С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 13 апр 2018, 12:55, 20690 прочитания

Резервирай ми 17 милиона

Държавата увеличава студения резерв и вероятно вкарва нов играч в него - ТЕЦ "Варна"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Ахмед Доган купи ТЕЦ "Варна"

Децата на бившия транспортен министър Данаил Папазов запазват 30%, а самият той остава изпълнителен директор

13 сеп 2018

Как Ковачки и Папазов получиха 52 млн. лв. бонус

Държавата ще плаща много повече, без да има реална необходимост от това

9 авг 2018

ТЕЦ "Варна" ще бъде и търговец на ток

Компанията планира да работи на пазара на едро, без да доставя електроенергия на крайни клиенти

5 юни 2018

Седмични новини за енергетика

В рубриката събираме всички най-важни новини от последните седем дни

3 май 2018

Данаил Папазов взима 30 млн. лв. дивидент от ТЕЦ "Варна"

Чрез счетоводни преоценки на активите дружеството е "напомпано" с 265 млн. лева

1 май 2018

Зеленият ток ще се продава през борсата от 1 юли

До 1 януари 2019 г. НЕК ще продължи да изкупува енергията от ВЕИ и ще я продава на борсата, а след това сделките ще правят самите централи

26 апр 2018

Нов обрат - КЕВР получи право да спре сделката с CEZ

ГЕРБ за трети път смени позицията си и подкрепи искането на БСП и "Обединените патриоти"

26 апр 2018

КЕВР остава без права за сделката с CEZ, но с по-висок бюджет

Помените в Закона за енергетиката се очаква да бъдат гласувани на второ четене в пленарната зала утре

25 апр 2018

Скъпият ток от тецове на Ковачки и Папазов няма да бъде гарантирано изкупен

Включването им в системата би струвало 330 млн. лв. годишно, което би вдигнало цената на електроенергията за бита с 16%

24 апр 2018

ВЕИ ще могат да сключват договори директно с потребителите

"Не си губете времето с проекти като АЕЦ "Белене", казва президентът на EUFORES Клод Турме

22 апр 2018

Безплатният обяд на Ковачки и Папазов

ТЕЦ-овете на двамата бизнесмени ще бъдат включени в регулирания пазар на високи цени, въпреки че няма нужда от тях

20 апр 2018

Марешки и "Патриотите" са най-активни в наддаването за членове на КЕВР

Само две нови имена има сред общо петте предложения за попълване на състава на енергийния регулатор

18 апр 2018

Токът ще поскъпне допълнително заради ТЕЦ-вете и ЕСО

Държавната "Марица-изток 2" иска увеличение на цената с 32%

18 апр 2018

България и Македония ще обединяват електроенергийния си пазар

Очаква се търговията с ток в сегмента "Ден напред" между двете страни да започне през 2019 г.

17 апр 2018

Електричество от бъдещето

Управлението на електроразпределителните мрежи се автоматизира, в сектора навлизат и блокчейн технологиите

7 апр 2018

ТЕЦ "Варна" може да струва 250 млн. лв. годишно на потребителите

Работодателите подготвят протести, защото това би вдигнало цената на тока с 16%

2 апр 2018

ЕСО прогнозира, че през 2027 г. ще има достатъчно ток и без АЕЦ "Белене"

Ще са необходими обаче инвестиции от 1.3 млрд. лв. през следващите 10 години

28 мар 2018

Държавата ще плаща за американските централи дори да развали договорите

Задължително изкупуване на електроенергия на преференциални цени от т.нар. американски централи може да бъде прекратено до две седмици, казали управляващите на работодателските организации

16 мар 2018

Енергийният регулатор одобри новите шефове на ЕСО

Промените са подадени за вписване в Търговския регистър

11 фев 2018
Да получаваш пари, без да работиш. За няколко електрически централи тази мечта се сбъдва всяка година. Те печелят търговете за т.нар. студен резерв на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), за което получават общо по около 43 млн. лева на година. Формално тези пари, които между другото плащат всички потребители през цената на тока, не се подаряват. Дори напротив - очаква се в кризисен момент тези централи да гарантират електроенергийната сигурност на страната.

Но практиката е показала, че някои от избраниците не винаги са готови за действие. Последно през януари 2017 г. две от централите, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, не успяха да заработят и въпреки глобите реализираха добри печалби. Тази зима - поради липсата на алтернатива, отново разчитахме на тях. Единствено по-топлото време ни спаси от това да разберем дали са по-добре подготвени.

Логичното решение в тази ситуация е некоректните централи да се изхвърлят от уравнението, а на тяхно място да се сложат такива, които реално гарантират енергийна сигурност, без да се повишава цената за всички. Без изненада - това няма да се случи. През седмицата енергийният министър Теменужка Петкова утвърди увеличаването на обема на резерва от сегашните 500 мегавата средногодишно до 650 мегавата, което означава включване на нови играчи вместо замяна на старите. С този ръст от 30% може да се предположи, че разходите на ЕСО ще набъбнат с почти 13 млн. лева.

Зад всеки подобен ход в енергетиката винаги стои въпросът "кой печели". В случая отговорът най-вероятно е ТЕЦ "Варна" и неговият нов собственик и бивш министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов. Централата предстои да бъде пусната отново, но трудно би могла да работи на свободния пазар заради скъпото си производство. Бързи сметки обаче показват, че тя може да получи 17 млн. лв. за година, ако стои в резерв.
Какво е студен резерв

Законът за енергетиката задължава Електроенергийния системен оператор (ЕСО) да поддържа определен студен резерв за безопасното и ефективно функциониране и управление на електроенергийната система. Той служи за компенсиране на недостига в системата при пренатоварването й - обикновено през зимните месеци.

Този резерв се определя със заповед на министъра на енергетиката и се купува от централите след търгове, като разходите си за това ЕСО покрива чрез цената за достъп до електропреносната мрежа. Цената се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране и се плаща от всички потребители за всеки пренесен по мрежата мегаватчас.


Гневът на индустрията



Държавният системен оператор вече внесе в КЕВР предложението си за нови цени в периода 1 юли 2018 г. - 30 юни 2019 г. Сред тях са пределният размер на разходите за студен резерв и тарифата за неговата разполагаемост. Сега цената за готовност е от 7.7 до 11 лв. за мегаватчас в зависимост от мощността и сезона. Много по-големи са разходите при активиране на резерва. Тогава цените могат да надхвърлят 200 лв. за мегаватчас.

Този модел действа от 2013 г., но през последните седмици срещу него се надигна истинска вълна от критики от национално представените бизнес организации. Те недоволстват най-вече от увеличаването на резерва със 150 мегавата и смятат, че то се прави само за да се осигури възможност за приходи на ТЕЦ "Варна". Работодателите поискаха големите консуматори също да участват в подсигуряването на системата и при голямо натоварване да спират или да намаляват дейността си.

"Естествено е всеки потребител на електроенергия, както и избраният от същите тези потребители министър да се стремят към оптимизация на разходите по резервиране. Но оптимизация в полза на потребителите, а не на заинтересовани производители на електроенергия. Първото представлява естествено задължение на ресорното министерство и ръководещия го екип, второто народът простичко нарича далавера", се казва в официалното им становище.

Нужен, но проблемен

Енергийният министър Теменужка Петкова обаче посочва, че има изискване студеният резерв да е в размер на най-голямата единична мощност в системата - в нашия случай един от 1000-мегаватовите блокове на АЕЦ "Козлодуй". Така дори с увеличението пак ще сме под този минимум. Правилото обаче не е конкретно записано в някакви разпоредби, откъдето тръгват и съмненията.

"Във всички случаи е разумно да има студен резерв, стига той наистина да е в готовност. Индустрията като че ли стана много силна и никой не смее да й каже, че българската електроенергийна система има нужда от такива мощности и не е бизнесът този, който ще каже колко точно мегавата да бъде резервът", коментира Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт. Според нея за потребителите ще е много по-изгодно да има различни по големина и технология мощности в студения резерв, така че диспечерите да могат във всяка ситуация да правят комбинации и да реагират бързо.

За разлика от работодателите Диловска вижда друг проблем - организираната по този начин схема за студен резерв не е нотифицирна от Брюксел. "Всички други страни в ЕС са поискали нотификация за подобен тип схеми, а ние, изглежда, не сме се сетили", казва тя.

От ЕСО обясниха за "Капитал", че осигуряването на резерва не е толкова лесна задача, колкото изглежда. Проблемът е, че макар да се плаща добре, няма достатъчно мощности, които да искат да предоставят капацитет. За повечето централи е много по-изгодно да продават ток, вместо да стоят в готовност. На търговете се явяват само тези, които иначе трудно биха могли да печелят от продажбата на електроенергия за пазара, тъй като производството им е скъпо и нерентабилно.

За пример от дружеството посочват търга за предоставяне на нетна разполагаема електрическа мощност до 83 MВ за периода от 1 октомври 2017 г. до 31 март 2018 г., в който няма нито една постъпила оферта. Според ЕСО благодарение на по-меката зима тази липса не се е усетила от потребителите, но крие рискове за системата.

Игра за стари играчи... и един нов

През последните години за студения резерв се разчита основно на едни и същи централи. Освен държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" това са свързаните с Христо Ковачки ТЕЦ "Бобов дол", "Топлофикация Русе", "Топлофикация Перник", ТЕЦ "Марица 3" и "Брикел" ЕАД, като именно първите две не успяха да заработят през януари 2017 г. Само за разполгаемост (да стоят в готовност) мощностите на Ковачки ще получат близо 29 млн. лв. от ЕСО за периода 1 юли 2017 г. - 3- юни 2018 г. Това са две трети от всички разходи за поддържането на студения резерв.

До 20 декември миналата година "ТЕЦ Варна" беше собственост на CEZ и не работеше, тъй като според анализите на чехите това бе икономически необосновано. Причината е, че ТЕЦ-ът използваше въглища и не спазваше еконормите. Затова те го продадоха за 48.5 млн. евро на варненската "Сигда", която се контролира от близкия до ДПС бивш транспортен министър Данаил Папазов. В новото ръководство на купеното дружество влезе и друга свързвана с ДПС и Делян Пеевски фигура - Георги Христозов, който оглавяваше държавни енергийни фирми, включително БЕХ.

Още през декември Папазов обяви, че ще възстанови дейността на централата, подкарвайки я на природен газ. Сега той обясни за "Капитал", че ще се бори в търговете за студен резерв, като 6-и блок на ТЕЦ-а е напълно готов за работа и в момента се прави реконструкция на 5-и. "Работим денонощно, за да сме готови за новия регулаторен период", каза Папазов. Той отказа да даде разчет на средствата, похарчени за модернизацията, но при влизането й в резерва централата ще почне да носи солидни приходи на собствениците си (виж карето).

По информация на "Капитал" от 23 март ТЕЦ "Варна" е получила разрешение от Изпълнителната агенция по околна среда за актуализиране на комплексното разрешително при смяна на работното гориво от въглища на природен газ. Очаква се това да стане до няколко седмици. По информация от РИОСВ - Варна, дотогава дружеството не следва да е в експлоатация.

Няколко по-добри решения

Студеният резерв трябва да е сигурен и маневрен, смята Диловска, а проблемът е, че в нашата система няма малки маневрени мощности на газ. "Необходими са мощности, които бързо да бъдат включени, когато се наложи, каквито със сигурност не са въглищните централи. ТЕЦ "Варна", работеща на газ, е изключително подходяща в това отношение, тъй като бързо може да се пуска и спира. Освен това може да компенсира липсата на мощност в най-натоварените часове", посочва тя.

Има обаче различни възможности за по-ефективно управление на резерва. Една от тях е именно предложението на бизнеса в критични моменти да се разчита не само на производителите, но и на потребителите и големите консуматори временно да намаляват потреблението.

Председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев каза за "Капитал", че тази идея, която се прилага в редица други страни, се обсъжда и вероятно ще бъде включена между първо и второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Добрев дава и пример защо промяната е необходима. Сега по думите му, ако на ЕСО са необходими 20 или 30 мегавата мощност, се активира блок от 75 или 125 мегавата, каквито са на "ТЕЦ Марица 3", "Топлофикация Русе" и "ТЕЦ Бобов дол" например. В такива случаи обаче излишната енергия трябва да се поеме от някой и най-често се пускат помпите на ПАВЕЦ, което води до допълнителни разходи. А активираната ТЕЦ си получава плащане за цялата произведена енергия. "При възможност индустриалните потребители също да участват тези дисбаланси може да се управляват много по-гъвкаво", казва Добрев.

Търговете също могат да са доста по-прозрачни, както е на запад, казва Иванка Диловска. По думите й има списъци с имената и офертите на неуспелите участници, което не оставя място за съмнения и спекулации. "В редица европейски държави дори е прието такива мощности да не са на разположение през цялото време на денонощието, а само в определени часове, когато се очаква голямо натоварване", обяснява Иванка Диловска.

В търговете у нас могат да участват и мощности от Гърция или Румъния, но още не сме обединили електроенергийния си пазар със съседите. Това може да се случи в следващите една-две години, като първата предпоставка е стартирането от енергийната борса на сегмента за пазар в рамките на деня. Всички тези решения обаче са в бъдещето. Засега цената за всички се увеличава, Ковачки остава, а към него се добавя и нов играч.
Добре платено бездействие

Стоенето в студен резерв може да излезе доста изгодно на новите собственици на ТЕЦ "Варна". Да вземем последния търг на ЕСО за предоставяне на нетна разполагаема електрическа мощност до 700 MW за периода октомври 2017 г. - март 2018 г. Задължителното време за предоставяне на мощностите е 4368 часа, което за 6-и блок на ТЕЦ "Варна", чиято мощност е 210 мегавата, прави възможна нетна разполагаема мощност от 917 280 мегаватчаса. Цените за такъв студен резерв, които ЕСО се е съгласил да плаща, са от 10.98 до 11 лв. на мегаватчас. При това положение ТЕЦ "Варна" може да получи малко над 10 млн. лв. за осигуряването на студен резерв в рамките на шестте студени месеца. За пролетния и летния период - от април до септември, тарифите за студен резерв са по-ниски - около 7.65 лева за мегаватчас. Което би донесло на ТЕЦ "Варна" още около 7 млн. лева. Или само от стоенето в студен резерв шести блок на централата би могъл да осигури на новите си собственици 17 млн. лева.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

6 ноември 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/healthforum

Иновации и добри практики в здравния сектор



Акценти в програмата:


  • Промени в здравноосигурителния модел
  • Тенденции в плащанията за здраве
  • Нови терапевтични хоризонти - бъдещите генни терапии
  • Иновации в здравеопазването в Норвегия
  • Болнична помощ и проблемите в управлението на лечебни заведения

Повече подробности на capital.bg/healthforum

Прочетете и това

Вечерни новини: Квотите за наемане на хора с увреждания остават, саудитският дисидент може да е умрял при разпит Вечерни новини: Квотите за наемане на хора с увреждания остават, саудитският дисидент може да е умрял при разпит

И още: България е първа в ЕС по брой на хората в риск от бедност, Европейските лидери се срещат за Brexit в сряда

16 окт 2018, 637 прочитания

БСК иска от Цецка Цачева да каже причините за срива на Търговския регистър 3 БСК иска от Цецка Цачева да каже причините за срива на Търговския регистър

Опасна е тезата на Агенцията по вписванията, че не е била длъжна да предвиди и управлява риска от технически дефект

16 окт 2018, 657 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Самотната битка на един млад журналист

За Христо Гешов от Червен бряг е ежедневие да го заплашват и да му отправят предупреждения да мълчи

В България дизелът побеждава

За първи път за последните три години българският автопарк расте, но има силно увеличение и при колите над 20 години

Как Литва намали жертвите по пътищата

Известна с едни от "най-смъртоносните" пътища в Европа допреди няколко години, сега Литва е лидер в ЕС по намаляване броя на загиналите при пътни катастрофи

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Бягай, Затопек, бягай

Писателят Ян Новак за графичния си роман, посветен на рекордьора бегач Емил Затопек

Какво ново в съвременното изкуство

Новите изложби, интересните автори и важните събития - какво да знаем и къде да отидем

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 13.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Квотите за наемане на хора с увреждания остават, саудитският дисидент може да е умрял при разпит

Емисия

DAILY @7PM // 16.10.2018 Прочетете