Съдът в Страсбург тепърва стартира делото за царските имоти

Държавата има пет месеца, за да изготви становище за морториума и за делата за "Ситняково" и "Саръгьол"

Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок депозираха първата жалба в Съда в Страсбург преди осем години - през 2010 г.
Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок депозираха първата жалба в Съда в Страсбург преди осем години - през 2010 г.
Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок депозираха първата жалба в Съда в Страсбург преди осем години - през 2010 г.    ©  Надежда Чипева
Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок депозираха първата жалба в Съда в Страсбург преди осем години - през 2010 г.    ©  Надежда Чипева

Трите жалби

Първата жалба, подадена през 2010 г., е срещу мораториума върху разпореждането и експлоатацията на върнатите имоти, гласуван с решение на парламента през декември 2009 г. Тя е подписана от седем жалбоподатели – Симеон Сакскобургготски, Мария-Луиза Хробок и техните петима братовчеди, деца на леля им княгиня Надежда.

Втората жалба, подадена през 2012 г. от Симеон и Мария-Луиза, е срещу отказа за реституция на имението "Кричим".

Третата жалба е от 2017 г. срещу решенията на съдилищата, с които се присъжда имотите "Ситняково" и "Саръгьол". Жалбоподатели са Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок.

Осем години след като Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок подадоха първата си жалба до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, днес съдът излезе с решение, с което на практика обяви, че смята тепърва да уведоми българското правителство за две от техните жалби. Става въпрос за мораториума върху разпореждането и експлоатацията на върнатите имоти (жалбата е подадена през 2010 г.) и за съдебните решения, с които държавата си върна собствеността върху "Ситняково" и "Саръгьол" (по жалба от 2017 г.). По същество ЕСПЧ едва сега стартира процедурата по разглеждането на тези две жалби, като формулира въпросите, които намира за относими към тези казуси, и ги изпраща на българските власти.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    byrd avatar :-|
    byrd

    а можеше да решим въпроса по ленински...

    Нередност?
  • 2
    radev1959 avatar :-|
    radev1959
    • + 1

    Такова разграничение между притежание на имот в "лично качество" и като цар, не би могло да съществува при монархията. Именно , защото монархия произлиза от "моно"-един, едно- означава, че личността на човека като цар, т.е. като държавен глава и като физическо лице са слети в едно неразривно единство. Така, че царят притежава имотите напълно легално, без оглед на това да се прави такова разграничение. Подобно разграничение може да се направи само при републиката-там държавният глава, ако притежава имоти, ги притежава в лично качество, останалото е на държавата. Затова някои юристи идентифицират Индендантството с УБО, което е дълбоко погрешно. И още: Интендантството не е държавен орган, а помощна служба към двореца, специфична логистика, която съществува само при монархиите. Същото е положението и в Белгия, от която впрочем сме заимствали Търновската конституция.

    Нередност?
Нов коментар