С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 5 апр 2018, 17:31, 9050 прочитания

Пламен Георгиев: Съюзът на съдиите погазва човешките ми права

Председателят на антикорупционната комисия размаха пръст на най-голямата магистратска организация заради нейна позиция

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Председателят на антикорупционната комисия Пламен Георгиев се оплака в четвъртък с отворено писмо на Народното събрание, Европейската комисия и Висшия съдебен съвет, че Съюзът на съдиите (ССБ) погазва правото му на мнение и на свободно изразяване. Според Георгиев нарушаването на правата му било осъществено с отвореното писмо, което най-голямата магистратска организация в България изпрати ден по-рано до същите институции.

Повод за писмото на ССБ беше интервю на Георгиев в сайта "Правен свят", в което той критикува и обвинява в лъжа съдия от Софийския градски съд. Съдията гледа делото, което Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество води срещу Цветан Василев и още 27 юридически и физически лица за конфискация на имущество за над 2 млрд. като придобито от престъпна дейност. Гневът на Георгиев е породен от инициативата на съдията да отправи запитване до Съда на ЕС в Люксембург по това дело, като запита дали българският закон съответства на европейското право. Резултатът е, че председателят на КПКОНПИ посвети на това цяло интервю, с което се опита да дискредитира съдията.


А ССБ написа в писмото си, че "така направените коментари от страна на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество представляват недопустима намеса в работата на съда". Съюзът поиска от ВСС да предприеме подходящи мерки да защити авторитета на съда.

"Обръщам се към вас във връзка с опит за грубо погазване на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от неправителствената организация Съюз на съдиите в България – сдружение на магистрати, призвани априори да бранят и защитават законността и основните човешки права", започва писмото си Пламен Георгиев. "Изразената от Съюза на съдиите в България позиция е в разрез с чл. 10 от Конвенцията, който еднозначно постановява, че "всеки има право на свобода на изразяването на мнения", пише още председателят на антикорупционната комисия. И сочи, че свободата му на изразяване не може да бъде ограничавана само защото заема висш държавен орган, в противен случай би бил дискриминиран.

Анализирайки Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, Пламен Георгиев казва, че хипотезите, при които се ограничава свободата на словото, в не по-малка степен "важат и за съдиите и техните организации, които по дефиниция са призвани да бранят както авторитета на съда, така и безпристрастността на правосъдието". Тъй като ССБ цитира в писмото си текста от антикорупционния закон, който казва, че комисията си изпълнява задълженията, ръководена от принципите на законност и обективност, Пламен Георгиев отговаря: "Същевременно чл. 4 от Закона за съдебната власт постановява: "Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно." Същото би трябвало да важи в не по-малка степен за съдиите и техните организации, а изопачаването на думите ми хвърля съмнение върху тази безпристрастност."



От казаното личи, че Пламен Георгиев не вижда разлика между изказване на държавен орган, натоварен с власт, какъвто е той, и позиция на съсловна организация в защита на съсловието. Нещо повече - свободата на изразяване като основно право се свързва с личността, а не с държавна институция, която има правомощия (задължения да упражнява власт в рамките на закона), а не свободи. Позицията на Пламен Георгиев не е изпратена от личния му мейл, а за разпространението й е използван държавен ресурс - тя е качена на сайта на оглавяваната от него институция и разпратена до медиите от служител на комисията. Така тази публикация е позиция на държавния орган, като очевидно изказването не се възприема дори от самия Георгиев като лично мнение.

Всъщност Пламен Георгиев "обръща" цялостната концепция за човешките права, която не е измислена, за да пази институциите от гражданите, а обратното. Нещо повече - позицията на ССБ има за цел да запази авторитета на съда. И в тази посока има предостатъчно практика на ЕСПЧ. "Трябва да се вземе под внимание специалната роля на съдийското съсловие в обществото. Като гарант на правосъдието – основна ценност в една правова държава, то трябва да се ползва с доверието на гражданите, ако искаме да изпълнява своите функции. Следователно е необходимо доверието в съдиите да бъде защитавано от разрушителни и злостни атаки, които в основата си са несъстоятелни, особено като се има предвид това, че критикуваните съдии са задължени да не разкриват служебна тайна (да обсъждат висящи дела), което изключва възможността да отговорят на обвиненията", се казва в решението по делото Prager And Oberschlick v Austria.
Председателят на антикорупционната комисия не приема извода в писмото на Съюза на съдиите в България, че "в цялост интервюто внушава, че българският съд е некомпетентен, зависим, обвързан". Този извод е "в сферата на личното мнение и усещанията, с които българското законодателство не се занимава". Освен това в интервюто си пред "Правен свят" "на директен журналистически въпрос" дали вижда скрит умисъл в действията на съдиите от Софийския градски съд той бил отговорил: "Не мога да коментирам такъв въпрос, просто излагам фактите."

Писмото завършва със серия от "факти", които Пламен Георгиев сочи като аргумент. "Капитал" предлага своя коментар на тези негови твърдения:

Факт е, че от над 20 искания на страни по дела за преюдициални запитвания до съда в Люксембург това е второто, уважено и изпратено от български съд.

От думите на Пламен Георгиев не става ясно какво точно има предвид, но според статистическите данни, цитирани от българския съдия в Общия съд на ЕС Александър Корнезов, "българските съдилища са сред най-активните юрисдикции от Централна и Източна Европа по брой преюдициални запитвания. В периода от 1 януари 2007 до 30 септември 2017 г. те са отправили 113 преюдициални запитвания, което ги нарежда сред първите четири държави членки от Централна и Източна Европа (за сравнение - унгарските съдилища са отправили 145 преюдициални запитвания за същия период от време, румънските – 135, полските – 119, латвийските – 58, чешките – 52, и т.н.)".

В същата лекция съдия Корнезов отбелязва: "От друга страна обаче, по-задълбоченият анализ показва, че преюдициалното производство у нас се прилага в ограничен брой съдилища от ограничен брой магистрати. Въпреки това последиците от прилагането на преюдициалното производство у нас са огромни. Преюдициалното запитване се утвърди в тези 10 години по безпрецедентен начин както като средство за преразглеждане на практиката на върховните съдилища, така и като средство за предизвикване на промяна в законодателството."

Факт е, че преюдициалното запитване се отправя две години след внасянето на иска от страна на комисията и отговорите на ответната страна по този иск.

Съдът има пълна свобода да прецени в кой момент да отправи запитването, а има случаи, когато отправя преюдициално запитване два пъти по едно дело. Преюдициално запитване могат да направят и горните инстанции. Нещо повече - нормално е това да стане, след като се изясни дали делото ще се гледа въобще, т.е., когато се разменят книжата между страните. В конкретния случай това е станало след приключване на администрирането на делото, в резултат на което част от производството е било отделено в друго дело.

Факт е, че въпросите по запитването повтарят в голяма част мотивите на една от страните по това дело.

Не е съществено кой повдига въпросите в рамките на едно дело, а доколко те са съществени и аргументирани. По въпросите, повдигнати в преюдициалното запитване, има няколокогодишен спор и образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд.

Факт е, че делото към този момент не е тръгнало по същество и след повече от 2 години е на етап подготовка в закрито заседание.

Делото е обемно и с много страни, което е резултат от решението на самата комисия да внесе иска по този начин.

Факт е, че България е в наказателна процедура заради Директива 2014/42/ ЕС, която не е транспонирана в българското законодателство и към настоящия момент.

Тук Пламен Георгиев влиза в противоречие сам със себе си. В интервюто той казва: "Аз бях силно изумен, защото тази директива изобщо не третира гражданската конфискация, която третира законът." През 2015 г. депутати от ГЕРБ внасят проект за промени в закона за конфискация и колкото и странно да е, Пламен Георгиев (тогава председател на КОНПИ) ги представя пред правната комисия "от името на вносителите". В мотивите за тези промени е записано: "Направените предложения са и в синхрон с приетата Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС. Целта е установяването на по-ясни и по-ефикасни правила за конфискуване на активи, които не са пряко свързани с конкретното престъпление; улесняване на конфискуването на активи, което ще затрудни престъпните дейности, защита на икономиката срещу проникването на престъпни елементи и корупцията и възстановяването на печалбите, придобити от престъпниците, на публичните органи, предоставящи услуги на гражданите."

И накрая, факт е, че като страна по делото комисията научи за решението на съда от медиите, а не от самия съд, както би следвало.

Като първоизточник на информацията за отправеното преюдициално питане "Капитал" уточнява, че системата за движението на делата в Софийския градски съд е отворена за всеки регистриран потребител. Именно така разбрахме и за определението на съда. Това, че юрисконсултите на комисията не са проверявали делото редовно, е техен проблем, а не наш.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца

Под съоръжения в страната са открити не само сметища и струпани гуми, но и овчарник

23 авг 2019, 1252 прочитания

Чума отвъд прасетата Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

23 авг 2019, 599 прочитания

24 часа 7 дни

23 авг 2019, 3658 прочитания

23 авг 2019, 3524 прочитания

23 авг 2019, 2457 прочитания

23 авг 2019, 1523 прочитания

23 авг 2019, 1514 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Минималната заплата ще стигне 650 лв. през 2021 г.

Държавните финанси ще са на дефицит до 2019 г., увеличават се основно текущи разходи, а икономиката ще расте над потенциала си според документ на Министерството на финансите

Новите от запаса

Как изглежда едномесечната подготовка за доброволния резерв на Българската армия отвътре

Помните ли фразата: "Защото сте абсолютен престъпник!"

Стратегията на Иван Гешев за повече публичност на прокуратурата не е нова, вече има достатъчно примери за вредите от подобни практики

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците