С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
24 5 апр 2018, 14:48, 26130 прочитания

Агент Сабина и бъдещето на досиетата

Публикуването на документите за интелектуалката Юлия Кръстева подсказва накъде трябва да се развива comdos

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Мисли, за да работиш

И още няколко теми от новия брой на "Капитал"

5 апр 2018

Юлия Кръстева е била сътрудник на Държавна сигурност

Светоизвестният философ, която от половин век живее във Франция, е сътрудничела на разузнаването

27 мар 2018

"Нито ред, нито знак от мен"

Комисията по досиетата отвори папката "Гоце". Първанов я качи на сайта си. Опозицията откри липсващи страници

20 юли 2007
Досието на световноизвестния семиотик Юлия Кръстева за пореден път събуди духовете от сянката на Държавна сигурност върху интелектуалния елит. Безспорният авторитет на Кръстева сред него и статутът ѝ на икона бяха подложени на остри критики от лявата страна на обществото ("и вашите хора са били доносници") и яростна защита на нейни привърженици ("няма нито ред, написан от нея").

Публикуването на нейното досие на страницата на комисията, макар да не е прецедент, е все пак необичаен акт и това даде повод на много публични личности да изкажат мнения "за" и "против". Досието на Сабина, както е било кодовото име на Юлия Кръстева в аналите на Държавна сигурност, е и повод за анализ на закона и дейността на така известната комисия за досиетата, защото в този случай се виждат много от недостатъците на този закон, но и неговите предимства.

1.5 млн. архивни единици са постъпили в Комисията по досиетата.

Миналата седмица комисията обяви принадлежността на Юлия Кръстева към структурите на ДС, по-специално Първо главно управление - външнополитическото разузнаване разузнаване. Документите представляват личното и работното досие на Сабина. Публикуването им дава възможност на анализаторите да направят своите изводи и интерпретации. Много е важно да се знае, че законът за досиетата не раздава присъди и наказания. Неговата функция е да бъдат разкрити наличните документи от архива на ДС за принадлежността на хора, които заемат държавни и обществени длъжности и които имат значителна роля по времето на прехода.

Идеята е те да бъдат осветени, за да знае обществото дали тоталитарните служби на комунизма не дърпат конците на промяната и моралния облик на тези хора, които продължават да определят развитието на обществото. До момента в комисията са постъпили повече от 1.5 млн. архивни единици, разкрити са 15 192 души, сътрудничили на службите, а са оповестени над 12 000 заради ограничения на закона за починали лица.

Казусът "Юлия Кръстева"

Всички експерти, с които "Капитал" разговаря, са категорични, че в окомплектоването на досието има много пропуски. Точно заради това са и предизвиканите спорове дали Юлия Кръстева е била агент на ДС или обект на разработка. В своя блог тя отрече всякакви вероятности да е сътрудничила на тайните служби: "Никога не съм принадлежала към никакви тайни служби - нито български, нито френски, нито руски или американски! Тези архиви са отлична илюстрация на методите, използвани от тоталитарната полиция...



Освен това не съм подкрепяла режима, от който избягах, и никога не съм писала за него. Фактът е, че натрупаните файлове за хората на все още недостатъчно разбитите тоталитарни служби продължават да са ефективни и днес, без да си даваме сметка кой и защо ги е писал. В крайна сметка този епизод можеше да бъде комичен и да изглежда дори романтичен, ако всичко това не беше толкова фалшиво и некритичното му повторение в медиите не беше толкова страшно."

Какво е известно за нея според работното и личното й дело? Тя заминава за Франция още през 1965 година и естествено ДС се интересува от нея. До 1971 година, когато се смята, че е вербувана, службите периодично ѝ обръщат внимание и попълват в досието различни справки, доноси от хора, които са се срещали с нея, информация за мъжа ѝ, родителите ѝ, сестра ѝ.

Свалена е от отчет през май 1973 година, защото се отнася "несериозно към поставените задачи", не се явява на срещи и не се стреми към официализиране на отношенията. ДС се интересува от Юлия Кръстева, защото тя успява (независимо от ДС) да влезе в левичарския елит на Франция, движи се в обкръжението на Ролан Барт, Жан-Пол Сартр и други известни световни интелектуалци като Умберто Еко.

Съпругът й Филип Солерс е също важен фактор в тези среди. Но ДС не се интересува от интелектуалците, а от промаоистките забежки на френската левица. В крайна сметка разработката е закрита, въпреки че ДС продължава да събира сведения за Кръстева до 1991 година, видно от описа на оперативните работници.


Агент Сабина и бъдещето на досиетата

Фотограф: Надежда Чипева


Документооборота го няма никакъв

В папката под №8230 има основно справки за нея, преразказани разговори на проведени с нея срещи и мнооооого празноти. Трябва да се знае, че в ДС е имало много пунктуална система за документооборот. Липсата на голяма част от документите налива вода в мелницата и на едните, и на другите. Дори експерти по архивите не са категорични дали Кръстева е била агент на ДС или не. Със сигурност известната интелектуалка е знаела с кого се среща и разговаря. Това става ясно обаче от преразказите на срещалите се с нея служители на ПГУ Любомиров, Петров и др.

Постановлението за разработката "Сабина" е с дата 19 юни 1971 г. Това е една от загадките в досието ѝ - щом е "разработка", а не "вербовка", означава, че тя е била разследвана от ДС, а не е сътрудничила на режима. Още повече че липсва картон образец 4, чрез който се регистрират агентите на ДС, а са налични образец 1 от 1969 година, чрез които се регистрират разработваните лица, и само един е с псевдонима на разработката, след като тя е заведена на 24 юни.

Но бивши служители на ПГУ обясняват, че "разработката" може да премине във "вербовка". Затова е странно, че в личното дело няма задължителните за документацията на ДС предложение за вербовка, план за вербовка, рапорт за извършена/отказана вербовка, декларация за доброволно сътрудничетво (за ПГУ това не е било задължително)... Объркващото е и че задължителните справки преди вербовката в централната картотека на ДС образец 1 и 2 са извършени постфактум. Видно от справката за вербовъчната беседа, на която Кръстева (твърди се) се е съгласила да бъде агент на ПГУ, тя е направена на 12 ноември 1970 г., т.е. 6 месеца преди изобщо да е открита разработката "Сабина".

Липсва и открито дело за оперативна проверка (ДОП), което обикновено прераства в дело за оперативна разработка (ДОР). В справките по отчета липсва картотекирането на Юлия Кръстева като агент. Описът за похарчени суми от Сабина е напълно празен, въпреки че е приложен формулярът към делото. Справката относно начина на връзка с агента, където са отбелязани явочни квартири, доверителни връзки, куриери, тайници и целият шпионски инструментариум, е абсолютно празна, като там е приложен само формуляр и дори няма име... В документите между 1971 и 1973 година Юлия Кръстева е наречена секретен сътрудник (СС) Сабина в една-единствена справка. През май 1973 година, когато е създадено постановление за прекратяване на контакта с нея, документът отново е с гриф "разработка "Сабина".

Изобщо технологията по вербовката на Юлия Кръстева по стандартите на ДС е тотално объркана. (Разбира се, тезата за прочистеното досие е доста атрактивна, но това не се доказва от сравнението между описа на материалите в доклада и тяхното присъствие в него.)


Фотограф: Надежда Чипева

Юлия шпионинът

В справките, в които оперативните работници на ДС са преразказали за срещите си с нея, има в общи линии само общи приказки. Като изключим факта, че срещите с агент Сабина са били твърде явни и извън рамките на всякаква конспирация, нещата, която тя е споделяла с ДС, са информации, за които тя открито говори, бидейки част от едно левичарско общество, което има отношение към идеите на маоизма. Самият контакт с нея е бил осъществяван чрез домашния ѝ телефон, срещите, когато се провеждат, става по кафенета, а на една от тях Кръстева пристига със сестра си. Сабина пък търси оперативния работник на служебния му телефон в посолството, наречено от него "прикритието".

Обърнато е внимание на това, че Сабина е искала помощ за издаването на изходна виза за баща й, тъй като такава му е била отказана, и удължаване на паспорта на сестра й. Показателно е, че тя моли за това точно човека, на когото съобщава информация, и то година след като вече е свалена от отчет. Което вероятно доказва, че много добре е знаела с кого е общувала през годините, макар че през цялото време се е държала доста фриволно за шпионин.

Юлия Кръстева не е била ценена като агент - информациите, получени от нея, са окачествеи като маловажни. Дали ДС са се надявали на нещо повече? Ако се съди по хората, които са пращани при нея да си общуват - най-вероятно да. Тя се среща с Владимир Костов, който по-късно става щатен офицер на ПГУ под журналистическо прикритие, а след това емигрира във Франция. Освен с него е поддържала контакти с агент Тибо̀, зад който псевдоним се крие бъдещият шеф на БТА Боян Трайков. За "вербовката", за която става дума по-горе, заминава на място високопоставен офицер от България, а на някои от документите има ремарки от други висши шефове в ПГУ. Но фактът, че разработката "Сабина" съществува по-малко от две години, показва, че очакванията са били напразни.

А сега накъде

Публикуването на досието на Юлия Кръстева съвпадна с кръгла маса за бъдещето на комисията по досиетата. И след категоричното заявление на шефа на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, че тя няма да бъде закрита, останаха въпросите за това дали ще бъде променена работата ѝ. Доц. Георги Лозанов, който беше в основата на инициативата "Чисти гласове", предложи ревизия на закона, тъй като според него информацията, която се публикува от архивите на ДС, не позволява необходимата морална оценка. А също така и законът да позволява на комисията да дава харатеристика и по съвест, а не само по закон.

Доц. Лъчезар Стоянов от НБУ смята, че бъдещето на комисията е в превръщането й в изследователски център, а обработените документи да се третират като нормално архивно наследство. Тези идеи имат и добри страни, и спорни. Дебатът след публикуването на досието "Сабина", както и това на Гоце, дейността на комисията с оповестяването на документи по определени теми сами показват сравнително ясна посока на развитие. Трябват повече публичност, анализи, разследвания и тотална дигитализация. Само така миналото ще стане достъпно и прочетено.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

6 ноември 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/healthforum

Иновации и добри практики в здравния сектор



Акценти в програмата:


  • Промени в здравноосигурителния модел
  • Тенденции в плащанията за здраве
  • Нови терапевтични хоризонти - бъдещите генни терапии
  • Иновации в здравеопазването в Норвегия
  • Болнична помощ и проблемите в управлението на лечебни заведения

Повече подробности на capital.bg/healthforum

Прочетете и това

Прокуратурата предаде на съд директора на БТА заради договор за бутилирана вода (обновена) 2 Прокуратурата предаде на съд директора на БТА заради договор за бутилирана вода (обновена)

Според обвинението Максим Минчев поръчвал вода двойно по-скъпо, отколкото струвала

19 окт 2018, 2933 прочитания

Седмични новини за енергетика Седмични новини за енергетика

В рубриката събираме всички най-важни новини от последните седем дни

19 окт 2018, 793 прочитания

24 часа 7 дни

19 окт 2018, 5492 прочитания

19 окт 2018, 3615 прочитания

19 окт 2018, 3443 прочитания

19 окт 2018, 3317 прочитания

19 окт 2018, 3158 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Трудовоправна консултация

Селекция с отговорите на адв. Лилия Борисова на читателските въпроси в рубриката "Трудовоправна консултация" на Karieri.bg през март 2018

Тихата здравна реформа

Докато обещава диалог за нов модел, здравното министерство прокарва драстични мерки за промяна в сектора

Топ 10 разрешения за строеж: Мащабното строителство

През лятото има повече от 10 проекта с РЗП над 10 хил. кв.м, като отново доминират жилищните проекти с леко движение при офисите

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Албания - балканска приказка

Красота и изненада отвъд клишетата на 600 км от София

Ново място: Simple

Менюто съдържа вече отдавна превърналите се в световна класика италиански специалитети

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 20.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Как "Джи Пи груп" стана най-големият строител

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 19.10.2018 Прочетете