Агент Сабина и бъдещето на досиетата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Агент Сабина и бъдещето на досиетата

Доц. Георги Лозанов предложи на кръглата маса комисията по досиетата да публикува повече информация, за да може да се правят морални оценки на хората от Държавна сигурност и техните агенти

Агент Сабина и бъдещето на досиетата

Публикуването на документите за интелектуалката Юлия Кръстева подсказва накъде трябва да се развива comdos

Йово НИКОЛОВ
29640 прочитания

Доц. Георги Лозанов предложи на кръглата маса комисията по досиетата да публикува повече информация, за да може да се правят морални оценки на хората от Държавна сигурност и техните агенти

© Анелия Николова


Досието на световноизвестния семиотик Юлия Кръстева за пореден път събуди духовете от сянката на Държавна сигурност върху интелектуалния елит. Безспорният авторитет на Кръстева сред него и статутът ѝ на икона бяха подложени на остри критики от лявата страна на обществото ("и вашите хора са били доносници") и яростна защита на нейни привърженици ("няма нито ред, написан от нея").

Публикуването на нейното досие на страницата на комисията, макар да не е прецедент, е все пак необичаен акт и това даде повод на много публични личности да изкажат мнения "за" и "против". Досието на Сабина, както е било кодовото име на Юлия Кръстева в аналите на Държавна сигурност, е и повод за анализ на закона и дейността на така известната комисия за досиетата, защото в този случай се виждат много от недостатъците на този закон, но и неговите предимства.

1.5 млн. архивни единици са постъпили в Комисията по досиетата.

Миналата седмица комисията обяви принадлежността на Юлия Кръстева към структурите на ДС, по-специално Първо главно управление - външнополитическото разузнаване разузнаване. Документите представляват личното и работното досие на Сабина. Публикуването им дава възможност на анализаторите да направят своите изводи и интерпретации. Много е важно да се знае, че законът за досиетата не раздава присъди и наказания. Неговата функция е да бъдат разкрити наличните документи от архива на ДС за принадлежността на хора, които заемат държавни и обществени длъжности и които имат значителна роля по времето на прехода.

Идеята е те да бъдат осветени, за да знае обществото дали тоталитарните служби на комунизма не дърпат конците на промяната и моралния облик на тези хора, които продължават да определят развитието на обществото. До момента в комисията са постъпили повече от 1.5 млн. архивни единици, разкрити са 15 192 души, сътрудничили на службите, а са оповестени над 12 000 заради ограничения на закона за починали лица.

Казусът "Юлия Кръстева"

Всички експерти, с които "Капитал" разговаря, са категорични, че в окомплектоването на досието има много пропуски. Точно заради това са и предизвиканите спорове дали Юлия Кръстева е била агент на ДС или обект на разработка. В своя блог тя отрече всякакви вероятности да е сътрудничила на тайните служби: "Никога не съм принадлежала към никакви тайни служби - нито български, нито френски, нито руски или американски! Тези архиви са отлична илюстрация на методите, използвани от тоталитарната полиция...

Освен това не съм подкрепяла режима, от който избягах, и никога не съм писала за него. Фактът е, че натрупаните файлове за хората на все още недостатъчно разбитите тоталитарни служби продължават да са ефективни и днес, без да си даваме сметка кой и защо ги е писал. В крайна сметка този епизод можеше да бъде комичен и да изглежда дори романтичен, ако всичко това не беше толкова фалшиво и некритичното му повторение в медиите не беше толкова страшно."

Какво е известно за нея според работното и личното й дело? Тя заминава за Франция още през 1965 година и естествено ДС се интересува от нея. До 1971 година, когато се смята, че е вербувана, службите периодично ѝ обръщат внимание и попълват в досието различни справки, доноси от хора, които са се срещали с нея, информация за мъжа ѝ, родителите ѝ, сестра ѝ.

Свалена е от отчет през май 1973 година, защото се отнася "несериозно към поставените задачи", не се явява на срещи и не се стреми към официализиране на отношенията. ДС се интересува от Юлия Кръстева, защото тя успява (независимо от ДС) да влезе в левичарския елит на Франция, движи се в обкръжението на Ролан Барт, Жан-Пол Сартр и други известни световни интелектуалци като Умберто Еко.

Съпругът й Филип Солерс е също важен фактор в тези среди. Но ДС не се интересува от интелектуалците, а от промаоистките забежки на френската левица. В крайна сметка разработката е закрита, въпреки че ДС продължава да събира сведения за Кръстева до 1991 година, видно от описа на оперативните работници.

Фотограф: Надежда Чипева

Документооборота го няма никакъв

В папката под №8230 има основно справки за нея, преразказани разговори на проведени с нея срещи и мнооооого празноти. Трябва да се знае, че в ДС е имало много пунктуална система за документооборот. Липсата на голяма част от документите налива вода в мелницата и на едните, и на другите. Дори експерти по архивите не са категорични дали Кръстева е била агент на ДС или не. Със сигурност известната интелектуалка е знаела с кого се среща и разговаря. Това става ясно обаче от преразказите на срещалите се с нея служители на ПГУ Любомиров, Петров и др.

Постановлението за разработката "Сабина" е с дата 19 юни 1971 г. Това е една от загадките в досието ѝ - щом е "разработка", а не "вербовка", означава, че тя е била разследвана от ДС, а не е сътрудничила на режима. Още повече че липсва картон образец 4, чрез който се регистрират агентите на ДС, а са налични образец 1 от 1969 година, чрез които се регистрират разработваните лица, и само един е с псевдонима на разработката, след като тя е заведена на 24 юни.

Но бивши служители на ПГУ обясняват, че "разработката" може да премине във "вербовка". Затова е странно, че в личното дело няма задължителните за документацията на ДС предложение за вербовка, план за вербовка, рапорт за извършена/отказана вербовка, декларация за доброволно сътрудничетво (за ПГУ това не е било задължително)... Объркващото е и че задължителните справки преди вербовката в централната картотека на ДС образец 1 и 2 са извършени постфактум. Видно от справката за вербовъчната беседа, на която Кръстева (твърди се) се е съгласила да бъде агент на ПГУ, тя е направена на 12 ноември 1970 г., т.е. 6 месеца преди изобщо да е открита разработката "Сабина".

Липсва и открито дело за оперативна проверка (ДОП), което обикновено прераства в дело за оперативна разработка (ДОР). В справките по отчета липсва картотекирането на Юлия Кръстева като агент. Описът за похарчени суми от Сабина е напълно празен, въпреки че е приложен формулярът към делото. Справката относно начина на връзка с агента, където са отбелязани явочни квартири, доверителни връзки, куриери, тайници и целият шпионски инструментариум, е абсолютно празна, като там е приложен само формуляр и дори няма име... В документите между 1971 и 1973 година Юлия Кръстева е наречена секретен сътрудник (СС) Сабина в една-единствена справка. През май 1973 година, когато е създадено постановление за прекратяване на контакта с нея, документът отново е с гриф "разработка "Сабина".

Изобщо технологията по вербовката на Юлия Кръстева по стандартите на ДС е тотално объркана. (Разбира се, тезата за прочистеното досие е доста атрактивна, но това не се доказва от сравнението между описа на материалите в доклада и тяхното присъствие в него.)

Фотограф: Надежда Чипева

Юлия шпионинът

В справките, в които оперативните работници на ДС са преразказали за срещите си с нея, има в общи линии само общи приказки. Като изключим факта, че срещите с агент Сабина са били твърде явни и извън рамките на всякаква конспирация, нещата, която тя е споделяла с ДС, са информации, за които тя открито говори, бидейки част от едно левичарско общество, което има отношение към идеите на маоизма. Самият контакт с нея е бил осъществяван чрез домашния ѝ телефон, срещите, когато се провеждат, става по кафенета, а на една от тях Кръстева пристига със сестра си. Сабина пък търси оперативния работник на служебния му телефон в посолството, наречено от него "прикритието".

Обърнато е внимание на това, че Сабина е искала помощ за издаването на изходна виза за баща й, тъй като такава му е била отказана, и удължаване на паспорта на сестра й. Показателно е, че тя моли за това точно човека, на когото съобщава информация, и то година след като вече е свалена от отчет. Което вероятно доказва, че много добре е знаела с кого е общувала през годините, макар че през цялото време се е държала доста фриволно за шпионин.

Юлия Кръстева не е била ценена като агент - информациите, получени от нея, са окачествеи като маловажни. Дали ДС са се надявали на нещо повече? Ако се съди по хората, които са пращани при нея да си общуват - най-вероятно да. Тя се среща с Владимир Костов, който по-късно става щатен офицер на ПГУ под журналистическо прикритие, а след това емигрира във Франция. Освен с него е поддържала контакти с агент Тибо̀, зад който псевдоним се крие бъдещият шеф на БТА Боян Трайков. За "вербовката", за която става дума по-горе, заминава на място високопоставен офицер от България, а на някои от документите има ремарки от други висши шефове в ПГУ. Но фактът, че разработката "Сабина" съществува по-малко от две години, показва, че очакванията са били напразни.

А сега накъде

Публикуването на досието на Юлия Кръстева съвпадна с кръгла маса за бъдещето на комисията по досиетата. И след категоричното заявление на шефа на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, че тя няма да бъде закрита, останаха въпросите за това дали ще бъде променена работата ѝ. Доц. Георги Лозанов, който беше в основата на инициативата "Чисти гласове", предложи ревизия на закона, тъй като според него информацията, която се публикува от архивите на ДС, не позволява необходимата морална оценка. А също така и законът да позволява на комисията да дава харатеристика и по съвест, а не само по закон.

Доц. Лъчезар Стоянов от НБУ смята, че бъдещето на комисията е в превръщането й в изследователски център, а обработените документи да се третират като нормално архивно наследство. Тези идеи имат и добри страни, и спорни. Дебатът след публикуването на досието "Сабина", както и това на Гоце, дейността на комисията с оповестяването на документи по определени теми сами показват сравнително ясна посока на развитие. Трябват повече публичност, анализи, разследвания и тотална дигитализация. Само така миналото ще стане достъпно и прочетено.

Досието на световноизвестния семиотик Юлия Кръстева за пореден път събуди духовете от сянката на Държавна сигурност върху интелектуалния елит. Безспорният авторитет на Кръстева сред него и статутът ѝ на икона бяха подложени на остри критики от лявата страна на обществото ("и вашите хора са били доносници") и яростна защита на нейни привърженици ("няма нито ред, написан от нея").

Публикуването на нейното досие на страницата на комисията, макар да не е прецедент, е все пак необичаен акт и това даде повод на много публични личности да изкажат мнения "за" и "против". Досието на Сабина, както е било кодовото име на Юлия Кръстева в аналите на Държавна сигурност, е и повод за анализ на закона и дейността на така известната комисия за досиетата, защото в този случай се виждат много от недостатъците на този закон, но и неговите предимства.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Ураган от VІ-та степен в чаша с вода. Някой има полза от него, ако че ще отшуми след седмица...

    В БГ малцина знаем коя е г-жа Юлия Кръстева. И допускам, че и за останалите от малцинството позваначи мръсотията по медиите няма да има никакво значение за оценката на Кръстева като философ, лингвист и пр. Тази мръсна пяна е за останалите, които нито знаят коя е Юлия Кръстева, нито се интересуват какво е написала, нито някога ще посегнат към нийна книга. Мръсотията е насочена към тях, защото тя е питателната среда на тяхното съществуване - клюки и сензации. И разбира се - нова ос на противопоставяне в обществото: интелигенти срещу не такива. И по традиция т.н. дясно, отъждествяващо се с Цецо Цв, Гого Лозанов, Келбечева и пр. са на страната на вторите...

    Колцина са световно различимите българи? Кристо, Юлия Кръстева, Христо Стоичков? Друг?
    Това ритуално убийство на национален авторитет е безобразно по няколко причини:
    - абсурдната Комисия за незнамкаквоси омърсява г-жа Кръстева по ПРЕРАЗКАЗИ на нейни съобщения! Преразкази!
    - пререзказването е ставало през времето от 1971 до 1973 г. Преди 45 години. Преди 2 поколения българи.
    - нищо от преразказаното по никакъв начин не се е отразило никога никому .

    И защо се прави тогава?
    - за да се омърси един ляв интелектуалец;
    - за да оправдае безсмисленото си съществуване комисията на добричкия милиционер Костадинов и Со;
    - за да се вкарват нови разделителни линии в обществото и в тяхната пяна да се скриват същностните му проблеми.

    Журналистическият ти ренесанс е доста ялов. Не мислиш ли?



  • 2
    blagocvetanov avatar :-?
    Благовест Цветанов

    Според мен досиетата трябва да се сканират и качат в интернет пространството. Комисията по разкриване на досиетата да публикува абсолютно всички налични досиета и да се преструктурира като архивен или изследователски център. Вече мина повече от четвърт век от падането на престъпния режим. Нека досиетата се качат на свободен достъп в интернет и да се гледа обективно на тях. Да се изучават, анализират и т.н. Какво ни пречи това да се случи? Защо не го правим? Това е част от миналото ни като страна, като история.

  • 3
    blagocvetanov avatar :-|
    Благовест Цветанов

    Според мен досиетата трябва да се сканират и качат в интернет пространството. Комисията по разкриване на досиетата да публикува абсолютно всички налични досиета и да се преструктурира като архивен или изследователски център. Вече мина повече от четвърт век от падането на престъпния режим. Нека досиетата се качат на свободен достъп в интернет и да се гледа обективно на тях. Да се изучават, анализират и т.н. Какво ни пречи това да се случи? Защо не го правим? Това е част от миналото ни като страна, като история.

  • 4
    baza avatar :-(
    Божидар Здравков

    Извинявам се, че в толкова важна тема забелязвам "дреболии". "Документооборота го няма никакъв". Толкова ли е трудно в изречение от четири думи да познаете кое е подлог?

  • 5
    ijotata avatar :-P
    ijotata

    Тъй-тъй... фърлихме кал върху единствения жив наш интелектуалец от световен мащаб /че той Цветан Тодоров си умря миналата година/. Заглавието в Ню Йорк Таймс е: "България набеждава Френски мислител за таен агент". (https://www.nytimes.com/2018/04/01/arts/julia-kristeva-bulgaria-communist-spy.html)

    Нито единият ми е любимец ни другият, но това са социално ангажирани мислители... френски както се оказва. :))) Има дълбока причина да не са български... нас ни стигат комунистическите шпиони отпреди 50 години.

  • 6
    baza avatar :-|
    Божидар Здравков

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Уважаеми г-н докторе:
    - комисията по досиетата не е абсурдна, нито съществуването и е безсмислено. Необходима е за да се помнят и не се повтарят грешките на престъпния комунистически режим. Никой не би си помислил в Германия да говори подобно нещо за комисията на пастор Гаук, изследващ документите на ЩАЗИ. Германия от съсипана държава преди 70 години сега е моторът на ЕС, а ние сме на опашката;
    - разделителната линия между палачи и жертви (огромна част от българите, макар и непострадали пряко) не се създава от комисията;
    - човек се съди по делата ("по делата ще ги познаете"), а не по нелепата нападка "добрички милиционер";
    - "Преди 45 години". Когато се отнася до комунистическите престъпления, може би искате да помним само като маймуните - от клон до клон? Да забравим чл. 1 на конституцията за ръководната роля на Партията. Но да помним "безплатното" образование, здравеопазване и картите за почивка.

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D


    До коментар [#6] от "
    baza
    ":

    Драги baza,

    Споровете са безсмислено нещо, защото няма случай доводите на едната страна да са убедили другата.
    Затова само ще опитам да насоча мисълта ви към няколко факта. Заключенията си правете сам:
    1. Между комисията Гаук и тази на Костадинов няма нищо общо. Германците събраха всичко, подредиха го, описаха го и го отвориха за обществото. И направиха това непосредствено след обединението. Лустрираха когото лустрираха. Българската комисия 30 г. след еди каквото си вади на час по лъжичка по някое досие, от което освен медиен шум не произтича нищичко. За какво се прави тази обществена агония? Я отидете и поискайте да прочетете досието на Юлия Христова или на когото се сетите. Така наживо ще видите разликата;
    2. Всяка държава има разузнаване (не съм сигурен дали сегашната ни има). Разузнаването е инструмент на държавата, а не обратно. Моля да не се бърка политическата милиция с разузнаването. Подвеждането на всичко под един знаменател и сатанизирането и разузнаването е някакъв местен феномен. Никъде по света го няма.;
    3. Десните заклеймиха (и продължават да го правят) всеки българин, имал допреди 29 г. някакво отношение с българското разузнаване: независимо дали е портил приятелите си, или е осигурявал технологии за българската индустрия. В същото време нищо не се казва за български граждани, поставили се в услуга на чуждо разузнаване. Това по-похвално ли е? Отворете Наказателния. Има глава ІІ Предателство и шпионство. Значи е престъпление. Защо не се говори за подобни персони? Не вярвам да ги няма.
    Веднага ще ви дам и пример - Георги Марков. По много идентична схема любимецът на Първия през 1969 г напуска страната. Той изпълнявал ли е оттатък задачи на българското (комунистическо) разузнаване? А бил ли е вербуван и от британското? Работил ли е срещу родината си?
    Само питам.Защото настоящият НК е от май 1968 г. Тоест и тогава предателството и шпионството са били престъпление. Прочетете, моля, чл. 101(1).

  • 8
    263i avatar :-|
    263i

    Това, че досието е прочистено го посочиха доста експерти вкл и самата комисия.

    Но за г-н николов това е треотважен факт споменат веднъж в скоби.

    Има термин "полезен идиот" измислен от ляв интелектуалец...

  • 9
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    До коментар [#4] от "baza":

    "Извинявам се, че в толкова важна тема забелязвам "дреболии". "Документооборота го няма никакъв". Толкова ли е трудно в изречение от четири думи да познаете кое е подлог?"

    Извинявам се, но изречението е правилно граматически. Ако мислите, че "документооборот" трябва да бъде с пълен член, грешите. Заменете го с местоимение и ще получите "Него го няма никакъв", а не "Той (подлог) го няма никакъв".

  • 10
    mathematics avatar :-|
    Mатематик

    Досието е фалшиво.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK