С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 13 апр 2018, 12:55, 21408 прочитания

Резервирай ми 17 милиона

Държавата увеличава студения резерв и вероятно вкарва нов играч в него - ТЕЦ "Варна"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Да получаваш пари, без да работиш. За няколко електрически централи тази мечта се сбъдва всяка година. Те печелят търговете за т.нар. студен резерв на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), за което получават общо по около 43 млн. лева на година. Формално тези пари, които между другото плащат всички потребители през цената на тока, не се подаряват. Дори напротив - очаква се в кризисен момент тези централи да гарантират електроенергийната сигурност на страната.

Но практиката е показала, че някои от избраниците не винаги са готови за действие. Последно през януари 2017 г. две от централите, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, не успяха да заработят и въпреки глобите реализираха добри печалби. Тази зима - поради липсата на алтернатива, отново разчитахме на тях. Единствено по-топлото време ни спаси от това да разберем дали са по-добре подготвени.


Логичното решение в тази ситуация е некоректните централи да се изхвърлят от уравнението, а на тяхно място да се сложат такива, които реално гарантират енергийна сигурност, без да се повишава цената за всички. Без изненада - това няма да се случи. През седмицата енергийният министър Теменужка Петкова утвърди увеличаването на обема на резерва от сегашните 500 мегавата средногодишно до 650 мегавата, което означава включване на нови играчи вместо замяна на старите. С този ръст от 30% може да се предположи, че разходите на ЕСО ще набъбнат с почти 13 млн. лева.

Зад всеки подобен ход в енергетиката винаги стои въпросът "кой печели". В случая отговорът най-вероятно е ТЕЦ "Варна" и неговият нов собственик и бивш министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов. Централата предстои да бъде пусната отново, но трудно би могла да работи на свободния пазар заради скъпото си производство. Бързи сметки обаче показват, че тя може да получи 17 млн. лв. за година, ако стои в резерв.
Какво е студен резерв

Законът за енергетиката задължава Електроенергийния системен оператор (ЕСО) да поддържа определен студен резерв за безопасното и ефективно функциониране и управление на електроенергийната система. Той служи за компенсиране на недостига в системата при пренатоварването й - обикновено през зимните месеци.

Този резерв се определя със заповед на министъра на енергетиката и се купува от централите след търгове, като разходите си за това ЕСО покрива чрез цената за достъп до електропреносната мрежа. Цената се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране и се плаща от всички потребители за всеки пренесен по мрежата мегаватчас.


Гневът на индустрията



Държавният системен оператор вече внесе в КЕВР предложението си за нови цени в периода 1 юли 2018 г. - 30 юни 2019 г. Сред тях са пределният размер на разходите за студен резерв и тарифата за неговата разполагаемост. Сега цената за готовност е от 7.7 до 11 лв. за мегаватчас в зависимост от мощността и сезона. Много по-големи са разходите при активиране на резерва. Тогава цените могат да надхвърлят 200 лв. за мегаватчас.

Този модел действа от 2013 г., но през последните седмици срещу него се надигна истинска вълна от критики от национално представените бизнес организации. Те недоволстват най-вече от увеличаването на резерва със 150 мегавата и смятат, че то се прави само за да се осигури възможност за приходи на ТЕЦ "Варна". Работодателите поискаха големите консуматори също да участват в подсигуряването на системата и при голямо натоварване да спират или да намаляват дейността си.

"Естествено е всеки потребител на електроенергия, както и избраният от същите тези потребители министър да се стремят към оптимизация на разходите по резервиране. Но оптимизация в полза на потребителите, а не на заинтересовани производители на електроенергия. Първото представлява естествено задължение на ресорното министерство и ръководещия го екип, второто народът простичко нарича далавера", се казва в официалното им становище.

Нужен, но проблемен

Енергийният министър Теменужка Петкова обаче посочва, че има изискване студеният резерв да е в размер на най-голямата единична мощност в системата - в нашия случай един от 1000-мегаватовите блокове на АЕЦ "Козлодуй". Така дори с увеличението пак ще сме под този минимум. Правилото обаче не е конкретно записано в някакви разпоредби, откъдето тръгват и съмненията.

"Във всички случаи е разумно да има студен резерв, стига той наистина да е в готовност. Индустрията като че ли стана много силна и никой не смее да й каже, че българската електроенергийна система има нужда от такива мощности и не е бизнесът този, който ще каже колко точно мегавата да бъде резервът", коментира Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт. Според нея за потребителите ще е много по-изгодно да има различни по големина и технология мощности в студения резерв, така че диспечерите да могат във всяка ситуация да правят комбинации и да реагират бързо.

За разлика от работодателите Диловска вижда друг проблем - организираната по този начин схема за студен резерв не е нотифицирна от Брюксел. "Всички други страни в ЕС са поискали нотификация за подобен тип схеми, а ние, изглежда, не сме се сетили", казва тя.

От ЕСО обясниха за "Капитал", че осигуряването на резерва не е толкова лесна задача, колкото изглежда. Проблемът е, че макар да се плаща добре, няма достатъчно мощности, които да искат да предоставят капацитет. За повечето централи е много по-изгодно да продават ток, вместо да стоят в готовност. На търговете се явяват само тези, които иначе трудно биха могли да печелят от продажбата на електроенергия за пазара, тъй като производството им е скъпо и нерентабилно.

За пример от дружеството посочват търга за предоставяне на нетна разполагаема електрическа мощност до 83 MВ за периода от 1 октомври 2017 г. до 31 март 2018 г., в който няма нито една постъпила оферта. Според ЕСО благодарение на по-меката зима тази липса не се е усетила от потребителите, но крие рискове за системата.

Игра за стари играчи... и един нов

През последните години за студения резерв се разчита основно на едни и същи централи. Освен държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" това са свързаните с Христо Ковачки ТЕЦ "Бобов дол", "Топлофикация Русе", "Топлофикация Перник", ТЕЦ "Марица 3" и "Брикел" ЕАД, като именно първите две не успяха да заработят през януари 2017 г. Само за разполгаемост (да стоят в готовност) мощностите на Ковачки ще получат близо 29 млн. лв. от ЕСО за периода 1 юли 2017 г. - 3- юни 2018 г. Това са две трети от всички разходи за поддържането на студения резерв.

До 20 декември миналата година "ТЕЦ Варна" беше собственост на CEZ и не работеше, тъй като според анализите на чехите това бе икономически необосновано. Причината е, че ТЕЦ-ът използваше въглища и не спазваше еконормите. Затова те го продадоха за 48.5 млн. евро на варненската "Сигда", която се контролира от близкия до ДПС бивш транспортен министър Данаил Папазов. В новото ръководство на купеното дружество влезе и друга свързвана с ДПС и Делян Пеевски фигура - Георги Христозов, който оглавяваше държавни енергийни фирми, включително БЕХ.

Още през декември Папазов обяви, че ще възстанови дейността на централата, подкарвайки я на природен газ. Сега той обясни за "Капитал", че ще се бори в търговете за студен резерв, като 6-и блок на ТЕЦ-а е напълно готов за работа и в момента се прави реконструкция на 5-и. "Работим денонощно, за да сме готови за новия регулаторен период", каза Папазов. Той отказа да даде разчет на средствата, похарчени за модернизацията, но при влизането й в резерва централата ще почне да носи солидни приходи на собствениците си (виж карето).

По информация на "Капитал" от 23 март ТЕЦ "Варна" е получила разрешение от Изпълнителната агенция по околна среда за актуализиране на комплексното разрешително при смяна на работното гориво от въглища на природен газ. Очаква се това да стане до няколко седмици. По информация от РИОСВ - Варна, дотогава дружеството не следва да е в експлоатация.

Няколко по-добри решения

Студеният резерв трябва да е сигурен и маневрен, смята Диловска, а проблемът е, че в нашата система няма малки маневрени мощности на газ. "Необходими са мощности, които бързо да бъдат включени, когато се наложи, каквито със сигурност не са въглищните централи. ТЕЦ "Варна", работеща на газ, е изключително подходяща в това отношение, тъй като бързо може да се пуска и спира. Освен това може да компенсира липсата на мощност в най-натоварените часове", посочва тя.

Има обаче различни възможности за по-ефективно управление на резерва. Една от тях е именно предложението на бизнеса в критични моменти да се разчита не само на производителите, но и на потребителите и големите консуматори временно да намаляват потреблението.

Председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев каза за "Капитал", че тази идея, която се прилага в редица други страни, се обсъжда и вероятно ще бъде включена между първо и второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Добрев дава и пример защо промяната е необходима. Сега по думите му, ако на ЕСО са необходими 20 или 30 мегавата мощност, се активира блок от 75 или 125 мегавата, каквито са на "ТЕЦ Марица 3", "Топлофикация Русе" и "ТЕЦ Бобов дол" например. В такива случаи обаче излишната енергия трябва да се поеме от някой и най-често се пускат помпите на ПАВЕЦ, което води до допълнителни разходи. А активираната ТЕЦ си получава плащане за цялата произведена енергия. "При възможност индустриалните потребители също да участват тези дисбаланси може да се управляват много по-гъвкаво", казва Добрев.

Търговете също могат да са доста по-прозрачни, както е на запад, казва Иванка Диловска. По думите й има списъци с имената и офертите на неуспелите участници, което не оставя място за съмнения и спекулации. "В редица европейски държави дори е прието такива мощности да не са на разположение през цялото време на денонощието, а само в определени часове, когато се очаква голямо натоварване", обяснява Иванка Диловска.

В търговете у нас могат да участват и мощности от Гърция или Румъния, но още не сме обединили електроенергийния си пазар със съседите. Това може да се случи в следващите една-две години, като първата предпоставка е стартирането от енергийната борса на сегмента за пазар в рамките на деня. Всички тези решения обаче са в бъдещето. Засега цената за всички се увеличава, Ковачки остава, а към него се добавя и нов играч.
Добре платено бездействие

Стоенето в студен резерв може да излезе доста изгодно на новите собственици на ТЕЦ "Варна". Да вземем последния търг на ЕСО за предоставяне на нетна разполагаема електрическа мощност до 700 MW за периода октомври 2017 г. - март 2018 г. Задължителното време за предоставяне на мощностите е 4368 часа, което за 6-и блок на ТЕЦ "Варна", чиято мощност е 210 мегавата, прави възможна нетна разполагаема мощност от 917 280 мегаватчаса. Цените за такъв студен резерв, които ЕСО се е съгласил да плаща, са от 10.98 до 11 лв. на мегаватчас. При това положение ТЕЦ "Варна" може да получи малко над 10 млн. лв. за осигуряването на студен резерв в рамките на шестте студени месеца. За пролетния и летния период - от април до септември, тарифите за студен резерв са по-ниски - около 7.65 лева за мегаватчас. Което би донесло на ТЕЦ "Варна" още около 7 млн. лева. Или само от стоенето в студен резерв шести блок на централата би могъл да осигури на новите си собственици 17 млн. лева.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Рекордно предлагане на ток понижи рязко борсовата му цена Рекордно предлагане на ток понижи рязко борсовата му цена

Цената за сряда е наполовина на тази от предишния ден. Причината - държавата започна да продава повече количества

22 яну 2019, 2364 прочитания

Вечерни новини: За какво говори Давос, край на българското гражданство срещу инвестиции Вечерни новини: За какво говори Давос, край на българското гражданство срещу инвестиции

И още: Работодателите искат данъчна и енергийна реформа; Брюксел глоби Mastercard с 570 млн. евро; Кои са номинираните за оскари 2019

22 яну 2019, 1404 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Самотната битка на един млад журналист

За Христо Гешов от Червен бряг е ежедневие да го заплашват и да му отправят предупреждения да мълчи

Краят на "Булгартабак"

За седем години контролираният от Делян Пеевски холдинг затвори всички производства, а държавата не вижда проблем

Три пазарни ефекта за България при Brexit без сделка

Въпреки че Великобритания не е ключов български пазар, Брекзит без сделка може да дестабилизира фармацевтичния сектор

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

20 въпроса: Ангел Игов

Преводачът, литературен критик и писател Ангел Игов е новият носител на специалното отличие за превод "Кръстан Дянков"

Книга: Тара Съливан - "Златното момче"

Дебютният роман на американската писателка ни представя историята на дете-албинос в Африка

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Токът на борсата рязко поевтиня, ЕК глоби Mastercard с 570 млн. евро, според прокурори OneCoin е пирамида

Емисия

DAILY @7AM // 23.01.2019 Прочетете