С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 13 апр 2018, 11:13, 12281 прочитания

Икономика след полунощ

Софийските клубове и барове предлагат все повече разнообразие от алкохол и музика. Приходите растат. Клиентите им обаче са едва около 20 хиляди

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Софийските клубове и барове стават с по-разнообразни концепции, по-богат асортимент на алкохол и музика. Приходите им също растат

- Потенциалните двигатели на нощната икономика обаче са сравнително константни - около 20 хиляди души

- За част от бизнеса чужденците са добре дошли, а за други - по-скоро разочарование

Част от темата

Нощната икономика на София

Нощният ръст на София

Градският транспорт след полунощ ще раздвижи живота в града, но столицата още не е достигнала потенциала на големите европейски нощни дестинации

Туристите в София: Уикенд ефект за икономиката

Чужденците са привлечени от изобилието на заведения и изгодните цени, а част от столичните барове и ресторанти се радват на по-висока посещаемост

Имате излишни 800 лв.? В софийския клуб PM срещу тази сума може да затворят за вас VIP сепаре. Роден сте в държавата на скъпите табли със салфетки и завиждате на Владимир Вутов, който се окъпа с шампанско под звуците на Шушана в Алпите? Отправете се към някое от вървежните поп фолк заведения в София, като The 1 Exclusive или Мegami, в хотел Marinela. Може пък да сте фен на хард рок и хеви метъл и да засядате пред Mixtape 5 още от обед, за да чуете саундчека на любимата банда. Или пък предпочитате по-лиричното звучене и следите авторските изяви на бг поп музикантите...Или просто сте любител на крафт бирите и коктейлите...

Дори и половината от изброеното да не ви е по вкуса, то е част от микса на нощния живот в София. Броят на хората, допринасящи за икономиката на столицата след полунощ е сравнително константен през годините, но оборотите на заведенията се увеличават, цените им също. Причините са няколко: залага се на все по-разнообразни концепции, което пък прави избора доста по-шарен; организаторите на събития отчитат все по-голям интерес към музикалната сцена; нискотарифните авиокомпании увеличават притока на чуждестранни туристи; ценовите нива все още са в пъти по-ниски от тези на запад. Всичко това според представители бранша превръща нощна София в едно неоткрито още бижу. С неговите ръбове за ошлайфване, разбира се.
С какви надценки се работи

Част от собствениците на клубове, казват, че срокът, в който възвръщат направените инвестиции в този бизнес, е между една и три години. Работи се с надценки между 300 и 500%. Нивата на рентабилност пък се движат между 15 и 20% в успешните месеци. "За да функционира секторът правилно, е нужно надценките да минат 800%, както е в развитите европейски държави. В близките 5 години трябва в нощен клуб да няма бира на цена под 5 лв. и уиски - под 8 лв. за среден клас артикули", казва Мартин Михайлов, който стои зад Строежа и Terminal 1. "Всички разбират от звук, като уж компетентно, но пък без особени аргументи заключават, че звукът е гаден, искат охранителите да са внушителни, но и внимателни, да има гардероб, климатизация и т.н. И всичко това да мине през бира от 3.50 лв.", допълва той.



Бизнес с ръст

Колко голям е бизнесът на нощните заведения в столицата е въпрос с повишена трудност заради големия размер на сивата икономика в сектора и неясната категоризация на обектите. И все пак данните от регистъра към Столична община дават някаква представа за размера. Регистрираните като бар обекти в столицата са 126. Тук влизат дискотеки, пиано барове, нощни барове, дори стриптийз клубовете. В регистрите обаче фигурират и отдавна неработещи барове. Отделно от това част от заведенията са се категоризирали като "питейни", като сред тях има и дневни кафета. Само в централните части на София и Студентски град техният общ брой е около 450. По данни на Националната агенция за приходите общият оборот на тези заведения от 2017 г. е близо 170 млн. лв., което е 7% ръст спрямо предходната година. На дискотеките приходите са едва 16.9 млн. лв. и също бележат увеличение от 10%. За сравнение - автоматите за самообслужване са отчели чрез фискалните си устройства близо 9 млн. лв.

Статистика за потребителите също липсва. Според Радослав Мирчев, един от собствениците на две от най-успешните и дълголетни заведения в София - бар "Петък" и клуб Mixtape 5, около 10% от хората между 20 и 30 години излизат по нощните заведения. А техният брой в София по данни на НСИ за 2016 г. е около 200 хил. души, т.е. потенциалните двигатели на нощната икономика са около 20 хиляди души. Според него това се дължи, от една страна, на цената, която въпреки че е 3-4 пъти по-ниска спрямо другите европейска столици, все пак е пречка. А от друга - заради самото усилие на излизането. "Има много хора, които предпочитат да не излязат и те преобладават", казва той.



Барът - проблем или храм

"Клубовете и баровете са една съществена част от нощния живот и суперположителна визитка на България и на София за пред света", казва Мартин Михайлов. Той е човекът, който стои зад Строежа, още от годините, в които той се намираше в Студентски град и на Terminal 1, както и зад организацията на редица музикални събития. "Ние постигаме едно страшно високо качество и сме на едно много високо ниво за Европа, като същевременно услугата, която предоставяме, е на много под адекватната цена", казва той. "За съжаление нощният живот се сочи като проблем, който трябва да бъде решен, като под решен разбираме да бъде премахнат. Ние сме изключително удобни за провокация. Тук не се вниква в сложността на казусите, а се решават по елементарен път", допълва Михайлов. Той дава пример с Великобритания и въвеждането там на принципа Agent of change. Той цели да защити музикалните клубовете от новото строителство, за да не се стига до затварянето на клубове, съществуващи от десетилетия заради появата на нови сгради или смяната на собственици на сгради. Agent of change изисква, ако има проблем с шума, решаването му да е ангажимент на новия инвеститор, било то с осигуряването на изолацията и т.н. Просто политиката на държавата е да подкрепи клубовете, тъй като имиджът на страната е пряко свързан с музикалната култура. А тя генерира милиарди приходи.

В София устойчивостта на заведенията е променлива. "Този бизнес изобщо не е лесен. Историята познава повече неуспешни заведения, отколкото успешни", казва Радослав Мирчев.

Според Иван Горанов от Cage urban bar голяма несигурност в България носят договорите за наем, което прави собствениците на барове плахи. Изключение са заведенията, които се помещават в публични сгради при неизвестни условия за наем. Преди да отвори бара на бул. "Александър Стамболийски" малко преди Коледа, Горанов прекарва 11 години в Италия, където има 4 бара. Според него друга основна разлика между българския и италианския пазар е сложността при продажбата на бизнес тук. Докато в Италия с това се занимават агенции, тук може да се продаде основно инвентар.

Сложен за решаване е и проблемът с кадрите, като Филип Григоров, собственик на One more bar, който е в постоянно търсена на хора, е само един от примерите. Единствено от PM коментират, че нямат текучество на хора. Проблем за заведенията от този сегмент са местата за паркиране на клиентите им.

София пие марково

Алкохолът е и основният двигател на нощния бизнес. По думите на бивш бранд амбасадор (представител) на известна марка алкохол промените в консумацията се дирижират от маркетинг политиките на големите вносители на алкохол и обвързването на заведенията с таргет продажби. "В България марките, които се пият и се предлагат по заведенията, винаги са водени от това какви бюджети имат самите брандове", казва той. Тоест, ако дадено заведение поеме ангажимент към вносителя за България да продаде 10 хил. бутилки Johnnie Walker на година, получава голяма сума в аванс. Бизнес играта е двупосочна, като колкото по-успешно е заведението и по-сериозни са продажбите му, толкова по-големи са отстъпките от страна на вносителите. Положителният ефект за клиентите според бившия представител е, че това е успяло да премахне менте алкохола поне в центъра на София. Данните за 2016 г. показват, че от хората, пиещи концентрат в страната, 70% консумират домашен алкохол, 20% - български, а всички вносители се борят за оставащите 10%.

През последните няколко години се забелязва и мигриране от твърдия алкохол към по-леки напитки. Все по-модерни са крафт бирите с появата на заведения като Kanaal и Vitamin B. От 2007 г. лека-полека започна да навлиза и коктейлната култура в България, макар и по думи на представители от сектора тенденциите в нея се следват целенасочено в едва около десетина бара в София, Пловдив, Бургас и Варна. Пример за подобни заведения в столицата са One More Bar, 5L, Public, The Cocktail Bar, Спутник и др.

Т.нар. ексклузивитет, когато даден вносител затваря едно заведение само за своите брандове, е по-характерен за големите нощни дискотеки.

"Правят се доста обучения за персонала. Дегустации за клиентите. Винаги ще го има стремежа за ексклузивитета", казва управителят на PM. Случаите с купуването на ексклузивност обаче стават все по-голяма рядкост според други съдържатели на нощни клубове, като пикът на "затварянето" на обектите за определени марки е бил между 2000 и 2010 г., като сега за вносителите има повече локации, и събития на които искат да фигурират.

Асортиментът зависи и от концепцията на заведението. "Като бар трябва да можеш да предлагаш по-голяма част от асортимента, който се предлага на глобално ниво. Не можеш да заложиш на един вносител, защото ти дава голям процент отстъпка. Чисто финансово е по-изгодно да е така, но като услуга, която предлагаш, не е", каква Радослав Мирчев.

Какво предпочита да продава нощното заведение е относително понятие, като повече от мениджърите споделят, че имат еднакви маржове на бирите и твърдия алкохол, ако правилно се работи с надценката и целия ценоразпис (виж карето). По думите на Радослав Мирчев все пак твърдият алкохол има няколко съществени предимства: не се охлажда, няма амбалаж, клиентите се обслужват по-бързо на бара, по-къси са и опашките пред тоалетните.

Всичко е музика

Другият основен притегателен елемент на нощния живот е музиката. Разнообразната сцена е част от концепцията на т.нар. venue за събития, като Mixtape 5 например. "Ако си много ъндърграунд, не е сигурно дали ще можеш да оцеляваш", казва Радо. "Ние, които се бием в гърдите, че не сме комерсиални, всъщност си имаме сериозна търговска дейност. Направил ли си бизнес, си комерсиален", продължава той.

Малко по-различна е политиката на Terminal 1, където има смесване на модела между клуб с идентичност, в който знаеш какво можеш да очакваш, но същевременно е и място за концерти. "Преди задължително в клубовете трябваше да има някакво събитие, защото няма ли те в програмата в очите на хората ти просто не работиш. Мен това ме дразнеше, защото се губи идентичността на клуба", казва Михайлов. Така в петък умишлено в програмата на клуба няма концерти.

Авторската музика обаче привлича все по-голям интерес. Според Мартин схващането, че трибютите са взели на някого хляба, е погрешно и се използва като оправдание от тези, които по някаква причина не могат да успеят. Интересът към авторските концерти на български групи върви в комбинация с покачването на цените на билетите и това не прави лошо впечатление на никого, казва той. "Това позволява на нас и на самите групи първо да функционираме добре и второ - самите банди да имат увереност, че могат да им се получат нещата по нормален начин. Това, което Мартин наблюдава, е ръст на броя на напълно разпродадените клубни концерти. Голяма част от изпълнителите, които бяха успешни на клубно ниво, вече влизат в залите. Така освобождават място за следващите. По-големият интерес към живата музика се усеща и по посещенията в Terminal 1. В първите години вечерите без събития били два пъти по-силни от комерсиална гледна точка. В момента са изравнени, като в последно време има превес на вечерите със събития.

В сравнение с преди 10 години пък нещата са съвсем различни. "Преди имаше едно парти на два месеца и всеки трепереше за него. В момента за една седмица можеш да се удавиш в събития", казва Радослав Мирчев.

Необходимо е още по-голямо разширяване на кръга на музикалните ценители, като все още количествено аудиторията не е стигнала нивата, които могат да покрият един адекватен културно-музикален живот на една европейска столица, смятат от бранша. Това налага клубовете внимателно да преценяват количеството на събития и профила им. "Не можем да натоварваме само една и съща аудитория, затова балансираме без да залитаме в определен стил", казва Мартин Михайлов.

Кого вълнуват чужденците

Нови сили за нощния бизнес докараха лоукост компаниите (виж стр. 18-19). Ръст на чужденците по софийските заведения се забелязва от около две години, казват мениджърите, като по думите на Филип Григоров от One more bar те успешно пълнят дупката по празниците.

"Може да се каже, че в момента половината от посетителите са чужденци. Но ако ги няма тях, на тяхното място ще са българи, като в петък и събота в някакъв момент спираме входа", казва Радослав Мирчев.

В Terminal 1 чужденците също са около 50%. Клубът има специален отдел, който се занимава с туристите. Заведението набира и персонал от чужбина, като барман от Англия е работил там около година. Използват се и всички социални платформи, англоезични брошури, гайдове и сайтове. Вносни клиенти на One more bar води TripAdvisor.

Ръстът на чуждестранните туристи обаче не предизвиква вълнение сред заведенията, попадащи в т.нар. група на рremium сегмента, като PM и Bedroom например. Тяхната концепция се различава от тази на останалите, като те залагат основно на българска клиентела, работят с резервации и с познати.

"Аз съм благодарен, че работим с редовни клиенти. Те стоят на едни и същи места и маси. Сменяли са ги само, докато са си избрали най-хубавата", казва Кръстьо Енчев, управител на PM. Масите за партито в събота са резервирани още в понеделник-вторник. В четвъртък също е пълно, като масовка се пуска основно в петък. По отношение на чужденците Енчев казва: "проявявахме интерес, разочароваха ни и го загубихме. Тези хора се държат по различен начин. Светоусещането им е друго. Те се държат все едно са в пещера. Не искам в моя клуб да идват само милионери, но аз където и да съм ходил в чужбина, под 20 евро не съм плащал вход (входът за PM e 10 лв. - бел. ред.) Тук първият им въпрос е безплатен ли е входът. Много странни хора", допълва той.

Смесването на културите за столицата обаче дава още един стимул за раздвижването на икономиката на нощта.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ

И още: Обменът на данни между НАП и чуждите данъчни служби от ЕС още е спрян; Съдът назначи техническа експертиза по делото на Мая Манолова за касиране на изборите в София

21 ное 2019, 486 прочитания

Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото

Над 217 млн. лв. ще бъдат похарчени за почистването на столицата догодина, а такса "Смет" няма да се вдига

21 ное 2019, 431 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Безконтролните очи на пътната агенция

Данните от над триста камери по пътищата позволяват проследяване на всяка кола без ясна регламентация

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10