С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 апр 2018, 14:38, 5971 прочитания

Затворите не са само изолация и сигурност

Ако системата за изпълнение на наказанията не стане приоритет на държавата, тя ще продължи да генерира проблеми

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Андрей Янкулов е прокурор в Софийската градска прокуратура. През 2014 г. е служебен зам.-министър на вътрешните работи, а от края на 2014 г. до февруари 2016 г. е зам.-министър на правосъдието, където отговаря за местата за лишаване от свобода. Работата му в тази сфера е високо ценена от Съвета на Европа. Публикуваме негов коментар във facebook във връзка с актуалния дебат по темата.

Много добра новина е, че изпълнителната власт поема курс към увеличаване на заплатите на надзорно-охранителния състав в затворите, както и към запълване на незаетите щатове.


Преди три години държавната политика в същата система беше друга - не само да не се запълват незаетите щатове, а дори да се правят реални съкращения. Съкращенията през 2015 г. не бяха някаква приумица на тогавашното ръководство на Министерството на правосъдието, а необходимост вследствие на предоставения бюджет и многократните уверения, че повече пари няма да бъдат отпуснати, ако не се извърши считаното тогава за необходимо 10-процентно съкращение на държавната администрация във всички сфери. А парите за заплати стигаха някъде до септември, по спомени.

По-добра или по-лоша е сигурността в затворите тогава, когато трябваше да се правят съкращения, и сега, когато работещите в охраната им ще се увеличават? Последното знаково бягство от място за лишаване от свобода от закрит тип (с усилена охрана) беше през 2014 г. и ако бягство от такъв затвор показва някакъв системен проблем със сигурността на тези затворнически заведения, то по пътя на логиката същият проблем си е бил наличен и преди четири, и преди две години.

Затова само радващо може да бъде, че изпълнителната власт сега решава да обърне повече внимание на сигурността в затворите и положението на надзорно-охранителния състав, които са много важни.



Ако затворът в съвременното общество обаче означаваше само изолация и охрана, то тогава, с достиженията на техниката, в модерните затвори в развитите държави, към които трябваше да се стремим, въобще не биха работили хора, а въпрос със заплати и щатове не би стоял. Престъпниците биха стояли изолирани по 24 часа единствено чрез технически съоръжения и с размах биха се решили всички големи проблеми на всеки съвременен затвор - насилие, корупция, бягства.

След като такива затвори няма, въпреки че нивото на развитие на техниката би ги направило не само достъпни, но и дори по-евтини, очевидно е, че цивилизационният избор на развитите общества е, че затворът, освен да изолира лошите от добрите, трябва да се стреми да даде шанс на първите да станат от вторите именно вследствие на престоя им в затвора.

Разбира се, могат да се водят философски спорове на тема дали този цивилизационен избор на развитите общества е някаква неолиберална утопия, но поне докато е член не само на Европейския съюз, но и на Съвета на Европа, България не може да направи някакъв друг избор, че в нейните затвори няма да важат поне минималните правила за затворите на тези организации.

Защо това е важно да се припомни?

През 2015 г. България получи два звучни шамара от Съвета на Европа - декларация на Комитета за предотвратяване на изтезания и пилотно решение на Европейския съд за правата на човека, и двете в един и същ дух - че у нас не се прилагат тези минимални правила.

Да имат затворниците достъп до тоалетна нощем, 4 кв.м жилищна площ в килията, възможност за правна защита срещу нечовешки условия на изпълнение на наказанието, подобряване на социалната работа и медицинското обслужване, насърчаване на възможностите за предсрочно освобождаване и ред други не са някакви лигавщини, които някой си се събудил една хубава сутрин и просто решил да въвежда, за да "усвоява едни пари", защото престъпниците са му симпатични или по друга някаква причина, а базисен минимум, под който държавата не може да слезе, ако ще изпълнява наказание лишаване от свобода, бидейки член на европейското семейство.

Така че, както физическите промени в местата за лишаване от свобода като изграждане на тоалетни в килиите, така и правните в нормативната база бяха повече от необходими и е радващо, че държавата ги направи. Дали са били най-добрите възможни? Едва ли, но поне бяха направени някакви стъпки, които десетилетия наред бяха напълно неглижирани.

Съответно получиха се и първите положителни отзиви от институциите на Съвета на Европа след дълги години само на критики.

Това са обективните факти.

Ако се защитава тезата, че балансът в крехката система на изпълнението на наказанията е бил нарушен с предприетите стъпки към постигане на минималния стандарт за лишените от свобода, то единственият възможен ход очевидно не е в регреса по отношение на този компонент.

Служителите в системата имат пълното право да искат достойни условия на труд, възнаграждение и работна среда с по-малко риск. Безспорен факт е, че от тях се очакват резултати, а им се дава малко - като процент от БВП държавата отделя твърде малко за изпълнението на наказанията, отново в европейски план. Парите, разбира се, съвсем не са всичко, но поне показват отношението на държавата към сектора.

От отношението тръгва всичко - материалната обезпеченост, от една страна, и управленския и изпълнителен капацитет, от друга, са следствия.

Без системата да стане по-голям приоритет в държавното управление, ще продължи да генерира много повече проблеми, отколкото ползи. А когато й се обръща внимание, трябва да се знае, че тя не е само затвори, а самите затвори не са само изолация и сигурност.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Сетивата срещу автокрацията остават изострени Мнения Daily - Сетивата срещу автокрацията остават изострени

И още: Как да се намалят олигархичните зависимости; В Европа доминира държавното финансиране на партиите

24 юни 2019, 550 прочитания

Изнасилихме демокрацията и се роди диктатура на простотията 12 Изнасилихме демокрацията и се роди диктатура на простотията

Всички сме виновни за днешна България, която не е тази, която сме мечтали. Не сме я заслужили още

21 юни 2019, 9328 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Facebook създаде илюзията, че знаем всичко

И още: Защо е рано да говорим за трета световна; В БГ-туризма трудно виреят нежни души

Бойното поле на "Българска армия"

Ще има ли нов стадион на ЦСКА в Борисовата

Климатичният завой на България

София влиза, макар и с някои уговорки, в лагера на страните в ЕС, които искат по-бързо свиване на парниковите емисии

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпроса: Петя Кокудева

Скоро ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка"

Човекът и мракът

Palacio de Velazquez в Мадрид показва първата голяма ретроспектива на японския художник Тецуя Ишида извън родината му