С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 12 апр 2018, 15:29, 5076 прочитания

Съдът в Страсбург тепърва стартира делото за царските имоти

Държавата има пет месеца, за да изготви становище за морториума и за делата за "Ситняково" и "Саръгьол"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Трите жалби

Първата жалба, подадена през 2010 г., е срещу мораториума върху разпореждането и експлоатацията на върнатите имоти, гласуван с решение на парламента през декември 2009 г. Тя е подписана от седем жалбоподатели – Симеон Сакскобургготски, Мария-Луиза Хробок и техните петима братовчеди, деца на леля им княгиня Надежда.

Втората жалба, подадена през 2012 г. от Симеон и Мария-Луиза, е срещу отказа за реституция на имението "Кричим".

Третата жалба е от 2017 г. срещу решенията на съдилищата, с които се присъжда имотите "Ситняково" и "Саръгьол". Жалбоподатели са Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок.

Още по темата

Право на отговор: През 1946 г. царското семейство си е тръгнало само с 800 долара

Това се казва в опровержение на Секретариата на Симеон Сакскобургготски по повод на интервю на адвокат Пламен Ранчев

11 сеп 2018

Пламен Ранчев: Късно е вече за закон за царските имоти

Председателят на комисията за царските имоти в 40-ото Народно събрание пред "Капитал"

30 авг 2018

Съдът: Държавата е собственик на двореца и парка "Врана"

Решението е на първа инстанция, но е логично предвид изхода от останалите идентични дела за царските имоти

23 авг 2018

Съдът в Страсбург се произнася за царските имоти, без дори да е питал държавата

Мотивите трябва да станат аргумент за бъдещата политика към царската реституция

10 апр 2018

1.8 млн. струва на общината поддръжката на парка "Врана" за 7 години

Няма логична причина общината да поддържа парка, а гражданите да не го ползват, казва общинският съветник Иво Божков

9 апр 2018

Властта даде заден ход за царските имоти

Делата продължават, изпълнителната власт няма да се меси нито на съдебната, нито на законодателната, но препоръча закон

4 дек 2017

Министър Нанков чака нов закон за царските имоти и се зарече да го спазва

Повече от година след като окончателно спечели делата за дворците "Ситняково" и "Саръгьол" държавата не си ги е поискала от Симеон Сакскобургготски

1 дек 2017

Царската реституция отдавна приключи, сега започват подаръците

След като съдът отхвърли имотните претенции на Симеон Сакскобургготски, сега на тъмно се подготвя ново връщане

30 ное 2017
Осем години след като Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок подадоха първата си жалба до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, днес съдът излезе с решение, с което на практика обяви, че смята тепърва да уведоми българското правителство за две от техните жалби. Става въпрос за мораториума върху разпореждането и експлоатацията на върнатите имоти (жалбата е подадена през 2010 г.) и за съдебните решения, с които държавата си върна собствеността върху "Ситняково" и "Саръгьол" (по жалба от 2017 г.). По същество ЕСПЧ едва сега стартира процедурата по разглеждането на тези две жалби, като формулира въпросите, които намира за относими към тези казуси, и ги изпраща на българските власти.

ЕСПЧ смята, че въз основа на наличната преписка по делото не може да се произнесе нито по допустимостта, нито по основателността на тези оплаквания, и следователно е необходимо да уведоми правителството ответник, се казва в решението.

Със същото решение съдът обявява за явно недопустими останалите оплаквания в общо трите жалби за т.нар. царски имоти и отказва да ги разглежда. На първо място, за явно недопустима е обявена жалбата на двамата наследници на цар Борис Трети срещу решението на съда, което потвърди отказа на държавата да им върне имението "Кричим". На същото основание – явна недопустимост, ЕСПЧ отказва да се занимава и с оплакванията срещу мораториума на петимата братовчеди на Симеон и Мария Луиза, деца на леля им княгиня Надежда, като констатира, че те не са посочили с какво точно ги уврежда мораториумът върху разпореждането и експлоатацията на царските имоти, след като те не са влезли във владение на нито един от тях.

Въпросите, които съдът в Страсбург задава на българското правителство, са формулирани в две групи: за мораториума и за делата за "Ситняково" и "Саръгьол" - и в двата случая през призмата на защитата на правото на всеки мирно да се ползва от своите притежания по чл. 1 от Протокол №1 към Европейската конвенция за правата на човека (виж въпросите в карето долу). Правителството трябва да изпрати своето становище по тези въпроси до средата на септември.

Изключително важно за бъдещето развитие на този казус пред ЕСПЧ, а и на българска почва, са мотивите на съда, с които той обявява за явно недопустима жалбата срещу отказа за реституция на имението "Кричим". В тази част съдът дава меродавен отговор на няколко дълго търкаляни аргумента в спора "за" и "против" царската реституция.



Има съществена разлика между казусите на гръцкия крал Константин и българските царски наследници

На първо място ЕСПЧ казва, че има съществена разлика между казуса на бившия гръцки крал Константин и казуса на наследниците на бившите български царе Фердинанд и Борис Трети. "Обстоятелствата са различни", посочва съдът. По делото на крал Константин ЕСПЧ е констатирал, че преди да бъдат отчуждени от гръцката държава, имотите са били собственост на членове на кралското семейство "като частни лица". До това заключение съдът е стигнал, след като е взел предвид начина, по който са придобити отделните имоти, тяхното последващо прехвърляне по правилата на гръцкото гражданско право между членовете на кралското семейство или на трети лица, както и поведението на гръцката държава, която неколкократно със своите действия третира това имуществото като частна собственост.

Съвсем друг е случаят с "царските имоти" в България. Въпросът дали бившите царе Фердинанд I и Борис III са притежавали имението "Кричим" в лично качество е бил разгледан от българските съдилища и тяхното заключение е, че собственик на имота е било Интендантството на Н.В. Царя, което е било държавен орган. Наследниците на Борис не са представили достатъчни и адекватни мотиви, че царят е притежавал имението като частно лице. Цитират се и мотивите в решението на Пловдивския окръжен съд – че по делото пред него по никакъв начин не е било установено, че сградите са били изплатени с лични пари на царя, а всичко сочи, че покупката на терена и строителството са финансирани от държавата.

"Списъкът на Кимон Георгиев" не е нито валидно, нито достатъчно доказателство за правото на собственост

В защита на претенциите си царските наследници се позовават на един списък на царските имоти, съставен от Интендантството на Н.В. Царя през 1946 г. с оглед предстоящата национализация, станал известен като списъкът на Кимон Георгиев, който тогава е министър-председател. Списъкът е изготвен повече от година преди самата национализация и по никакъв начин не е част от закона. ЕСПЧ цитира мотивите на Пловдивския окръжен съд и на Пловдивския апелативен съд, които отхвърлят доводите, че списъкът от 1946 г. би могъл да представлява валидно или достатъчно доказателство за правата на собственост на двамата жалбоподатели.

Така съдът е стигнал до заключението, че двамата жалбоподатели не са могли да имат каквито и да е "оправдани правни очаквания" да получат реституция на "Кричим" и да бъдат признати за негови собственици. Следователно не е необходимо да се определя дали това имущество е предмет на реституция въз основа на решението на Конституционния съд от 1998 г.
Въпроси на съда в Страсбург към българското правителство

1. По отношение на мораториума

Смятате ли, че решението на парламента от 18 декември 2009 г. за налагане на мораториум представлява намеса в мирното ползване на притежанието на двамата жалбоподатели по смисъла на член 1 от Протокол №1? Ако е така, дали тази намеса е законосъобразна с оглед на целите на тази разпоредба, по-специално с оглед на това, че въпросните временни ограничения са били наложени от парламента, докато такива мерки обикновено се налагат с решение на съдилищата?

Дали намесата в правото на собственост на двамата жалбоподатели е била в обществен интерес и пропорционална на преследваната легитимна цел, дали е постигнат справедлив баланс между необходимостта да се защитят интересите на държавата, като се запазят притежаваните от жалбоподателите имоти, и характера на ограниченията върху правата им, наложени от парламента? Дали тези ограничения са оправдани с оглед изискванията на член 1 от Протокол №1, след като са изтекли толкова много години? Дали двамата жалбоподатели са били неоснователно поставени в положение на продължителна несигурност по отношение на техните реституционни права?

Дали те разполагат с някакви средства да оспорят пред съд или друг орган първоначалното налагане на ограниченията от мораториума или продължаването на тяхното прилагане? Ако не – дали това представлява нарушение на изискването за достъп до съд по член 6, §1 от Конвенцията или на член 13 от Конвенцията?

По отношение на "Ситняково" и "Саръгьол"

Имат ли жалбоподателите "притежание" или "легитимни очаквания" за придобиване на имущество по отношение на тези два имота, което да е в състояние да задейства защитата по чл. 1 от Протокол №1? Биха ли могли те да се позовават на някакъв реституционен ефект от решението на Конституционния съд от 4 юни 1998 г. и дали са били считани за притежатели на въпросните имоти, преди държавата да си ги поиска през 2011 г.?

Какъв е характерът на намесата на държавата в правата на собственост на двамата жалбоподатели и дали тази намеса е в съответствие с чл. 1 от Протокол №1?

Имали ли са справедлив процес в хода на съдебните дела за "Сарагьол" и "Ситняково"?

Дали двамата разполагат с ефективно вътрешно правно средство за защита на своите претенции в този случай?

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: И Каракачанов в битка срещу поскъпването на хляба, Франция сваля данъци от 2019 г Вечерни новини: И Каракачанов в битка срещу поскъпването на хляба, Франция сваля данъци от 2019 г

И още: Красимир Влахов ще е парламентарната кандидатура за Конституционния съд; Борисов в ООН; Основателите на Instagram напускат Facebook

25 сеп 2018, 855 прочитания

CEZ има намерение да завърши сделката с "Инерком" CEZ има намерение да завърши сделката с "Инерком"

От чешката компания твърдят, че обмислят ново арбитражно дело срещу България и жалба до Европейската комисия

25 сеп 2018, 1270 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Износът спада през февруари за втори път от близо две години

Причината са по-малко продажби към страните извън ЕС и забавяне на темпа на нарастване към търговските партньори в съюза

Семейството с каменната мелница

"Екосем" произвежда 21 вида брашна, а най-новото им предложение е полезната вафла "Лимецка"

Какво иска Румен Радев

С няколко хода президентът показа, че вече работи за собствения си политически образ

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Офис, стани, офис, немирно!

Защо е важно да седим по-малко и да се движим повече, когато сме на работа, и как да го правим правилно и ефективно

10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: И Каракачанов в битка срещу поскъпването на хляба, Франция сваля данъци от 2019 г

Емисия

DAILY @7PM // 25.09.2018 Прочетете