Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
3 13 апр 2018, 11:53, 19009 прочитания

Безконтролните очи на пътната агенция

Данните от над триста камери по пътищата позволяват проследяване на всяка кола без ясна регламентация

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Един сървър в държавната администрация пази данни за целия автомобилен трафик в държавата от последните пет години. От него може да се извади информация за това откъде, кога, с каква скорост и в каква посока преминава един автомобил - както в реално време, така и назад във времето.

Това са данните, които се предават от 320 стационарни камери, с които Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) следи трафика по пътищата на България. Техният брой ще стане 420 с въвеждането на тол-системата, чиито камери са много по-добри от действащите.

Съвместно разследване на "Капитал" и активиста Асен Генов показа, че ако статистическите данни са общодостъпни, информацията за всеки засечен автомобил, която до голяма степен позволява проследяване подобно на специално разузнавателно средство, е достъпна за трима служители на АПИ и неизвестен брой служители на МВР, ДАНС и прокуратурата. Въпреки че данните са чувствителни, правилата за достъп са сива зона - нещо, което държавата има интерес бързо да регулира, за да може да бъдат защитени както правата на гражданите, така и правомощията на правоохранителните институции.

Чичо Манчо, снех те

Изграждането на т.нар. преброителни пунктове на АПИ става в периода 2007-2013 г. Камерите заснемат преминаващия автомобил, като "фиксират" информация за регистрационния номер, скоростта му на движение, часа на преминаване, категорията на превозното средство и пункта, през който е преминал. При първите изградени 120 пункта изображението се изпраща през GPRS система на локален компютър, където се извлича информацията от направената снимка, а при изградените впоследствие 200 камери тази обработка става на място и до сървъра (отново през мобилна връзка) се изпращат само данните, а снимката се изтрива на място.



"Единственото предназначение на АУЗПТ (автоматично устройство за записване на пътния трафик - бел. ред.) е заснемането на моментна снимка, която впоследствие се трансформира в текстов вид и служи за определяне на вида и маршрута на движение на МПС. Камерите не правят и не съхраняват видеозаписи. След обработка снимката се изтрива завинаги от системата. Информацията, получена от АУЗПТ, се съхранява на сървър като електронна база данни безсрочно", казват от АПИ в отговор на заявление по Закона за достъп до обществена информация.

До въпросните данни достъп имат трима нейни служители, става ясно от отговора на пътната администрация - двама началници на отдели и един главен експерт. Те са определени със заповед на изпълнителния директор на АПИ да отговарят за "събирането, обработването и съхранението на данни в регистъра "Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България при спазването на Закона за защита на личните данни чрез защитен персонализиран достъп". От АПИ заявяват още, че имат и служител, който отговаря за мрежовата и информационната сигурност, като в задълженията му се включва и надзорът над системата.

От становище на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) става ясно, че според тях съхраняваната информация от АПИ, събирана от камерите, съставлява лични данни, но не подлежи на специална защита и за тях се отнасят общият ред и задължения, валидни за всеки администратор на лични данни.

И тук се стига до парадокс - ако данните на АПИ са лични данни, институцията като техен администратор е задължена по закон да ни предостави достъп до събираната за самите нас (т.е. за притежаваните от нас автомобили). Но не. Опитът да получим достъп до информацията, съхранявана от АПИ, за собствен автомобил по реда на Закона за защита на личните данни удари на камък. Оттам ни отговориха, че такива данни се предоставят само на правоохранителните институции.

Кой има достъп до тези данни

"Във връзка с провеждане на разследване по досъдебни производства се предоставя информация от компетентността на АПИ на органите на МВР, прокуратурата, съда и ДАНС след постъпване на официални служебни запитвания от разследващите органи", казват от пътната агенция.

Анализирайки съдебни актове на съдилищата от цялата страна, "Капитал" откри, че отговорът на АПИ не е съвсем коректен. Данни от камерите на автомагистрала "Люлин" например се използват за засичане на средна скорост на движение между две точки, а оттам и за издаване на електронни фишове, ако има нарушение на ограничението.

В друго дело се открива, че информацията от камерите на АПИ е била използвана по дисциплинарно производство срещу полицай, за когото е постъпил сигнал, че управлява личния си автомобил без винетка.

Благодарение на камерите на пътната агенция са установявани предполагаемите извършители на тежки престъпления. Най-известният пример е с привлечения за двойно убийство руснак Герман Костин.

Въпросът е как и кога става този достъп. Според АПИ - след постъпване на "официално служебно запитване".

Но и това не е точно така. Служител на МВР, работещ по линия на кражбите на автомобили, разказа, че разполага със свободен достъп до данните през вътрешната мрежа на полицията: "Информацията е изключително полезна в работата ни, защото можем да следим в реално време автомобили, обявени за издирване или съпричастни към престъпление."

В полицията няма абсолютно никакъв регламент за това как и кога става този достъп, като по информация на "Капитал" от вътрешното министерство се обсъжда въвеждането на някакви правила.

"Всъщност следа остава винаги, защото правя справка с личния си акаунт и има логове. Няма никакъв смисъл да се пише дневник на хартия", разказва източникът ни, който пожела анонимност поради естеството на темата.

Изцяло в сивата зона

От заданието за изграждането на тол-системата става ясно, че функционалностите й ще бъдат разширявани, тъй като "често полицията, митниците или други органи по правоприлагането или сигурността търсят конкретно превозно средство и желаят да бъдат информирани за неговото местонахождение на пътя, след като то бъде открито", което е причина от изпълнителите да се изисква функционалност за предоставяне на данни за "превозни средства със специален интерес (ПССИ)".

От изпълнителя се изисква да въведе възможност тогава, когато премине под камера, да се "заснема цифрово изображение на превозното средство и на неговия регистрационен номер", което да се предоставя по начин и ред, определени от заявителя (т.е.полицията, ДАНС и т.н.).

В заданието е записано още, че "този образ и цялата информация, свързана с преминаването на превозното средство, се съхранява в нормативно определените срокове".

В действителност няма нормативен акт, който да определя подобни срокове, което става ясно от същия документ: "Искането за уведомяване е валидно до второ нареждане или за определено време."

Фактът, че информацията, събирана от камерите на АПИ, е изцяло в сивата зона, създава сериозни предпоставки за злоупотреби. Данните позволяват например проследяване на хора или икономически шпионаж. Представете си, ако някоя спедиторска или куриерска фирма има данни за движението на колите и камионите на своите конкуренти.

Достъпът до данните на АПИ става без санкцията на съд. Според източници на "Капитал" в правоохранителните институции преди време е бил изготвен анализ, който заключил, че тъй като се събират данни за предмет, а не за лице, не може да става дума за навлизане в личния живот.

В същото време в Закона за СРС е разписан способ "проследяване на обект", за чието прилагане се иска мотивирано искане, разрешение от съд, прилагането му не може да надвишава половин година, а събраната информация се съхранява и унищожава при строги правила, за нарушаването на които се носи наказателна отговорност.

Бойко Рашков, директор на бюрото за контрол на СРС, коментира, че този въпрос не е изследван от тях.

Освен че създава предпоставка за нерегламентирано навлизане в личния живот, липсата на регламентация кога, кой и по какъв ред може да ползва информацията, събирана от АПИ, е проблем и за самите правоохранителни институции, които трудно ще могат да се възползват от данните, докато те са в сивия сектор.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съдът остави в ареста Десислава Иванчева и помагачите й 2 Съдът остави в ареста Десислава Иванчева и помагачите й

Кметът на "Младост" е обвиняема за подкуп, а заместничката й и соченият за посредник - в съучастие

20 апр 2018, 764 прочитания

Директорът на лекарствената агенция става частен обвинител срещу бивш вицепремиер Директорът на лекарствената агенция става частен обвинител срещу бивш вицепремиер

Асена Стоименова се присъедини към прокуратурата по делото за оказан натиск от Илко Семерджиев за назначение в институцията

20 апр 2018, 935 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Нощният ръст на София

Градският транспорт след полунощ ще раздвижи живота в града, но столицата още не е достигнала потенциала на големите европейски нощни дестинации

Крахът на експеримента "Младост"

Политическият експеримент на Десислава Иванчева достигна очакван провал в неочакван мащаб

Македонският залог на България

Определянето на дата за започване на преговори за членство със Скопие щеше да бъде един от символичните успехи на българското председателство на Съвета на ЕС

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Ново място: Akrogiali

Нов гръцки ресторант в София

Книга: Жак Превер – "Приказки за непослушни деца"

Илюстрациите са тези от оригиналното издание и са на перуанско-аржентинската художничка Елса Енрикес

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 16

Капитал

Брой 16 // 21.04.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 21.04.2018 Прочетете