Те мразят някой да ги контролира
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Те мразят някой да ги контролира

На няколко пъти в парламента председателят на Националното бюро за контрол върху СРС Бойко Рашков се опита да предупреди депутатите, че има сериозни проблеми при осъществяване на наблюдението заради съпротивата на институциите. Бюрото не може да гарантира на 100% правото на гражданите да получат информация дали са подслушвани незаконно, защото службите подават невярна информация, а в осем случая на запитвания на бюрото отговори въобще не са били дадени. Един от тези случаи е на бивш депутат, заяви Рашков в пленарната зала през декември м. г. Същите предупреждения Рашков и вече отстранения зам.-председател Георги Гатев направиха и пред парламентарната комисия за контрол върху службите (на снимката). Рашков обясни, че се осуетяват проверки дори за действащи депутати. Парламентът не пожела да предприеме нищо, а председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов дори заплаши Рашков, че няма да види втори мандат.

Те мразят някой да ги контролира

Как прокуратурата и службите разбиха бюрото за контрол над специалните разузнавателни средства

23330 прочитания

На няколко пъти в парламента председателят на Националното бюро за контрол върху СРС Бойко Рашков се опита да предупреди депутатите, че има сериозни проблеми при осъществяване на наблюдението заради съпротивата на институциите. Бюрото не може да гарантира на 100% правото на гражданите да получат информация дали са подслушвани незаконно, защото службите подават невярна информация, а в осем случая на запитвания на бюрото отговори въобще не са били дадени. Един от тези случаи е на бивш депутат, заяви Рашков в пленарната зала през декември м. г. Същите предупреждения Рашков и вече отстранения зам.-председател Георги Гатев направиха и пред парламентарната комисия за контрол върху службите (на снимката). Рашков обясни, че се осуетяват проверки дори за действащи депутати. Парламентът не пожела да предприеме нищо, а председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов дори заплаши Рашков, че няма да види втори мандат.

© Анелия Николова


- След акцията по отстраняване на зам.-председателя му, Бюрото практически не работи

- Очаква се парламентът да избере на негово място човек, удобен на статуквото

Трудно раждане

Първото Бюро за контрол върху СРС бе създадено през 2009 г., но просъществува само три месеца – ГЕРБ го разтури веднага след идването си на власт и на негово място създаде една безлична парламентарна подкомисия, която не свърши нищо. За сметка на това първият мандат на ГЕРБ приключи с грозни скандали за нерегламентирано подслушване и следене от МВР, параноични слухове за коли с апаратура, които кръстосват София, а Цветан Цветанов се сдоби с популярен шарж с огромни уши.

"Ако г-н Гатев желае да чете доказателства по делото на КТБ, то ще трябва да получи разрешение от наблюдаващия прокурор... За да поставя въпроса, то значи той е стигнал до мен три пъти устно и веднъж писмено."

Тази фраза на главния прокурор Сотир Цацаров, изречена на 8 април 2015 г. по време на работна среща за проблемите в прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) - в присъствието на депутати, висши съдии, прокурори и целия състав на Националното бюро за контрол върху СРС (НБКСРС), дава много светлина за първопричината за конфликта, довел до отстраняване на зам.-председателя на бюрото Георги Гатев. Тя е и ключът към сегашното пълно блокиране на работата на бюрото, чиято задача е да следи дали българските граждани не са обект на произвол при прилагането на СРС.

Създадено за защита срещу произвол

Петчленното Национално бюро за контрол върху СРС беше създадено в края на 2013 г., след като две решения на Съда по правата на човека в Страсбург обявиха, че българското законодателство не гарантира контрол върху прилагането на СРС, нито възможност за защита срещу произвол. Законът натовари бюрото да следи и дава указания за цялата процедура по разрешаване, прилагане и използване на СРС – от исканията до разрешенията, воденето на регистрите, съхраняването, използването и унищожаването на придобитата информация. От друга страна, то прави проверки по искане на гражданите дали спрямо тях не са били прилагани СРС неправомерно, т.е. в нарушение на закона.

Сигурно няма друг орган в страната, чиято дейност само през първите три години да е довела до такъв рязък прогрес, при това - ясно измерим през статистически данни (виж таблиците). Според данните от доклада на бюрото за 2016 г. почти двойно е намалял броят на секретно контролираните лица, а отказите на съда за издаване на разрешения за СРС през 2016 г. са нараснали с 806% спрямо 2014 г. Оказа се напълно възможно да се въведат ясни правила на контрол на всички нива, както и да се задължат заявителите на искания за СРС да предоставят на съдията всички материали, на които то се основава.

И точно когато излязоха тези данни, прокуратурата и ДАНС организираха показна акция срещу зам.- председателя на бюрото Георги Гатев, завършила с отнемане на допуска му до класифицирана информация, а оттам - и с отстраняването му от поста. Гатев беше набеден, че е изнасял информация към обвиняеми и подсъдими магистрати. С аргумент за секретност на процедурата не му бе дадена възможност да опровергае дори очевидни несъответствия – например, че преди да започне проверката по дадено заявление, никой в бюрото няма как да знае дали срещу определен човек са прилагани СРС, но пък самите подслушвани магистрати са установили, че са обект на СРС месеци по-рано, когато са им предявени обвиненията. Така се стигна до парадоксалния резултат, че с координирана акция прокуратурата и службите дебалансираха органа, който по замисъл трябва да контролира тяхната дейност, и отстраниха избран от парламента член на бюрото, който сега предстои да бъде заменен с далеч по-сговорчив.

Предисторията

Всъщност този сюжет има важна предистория, която прави далеч по-разбираемо раздразнението на Цацаров, че се налага четирикратно да забранява достъпа до делото КТБ. Преди три години фактите около този случай не бяха съвсем ясни, но днес те са известни на повечето участници в делото "КТБ".

През май 2014 г. изпълнителните директори на КТБ искат от бюрото да извърши проверка дали не е подслушван незаконосъобразно мобилен телефон, собственост на банката, който се ползва от човек от ръководството. Всъщност става въпрос за телефон, ползван от Цветан Василев още от 2011 г. Действително в началото на май 2014 г. Софийската градска прокуратура (СГП) иска подслушване на този номер, но по-интересно е основанието за това – макар че телефоните на шефа на КТБ са известни на широк кръг лица, искането е мотивирано с необходимостта да се установи самоличността на ползвателя (чл. 12, ал. 1 т.4 ЗСРС). Същественото е, че когато подслушването е разрешено на това основание, то трябва да се прекрати веднага щом се установи кой ползва въпросния телефон. Ако се налага да се подслушва лицето, се прави ново искане. В този случай преценката дали подслушването е законно може да се направи само от разпечатките на разговорите (след като прилагането на СРС е прекратено), които показват кога е била установена самоличността на ползвателя. Проверката е възложена на Гатев и експерт от бюрото, които искат от СГП протокола от изготвянето на веществените доказателствени средства (ВДС), но получават отказ. Бюрото прави искане до главния прокурор, а той отговаря, че само наблюдаващият прокурор по делото може да даде такъв достъп. Наблюдаващите прокурори, трима на брой - Евгени Стоянов (сега зам.-министър на правосъдието), Иван Гешев (сега ръководител на Специализираната прокуратура) и прокурор Ир. Ганчева, също отказват да разрешат достъп до ВДС. Въпреки многократното настояване, прокуратурата така и не отговаря на бюрото дали и кога е установена самоличността на ползвателя на телефона и дали подслушването е прекратено веднага след това. Но пък в многотомника по делото "КТБ" има и данни, че прокурор Евгени Стоянов е получил 5 диска и над 2700 файла от това мероприятие.

Конфликтът

В този контекст е далеч по-обяснимо защо на 20 ноември 2015 г. главният прокурор издава "Указание за задълженията на прокуратурите при осъществяване на правомощията на НБКСРС", с които забранява да се дава на бюрото достъп до доказателствата по делата, включително до ВДС. По закон НБКСРС има достъп до всички документи във връзка с използването и прилагането на СРС. Ако някой се чуди как се стига до това противоречие, отговорът е простичък - няма обяснение.

Казусът с КТБ е само върхът на айсберга в конфликта, който довежда главния прокурор Сотир Цацаров до извода, че някои членове на НБКСРС проявяват "нездрав интерес" към дадени досъдебни производства. Без да се отрича особеното значение на делото КТБ за Цацаров, който спокойно може да бъде наречен негов създател, конфликтът е базисен и се основава на категоричната съпротива на прокуратурата и службите да бъдат контролирани как прилагат СРС. Контрол, който разрушава удобно изградени схеми, като например готовността на бившата председателка на СГС Владимира Янева да разрешава подслушване на всичко, дори на автоматизирани информационни системи. Този контрол на теория заплашва да извади на показ и скандално порочни практики, като например шестмесечното тотално подслушване и проследяване на варненския съдия Светлозар Георгиев след донос на прокурорката по делото "Марешки", че се кани да вземе подкуп. Съмнения има в още много случаи, но изводът на този етап е, че Бюрото за контрол на СРС пречи на прокуратурата и затова беше обезвредено.

Контраудар

"Известно е, че председателят и зам. председателят на Националното бюро са в близки отношения и често налагат свои мнения като официална позиция в колективния орган. Протоколите от заседанията отразяват това... В резултат на извършените проверки и официални протоколи и заключения на Националното бюро, често се стига до опорочаване на ВДС, приобщени към доказателствените материали по досъдебните и съдебни производства, използвайки факта, че голяма част от магистратите приемат заключенията на Бюрото и съобразяват действията и актовете си с тези заключения и становища."

Цитатът е от справка на ДАНС, послужила за изготвяне на становището за отнемане на достъпа до класифицирана информация на Георги Гатев и оттам – до отстраняването му от поста. На първо място, той говори за потресаваща правна неграмотност – констатациите на Бюрото по никакъв начин нямат отношение към наказателния съд, пред който се представят ВДС-ите. Бюрото уведомява само заявителя, който може да съди държавата за вреди. Няма нито един случай, когато уведомление на Бюрото да е била представено пред наказателния съд, казва за "Капитал" Бойко Рашков. Нещо повече – винаги, когато има висящо наказателно дело, се изчаква то да приключи поне на първата инстанция, преди да бъде уведомен заинтересованият, има десетки такива решения на Бюрото, казва Рашков.

Протоколи от заседания на бюрото службите не са изисквали. Изглежда нонсенс да се твърди, че двама души налагат своето мнение на петчленен колективен орган, където решенията се вземат с гласуване. От друга страна, за да защитиш мнението си при колективно обсъждане, трябва да имаш и компетентността да го формулираш. От петимата членове на НБСРС само трима са юристи – Рашков, Гатев и Огнян Стоичков. Илия Ганев е завършил Лесотехническия институт и пожарна безопасност в Академията на МВР. Огнян Атанасов има висше образование от Националната спортна академия и едногодишен курс по счетоводна отчетност в УНСС.

В крайна сметка след отстраняването на Гатев тримата останали членове на бюрото намериха начин да парират всякаква възможност някой да им "налага мнения". В интервю пред "Капитал" председателят Бойко Рашков направи стъписващо заявление – членовете на бюрото са спрели да правят проверки и даже не идват на работа. Парламентът не се интересува от това дори и в контекста на предстоящия избор на нов зам.-председател. Защото целта очевидно не е бюрото да работи, а да маркира присъствие по стандартите на главния прокурор Цацаров. Статуквото в овладяната държава не иска работещи институции, а само фасада.

В най-добрия случай процедурата по избора на новия член ще приключи в края на април и той ще изкара около половин година, тъй като в края на годината изтича петгодишният мандат на бюрото и предстои нов избор. Все още никоя парламентарна група не е предложила кандидат, но този път няма да има грешки. Новият член на бюрото ще даде самочувствие на инертното мнозинство достатъчно, за да могат да провеждат заседания и да вземат решения дори и без председателя.

Автор: Капитал
- След акцията по отстраняване на зам.-председателя му, Бюрото практически не работи

- Очаква се парламентът да избере на негово място човек, удобен на статуквото

Трудно раждане

Първото Бюро за контрол върху СРС бе създадено през 2009 г., но просъществува само три месеца – ГЕРБ го разтури веднага след идването си на власт и на негово място създаде една безлична парламентарна подкомисия, която не свърши нищо. За сметка на това първият мандат на ГЕРБ приключи с грозни скандали за нерегламентирано подслушване и следене от МВР, параноични слухове за коли с апаратура, които кръстосват София, а Цветан Цветанов се сдоби с популярен шарж с огромни уши.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • evpetra

    Възмутително! И след този Цацаров (Ти си го избра!) ще дойде друг Цацаров, защото "матрялът" не разбира смисъла от реформите в съдебната система, а и защото продължава да си харесва "Генералната промяна".

  • 2
    sweeper avatar :-|
    sweeper

    Даа, пореден шедьовър на Вогонска поезия в изпълнение на Биг Брадъра.

  • kdo52372883

    Територията все повече заприличва на прокурорска сатрапия. Каквото каже #Сотир, това и става. Няма съдебен контрол, а само бутафория/имитация на такъв. Особено със съдии като другарката Милка П.

    Ясно е, че Бюрото им пречи. По-интересното е за какво точно. Така че да си зададем следния въпрос: каква долна мизерия ни гласят тези хора, която трябва да бъде прикрита? За да бъде "скопено" по този начин Бюрото, очевидно се задава нещо голямо, което трябва да остане скришно, под сурдинка. Какво ли пък ще да е то?!

    Така че от тази гледна точка, присъствието на пожарникари, лесовъди и прочее шлака едва ли е изненада. Нещо повече - можем да сме сигурни, че новият член ще е също от пожарникарските среди. А наесен, когато сменят целия състав, сигурно ще набутат вътре половината школа от Симеоново. А защо не и лично Георги Димитров (Колев). Нали и без това му търсят шефско място някакво.

  • 4
    hammurabi avatar :-|
    hammurabi

    Ситуацията трябва да бъде разглеждана от две страни. От едната страна стои правомощието на наблюдаващия прокурор да разреши да се разгласява информация, а от друга - правомощието на Бюрото да се запознава с информация, част от досъдебното производство. И от тук идва проблемът. С позволени от закона средства да се постига неправомерен резултат. Първо прокурорът отказва достъп на Бюрото, въпреки че е длъжен да го направи. Мотивите може да са различни. Второ - от Бюрото искат достъп за проверка на процедурата, но мимоходом почти нарочно се запознават и с други факти по делата (да използване един лозунг от споменатата в статията КТБ - "Парите ни са скъпи", в случая ще добавя - и информацията, и информацията.
    Извод: създадените органи и процедури не гарантират независимост и конфиденциалност. И когато по едно дело са работили с месеци екип от оперативни, разследващи и наблюдаващ прокурор, и се яви някой от Бюрото да "чете" материалите по делото (а се знае, че освен с това четене, проверяващият се занимава и с консултантска дейност, т.е. споделя скъпа информация) - предпазливостта в някои случаи е обяснима и закономерна, а покрай тази предпазливост се промушва понякога и неоправдана конфиденциалност. Нещата не са прости. Всъщност прости са, поради разградения ни двор и липсата на политическа воля за борба с корупцията по високите етажи на властта. При тайните способи достъп до материалите получават на законно половин дузина лица (в това число и от Бюрото) - един некоректен и трудът на десетки се проваля на мига. Да повторим - информацията ни е скъпа. И да обърнем внимание - нека от Бюрото да си проверяват процедурите, но не и по актуални оперативни разработки (защото, да потретя - тази информация е най-скъпа).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK