Държавата иска всеки със застраховка да плаща "такса" зърнопроизводител

Концепцията на земеделското министерство за нова държавна агенция за борба с градушките е абсурдна, защото ще натовари всички граждани, които застраховат колите и жилищата си, тъй като полиците им ще поскъпнат. А платените от тях допълнителни средства ще облагодетелстват предимно едрите зърнопроизводители, които по традиция не сключват застраховки.

Това става ясно от позиция на Асоциацията на българските застрахователи, която реагира критично на проекта. Той бе публикуван за обществено обсъждане, което приключва в средата на април. След това се очаква да бъде бързо придвижен към парламента.

Кой плаща сметката

Ако могат да се обобщят, критиките на застрахователите са по две направления: първото е моделът на финансова издръжка, а второто засяга цялостната философия зад проекта.

Според плана на земеделското министерство новата държавна агенция ще се издържа от три източника на средства: целеви трансфер от бюджета за борба с градушките и пропадналите площи, отчисления от земеделските производители на база заявена площ за подпомагане (тоест ще се намалява субсидията им) и вноски от застрахователните компании на база на продадените от тях застраховки в класовете "Сухопътни превозни средства", "Пожар и природни бедствия", "Други щети на имуществото".



Абсурдът е, че така граждани, които добросъвестно се лишават от доход, инвестирайки го в покритие на риска от злополуки, на практика ще покриват загубите на земеделски стопани. Така тежестта на отговорността се преразпределя не сред заинтересованите от покритието земеделци, а сред застрахованите по друга линия лица. От асоциацията са категорични, че този своеобразен данък ще оскъпи застрахователната услуга, и то в най-масовите застраховки, като "Каско" за автомобилите например. Това ще забави развитието на доброволното застраховане, което ще доведе до негативни социални последствия.

"На практика се получава, че от една страна, застрахователите биха финансирали загубите на големи земеделски производители, които принципно не сключват застраховки, а от друга страна – източник на финансиране биха били застраховани лица, които не са предмет и не са облагодетелствани от концепцията", пише в позицията на професионалната асоциация.

Вместо застрахователен пул - още повече държава

Другата група критики са насочени към цялостната идея зад създаването на структурата. Вместо да се работи по създаването на общ застрахователен пул за покритие на всякакви селскостопански рискове, не само градушки, се действа на парче, и то по начин, който продължава да не стимулира заинтересованите лица да поемат отговорност за риска. Когато се работи по условията на застраховането, се постига възможност за превантивни действия и се покриват щетите в пълен обем. Така например при последните две градоносни бури над София от 2007 и 2014 година застраховалите се лица получиха обезщетения за претърпените вреди.

"Нашите проучвания сочат, че моделът за управление на риска от неблагоприятни климатични събития в земеделието, предложен в концепцията, не се прилага в развитите европейски държави, което приемаме за индикатор за неговата неефективност. Единствено в ограничен брой държави от бившия социалистически блок (България, Молдова, Сърбия, Румъния, Русия, Македония, Словения) защитата от неблагоприятни климатични събития в земеделието, в частност градушки, продължава да се финансира от държавата.

Считаме, че е необходимо цялостно преосмисляне на Концепцията за управление на риска от неблагоприятни климатични събития в земеделието, с преориентиране от научно необосновани и неефективни методи към стимулирането на застраховането на земеделските стопани, което е водещият подход дори в планово развивани земеделски сектори като тези в Китай и Индия", пише в критичната позиция на асоциацията (виж цялата позиция в прикачения файл).

Оттам обръщат внимание, че новата държавна агенция ще се сдобие с правомощия, които са на практика застрахователна дейност, и това би било в противоречие с Кодекса за застраховането. Това е още един аргумент за връщане на проекта и преработването му до модел за публично-частно партньорство.