниска и в този смисъл много от нелегитимните сделки на фирмите и техните служители остават ненаказани", се сочи в анализа. Най-често срещани са корупционните сценарии "непотизъм и конфликт на интереси при търгове" (64,9%) и "даване на подкупи от посреднически фирми" (66,9%).

Що се отнася до някои от най-често срещаните сценарии/форми на корупция в отношенията между държавата и частния сектор, се очертава една силно притеснителна обща картина. Средно 70-75% от ръководителите на фирми посочват, че подкупи на/за политици, подкупи на административно ниво, клиентелизъм и завладяване на държавата се срещат много често или често. А именно това води до сериозните проблеми пред бизнеса, посочени на първо място, като регулации и неконкурентни практики. Основните регулационни препятствия пред бизнеса са честите промени в законодателството, сложност на административните процедури, неадекватна инфраструктура и липса на адекватни процедури за възстановяване на дългове.


Тенденции през годините

Като цяло резултатите от изследванията на корупцията в България през последното десетилетие показват една неустойчива тенденция на подобряване и влошаване на корупционната ситуация, която се характеризира с няколко по-важни особености.

Първо, тенденцията да се правят опити за сключване на корупционни сделки (корупционен натиск), както и превръщането на тези опити в реални сделки, намалява до известна степен след 2007 г., когато страната става член на ЕС. Основна причина за това е, че чувствително намалява значението на един от ключовите прокорупционни фактори – корупцията в митническата администрация.

Второ, след 2007 г. се формират нови области на корупционни отношения (например обществени поръчки), чието значение нараства поради значително по-големия обем от европейски средства, които страната усвоява. В резултат корупционната ситуация през 2015 г. се оказва по-благоприятна, но все пак подобна на ситуацията през 2000 г.

Трето, въпреки че е налице намаление на склонността на бизнеса да участва в корупционни сделки, доминиращата представа е, че администрацията е корумпирана и в този смисъл използването на корупционни механизми е както неизбежно, така и своеобразна защитна стратегия на бизнеса.

Корупция, административни спънки и законови неясноти пречат на бизнеса при обществените поръчки Основните пречки, които възпират бизнеса пред участието му в обществени поръчки, са корупция, административни спънки, непосилни изисквания и неясноти в Закона за обществените поръчки (ЗОП).Това сочи анкета на Българска търговско-промишлена палата сред членове на организацията по повод среща с представители на Световната банка, които проучват проблемите на обществените търгове в България. Над 40% от българските компании смятат, че има предварително набелязан за печеливш кандидат при избора за изпълнител на обществени поръчки. Малко над 20% от анкетираните са участвали в обществени поръчки и са ги печелили, а 20% никога не са участвали. Причината за незаинтересоваността от тяхна страна се дължи на ред причини: попълване на много и сложна документация, непосилни за малкия и средния бизнес гаранции, липса на информация за поръчките, невъзможност да се извърши целият обем на поръчката и др. Проучването показва,че след влезлия от април 2016 година нов ЗОП едва 13% от анкетираните компании забелязват подобряване в прозрачността на процедурите за обществени поръчки. Най-голяма част от тях (62%) биха желали обществените поръчки да се обявяват и провеждат само по електронен път, при ясни критерии.