Може ли Желяз Андреев от Добрич да бъде екстрадиран в САЩ заради войната в Сирия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Може ли Желяз Андреев от Добрич да бъде екстрадиран в САЩ заради войната в Сирия

Приятели и роднини на Желяз Андреев организират протест в негова защита този четвъртък

Може ли Желяз Андреев от Добрич да бъде екстрадиран в САЩ заради войната в Сирия

29-годишният беше задържан по искане на САЩ за нарушаване на ембаргото срещу Дамаск

19526 прочитания

Приятели и роднини на Желяз Андреев организират протест в негова защита този четвъртък

© facebook


В събота полицията в Добрич задържа 29-годишния Желяз Андреев по искане на властите в САЩ, които го издирват по разследване за нарушаване на ембаргото, наложено на Сирия от Вашингтон. Това е станало през доставката на части за самолети от гражданската авиация, ползвани от сирийските авиолинии, които според американските власти са замесени в терористична дейност.

За разследването се разбра преди година, когато властите в Маями съобщиха, че са повдигнали обвинения на 11 души във връзка със случая. Петима от тях са българи и са работили в софийския офис на компанията "Ароутроникс", чрез която според американските власти са извършвани престъпленията.

Останалите са собствениците на фирмата, която има офиси във Франция, Великобритания, САЩ и Хонконг - братята Али и Араш Каби, тяхната сестра, трима сирийски граждани и сирийският авиопревозвач. В края на миналата година семейство Каби признава вината си и получава между 13 и 24 месеца наказание. Арестът на Желяз Андреев е индикация, че разследването продължава и срещу останалите.

За повдигнатите обвинения се предвижда наказание до 25 години.

Кой е Желяз Андреев и в какво е обвинен

Желяз Андреев е на 29 години, завършил е Природо-математическата гимназия в Добрич, а докато учи културология в Софийския университет, си търси работа през job tiger. Именно така започва работа в компанията през 2013 г. За разлика от останалите обвиняеми българи по разследването той не е заемал ръководна позиция във фирмата, която е напуснал през 2016 г.

"Всъщност това е кол-център", разказва той през март 2017 г. пред "Капитал" и допълва, че фирмата е била посредник в продажбата на части за две области - електроника и авиация. Работещите в компанията е трябвало да се свързват с потенциални клиенти, които се подават от мениджърите им, и да им предлагат части, от които фирмите могат да имат нужда.

Името му се споменава в обвинението на щатските власти на няколко пъти във връзка с мейли с фактури и поръчки, които той е изпращал и получавал от сирийските авиолинии между октомври 2013 и март 2014 г.

Според документите по разследването със седем свои действия Желяз Андреев е нарушил два текста от американското законодателство. Първото е, че е участвал е в сговор за нарушаване на ебаргото, въведено от закона за извънредни международни икономически правомощия, и се е опитал да измами щатските власти (наказуемо до 5 години затвор), а второто е износ и опит за износ в държава, за която действа ембарго (наказуемо до 20 години затвор).

Какво е правил българинът

Желяз разказва, че сирийският авиопревозвач е бил разработен като клиент, преди да започне работа във фирмата, и уточнява, че позицията, която е заемал, не му е давала възможност нито да си подбира клиентите, нито да ги проверява. Всъщност започва да контактува с тях в самото начало на работата си във фирмата, докато е бил на изпитателен срок.

Това се потвърждава и от факта, че той не е сред адресатите на мейла, изпратен от Каби до мениджърите в българския офис, в който се казва, че частите до държави в Близкия изток не трябва да бъдат изпращани от американския офис, защото се задържат от митниците, а трябва да минават през офиса в София.

"Работихме под постоянен стрес за достигане на таргети, особено в периода на изпитателен срок - от нас се очакваше просто да правим обаждания и да изпращаме имейли, за да вземем възможно най-много поръчки", разказва той и уточнява, че не е получавал бонуси от тези сделки.

Каква е процедурата

Прокуратурата може да внесе искане в Окръжен съд - Добрич, с което да поиска арест на Желяз Андреев за срок до 60 дни, през който трябва да пристигнат всички необходими документи за екстрадирането му. Когато документите пристигнат, съдът ще трябва да реши дали да го предаде на американските власти.

Въпросите с предаването на граждани по искане на чужди власти се урежда от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) и от различните международни договори, които страната е сключила. Между България и САЩ действа договор за екстрадиция, ратифициран от българските власти през 2008 г.

При всички положения съдът няма свободата да прави преценка за вината на "исканото лице", тъй като основанията за отказ или за предаване са съвсем формални.

Сигурно ли е, че Желяз Андреев ще бъде предаден

Според съдия и прокурор, имащи опит с материята, с които "Капитал" се консултира, на пръв прочит от случая прозират два потенциални проблема.

Първият е с изискването за т.нар. изискване двойна наказауемост. Законът изрично казва, че "екстрадиция се допуска само когато деянието съставлява престъпление по българския закон и по закона на молещата държава и за него се предвижда наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето за не по-малко от една година, или друго по-тежко наказание".

В същото време обвиненията, които американските власти са повдигнали срещу Желяз Андреев, нямат точен еквивалент в българския Наказателен кодекс.

Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор, коментира пред "Капитал", че прокурорът от Върховната касационна прокуратура, който се занимава със случая, е приел, че в случая става дума за контрабанда на стоки и документно престъпление - документите по сделките били с невярно съдържание, тъй като в тях се скривало обстоятелството, че крайната дестинация и получател на стоките е в Сирия.

Дали тези текстове от българския закон кореспондират на трите обвинения, които са повдигнати на Желяз Андреев, ще трябва да прецени съдът в Добрич, а после и този във Варна.

Следващият момент е, че ЗЕЕЗА казва, че "не се допуска екстрадиция на български гражданин, освен ако това е предвидено във влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна". В договора от 2008 г. между България и САЩ са изброени широк кръг от престъпления, при които отказ за екстрадиция на основание гражданство не се допуска. Сред тях няма контрабанда на стоки или документна измама.

Имало ли е други случаи, в които България е отказвала екстрадиция

През 2012 г. беше задържана Гергана Червенкова, срещу която имаше обвинения за незаконна онлайн търговия с лекарства и пране на пари. След обществения натиск през 2013 г. САЩ оттегли искането за екстрадицията и делото беше прекратено.

През 2014 г. съдът в Благоевград отказа да екстрадира Цветанка Захаринова, която беше осъдена на две години затвор за източване на кредитни карти през 2003 г. Тя се укри от щатските власти и се върна в България, където делото за предаването й продължи осем години и в крайна сметка беше прекратено поради изтичане на давността.

През 2016 г. Софийският градски съд прекрати делото за предаването на Недко Недев, който беше издирван в щатите по разследване за финансови измами. Причината беше, че според експерти Недев страда от шизофрения в остра форма и това му състояние не позволява предаването му в САЩ.

От посолството на САЩ в София, подобно на други сходни казуси, отказаха да коментират случая.

В събота полицията в Добрич задържа 29-годишния Желяз Андреев по искане на властите в САЩ, които го издирват по разследване за нарушаване на ембаргото, наложено на Сирия от Вашингтон. Това е станало през доставката на части за самолети от гражданската авиация, ползвани от сирийските авиолинии, които според американските власти са замесени в терористична дейност.

За разследването се разбра преди година, когато властите в Маями съобщиха, че са повдигнали обвинения на 11 души във връзка със случая. Петима от тях са българи и са работили в софийския офис на компанията "Ароутроникс", чрез която според американските власти са извършвани престъпленията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK