ИПИ: Регионите със силни икономики дърпат нагоре и периферните общини

Нивата на доходите в общините, които са част от икономически силните зони в страната, се сближават. Такъв пример е Пловдив и регионът, където разликите между възнагражденията в града и останалите населени места са особено малки заради индустриалните зони и високата трудова миграция. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за влиянието на икономическите центрове върху развитието на периферните общини. От ИПИ посочват, че бизнес активността в страната е концентрирана в 20 регионални центъра, които са разположени на около една трета от територията на България и са произвели 86% от продукцията в икономиката.

Периферни общини vs. тези извън центровете


Един от плюсовете за общините, които са разположени близо до силните икономически центрове, е, че имат по-добра демография. Когато хората могат ежедневно да пътуват за работа до близко населено място с по-висок стандарт, те по-трудно вземат решение за трайно изселване. "Това от своя страна поддържа живи по-малки и икономически изостанали населени места, които са част от периферията на силни икономически центрове", посочват от ИПИ.

Икономическите показатели на подобни общини също са малко по-добри в сравнение с региони, в които няма градове с развит бизнес: повече произведена продукция, по-ниска безработица, повече инвестиции, малко по-високо средно заплащане. Има и изключения. Например по Черноморието доходите в периферните на силните центрове райони са с една трета по-ниски.

Повече индустрия и ИT, по-благоденстващи региони



Друга значителна разлика между общините идва от структурата на самите икономики. В районите извън икономически силните градове делът на селското стопанство е чувствително по-голям, докато в районите на центровете доминира преработващата промишленост. Секторът на информационните и комуникационните технологии заедно с аутсорсинга пък се позиционират предимно в икономическите ядра.