"Няма никаква драма за българските потребители какво искат дружествата. За хората в България - за бита и бизнеса, има значение какво решение ще вземе КЕВР", каза на свой ред председателят на регулатора Иван Иванов и попита дали някой си спомня какви цени са поискали ЕРП-та миналата година. Проверка в регистрите показва, че миналата година от ЧЕЗ е имало предложение за повишаване на различните компоненти на цената с до 12%.

Комисията за ЧЕЗ ще иска още време, за да проучва сделката

На 17 април приключва мандатът на временната парламентарна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на CEZ в България. Досега тя проведе две ефективни заседания и планира да има още едно такова идната седмица. Конкретните резултати обаче са малко и почти не се различават от известното досега. А по въпроса за приватизацията изобщо не стигна време да се говори. Затова председателят на комисията Жельо Бойчев обяви, че ще поиска от Народното събрание удължаване на мандата. Той също така отчете свършената досега работа и поиска премиерът Бойко Борисов да изясни водени ли са разговори за обратно изкупуване на активите на CEZ у нас.

Едно от първите действия на временната комисия бе да поиска информация от трите български банки, за които имаше информация, че са обещали финансиране на "Инерком". Жельо Бойчев обяви, че са получили подробна информация единствено от Първа инвестиционна банка. Финансовата институция е издала на 19 декември писмо за подкрепа на фирмата на Гинка Върбакова, с което заявява интерес за участие във финансирането на покупката на дружествата на ЧЕЗ. Намерението за подкрепа от страна на ПИБ е в размер на 80 милиона евро, уточни Жельо Бойчев. Той каза още, че банката е била уведомена от консултанта на "Инерком" по сделката, че на 30 ноември 2017 г. компанията е била предпочетена от CEZ за кандидат-купувач на основания обвързваща оферта, която те са подали.

Колкото до Уникредит Булбанк, оттам са отговорили, че въпросът е професионална тайна и банката не може да коментира участието си в тази сделка.

Председателят на временната анкетна комисия обясни, че преди две седмици е изпратено искане и до Българската банка за развитие (ББР) да бъде предоставена цялата кореспонденция с "Инерком" относно предстоящата сделка с ЧЕЗ. Отговор обаче до момента няма. "Ако ББР не отговори, комисията ще поиска съдействие от БНБ, за да получим въпросната информация", заяви Бойчев.

Последното засега заседание на временната комисия за ЧЕЗ е насрочено за 17 април. Тогава ще бъдат изслушани синдикалните организации КТ "Подкрепа" и КНСБ. Те са настояли в присъствието на представители на "Инерком" и Комисията за енергийно и водно регулиране да се проведе дискусия за социалните измерения на тази сделка, техническото развитие, предвидената инвестиционна програма и ценовата политика. "Очаквам да има много въпроси", коментира Бойчев, който се надява да получи поне още един месец, в който да събере цялата информация по казуса.

Производството и потреблението на ток спадат, износът расте

По-топлото време през първите три месеца на тази година е довело до спад в производството и потреблението на електрическа енергия. Заради обилните валежи вецовете са работи почти на пълна мощност, докато базовите централи и ВЕИ са ограничили дейността си. Износът обаче се увеличава значително. Това показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор от 1 януари до 1 април.

Излишъкът на електроенергия от началото на годината е и причината за значително по-ниските цени на тока на свободния пазар. След като в края на 2017 г. редовно имаше сделки за около 100 лв. на мегаватчас, от януари тарифите непрекъснато падат. По данни на Българската независима енергийна борса средната цена, постигната през март на сегмента "ден напред", е под 54 лева за мегаватчас.

Произведената електроенергия за първите три месеца на годината е била 12 326 549 мВч и намалява с 3.37% спрямо същия период на миналата година. Потреблението на електричество се понижава по-значително - 4.89%, и възлиза на 11 258 246 мВч. Така, поне засега, се обръща тенденцията за намаляване на разликата между производство и потребление, която се наблюдаваше през 2017 г.

Енергийната борса започна сделки с ток в рамките на деня от 11 април

С известно закъснение на 11 април Българска независима енергийна борса (БНЕБ) стартира търговията с електрическа енергия на изцяло новата пазарна платформа - "В рамките на деня". До тогава сделки с електричество чрез енергийната борса можеха да се сключват само на сегментите "Ден напред" и "Дългосрочни договори".

Търговията "В рамките на деня", или интрадей, се осъществява чрез уеб платформа NordPool AS, която е и стратегически партньор на БНЕБ за пазара "Ден напред". Системата ще поддържа 24-часова търговия, като поръчки ще могат да се правят до 60 минути преди началото на доставка. Минималното количество електроенергия, което ще може да се търгува, е 100 киловатчаса, а стъпката за наддаване ще е 10 евроцента. Очакваната средна ликвидност на пазара "В рамките на деня" е около 30 - 50 мВт на час.

Регистрацията на пазарните участници - търговци и производители, започна на 20 февруари. Към момента са регистрирани 23 компании.

"Булгартрансгаз" проучва нов транзитен газпровод за 2.8 млрд. лева

На България може да й се наложи да изгради нов транзитен газопровод от турската до сръбската граница, ако иска да продължи да печели от преноса на природен газ. Проучванията показват, че потреблението в Западните Балкани и Гърция ще се удвои до 2035 г., като основните доставки ще са от каспийския регион през Турция и ще започнат в края на 2019 г. Точно затова "Булгартаснгаз" провежда т.нар. Open season процедура за развитие и разширяване на газопреносната инфраструктура. Като втора фаза от нея до 27 април ще се събират необвързващи оферти за капацитети за новото газово трасе между границите ни с Турция и Сърбия.

Очакваният размер на инвестицията според разчетите на "Булгартрансгаз" е до 2.8 млрд. лв. без ДДС. Прогнозните експоатационни разходи пък са 131.4 млн. лв. на година. Необвързващи оферти се приемат и за транзит на газ с посока България – Турция. Очакванията са, че такива могат да се случат след 1 октомври 2021 година.

Електричество от бъдещето

В слънчеви дни електромерът на Марта Камерън от нюйоркския квартал "Бруклин" се движи назад. И за това има причина - на покрива на къщата й, построена около 1900 г., са инсталирани 18 фотоволтаични панела. Когато слънцето грее ярко, тя не може да използва цялото електричество и от консуматор се превръща в производител, чиято мощност се прехвърля към съседите й чрез електрическата мрежа.

Този случай не е прецедент или някакъв пилотен проект. Десетки съседи на Камерън купуват и продават слънчева енергия един от друг чрез блокчейн платформа - технологията, която стои зад дигиталните валути. Процесите са автоматизирани благодарение на интелигенти измервателни и контролни уреди, както и на умната мрежа (smart grid) в района.

Подобен модел все още е напълно невъзможен в България. Но не защото технологиите се разпространяват бавно или са много скъпи. Проблемът е в законодателството ни и липсата на политическата воля за такава промяна. Електроразпределителните дружества са сравнително тромави структури, стриктно регулирани от КЕВР и ограничени във възможностите си за инвестиции поради натиска за по-ниски цени. Парадоксалното в случая е, че именно модернизация може да доведе до понижаване на тарифите чрез оптимизиране на процесите и намаляване на загубите.

А на фона на световните прогнози за масово децентрализирано производство на ток от малки локални ВЕИ централи българските власти усилено говорят за нова атомна централа в Белене. Като не взимат под внимание промените, които настъпват в сферата на енергетиката.

Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук