С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 13 апр 2018, 9:24, 18606 прочитания

Студен северен вятър за българските газови амбиции

Политиката на Германия и Европейската комисия към "Газпром" няма да донесе много ползи на България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Политиката на Германия за "Северен поток" 2 може да означава прекратяване на транзита на газ през българска територия.
- България няма да спечели почти нищо от разследването на Европейската комисия срещу "Газпром"

Още по темата

Вместо шамар "Газпром" получава потупване по рамото

Европейската комисия реши да не глобява руския газов монополист заради злоупотребата му с господстващо положение

24 май 2018

За археология по трасето на газовата връзка с Гърция ще бъдат заделени 3 млн. лв.

Финансирането от "Ай Си Джи Би", половината от която се държи от БЕХ, е двойно по-голямо от годишната държавна субсидия за разкопки

21 май 2018

"Булгаргаз" поиска природният газ да поскъпне с над 15% от 1 юли

Предложението е за 3-ото тримесечие на годината, като КЕВР трябва да се произнесе до края на юни

14 май 2018

Когато САЩ ударят, как санкциите не заглъхват

Ефектът от последния кръг наказателни мерки на Вашингтон срещу Русия беше колкото мълниеносен, толкова и болезнен

12 апр 2018

Меркел: "Северен поток 2" е невъзможен без Украйна

Канцлерът на Германия обвърза проекта с транзитната роля на Украйна, "Газпром" не е против

11 апр 2018

Когато става дума за политиката на Европейския съюз и страните членки към "Газпром", България трябва да се подготви за серия от разочарования.

Първо, вижданията на Германия спрямо проекта за газопровод през Балтийско море – "Северен поток" 2, които тази седмица бяха затвърдени, обричат София да е големият губещ (разбира се, след Украйна) от прекрояването на руските газови проекти. Ако новият газопровод бъде построен, е много вероятно транзитът на газ през България да бъде прекратен, а доставките на суровината да се оскъпят.

На второ място, разследването, което Европейската комисия започна срещу руския газов гигант през 2012 г. за злоупотреба с доминантната му позиция в осем страни, включително България, скоро ще приключи "миролюбиво", по израза на български енергиен експерт, запознат с хода на процедурата. Така страната няма да може да извоюва и по-големи пазарни отстъпки от "Газпром", както тайно се надяваха в държавните газови дружества.

Оста Берлин – Москва

В последните десетина дни Германия излъчи няколко противоречиви сигнала за бъдещето на "Северен поток 2". На 27 март германските власти дадоха зелена светлина за изграждането на газопровода. Това се случи само ден след като Берлин изгони четирима руски дипломати в знак на солидарност с Великобритания, която обвини Кремъл в опита за отравяне на нейни бивш руски агент и неговата дъщеря. Новият германски министър на външните работи Хайко Маас каза, че между случая "Скрипал" във Великобритания и проекта за "Северен поток 2" не може да се прави връзка, което попари всички, които се надяваха Берлин да сложи спирачки на противоречивия проект.



Газопроводът, който ще свърже директно Русия с Германия по дъното на Балтийско море, следва трасето на вече построения "Северен поток 1". Основната цел на двата газопровода, заедно със строящия се "Турски поток" през Черно море (на мястото на спреният през 2014 г. "Южен поток"), е да заобиколят Украйна, като след това "Газпром" ще може да спре или драстично да намали транзита на газ оттам. Самата Германия със сигурност ще има полза от новия газопровод, тъй като ще се превърне в основния разпределителен център на руския газ за Европа. В същото време по-голямата ликвидност на газовите хъбове в Германия и Австрия допълнително ще свали цените за германските потребители.

За Германия енергийното сътрудничество с Русия е и дългосрочна политика. Ostpolitik стартира още през 70-те години на миналия век, като цели да обвърже икономически СССР със Запада, като така се намаляват възможностите за конфликти (политика, която между другото е доста добре описана в доклад на ЦРУ от 1982 г., отново по повод противоречия между Берлин и Вашингтон за енергийните отношения с Москва). В момента Германия е третият най-важен търговски партньор за Русия, което позволява на германския канцлер да отправя критики към Кремъл за случващото се в Украйна или Великобритания, а интересите на германския бизнес да остават почти незасегнати.

Различните аршини

Построяването на "Северен поток" 2 обаче ще бъде пореден удар срещу Киев, чиято национална газова компания годишно получава около два млрд. евро за преноса на руски газ към Европа. Източноевропейските страни, основно Словакия, но и България, Чехия, Полша и Унгария пък ще се лишат не само от приходи от транзита, но и от възможността да използват транзитната карта при преговори за цените на газа (за сметка на допълнителното предимство за Германия). Това например направи България през 2012 г., когато срещу съгласието си за строежа на "Южен поток" си извоюва ценова отстъпка в цените за газа.

Затова и Европейската комисия (ЕК) и няколко източноевропейски страни начело с Полша оспорват при всяка възможност проекта за "Северен поток" 2. ЕК дори се опита да получи мандат за преговори по него от името на страните членки, но инициативата й бе блокирана от страните в Северна Европа, които настояват, че европейската бюрокрация няма право да им се меси откъде те купуват енергийните си суровини. Засега пропада и опитът на ЕК да блокира "Северен поток 2", както се опита да приложи европейското енергийно антимонополно законодателство върху морската му отсечка, тъй като отново част от страните членки не подкрепят тази стъпка. През 2014 г. ЕК излезе с твърдо становище срещу готвените промени в българското законодателство, които целяха изрично да освободят морските газопроводи от европейска регулация.

Тази седмица обаче германският канцлер Ангела Меркел направи в Украйна изявление, което масово беше разчетено като охладняване към проекта за новия балтийски газопровод. "Аз ясно казах, че без да се внесе яснота за бъдещата роля на Украйна в транзита, "Северен поток" 2 от наша гледна точка е невъзможен", обяви тя. "Това всъщност е много консистентна позиция", обяснява Георг Закман от брюкселският тинк-танк "Брюгел", Германия винаги е искала да се запази значителен пренос на газ през Украйна, тъй като газопроводите през Балтийско море с нищо няма да засилят енергийната й сигурност, ако няма и друга алтернатива за доставки". Т.е. засега не може да се говори, че Берлин е променил политиката си, а просто по-ясно декларира условията си.

Ефектът за България

София има за какво да се възмущава на германската позиция - "Северен поток 2" до голяма степен запълва вакуума след спирането на "Южен поток", който трябваше да доставя газ от Русия за България и Западна Европа по дъното на Черно море. Той бе замразен през 2014 г. колкото заради очевидните нарушения по него, толкова и като геополитическа мярка срещу руската политика в Украйна. Загубите на България са мантра, която премиерът Бойко Борисов не спира да повтаря в Брюксел, макар и без референцията към Германия.

По-важното е друго. В момента "Газпром" пренася около 90 млрд. м3 през Украйна. Ако се построят "Северен поток" 2 и "Турски поток", транзитът ще падне с максимум 71 млрд. м3 (колкото е капацитетът на двата алтернативни газопровода). Дори и да се предположи, че новата тръба ще замести спадащите добиви на газ в Западна Европа (най-пример най-голямото находище Грьонинген вече е предвидено за закриване през 20130 г.), преноса на газ през Украйна ще спадне драстично. С построяването на новата газова връзка между Русия и Турция ще бъде спрян и по-голямата част от транзита на газ през България, който носи на Българския енергиен холдинг около 180 млн. лв. годишна печалба.

На теория обаче остава значително количество газ, което "Газпром" може да реши да пренасочени по други маршрути, включително и през България. Именно на това се надяваше българското правителство, за да не остане българската газова инфраструктура суха. С "Газпром" се преговаря предвиждания "Турски поток" 2, който ще излиза на турска територия, но след това би преминавал през България, да поеме част от доставките за Унгария, Сърбия и Австрия, които сега преминават през Украйна. Затова и българското правителство не се включи в общите действия на останалите източноевропейски страни срещу "Северен поток 2", нито пък подкрепяше ЕК.

Ако обаче "Газпром" се съобрази с искането на Германия през Украйна да минават съществени количества газ (а не само доставки за граничещите с нея страни), то допълнителен маршрут през България става безсмислен. Разбира се, руската компания може да реши да изостави идеята за транзит през България дори и да се откаже от новия газопровод през Балтийско море.

"Това, което е новост, е публичното признание на канцлера, че зад "Северен поток 2" има политика", казва Закман. Изследователят от "Брюгел" напомня, че Германия често разглежда енергийната си политика просто както бизнес, но това никога не е било така. "Например спирането на ядрените централи определено не беше обосновано с икономически аргументи", припомня Закман. Според него обаче, за да промени Германия позицията си по новия балтийски газопровод, Берлин трябва ясно да усети, че ползите от него са по-малки от вредите върху имиджа на страната.
За Microsoft, Google и Amazon може, за "Газпром" - не

Когато през 2012 г. ЕК започна разследването си срещу "Газпром" за налагането на господстващо положение на пазара на газ в България, в трите прибалтийски републики, Полша, Чехия и Словакия то беше съпроводено с очаквания, че Брюксел ще приложи тежката си артилерия – Генерална дирекция "Конкуренция", за да накара газовия монополист коренно да промени поведението си на европейските пазари. Щом гиганти като Microsoft, Google, Amazon получават милиардни глоби, то и "Газпром" не би трябвало да се подмине.

Въпреки очакванията обаче миналата година комисарят по конкуренцията Маргарете Вестагер предложи разследването да завърши без глоби за "Газпром", като руската компания се задължаваше да направи някои промени в търговските си практики. Например в случая с България ЕК накара газовия доставчик да се откаже да налага ограничения при препродажбата на газа, както и да даде възможност българските търговци да купуват газа не само на украинско-румънската граница, но и на тези с Унгария и Словакия, ако там има по-изгодни цени. Освен това "Газпром" се задължи да даде възможност на всеки две години да позволява предоговаряне на цените на доставяния газ.

Тези обещания обаче малко променят ситуацията за България. Първо таксите, за да се купува газ от друга точка бяха толкова високи, че обезсмислят подобна търговия. Възможността да се препродава руският газ пък е блокирана от задължението на компаниите от околните страни да купуват фиксирани количества от руската компания. А възможността да се предоговарят цените е празно обещание, тъй като не е предвидена методология, по която да става това. Затова и в началото на 2017 г. "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" поискаха от ЕК поне да се уточни начинът за предоговаряне на цените.

От изтеклите досега проекти на решението по антимонополното дело срещу "Газпром" (последно в Reuters) става ясно, че ЕК не е взела под внимание нито крайните искания за налагане на глоби на руската компания, за които настояваше Полша, нито дори по-скромните искания на българските компании. В крайното решение на ЕК ще има леки редакции, които обаче не променят нищо принципно в "миролюбивия" подход.

Със сигурност краят на разследването, което започна с големи очаквания, ще предизвика много разочарование. Според Закман обаче изходът е логичен. "През 2012 г. ЕС беше в силна позиция – търсенето и цените падаха, сега вече не е така и "Газпром" отново има силни карти. Регулаторите трябва да следват буквата на правилата, но няма как да останат слепи и за цялостния контекст", смята изследователят от "Брюгел".

Резултатът за България обаче ще е продължаваща слаба позиция спрямо "Газпром" и възможни финансови загуби след спиране на голяма част от транзита през България след 2019 г.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

6 ноември 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/healthforum

Иновации и добри практики в здравния сектор



Акценти в програмата:


  • Промени в здравноосигурителния модел
  • Тенденции в плащанията за здраве
  • Нови терапевтични хоризонти - бъдещите генни терапии
  • Иновации в здравеопазването в Норвегия
  • Болнична помощ и проблемите в управлението на лечебни заведения

Повече подробности на capital.bg/healthforum

Прочетете и това

Инфлацията продължава да се ускорява и достига 3.6% през септември Инфлацията продължава да се ускорява и достига 3.6% през септември

Увеличението идва основно от храните, двигатели са също горивата и някои услуги

15 окт 2018, 426 прочитания

Стажове, стипендии, конкурси (15 - 21 октомври) Стажове, стипендии, конкурси (15 - 21 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

15 окт 2018,

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Туристите в София: Уикенд ефект за икономиката

Чужденците са привлечени от изобилието на заведения и изгодните цени, а част от столичните барове и ресторанти се радват на по-висока посещаемост

Данък "Добра заплата"

Максималният осигурителен праг нараства с 15% до 3 хил. лв., което ще удари работещите в ИТ сектора

За изкуствения интелект и автентичните лидери

Дейвид Мендлевич, съосновател и изпълнителен директор на компанията за AI базирани мениджърски обучения Butterfly.ai, пред "Капитал"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Бягай, Затопек, бягай

Писателят Ян Новак за графичния си роман, посветен на рекордьора бегач Емил Затопек

Варненско ято

След години в безтегловност културната сцена в града отново намира пътя си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 13.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, България е назад в класация за човешки капитал; Кой колко доходи декларира; "Монбат" се отказва от сделка в Тунис

Емисия

DAILY @7AM // 15.10.2018 Прочетете