Европейският съд по правата на човека в Страсбург съобщи, че на 12 април, четвъртък, ще обяви решение по трите жалби за т.нар. царски имоти.
Новината е изненадваща, защото до момента нито една от жалбите не е комуникирана, т.е. съдът до момента не е съобщил на българското правителство, че такава жалба е получена, какви са оплакванията по нея, както и въпросите, на които би искал да получи отговор от българските власти. При това първата жалба е подадена преди седем години - през 2010 г., непосредствено след като парламентът гласува мораториум върху разпореждането и експлоатацията на върнатите имоти. Втората жалба е от 2012 г. и е по повод на влязлото в сила решение на съда, с което се потвърждава отказът на държавата да върне на царските наследници имението "Кричим". Третата жалба е подадена миналата година след окончателните решения на българския съд, с които бе обявена за незаконна реституцията на имотите "Ситняково" и "Саръгьол" и те бяха присъдени на държавата. Досега единствената информация за тези жалби в публичното пространство беше от публичните изявления на бившия цар и неговите адвокати. Всичко това дава основание на експерти по процедурите в Страсбург да коментират пред "Капитал", че доколкото ще бъде обявено решение преди комуникирането на жалбите, логично е да се очаква, че те (или част от тях) ще бъдат отхвърлени като явно недопустими.
Жалбите
Две от жалбите са подадени само от Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок - по повод на трите влезли в сила съдебни решения, с които съдът обяви за незаконна реституцията на имотите "Ситняково" и "Саръгьол" и потвърди отказа на държавата да им върне имението "Кричим".
Третата жалба, която всъщност е първа по време, подадена през 2010 г., непосредствено след като парламентът наложи мораториум върху разпореждането и експлоатацията на всички имоти и вещи, възстановени на царските наследници, е подписана от седем жалбоподатели – освен от Симеон и Мария-Луиза и от техните братовчеди, деца на леля им княгиня Надежда, като наследници на цар Фердинанд. Това са гермaнските граждани Фердинанд фон Вюртемберг, роден през 1925 г. Александър фон Вюртемберг (1933 г.), Ойген фон Вюртемберг (1930 г.), Софи де Вюртемберг (1937 г.) и Маргарет дьо Шевини (1928 г.).
Мотивите ще влязат като аргумент за политиката по царските имоти
Решението и особено мотивите към него са изключително важни, защото държавата все още се колебае в политиката си по отношение на царските имоти - най-вече защото политическият елит се опитва да използва темата като средство да манипулира Сакскобургготски като политически играч, а освен това - и като средство за пиар. Потвърждение за това бе и опитът на правителството от края на м.г. да реставрира реституцията наново, като се откаже от заведените висящи съдебни дела за имотите - за "Царска Бистрица", "Врана", стопанство "Врана", горите в Рила, и поеме курс към споразумение със Сакскобургготски. В подкрепа на тази политика бе изваден основният аргумент, че Съдът в Страсбург "със сигурност" ще осъди България по заведените дела. Интересното е, че това не си позволиха да коментират министрите Цецка Цачева и Николай Нанков (на правосъдието и на регионалното развитие), които се оказаха фронтмени на тази акция, а външни за институциите "експерти", най-вече от средите на бившето НДСВ.
Само общественото недоволство от тази явно задкулисна политика предотврати този опит на правителството да постави наново въпроса за връщане на имотите, но остави темата отворена. Още повече че мораториумът върху разпореждането и експлоатацията на имотите през 2009 г. беше приет до гласуването на специален закон, а работата по него така и никога не е започвала (виж карето най-отдолу).
Междувременно обаче темата за закона става все по-неактуална, понеже споровете за собствеността върху имотите бяха вкарани в съда, някои получиха окончателно решение, други чакат касация пред върховния съд, а само делото за двореца "Врана" е още на първа инстанция. Държавата всъщност не е завела дела само за два от възстановените имоти на царските наследници - за двореца в Баня и за имота на княгиня Евдокия в кв. "Изток", върнат на седмината наследници. Тези два имота са били закупени в лично качество от членовете на царската фамилия и за тях държавата признава, че са били лична собственост на титулярите, а не имущество на короната като институция, която е издържана от бюджета и освободена от данъци именно като държавна институция.
Основното оплакване на седемте жалбоподатели по отношение на мораториума е за нарушено право на собственост (член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията по правата на човека), тъй като той създава положение на несигурност за правата им на собственици, без те да разполагат със законови средства да оспорят това и да се защитят, доколкото става въпрос за акт на парламента.
Държавата още не е влязла в "Ситняково" и "Саръгьол"
Междувременно стана ясно, че държавата все още не е влязла във владение на именията "Ситняково" и "Саръгьол", въпреки че съдебните решения, с които тя е обявена за законен собственик, влязоха в сила още през лятото на м.г. На въпрос на "Капитал" за предприетите действия за изпълнение на двете съдебните решения за "Ситняково" и "Саръгьол" от Министерството на регионалното развитие и благоустройството отговориха, че се работи по въпроса - "предстои уреждане на паричните задължения между страните, след което от областния управител на Софийска област ще бъдат предприети действия за предаване на владението", се казва в отговора, получен в края на март. За "Ситняково" тепърва са предприети действия за издаване на изпълнителен лист.
Мораториумът
С решение от 18 декември 2009 г. парламентът наложи мораториум върху всякакви действия на разпореждане с имоти и движими вещи, възстановени или дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд I и Борис III. С мораториума беше спряно разпореждането с всякакво имущество - имоти и вещи, "за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе". Това включва сгради и прилежащите им територии, гори и земеделски земи, гори и сгради, както и движими вещи. Спират се и експлоатацията и строителството във всички имоти, което означава и сечта в горите.Според решението на Народното събрание той ще продължи, докато не бъде приет специален закон за уреждането на имуществото на царските наследници. Работата по такъв закон никога не е започвала, а междувременно държавата заведе дела, с които иска отмяната на реституцията на царските имоти в полза на наследниците на бившите царе и до момента съдилищата постановяват еднозначно решения в полза на държавата.
Почти веднага след това, още преди решението да бъде публикувано в Държавен вестник, тогавашният омбудсман Гиньо Ганев сезира Конституционния съд с искане за обявяване за противоконституционно решението на парламента, с което бе наложен мораториум върху царските имоти. През февруари 2010 г. КС единодушно отхвърли като недопустимо искането на Гиньо Ганев, като се мотивира, че омбудсманът няма правомощия да сезира съда с решения на парламента, а само закони, с които се нарушават права и свободи на гражданите.
Европейският съд по правата на човека в Страсбург съобщи, че на 12 април, четвъртък, ще обяви решение по трите жалби за т.нар. царски имоти.
Новината е изненадваща, защото до момента нито една от жалбите не е комуникирана, т.е. съдът до момента не е съобщил на българското правителство, че такава жалба е получена, какви са оплакванията по нея, както и въпросите, на които би искал да получи отговор от българските власти. При това първата жалба е подадена преди седем години - през 2010 г., непосредствено след като парламентът гласува мораториум върху разпореждането и експлоатацията на върнатите имоти. Втората жалба е от 2012 г. и е по повод на влязлото в сила решение на съда, с което се потвърждава отказът на държавата да върне на царските наследници имението "Кричим". Третата жалба е подадена миналата година след окончателните решения на българския съд, с които бе обявена за незаконна реституцията на имотите "Ситняково" и "Саръгьол" и те бяха присъдени на държавата. Досега единствената информация за тези жалби в публичното пространство беше от публичните изявления на бившия цар и неговите адвокати. Всичко това дава основание на експерти по процедурите в Страсбург да коментират пред "Капитал", че доколкото ще бъде обявено решение преди комуникирането на жалбите, логично е да се очаква, че те (или част от тях) ще бъдат отхвърлени като явно недопустими.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
2 коментара
Нали ни плашеха, че "царете са ни скъпи"? Е, тоз явно няма да ни излезе толкоз скъп, в крайна сметка.
Интересно обаче защо Софийски Окръжен Съд вече 7 години бави делото за рилските гори. Нека помислим, защо ли може да е това... ами, може би защото САС е вдигнал още преди години предварителния запор върху горите Му. И оттогва човечецът може да си сече на воля. Някой да си е правил труда да провери дали и колко е изсечено?...
За да стане съвсем ясно, ще го кажа в прав текст. Докато делото за горите приключи (ако някога приключи) - и при положение, че САС услужливо махна запорите - дали пък нещо ще е останало от горите? И ако държавата спечели делото, дали ще е останало нещо, на което да влезе във владение? Демек, #Царо вече ще си е избил щетата, грубо казано. За сметка на Рила. За сметка на природата. За сметка на България.
Храна за размисъл.
Аман от тоя нагъл хитрец. Преди да дойде в България беше височество, днес е нищожество.
Поиска да открадне "...имущество на короната като институция, която е издържана от бюджета и освободена от данъци именно като държавна институция." Даже си върна 4000дка гори и земи в Рила на 2 пъти. Толкова имане никой преди него не си е и ипомислял да открадне.