Ако бъде приет белгийският модел обаче, допълнителните вноски за здраве ще бъдат управлявани и от компании на политическите партии и синдикатите. Самият министър потвърди по време на пресконференция, че е поискал анализ на всички модели на здравната система в останалите 27 европейски страни и в момента те се анализират, като той смята да предложи чисто български модел, адаптиран към особеностите на българския здравен сектор.

"Имаме собствена визия, искаме да видим действащите модели и ще направим наш национален модел", обяви министър Ананиев.

Как работи белгийският модел

Социалното осигуряване в Белгия, което включва покриване на рискове от болест и пенсионно осигуряване, е с модел от 19-и век. Според сайта на една от най-големите европейски финансови групи ING обществените фондове, в които гражданите се осигуряват за здраве (mutuelle), в основата си са собственост на синдикати и на белгийските политически партии и така съществуват фондове, които са например филиал на социалистическата или либералната партия.

Отделно от това работят и частни застрахователи, които предлагат различни пакети, които покриват доплащането за различни здравни услуги.

Защо не е добре моделът да се повтаря в България

Само здравната каса в момента плаща здравни услуги за 3.8 млрд. лв., отделно от това гражданите доплащат за здраве същата сума по изчисления на Световната банка. Така в здравеопазването има плащания за лечение, лекарства, медицински услуги и др. в размер на 8-10 млрд. лв.

Промяната в модела цели да намали доплащането за здраве и да изсветли парите, които се дават извън здравната каса. До момента идеята винаги е била да има три стълба в здравния сектор по подобие на пенсионната система – основен, свързан със здравната каса, допълнителен задължителен чрез здравноосигурителни или здравнозастрахователни фондове, и доброволен.

Въпросът при предишни дискусии за промяна в модела на финансиране на здравните услуги е бил вторият и третият стълб да бъдат стабилни. Именно като подготовка за това бяха поставени високи изисквания към всички около 30 застрахователя, които сключват медицински застраховки, независимо дали в общото или в животозастраховането.

Като начало ще изглежда странно компании с традиции в здравното застраховане да започнат да бъдат поставени в конкуренция с партиите и синдикалните дружества. Това обаче ще се случи, ако част или цялата здравна вноска под някаква форма започне да се разпределя към здравни каси на политическите партии и синдикатите.

Специално моделът в Белгия е наследен от 19-и век и в известна степен архаичен. В България на последните избори бяха регистрирани общо 27 политически партии и коалиции, като броят на действащите партии е около 200.

Според действащия закон те нямат право да извършват стопанска дейност, да учредяват и участват в търговски дружества и кооперации. Партиите имат право да се издържат от членски внос, собствени недвижими имоти, дарения от физически лица, лихви по депозити и доходи от ценни книжа, издателска дейност, авторски права и продажба на материални с партийно-пропагандно съдържание. Заплащането на здравни услуги категорично не попада в тези клаузи.

Разбира се, законът би могъл да бъде променен, но ако има здравна каса към съответната политическа партия, стои въпросът дали това няма да наруши тайната на вота. Освен това въпросът е на какъв принцип ще бъде управлявана една такава здравна каса, ще могат ли партиите по региони, както е в Белгия, да излъчат достатъчно грамотни директори, или ще се наложи те да бъдат избирани и да им бъдат възлагани договори за управление. Дискусията дали партиите да имат контрол върху здравните вноски би могла да тече по оста дали част от болниците и лекарите няма да бъдат принуждавани да сключват договори за много по-малко пари с касата на управляващата партия например.

Злочестият опит със синдикатите

Синдикатите за разлика от партиите през годините са били собственици на различни търговски дружества – като приватизационни и пенсионни фондове, стопанисвали са почивни станции, обекти за търговия и т.н., като в повечето случаи са се разделяли със собствеността си, защото не са имали капацитет да я управляват.

Последната авантюра на синдикатите, чието дружество беше третирано по съвсем различен начин от останалите застрахователи, беше Синдикалната взаимоспомагателна каса (или СИВЗК), свързана с КНСБ, която предлагаше широк спектър от застраховки злополука, заболяване и дори живот.

Към края на 2017 г. тя държеше пазарен дял от 4.6% в животозастраховането с натрупан премиен приход в размер на 20.5 млн. лв. Близо 20-годишната й история обаче приключи при европейската проверка на балансите в сектора, когато се видя, че моделът й на работа не се припокрива много със застрахователния и я обрича да е вечно губеща, което "пряко застрашава интересите на ползвателите на застрахователни услуги и финансовата стабилност на застрахователя".

В цифри проверката се натъкна на съществено разминаване между финансовите ангажименти, поети от СИВЗК, и сумата на активите. Дефицитът към 30.06.2016 г. бе изчислен на 2.7 млн. лв., като според одиторите, за да покрие минималните капиталови изисквания, бяха необходими малко над 10 млн. лв. свежи средства. Въпреки че председателят на кооперацията Борис Георгиев предложи да внесе 15 млн. лв. за увеличение на капитала, мярката не бе приета от регулатора, тъй като се установи, че това няма да бъдат собствени средства и на практика инжекцията няма да доведе до промяна на модела на работа на СИВЗК. Освен това според КФН дружеството е затруднявало проверката и не е съдействало в пълна степен за анализиране на реалното му финансово състояние, поради което през юни миналата година назначи квестор, а през декември отне и лиценза на СИВЗК.