Преюдициалното запитване не е начин да се бави делото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Преюдициалното запитване не е начин да се бави делото

Александър Корнезов, съдия в Общия съд на ЕС

Преюдициалното запитване не е начин да се бави делото

Съдията от Общия съд на ЕС Александър Корнезов пред "Капитал"

13657 прочитания

Александър Корнезов, съдия в Общия съд на ЕС

© Съд на ЕС


От 19 септември 2016 г. Александър Корнезов е съдия в Общия съд на ЕС. Преди това - от 2007 до 2016 г., е реферандер в Съда на Европейския съюз (СЕС).

Корнезов е роден през 1978 г., завършил е право в Софийския университет през 2002. Получава магистърска степен по европейско право в Колежа на Европа в Брюж през 2004 г., а четири години по-късно става доктор по право, от 2014 г. е доцент. Преподавал е в УНСС и СУ, гост-преподавател в Университета в Кеймбридж и в Льовенския католически университет.

"Капитал" го потърси за коментар по темата за т.нар. преюдициални запитвания, които националните съдилища са длъжни да отправят, когато има неясноти, свързани с правото на ЕС.

Ако трябва с три изречения да обясните какво е преюдициално запитване на човек, който няма никакви правни познания, а още по-малко - никаква представа за право на ЕС, какво бихте му казали?

Бих му дал следния пример: пациент страда от заболяване, което не се лекува в България, и по спешност заминава за Германия, за да получи лечение. При завръщането си в България иска Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да му възстанови разходите за лечението. НЗОК отказва и пациентът обжалва отказа му пред български съд. Българският съд не е сигурен дали, за да реши делото, трябва да приложи само българското право или също и разпоредба от правото на ЕС, която е относима в случая, или пък не е сигурен как да тълкува разпоредба от правото на ЕС (например регламент), която дава права на пациентите в подобна ситуация. С други думи, българският съд има нужда от помощ, за да реши правилно делото. За целта той може да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург. С него той моли Съда на ЕС да му укаже как да тълкува съответната разпоредба от правото на ЕС с цел да реши правилно висящото пред него дело.

Каква част от дейността на СЕС представляват преюдициалните запитвания?

Преюдициалните запитвания са най-важната част от правораздаването в Съда на ЕС. Статистически те представляват около 70% от всички дела. Но, отвъд статистиката, преюдициалното производство е от конституционно значение за правораздавателна система на Европейския съюз, тъй като то позволява да се установи дали националното право е в съответствие с правото на ЕС. В случай че Съдът на ЕС установи, че даден закон или подзаконов нормативен акт например противоречат на правото на ЕС, националните съдилища трябва да откажат да ги прилагат. Преюдициалното запитване също така има за цел да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки. Представяте ли си какво би се получило, ако всяка държава членка започне да прилага правото на ЕС по различен начин или да приема закони, които му противоречат? Преюдициалното запитване има за цел именно да попречи на подобни практики.

Всъщност най-важните решения на Съда на ЕС са постановени именно по повод на отправено преюдициално запитване от национален съд.

Как изглеждат запитванията, отправени от български съдилища, в контекста на тези от другите държави членки - показват ли специфични проблеми на държавата, на правото, на съдилищата?

По брой преюдициални запитвания българските съдилища се нареждат сред най-активните юрисдикции от Централна и Източна Европа, като дори изпреварват и някои от старите държави членки, които са съпоставими с България по население и брой съдилища. Към момента българските съдилища са отправили 121 преюдициални запитвания. Освен това като цяло българските преюдициални запитвания са допустими и добре мотивирани, а някои от тях предизвикаха развитие на правото на ЕС и на съдебната практика в съответната област.

По-задълбоченият анализ обаче разкрива и редица сериозни проблеми. Първият се състои в това, че българските върховни съдилища сравнително рядко отправят преюдициални запитвания, докато апелативните съдилища до този момент не са отправили нито едно запитване. В действителност около 90% от всички преюдициални запитвания са отправени от първоинстанционни съдилища. Тези стойности са далеч по–високи от средните в повечето държави членки. Това е повод за притеснение, тъй като върховните съдилища по принцип са длъжни да отправят преюдициално запитване за тълкуване на правото на ЕС, когато то е относимо за решаване на делото.

Вторият повод за безпокойство се състои в това, че преюдициалните запитвания, отправени в областта на гражданското, търговското и наказателното право, са рядкост. 80% от всички преюдициални запитвания са отправени от българските административни съдилища. В съдийските среди битува мнението, че това е нормално, тъй като правото на ЕС имало отношение най-вече към административното право. Това разбиране за правото на ЕС обаче е доста остаряло и не отговаря на действителността. Това показва, че в българското наказателно, гражданско и търговско право правото на ЕС се прилага по-рядко.

Трето, голяма част от преюдициалните запитвания са отправени само на няколко съдии от съдилищата в София и Варна. Това показва, че преюдициалното производство не е проникнало системно и повсеместно в българското правораздаване.

Има ли защита срещу отказа на съдилищата, които са последни инстанции, когато, въпреки че са длъжни, не отправят преюдициално запитване към СЕС?

Да. Първо, Европейската комисия може да образува производство срещу България за неизпълнение на задължение, което в някои хипотези може да доведе и до налагане на глоби.

Второ, държавата може да бъде осъдена да обезщети вредите, настъпили вследствие от решение на последна съдебна инстанция, което явно противоречи на правото на ЕС, по реда на режима на отговорността на държавата за вреди. Вече има редица прецеденти по този ред.

Трето, Европейският съд по правата на човека приема, че е налице нарушение на чл. 6 ЕКПЧ, когато последна инстанция откаже да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, без да мотивира достатъчно отказа си.

Твърди се, че отправянето на преюдициално запитване забавя гледането на делото и може да се използва за протакането му в интерес на някоя от страните?

Подобни твърдения са неоснователни. Всяко съдебно производство по необходимост отнема време. Ако следваме подобна логика, то трябва да отменим съдебния контрол въобще, тъй като отнема време.

По-конкретно на вашия въпрос, струва ми се важно да подчертая, че Съдът на ЕС прави всичко, което е по силите му, за да постанови решение по отправени преюдициални запитвания в разумен срок. Средната продължителност на преюдициалното производство постоянно намалява, като в момента е около 15 месеца. Всъщност Съдът на ЕС се произнася в срокове, които често са далеч по-кратки от сроковете, в които се произнасят националните съдилища.

Освен това правото на ЕС предвижда редица способи, които гарантират, че процесното право няма да бъде увредено, докато трае производството. Така например, ако е налице особена спешност или неотложност за решаване на делото, например ако е налице опасност лицето или процесното имущество да се укрие, националният съд може да поиска Съдът на ЕС да се произнесе по реда на бързото или на т.нар. спешно преюдициално производство, в рамките на които Съдът на ЕС постановява решение в срок от 1 до 3 месеца. Също така, ако е налице подобен риск, националният съд по искане на заинтересованата страна може да постанови привременни или обезпечителни мерки, докато трае преюдициалното производство.

В допълнение страните по делото се конституират като страни и пред Съда на ЕС. Така, ако някоя от страните има съмнения относно допустимостта на запитването, следва да ги изложи пред Съда на ЕС и последният ще се произнесе по повдигнатото възражение.

Така или иначе, ако някой иска да протака едно дело, има десетки други начини за това, които българските юристи за съжаление владеят до съвършенство. Но преюдициалното запитване не е сред тях. Най-малкото защото с отправяне на такова запитване производството се "пренася" в Съда на ЕС, където всякакъв натиск или внушения са изключени.

Интервюто взе Росен Босев,

От 19 септември 2016 г. Александър Корнезов е съдия в Общия съд на ЕС. Преди това - от 2007 до 2016 г., е реферандер в Съда на Европейския съюз (СЕС).

Корнезов е роден през 1978 г., завършил е право в Софийския университет през 2002. Получава магистърска степен по европейско право в Колежа на Европа в Брюж през 2004 г., а четири години по-късно става доктор по право, от 2014 г. е доцент. Преподавал е в УНСС и СУ, гост-преподавател в Университета в Кеймбридж и в Льовенския католически университет.

"Капитал" го потърси за коментар по темата за т.нар. преюдициални запитвания, които националните съдилища са длъжни да отправят, когато има неясноти, свързани с правото на ЕС.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    citoyen avatar :-|
    citoyen

    Има ли български еквивалент/синоним на думата "преюдициално" ?

  • 2
    kdo52372883 avatar :-?
    kdo52372883

    Мда, съдия Корнезов е много, много прав. За съжаление. Върховните съдилища не отправят преюдициални запитвания, понеже там разсъждават на принципа: "всичко мога, всичко знам - аз вълшебник съм голям!" А има и много съдии, които чисто и просто не им се занимава - т.е. не им пука достатъчно за правото. Било то европейско или българско. Хайде, да речем, че ВКС е пускал едно-две запитвания. Обърнете внимание, обаче, че темите на запитванията (особено напоследък) в никой случай не могат да се нарекат критично важни. Докато ВАС нищо не пускат - и няма и да пуснат. Понеже там е фрашкано с партийни калинки, балдъзи и брат'чеди.

    На гросо модо може да се каже, че върховните съдии образуват доста тълкувателни дела. Които обаче, за да бъдем честни, се влачат не по-малко от делата в СЕС - а понякога и повече. От време на време сезират и КС, разбира се. Но не много често - или поне не толкова често, колкото #Главния#Сотир. Той направо "ври-и-кипи", така да се каже. Но от таз негова "активност" ние хубаво рядко виждаме. Пък и, да си признаем, КС напоследък взе да излиза с доста "целесъобразни" решения. По всичко личи, че там половината съдии си пият кафето с Главния, а другата половина - с Оракула от Банки. И то - преди да си решат делата.

    Така че, многоуважаеми върховни съдии, може би е време да спрете да си губите време с КС. А направо да сезирате СЕС - там поне може да сте 100% сигурни, че никой не пие кафета по време на решаване на делата. Нито със Сотировци, нито с Деляновци. Нито в ЦУМ, нито другаде. Затова и няКОИ хора и обрачи гледат с такъв страх и омраза на преюдициалните запитвания. Защото това остана последният и единствен способ, върху който ТЕ не могат да влияят. Разбирай - да копрумпират и страхуват. Това е.

  • 3
    funcy74 avatar :-|
    МилевГео

    Няколко пъти правя искане за преюдициално запитване пред ВАС. Всичките пъти са ми отказвали, защото "съдът нямал нужда от тълкуване на този текст от закона, бил наясно". Поради тази причина например в България чужди юридически лица водят спорове за нелоялна конкуренция без да са търговски субект на територията на България, т.е дори без да се представени търговски или юридически тук в лично качество, един абсурд, по който "ВАС е наясно, че е законосъобразен" и преюдициално запитване в тази насока не му трябва! Когато нещо не им е ок на БГ съдиите и вече са решили как ще решат делото, няма как някой да им "размахва преюдизиални запитвания". Наясно са хората, с какво.....не е ясно!!!

  • 4
    goshoe avatar :-|
    goshoe

    "Средната продължителност на преюдициалното производство постоянно намалява, като в момента е около 15 месеца."

    То не е просто бавно. То е МНОГО бавно. Другите инстументи за протакане не могат да бъдат толкова ефективни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK